Багира

Не е лесно да се прави популярна наука. Явно не всеки го може. Но всеки от нас има избор. Дали да вярва на всичко, което плува в необятния океан от съвременна информация, или да постави някакви филтри. Нека да бъдем разумни и да правим разумни избори!
Според мен опитите на Масару Емото почиват на доста по- прецизно отношение към науката и света, отколкото предлагащите да се използва инфразвук за "обработка" на вода.

Също сигурно е добре да не се правим на магьосници, като даже и чираци не сме. Дали ще дойде навреме магьосникът, за да ни спаси и оправи белите, дето сме ги насътворили?

Май не е на ума и не е превъзпитание. Ако религиите сочат пътища към спасителна промяна, водачът не ще да е умът. Религиите не са за ума. Те са за сърцето. Значи сърцето знае пътя. Но да разместим "водача" , да позволим сърцето да води - това изглежда не става много лесно. Това изглежда наистина е процес. Не е безутешно дълъг, все има край, но колкото по- късно направим първата стъпка- толкова повече отдалечаваме мига на "смяната" на водача.

Напълно съм съгласна за условието за "любов за цял живот"! Дълго се чудех, защо е толкова недостижимо и рядко срещано. Накрая приех хипотезата за две същности на човека. Едната е от света на промените. Поради нея човешката любов, след като се роди, закономерно и загива, като всичко останало. Поради това и бракът става на окови. От тази същност не сме се отдалечили, пребиваваме си в нея. Но има и друга същност, според която е възможно непрекъснато развитие, живот, хармония и равновесие. Именно от нея сме се отдалечили. Но нещо в нас знае, че я има и непрекъснато и упорито я търси. Само сме забравили условието, при което може да сме едно с нея.

Да. Тук има доста сериозни идеи за справяне със синузита. Вероятно човек трябва да започне от изясняване на емоционалната основа, да погладува (аз съм за "чист" глад, обаче, особено в този случай, само вода и сериозни очистителни процедури), да прави сериозни промивки- със солена вода, с разни капки, много ми помогна и физиотерапията- ултравиолетови нагревки. Също и упражнения и медитации. Моят йога учител (за съжаление вече не е между нас) Петър Алексиев беше измислил един невероятен комплекс срещу ринити и синузити. Ако някой се интересува, мога да му го дам.

А ... дали не ни трябва сила на мисълта за преценяване на последствията от изпълнението на желанията?

Да... Като лекарството на Мери Попинз... За всеки- различно... Това си има и друго обяснение- не само различното ниво и стъпало. Но и различните страни на действителността. Не може да се видят от един човек само. Затова една група може да бъде много силна. Но трябва да има обща основа, за да бъде наистина силна и насочена накъдето трябва. И тази основа, като истинска, е само една. Ако са много- не са истински.

Да... Като лекарството на Мери Попинз... За всеки- различно... Това си има и друго обяснение- не само различното ниво и стъпало. Но и различните страни на действителността. Не може да се видят от един човек само. Затова една група може да бъде много силна. Но трябва да има обща основа, за да бъде наистина силна и насочена накъдето трябва. И тази основа, като истинска, е само една. Ако са много- не са истински.

Наистина не е лесно да се каже какви са последствията от гоненията на богомилите за българите. Това, което е ясно, е да се живее в България не е лесно. Не се оплаквам, но е изумително по- различно и странно, отколкото където и да е другаде.
Всъщност винаги може да се посочи някаква причина за която и да е беда. След като се е случила. Я това е причината, я не е, но е важно да се посочи...
Но едва ли някой от четящите тук има съмнение относно това, че съдбата, която жънем сега, сме си я посяли сам самички преди. Така че и разплатата за богомилите няма кой друг да я плати, освен народът, който я е изпросил.

Какво са направили богомилите дори не можем да видим.
Това, което виждаме, е дамгата на едно страшно престъпление- преследването и унищожаването на богомилите.
Върху хората, живяли по българските земи се е изляла една благословена възможност. Някои са я използвали, разбрали са и са последвали своето призвание. Други не сме.
Когато една група търсещи намери Пътя и го измине, това дава мощен тласък и на останалата част от човечеството. Но то не разбира много накъде е този тласък. Това са предпоставки, които ние и до ден днешен се помайваме да използваме. Звездочели са тези които вървят по Пътя. Другите са по- скоро дебелочели. Но казват, че някои от "звездочелите" помагат и изчакват пробуждането на останалите...

