Кон Круз

Никой ли няма да пробва да тълкува?

В една и съща сутрин успях да сънувам Красимир Каракачанов и Бойко Борисов (необичайно едри, по над 2 метра), Костадин Костадинов и Георги Димов. Плюс Никежи. КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (криещ склад) Сънувах, че с майка ми сме на първия етаж на ГДБОП. Отиваме към някакъв склад... Метър остава да видим какво има зад преградата отделяща коридора по който вървим от склада и на пътя ни се изпречва Красимир Каракачанов. Поне 210 санти висок и още по - тежък. Той тъкмо се беше показал откъм склада. Нещо криеха ли? Тръгнахме обратно по коридора, от която бяхме дошли и се разминахме с БОЙКО БОРИСОВ (отиващ към крития склад) Бойко тъкмо отиваше към склада. Тъкмо се бяхме обърнали, за да се връщаме назад и го видяхме пред нас в цялото му величие. Гигант, поне колкото съновния Каракачанов висок. Подминахме го като малка гара. Без здравей, здрасти. Минавахме покрай една от стаите на бопаджиите. Спрях се и погледнах вътре, протегнах врат неминавайки прага на вратата. Майка ми даваше зор за продължим. Просветна ми обаче, че всъщност сънувам, но че мога да видя реална информация!! Влязох във въпросната стая и се приближих към един от компютрите. Разочарование - служителят си цъкаше на видеоигра. На околните компютри - същата работа. Плащаме им за да си цъкат на игрички. Или може би ги бях хванал в такъв момент. Д-р КОСТАДИН КОСТАДИНОВ и психарското мазенце Аз, Никежи и някакво по - младо момче (слабичко, с три четвърти панталони като тези на Никежи) се придвижваме надолу по едно стълбище, чийто край се не вижда. Те подскачат и се щуросват надолу по стълбите, а аз типично в мой стил - летя. Не знам дали още сме в Бопа или по - скоро в частен дом. Изведнъж се отваря вратата на мазата и това прекъсва ни играта. Санитари от лудница ли са, какви са, не знам. Начело им доктора по етнография и лидер на "Възраждане" - Костадин Костадинов. Поне 5 човека са, усетили са ни. Не съм много притеснен, защото не съм сам. Трима сме и имам надежда, че ще излезем от ситуацията дори и да е с много бой. Нямах чувството, че само искат да ни изведат навън и да ни изгонят. Все пак бяхме нарушители и май искаха да ни задържат. Аз бях най - близо до вратата. Зарадвах се за миг, че виждам Костадинов, но само за миг. Наежих се, готов за борба безмилостно жестока. Незнайно как някой от групата появили се противници се оказа зад мен и ме сграбчи. Беше бая едър човек в бяла дреха и с бели ръкавици. Взех да му викам да ме пусне и да се боря яростно, хапах му и ръката. По някакъв начин се измъкнах. Може би просто ни позволиха да си излезем. С летене минах през мрачна стая с бюфет на който бяха наредени книги. Взрях се в една от книгите и казах нещо от сорта на: "А, книга на Костадин Костадинов." Не знам защо ми хрумна така. Помислих си, че е историческа. Изтеглих я измежду другите книги, за да я видя по - добре. В това време се появиха млад мъж и жена в бели престилки. Жената ми взе книгата от ръцете и каза, че това не е историческа, а медицинска книга и я остави на мястото и. Д-р ГЕОРГИ ДИМОВ (археолог) и опело На финала. Намирам се в църква православна. Аз и други хора (поне един от тях е поп на възраст към третата) сме се събрали понеже някой е починал. По стените са сложени много икони, на рафтове. Димов минава покрай тях и старателно ги разглежда. В църквата има поне две маси. Една дълга, отрупана с ядене, около която маса да ядем и една къса (с ядене). Имам чувството, че само аз съм сдухан от всички присъстващи, макар че всички сме се събрали, за да почетем починалия. Дядо поп е в служебно настроение, претръпнал е той. Взима си голямо парче торта от съседната маса и сяда до мен. Казва ми нещо от рода на: "Какво си оклюмал нос. Всички ще отидем под земята, ти също." Отговорих му - "От къде знаеш, че вече не съм бил?" (Тоест, направих еретичен намек, че човек се ражда и умира много пъти.)

