Пиша тук, защото не мога в темата за сънищата.
Глутница вълци, зъбите им минаваха на сантиметри от мен. Прокурор Трапанезе ни оказваше натиск. Баба ми беше жива. И аз съм гледал BTV, деца. Фамилен бизнес начело на който май бях аз.
Сънувах, че аз, баща ми, сестра ми, вуйчо ми и семейството му сме някъде в гора. Наблизо има язовир. Обработваме земя. По - скоро другите обработват. Почвата беше много водниста. Все едно беше валял яко дъжд няколко дни. Или беше земя, която наскоро е отвоювана от близкия язовир и все още не е напълно отводнена. Или язовирът е бил прелял - не знам. Тук таме в голямата нива, която не видях изцяло имаше разни треволяци. Но в огромната част от мястото треви нямаше.
Вуйчо се беше качил на един много голям трактор и ореше. Другите се движеха по суша. Не знам какво правеха, сееха семена ли, що ли...
Аз бях седнал върху някаква много голяма машина... По - голяма от големия вуйчов трактор. Не знам какво точно. Бях на метри от земята и наблюдавах трудовата дейност. По едно време извадих банкноти (нямах съзнанието да е имало петдесетачки и стотачки сред тях). Имаше със сигурност десетачки, може би и петолевки. Не знам със сигурност защо ги извадих: на богат ли да се правя, да ги броя ли. По едно време една от десетачките ми падна долу на земята и се мушна под един паркиран насред нивата автобус. Видях, че баща ми е наблизо и поисках да ми я даде, за да не слизам. Той се наведе, изкара я изпод автобуса и ми я върна. Как точно - не знам. Седях на поне 3 метра височина. Не знам кой караше машината.
След това бяхме в някаква вила на десетки метри от големия язовир, обграден от планински хълмове. Някъде близо до нивата. Погледнах през малък отвор за прозорец, на който беше сложена мрежа (прозорец липсваше). Някакви деца (момче и момиче, може би десетина годишни) си играеха. Като ме забелязаха момичето ме попита: "Ти като си бил малък, гледал ли си BTV?" Щях да кажа не, но неволно щях да ги излъжа. Казах: "Да, през 2000 г., преди 20 г. и аз гледах BTV."
Следва най - интересното, което определено си беше страшно...
Извън вилата съм, близо до гореспоменатия прозорец, на метри. Гледам към язовира. Разстоянието до мястото в което се взрях е поне 200 метра. Глутница вълци са във водата, на плиткото, на метри от брега. В различни цветове, но такива типични за породата им. Запомнил съм, че един беше с козина в различни нюанси на сивото, а друг беше чисто черен. Явно бяха влезли да се къпят. Бяха поне 4-5. Не знам дали бяха само мъжки. Бяха необичайно едри. Не чак великани, но може би ненормално едри (може би 2 и нещо метра дълги, не знам).
И по едно време, както стояха във водата съвсем спокойно... олеле майкоооооо!!! Стрелнаха се към мен и към които от роднините ми, които бяха около мен. Не знам какво стана. Но в следващия момент, аз и по - големият от първите ми братовчеди (съновния съюзник) се озовахме в двора на близкото до дома ми училище. Имах съзнанието, че сме бягали и са ни гонили до момента на сцената, която следва. Голямо бягане ще да е паднало... Не съм сигурен дали и сестра ми не беше там, но със сигурност братовчед ми беше с мен (бяхме поне двама души). С лице сме към тичащите сред нас големи страшни вълци. Като препарирани сме, стоим на място и ги гледаме как правят големи скоци (по няколко метра на височина), приближавайки настървено. Падаме по гръб още преди да са ни достигнали. Сякаш сме се примирили със съдбата си. Дясната ми ръка е плътно притисната в тялото ми от тялото на братовчед ми, който е плътно до мен. Не правя и опит да я освобдоя и да се боря, лявата е свободна, но също не я вдигам. Струва ми се, че бяхме поне трима човека от родата и гризяха някой зад главата ми. Струваше ми се странно, че това наистина се случва. Мислех, че след по - малко от минута ще съм мъртъв. Беше ме страх, но не бях ужасен. Не можех да повярвам, част от мен не вярваше, че ще умра тук, по такъв начин и сякаш тази част беше убедена, че няма да ме убият. Хем не съзнавах, че сънувах, но твърдо не можех или не исках да повярвам, че наистина ще ме загризат.
И стана според вярата ми. Гризяха плътта на хората около мен, щракаха злобно и заплашително буквално на сантиметри от тялото ми, но не ми посегнаха. Сякаш искаха да ме убият чрез всяване на страх или просто да ме сплашат.
След малко бях долу на игрището (братовчед ми и още който там е бил с нас би трябвало вече да са били мъртви). Вълците ни сгащиха на пътеката, след която следва стълбище водещо надолу към игрището.
Бях на игрището и отново ме нападнаха, този път с намерение да ме убият. Но... Този път с размахване на ръце започнах да се издигам нагоре, все по - нагоре. Скочиха в опит да ме разкъсат, но не успяха. Разминах се на косъм! Спасих се.
След това бяхме в дома на баба ми. Тя беше жива и стоеше на дивана, гледайки към телевизора. По едно време погледна към мен, нещо и говореха. Имаше яд в погледа и. Сестра ми беше също в стаята, жива и здрава. Там беше и прокурор Трапанезе от "Чест и уважение" (глава на Коза Ностра в Сиракуза). Прокурорът искаше от мен, сестрата и братовчед ми, който трябваше да е мъртъв да не издаваме на баба нещо. Не знам какво. Но ще излезе, че е имал респект от баба. Реших да рискувам и да го издам.
Край.