Да, на планина- като на планина. Май наистина не е шега работа и не се подразбира... Ето някои дълбоко изстрадани от мен и приятелите ми принципи за екипиране за планина:
1. Лятос- без абичка, зиме- без торбичка да не тръгвам. Тривиално, но верно.
Оттук нататък принципите се отнасят за преход по- голям от два дни, все пак:
2. Голяма и хубава раница, която се оглежда преди тръгване внимателно- важно е да е непромокаема, да е с широки ремъци, по- удобно- със самар, но не е задължително, с достатъчно джобове, да е конструирана така, че като се напълни тежестта и да не е изнесена много назад - да ляга повече по гърба, по- изнесена нагоре- към раменете и главата, отколкото надолу. Удобни са раниците на секции- с отделен достъп до различните части на раницата. Чувалоподобната раница е един кошмар.
3. Желателно е винаги да има два чифта обувки- за ходене по време на преход- нещо като леки зимни обувки- сега има доста такива модели- дебела подметка с грайфери, глезена- обхванат, по възможност. И леки маратонки, гуменки- за времето на почивка (Или докато се сушат "стабилните" обувки...)
4. Достатъчно количество чорапи не по- малко от 2-3 чифта на ден (зависи от обувките и от вида чорапи)- и да останат-по- добре е, отколкото да не стигнат
Всички дрехи- опаковани в полиетиленови торби- например по групи- чорапи, блузи, пуловер
5. Поне един пуловер (през лятото- един, през зимата- два). Въпросът с блузките и тениските е въпрос на личен избор, само да са в достатъчно количество.
6. Желателно е якетата да са две, или едно- но двойно (има такива сега)- просто по време на вървене е удобно или яке без ръкави, или тъничко-например- шушляково, но вечер и сутрин- на Рила, Пирин, Стара планина- дебелото (направо зимно) яке е незаменимо. Зависи къде се отива, не е зле и ръкавички човек да си носи през лятото, за зимата- ясно, поне два чифта, единия- по възможност- двойни вълнени.
7. През зимата- задължително очила с UV защита- най- малкото- стъклени, или поне качествена и сигурна защита. Иначе имам рецепта за осветени очи...
През лятото- козирка, или шапка с козирка- иначе носът може доста да пострада; масло против изгаряне, или поне спирт- откритите места предварително се намазват със спирт и не изгарят (това е и за зимата, и за лятото), В групата трябва да има осигурени подръчни лекарства- за гърлобол, аспирин, универсален крем, интересуващите се от системата на д-р Бах- Спешни капки... Един полуластичен бинт, лепенки, хубав нож с поне 2-3 остриета и добавки
8. - Храната- в лек амбалаж, добре опакована. Задължително- мед, шоколад, сушени фурми, или др. сушени плодове- лесно достъпни и в достатъчно количество. Съд за вода.
9. Мисъл за чая- желателно е да има термос. Или малко бързоварче, канчи, или сух спирт- изобщо въпросът с чая не е маловажен. често си вземам малко маркуче- особено на Пирин- за случаите, в които жадувана вода ромоли между камъните, до които не мога да стигна...
10. 2-3 дебелички вестника- стават за всичко
11. Дъждобран- по- голям- по- добре.
12. Пътеводител, карта, компас (Е, ако сте стар планински вълк... ама пък такива няма да четат написаното тук...)
13. И винаги при тръгване се говори с хората- накъде, през къде и т.н.; които са в началния пункт- не се знае какво и как...
Това май беше най- важното.
Откъде се купува екипировка- ами както всичко останало- според парите, с които разполагаме. Не е добре да се пести непременно, защото понякога от стабилността на екипировката зависи животът ни и този на спътниците. Но витаги има и по- евтини варианти. В София има специализирани магазини, или базари, на които има всичко.
Ами, който си знае- няма да чете тук- който не знае- дано да му е полезно!
И умната!

Да... Като лекарството на Мери Попинз... За всеки- различно... Това си има и друго обяснение- не само различното ниво и стъпало. Но и различните страни на действителността. Не може да се видят от един човек само. Затова една група може да бъде много силна. Но трябва да има обща основа, за да бъде наистина силна и насочена накъдето трябва. И тази основа, като истинска, е само една. Ако са много- не са истински.