"Проповедникът с брадвата" Сънувах, че Никежи почти ми отряза лявото ухо с брадва. Бяхме и двамата долу при навеса. С брадви. Не знам защо, но ме подгони. Вместо да му дам отпор, аз започнах да бягам към дворната врата като жалък страхливец. Няколко пъти се обърнах, за да парирам удари и да не ме разсече. Странно защо вместо да продължа да бягам права към вратата промених посоката ми към старата дворна тоалетна (която е на метри встрани от входната врата). При вратата на кенефа се обърнах с лице към него, защото нямах време да отворя и да вляза вътре невредим. Паднах по гръб в градинката. Замахна да ме разсече, успях да парирам поне един удар. Бях ужасен (не си виждах лицето, но знаех, че много ми личи). Надявах се заради страха ми да се смили над мен. И май го стори, защото не ми разцепи главата, въпреки че можеше. Удари ме (умишлено) по ухото, с много добре преценен удар. Преди да е станало така, че да е отсякъл цялото ми ухо, ръцете му застинаха. Прояви голяма човечност, не ми отряза ухото напълно, улеснявайки по този начин зашиването му. Слава на Исуската. Алелуя и амен. Милостив е Бог и свят, свят, свят.

"Аз съм мощен!" (сънувано на Разпети Петък) Началникът-съквартирант, бившата съученичка А., Борето Русанов, цигани, Никежи Никежи бате, великани, нацисти, мощ. Сънувах, че с началника ми сме съквартиранти в друг град, в някакъв блок, може би в града, в който учех. Не знам. Решихме да излезем на разходка. В следващия момент бях долу в партера на блока. Там бяха бившата ми съученичка А. и поне една друга млада жена. Мястото беше широко, с места за сядане. А. се преструваше, че много ме харесва, взе да се мляска сериозно с мен. Не знам каква и беше целта. Престорих се, че и вярвам. Дойде време за разходката. Тръгнахме. А., другата жена и началника ми изостанаха, аз бях по - напред, защото летях. В началото летях с началника ми - бяхме се хванали за ръце, потегляйки от хълма на който се намираше блока и всеки махаше със свободната си ръка, но по едно време го оставих да ходи, защото беше натоварващо да летя с него, тъй като летяхме основно с моята сила. Борето Русанов, който беше част от разходката, беше най - напред. Бяхме навлезли в гората. Беше снеговито (нова дума; всъщност - оказа се, че не е нова). Настигнах Русанов (другите бяха по - назад и се задаваха). Той беше се спрял и гледаше в посоката от която долетях. Като дете се радваше на снега, хвърли се в една преспа по гръб. След това стана и влезе в една близка шатра, в която имаше цигани и която шатра се явяваше като вход за циганско селище (имаше врата в дъното на мрачното място). Тръгнах след него, притеснен че братята роми може да му сторят нещо. Влизам в шатрата. Навсякъде циган. Няма го мистикът Русан. Питам къде е Борето Русанов. Един млад циган ми сочи една врата в дъното на шатъра и ми иска пет стотака за тази услуга. Почвам да се чудя какво да правя. Притеснявам се да не ми направят нещо, ако тръгна без да платя или платя по - малко, а пет стотака не ми се дават. Идват бивщата съученичка А. и другата жена. А. вади парите със сериозно изражение, дава ги на манго джери и тръгва да спасява Русанката, насочвайки се към въпросната врата в дясно, която се явяваше вход към селището им. След миг се озовавам в училищен двор. Наоколо има ученици и Никежи рапър пер-ник-ски. Премята се, прави салта. Решава да ме учи и мен така да правя. Хващаме се за ръце и с неговата сила основно започваме да се премятаме (в съня ми хващането за ръце имаше характер на свързване със силата и уменията на другия). Приятно е учудването ми, че при завъртанията се озоваваме на краката си, а не на главите. След това тръгваме нанякъде, през някаква гора. Искам да летим, за да се придвижим по - бързо. Казвам му да се хванем за ръце и всеки да маха със свободната си. Така правим и благодарение най - вече на моята сила прелитаме над едно езеро. След това прелитаме над поляна с великани (възрастни и деца). Едно дете великан, няколко метра високо, за малко да ни хване, но не съумява. По - нататък Никежи започва да се държи неадекватно и аз вече се опитвам да летя без него, продължавайки пътя си сам. Гледам да избягам от него заради въпросното пречене, но той ме следва. Преченето е, че вместо да застане до мен и да ме хване за по - близката ми до него ръка, той се пресяга и ме хваща за по - далечната от него ръка или за рамото на по - близката до него и няма как да стане летенето. Понеже ми пречи да летя, аз също като него започвам да вървя. Катерим стълбите на една наводняваща се улица, които стълби водят към хълм (от двете страни на стълбището водещо към хълма са наредени къщи). Озоваваме се в паралелен свят. В който обстановката е съвременна. Някакъв голям град. Но има и средновековни воини. Може би гали. Няколко човека бяха. Наподобяваха ми фигури от "Астерикс и Обеликс". Ние с Никежито се озовахме при тях изотдолу! Сякаш идвахме от подземен свят, а онези просто ни чакаха, сякаш знаейки за нашето идване. Точно на границата на техния свят и подземното място от което дойдохме имаше голяма клетка, наподобяваща клетка за птици, но направена за хора. Просто тази клетка беше като граничен пункт, през който да преминем, за да се озовем на нивото на улицата в другия свят, който страшно много наподобяваше нашия. Никежи преминава безпроблемно, но когато дойде моя ред клетката стана много тясна и изпитах затруднение да се изкача. Все пак някакси се озовах при другите. Единият от галите ме нарече "принце". Бях син на владетеля на този свят. Май ме чакаха, за да властвам, но аз не исках и избягах (може би отново с летене). После пак сме с Никежи (уж бях избягал от него ), в някаква гора, но не в дън гори тилилейски, ами тази гора беше близо до град. Началото на гората. Наоколо имаше и други хора и сякаш ставаха все повече. Част от хората бяха гологлави нацисти здравеняци, с черни тениски и татуировки. Споходи ме желанието да покажа на хората наоколо как летя... Като преди това им привлека вниманието, за да имам повече зрители. Приближих се при един от нацистите и макар да не изглеждаше много дружелюбен му казах, че ей сега ще им покажа как се лети. Вече част от хората наоколо ме гледаха. Копелето извади пистолет и ме простреля в корема. Това не ме разколеба особено. Чувствах се достатъчно силен, за да може разперил ръце като Господа Иисуса Христа да полетя нагоре. Онзи ми вкара още няколко куршума в корема. Течеше ми кръв, но бавно. Усещах се силен (макар да знаех, че в даден момент ще започна да губя сила, но този момент ще настъпи след като съм показал що умея; сякаш не мислех за близката смърт, а за това да успея да покажа що умея). Продължих със задоволство да се издигам над наблюдаващите ме долу и извиках: "Аз съм мощен!" Край ПОСЛЕПИС: Не веднъж през годините съм сънувал как съм с лице към хора, които не познавам и които искат да ми навредят. Аз тръгвам да се издигам нагоре, а те откриват огън по мен и ме прострелват в корема. Какво значи това?

