Кон Круз

Въпрос. Смятате ли, че би било добре, ако се въведе нулева година за всички деца на български граждани, които деца не владеят български език на определено ниво. В тази година те да учат само/главно български език, за да могат после да се справят по - добре с останалото учебно съдържание. В края на годината да има изпит, който да не е условие за преминаване в първи клас, а просто проверка какъв е ефектът от въведената мярка.

С една висока руса и слаба жена-дух вървяхме към оня свят! Игра на въображението ми? Реално събитие, случило се докато физическото ми тяло спи? Ако е игра на въображението ми - има ли някакво значение (и ако "да" - какво е то) или става дума просто за безсмислици (резултат от книги, филми)? Шелтър, другите - какво мислите? Сънувах този сън през зимата. В приятно топъл слънчев ден, вървя по непозната улица. Незнайно в кой град. Мисля си за пътуването на душите. Сещам се за някакъв коментар, който уж Станимир от този сайт бил написал. Коментарът е нещо от сорта на това, че слабо еволюиралите духове не могат да изминават големи разстояния във вселената. Свивам в ляво и застигам висока, слаба, руса, светла жена, с къса коса, на средна възраст. Висока поне 185 см. Започва да припява някаква соц естрадна песен от нейната младост. Наоколо се носи музиката на тази песен. По едно време осъзнавам, че тя е дух. Обаче виждам, че хората не забелязват и мен също. Тоест, че и аз също съм дух. Тоест, починал съм и вървя. С нея вървим, но накъде? Вика ми отиваме към отвъдното. И с пръст сочи надолу към земята. Зачудвам се защо сочи надолу, а не нагоре? - Отвъдното не е ли на небето? - питам я аз и соча нагоре. Не ми отговори. Помислих си, че може да сме се запътили към ада. Но се сетих, че в царството на Хадес в древногръцката митология е имало всякакви души (и добри, и лоши). Тоест, не е задължително да попадна в някакъв ад. Продължавам да вървя с нея. Разни хора с които се разминаваме подхващат въпросната социалистическа естрадна песен. Един пее, друг свири я на китара. Викам и: "Телепатично ли им внушаваш да изпълняват песента?!" Не ми отговори. Последното, което си спомням е как аз съм се озовал от другата страна на жената. Бях и първоначално от лявата страна. Спираме за малко при някакво заведение, намиращо се от дясната ми страна. В полумрака виждам близките на жената, облечени в тъмни дрехи. Скърбят за нея. Тя не изглежда никак нещастна. Аз нито се радвам, нито страдам, че съм умрял. Само малко се притесних като посочи надолу...Отминахме заведението. Сънят свърши.

Едно интересно предаване, което преди години се излъчваше по NOVA първоначално от 22:00 ч. и което за съжаление беше спряно. Било поради ниска гледаемост, било защото някои се жалваха, че плашело децата... Психарско било предаването. В тази тема можете да споделяте всякакви мистични истории (преживени от вас или от други хора). "Магическа татуировка в Мистични истории (26.03.2015)": https://www.vbox7.com/play:05285a6bb0?fbclid=IwAR0kagKZBM1Vj8V5dw72ihpHyraoAH5bNo8F7-UhWty_5jgq0S4evJQs1qU. Историята на 23-годишния боксьор Константин, който неволно отдава тялото си на ангела на смъртта. Спортната му кариера е била прекратена заради пожизнена дисквалификация за употреба на допинг. Не умее да прави нищо друго освен да се боксира. Трябват му пари. Включва се в нелегални боеве без правила, излъчвани на живо в интернет... "Като че ли в тялото му се вселява някой, който жадува единствено за кръв и смърт..."

25 Май 2006 Best Внимавай какви ги дрънкаш и имай поне капчица уважение към Този който те е създал ! Марио Естествено, че имам уважение към Този, който ме е създал - та как да не уважавам Себе си

"Мъдрите се приспособяват към обстоятелствата по същия начин, както водата приема формата на каната." Китайска пословица У наше село им викат нагаждачи.

Израел. В навечерието на празнуването на рождения ден на едно 22-годишно момиче. Преди да отиде на купона, майка и я пита какво би си пожелала по случай рождения си ден. Момичето казва "да остана завинаги на 22 г." Отива на купона, там атентат и... Днес, 17 г. по - късно: 21 имена на паметна плоча. Едно от имената: на рожденичката.

"Кроманьонецът" (1991 г.)!!

Шегата настрана. Чел съм, че съществуват духовни имена и в голяма степен вярвам, че е така.

За какво ти е да искаш прошка, казано с едно изречение?

Да. Моето е Амет.

Границата на търпението не бива да се простира отвън линията, зад която е унищожението.

АЗ съм скромен и смирен ! Никога не се хваля и не се възгордявам. Шееей, кой е като МЕН ?!

"Още дълго човекът ще изживява разочарования чрез самоналожените си корективи на кармата и чрез обстоятелствата на проявеното съществуване. Но неудовлетворението не бива нито да ни кара да се затваряме в себе си, нито да ни сломява или съкрушава; можем да се научим да танцуваме дори с оковите на неудовлетворението и да пеем между затворническите му стени. Когато разочарованието е неизбежно, трябва да се научим да го приемаме търпеливо, с позитивна нагласа и дори радост, и така да полагаме основите за бъдещите си победи в цивилизации, които все още дремят скрити в матрицата на времето." Из "Множество животи" (1979 г.), д-р Джина Серминара. Словосъчетанието в края на цитата ме кефи...Посредственият днес художник, музикант или писател, може в бъдеще да стане гениален и прославен творец. "От малкият желъд, израства голям величествен дъб" - Петър Дънов. Стига обаче, "желъдът" да полага усилия за израстването си.