Това е един чудесен въпрос! Отдавна очаквах някой да го зададе, защото естественото му място е именно тук, в този форум. Отдавна се канех и да направя един паралел. Обаче това не е лесна работа, та нищо чудно, че никой не го задава, че после трябва и да му се търси отговор... А отговорът може да не искаме да го получим ...
Излезе сега една много хубава книга на Влад Пашов- "Богомилството. Път на съвършените." Всъщност това е първата книга, която ми попада, като за богомилството се говори сравнително "отвътре" .
Богомилството е всичко друго, освен социално движение. Но то е неудобно за тези, които не изпитват тежнение към него. Защото нещо в тях знае, къде е истината и каква е. Но те се плашат от това нещо. И полагат всички усилия то да не звучи, да бъде заглушено. Затова е яростната истерия да бъде заличено с много усилия и кръв нещо, което по всякакъв начин трябва да престане да изобличава, да сочи, да говори без думи, да зове ...
Богомилството може да бъде разбрано правилно и достатъчно дълбоко само от гледна точка на идеята за Универсално учение, съпътстващо човечеството от зората на съществуването и развитието му. Учението на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов- също.

Това е един чудесен въпрос! Отдавна очаквах някой да го зададе, защото естественото му място е именно тук, в този форум. Отдавна се канех и да направя един паралел. Обаче това не е лесна работа, та нищо чудно, че никой не го задава, че после трябва и да му се търси отговор... А отговорът може да не искаме да го получим ...
Излезе сега една много хубава книга на Влад Пашов- "Богомилството. Път на съвършените." Всъщност това е първата книга, която ми попада, като за богомилството се говори сравнително "отвътре" .
Богомилството е всичко друго, освен социално движение. Но то е неудобно за тези, които не изпитват тежнение към него. Защото нещо в тях знае, къде е истината и каква е. Но те се плашат от това нещо. И полагат всички усилия то да не звучи, да бъде заглушено. Затова е яростната истерия да бъде заличено с много усилия и кръв нещо, което по всякакъв начин трябва да престане да изобличава, да сочи, да говори без думи, да зове ...
Богомилството може да бъде разбрано правилно и достатъчно дълбоко само от гледна точка на идеята за Универсално учение, съпътстващо човечеството от зората на съществуването и развитието му. Учението на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов- също.

Всичко беше наред и нищо не беше наред. Беше ми тегаво. Сякаш ме стягаше сърцето. Дори не винаги тупкаше както трябва. Реших да го питам по- често: “Да направя ли това?” “Не е зле.” “Това ли е, което не стига?” “Не.” “Ето, виж направих тази и тази добрина! Добре ли е?” “Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Ето, виж, колко чувствителна станах, колко много зная вече, колко много и хубави неща правя, добре ли е? ““Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Светът е толкова хубав, вече го разбирам и виждам все по добре, радвам се с всяка живинка, усещам, съпричастна съм, движа се, активна съм, грижа се, раздавам се, добре ли е?” “Да!” “Това ли е, което не стига?” “Не!” “Какво искаш?!? Какво ме караш да търся?!? Отричаш всичко!!! Сърце ли си, или стършел, който все да ме гони?!? Остави ме на мира!!!” Млъкна. Стана още по-тъмно. Студено.Страшно. Всеки миг не беше най- тъмен, защото следващият беше още по- тъмен... Но то работеше. Тупкаше. Обливаше ме с любов. Аз все по- малко разбирах, а то все така ме обливаше...Не приемаше моята отчайваща безпомощност. Потънах в собствената си тъмнина и студенина. Нямах сили нито да се боря, нито да питам повече... “ Добре, да бъде...” И видях, че има брод! Единствено необходимия, единствено възможния... Но нямаше време за почивка.Уви, мислех, че най- важното е да намеря Пътя! Не! Оказа се, че още по- важно е да вървя! Ех, сърце! Говори ми, макар че не те чувам добре! Води ме, макар че се препъвам и май не винаги ми се върви...

Това са много интересни въпроси. Обаче не знаем отговорите им.
1. Много е трудно да се говори за реален показател на знанията и уменията. Бих казала - по-скоро- относителен. Правила съм най- различни експерименти. Всички те дават обикновено Гаусова крива в резултатите. Само е отместена при различни степени на трудност на изпитването. Понякога и даже не е отместена. Склонна съм да считам, че едно дете отговаря според собствена представа за себе си. Независимо от това дали са лесни, или трудни въпросите. Дали ги знае, или не. Децата със слаб успех просто някак са бетонирани в слабия си успех. Адски трудно ми е да изчовъркам от тях добри отговори. Дори когато сама съм работила за подготовката им и съм сигурна, че нещата са учени. Аз съм сигурна, а те- не... Три четвърти от времето ми отива за създаване на някакво самочувствие.
2. Двойката върши някаква работа. Но никога не съм сигурна на кого се пише- на детето, или на учителя...
Мисля, че най- важно при оценките е някак да не са фатално окончателни. Да има възможност да се поправят още, и още.
3. Единствената система, която излиза извън кошмарното Гаусово разпределие на успеха е системата на Шаталов. Само той успя да пробие това "проклятие" . Разбира се, това показва, че най- сериозния проблем на учениците е, че всъщност не ги учим как да учат.
4. Обаче никак не съм сигурна, че съвременното общество иска децата му да знаят и да могат. Иначе трябва да предположа, че това е едно съвсем олигофренично общество- иска едно, а прави всичко необходимо това, дето уж го иска, да не се случи...

Много съм съгласна с това твърдение! А освен него ми хрумва:
1.Някои имат нужда от анонимност, за да изливат безпрепятствено боклуците от себе си, които иначе много ги притесняват. Е, така започват да притесняват другите, но... Иначе реално другите пак са притеснени, но неосъзнато. 2.Други са откровени само ако използват илюзията за анонимност. 3.Обаче като кажа, че се казвам Сашка, дали пък наистина така се казвам? И който не ме познава- дали Багира, или Сашка му е все тая. 4.И, уви, злоупотребата с лични данни е реалност. Защо трябва да бъдат винени хората, които се боят от обявяване на самоличността си? 5.Добре, обявавам името си, бия се в гърдите- ето, колко съм откровен/а, открит/а... А дали така не прикривам още по- дълбоко неща, които в никакъв случай не бих искал/ а да покажа? 6. Има и публични личности. Достатъчно ги гледат отвсякъде. Няма нужда и на такива нива да се заглеждат в тях. Те имат нужда да съхранят за себе си не само публични нива. 7.Със ник, или без, не виждам проблем да бъде зачетено личното пространство. Също няма проблем да бъде и нарушено.
Абе игра на илюзии. Най- важното е да не считаме, че е чак толкова сериозна и съществена!

Хъм-м-м... Резултати безусловно има. А за прекрасността им се разбира по- късно. И все пак за някои това е необходима част от пътя. Дано разберат, че в най- добрия случай си остава част.

Много зависи от гледната точка, от целта на занятието! Методът работи, наистина, практически позволява да моделираме събития. Образно казано- чрез него се сдобиваме с чудесна магичедка пръчка! Мислите и желанията ни се материализират! Съвсем реално! Само че не сме много добри магьосници. Искаме да действаме, опияняваме се от моженето си, но нямаме контрол и разбиране и отговорност за последствията на действията си. Не сме същества, които разбират и се съобразяват с взаимовръзката и дълбочината на явленията. Искаме да бъде Нашата воля. Само че ако Божието творение е това, което изпълнява Божията воля, значи по този начин се утвърждаваме като съществото, което казва: "Да бъде моята воля! " . После казваме молитвата "Отче наш" и даже не се замисляме какво казваме!
Внимавай много за резултатите от прилагането на Силва метод! Проблемът е не дали действа, или не действа- в това няма никакво съмнение, а в това, че от действието му има последствия! Един от опасните ефекти, например, е, че моделираните от нас явления, изискват от нас все по- голямо внимание и енергия, за да ги поддържаме! Е, наблюдавай внимателно и спри навреме! Все пак като първа стъпка в себепознанието и в познаването на света е много ценен и практичен. Просто не спирай само до там.

Много съм съгласна с това твърдение! А освен него ми хрумва:
1.Някои имат нужда от анонимност, за да изливат безпрепятствено боклуците от себе си, които иначе много ги притесняват. Е, така започват да притесняват другите, но... Иначе реално другите пак са притеснени, но неосъзнато. 2.Други са откровени само ако използват илюзията за анонимност. 3.Обаче като кажа, че се казвам Сашка, дали пък наистина така се казвам? И който не ме познава- дали Багира, или Сашка му е все тая. 4.И, уви, злоупотребата с лични данни е реалност. Защо трябва да бъдат винени хората, които се боят от обявяване на самоличността си? 5.Добре, обявавам името си, бия се в гърдите- ето, колко съм откровен/а, открит/а... А дали така не прикривам още по- дълбоко неща, които в никакъв случай не бих искал/ а да покажа? 6. Има и публични личности. Достатъчно ги гледат отвсякъде. Няма нужда и на такива нива да се заглеждат в тях. Те имат нужда да съхранят за себе си не само публични нива. 7.Със ник, или без, не виждам проблем да бъде зачетено личното пространство. Също няма проблем да бъде и нарушено.
Абе игра на илюзии. Най- важното е да не считаме, че е чак толкова сериозна и съществена!

Сложна работа е тази с цитатите. Много трябва да се внимава как се тълкува един, или друг израз. Много бях впечатлена, когато четох "Учителя за възпитанието", от твърдението на Учителя, че възпитателят не трябва да се стреми да насажда едно, или друго качество у детето, а задачата му е да осигури условия това, което е заложено в детето да бъде развито. То ест не бива да се опитваме ние да влагаме едно, или друго качество. Те са си заложени от когото трябва.
Така идеята да се възпитава детето чрез въздействие по време на сън ми изглежда напълно неприемлива. Тя предполага поглед върху дето като върху някакъв вид мек материал, който в будно състояние дори би се съпротивлявал на нашето въздействие и ние, ако искаме да го моделираме успешно, трябва да пробваме по време на сън... Може и да е приемливо за някого, но не бих искала да съм детето, с което е процедирано така, не бих искала и аз да го правя.

Йога не е хапче. Йога е система, начин на живот. Правилната система на живот не може да не повлияе върху автоимунно заболяване- върху войната на личността със самата себе си. Въпросът е кое е правилно...
Несъмнено трябва да се открие първо причината за заболяването. Автоимунните заболявания са следствие. Според мен- на дълбоки духовни сътресения.
Имам известен личен опит с алергиите. Ако се интересуваш- мога да споделя, на ЛС, или в личен контакт. Стига да е възможно.

Като дете обичах да гледам в калейдоскоп. Сега рядко се среща тази играчка. Но интересът ми към калейдоскопните преживявания не е изчезнал. Форумът е един калейдоскоп. По- пълна картина се получава с помощта на повече парченца.

Бих добавила : Достижим ли е от нас в този вид?
Дали доброто и злото са условия за достигане до Абсолюта? Ами ако доброто и злото са точно в обратна посока? Та който познава доброто и злото ВЕЧЕ няма връзка с Абсолюта ... Тоест - който се среща с доброто и злото се среща със знак, че на този път няма да срещне Абсолюта.

Това ми хареса много!
Този поглед върху нещата поставя всичко на своето място!
В книгата си "Езотеричното християнство" Ани Безант дава подобна картина - религиите са прозорци към една много по- голяма от нашите представи действителност. Има различни прозорци ... Затова има и различни религии- дават различни гледни точки.но това, към което гледат, не е различно, нито пък е временно. Временни са прозорците и гледащите през тях. А някои и изобщо нямат потребност да гледат през прозорци. Това ни най- малко не променя тази действителност .
Така, ако съумеем да видим нещо от това Едно, нищо чудно и други преди нас, също и след нас, да са го видяли. И нищо чудно да са видяли и други неща, които сега и през този прозорец ние не виждаме. Въпрос на прозорец ...
А какво би станало ако няма стена, на която да има нужда да има прозорци?
В тази посока на размишления можем да говорим за Универсално учение, което е учение за това Едно и за връзката на човека с Него. И затова то не може да бъде нито записано, нито изказано с думи от един на друг човек. Предават се само маркери, пътеводни знаци. Въпреки това и Едното и Учението са съвсем реално съществуващи. Указателите са достатъчни. Стига ... някак да бъдат премахнати стените. (веднага мислено виждам линк към темата за висшия аз ... Защо ли ... )

Напълно съм съгласна. Но нали затова е необходимо Новораждането- за да я няма тази непригодна същност. В много фантастични романи, или разкази, се разглежда подобан хипотеза, по забавен начин, разбира се. Върха на тези разглеждания за мен е Тери Пратчет, с трилогията си за номите.




Та то ... необходимо ли е специално доказателство ... може да се слеят два реални различни обекта. В света, в който съществува единство и борба на противоположностите всъщност противоположностите не са самостоятелни. Те са проява на нещо съвсем различно, а ние съществуваме в състояние, в което виждаме проявата като противоположности. как да слеем обекти, които не са самостоятелни ... Как се сливат северния и южния полюс на един магнит? Може ли да има такова нещо и какъв смисъл има?
Прегръщам само едни принцип и го следвам - светът, който познаваме като свят, е малка част от един много по- голям свят. В смисъл - най-малкото по-многомерен. Не е ли ясно, че ако нещата, които виждаме, са всъщност проекции на истинските неща (да речем - по Платон), истинските неща са с повече измерения от проекциите си?
Или пък - ако използваме идеята за холографската вселена - след като светът, който познаваме, се държи като плака, запечатала холограма, значи някъде трябва да има светлина, която създава холографското изображение и обект, чието изображение наблюдаваме. Значи светът е нещо повече от добре познатата ни плака.