Благодаря все пак.

Александре, мислех първоначално, че в горния текст ти разказваш за себе си и се учудих... Друго което се стрелна като мисъл в съзнанието ми е, че някой път може да се видим за безплатни уроци по стрелба и че в случай на вражеско нападение ще си един от хората на които ще разчитаме, ако че не си в първа младост.

С един съученик много се смяхме в пети клас: https://liternet.bg/folklor/motivi-3/moma-slance-jenitba/liliak.htm

Преди около 30 г., една баба помолила едно момче да я преведе от единия до другия портал на гробищата. Момчето я превело. Тя му благодарила и му казала, че много я е било страх, при което младежът отговорил : "Когато бях жив и мене ме беше страх."

Българските жени са били още по - големи герои, защото върху тях са падали грижите за деца, имот, животни. След като са приключвали войните на много жени им се е налагало да продължат да се борят с житейските трудности без мъжете си, а някои е трябвало да се грижат за мъже инвалиди. Публикация свързана с горната:

Много професионален разговор.

"Съседът ми одра колата (но всичко е точно). Намалиха мойта заплата (но всичко е точно). Откраднаха ми колелото (но всичко е точно). Ударих си кутрето в леглото (но всичко е точно)…На плажа заваля порой (но всичко е точно). Животът ми е в застой (но всичко е точно). Майка ми не ме обича (но всичко е точно). Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно." Гуру Папи Ханс --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Много нещастия са започнали с "глей как са прай".

Като цяло не съм фен на народната музика (много малко слушам). Но в течение на годините започна лека полека да ми харесва повече. Донякъде защото тя е много наша. Донякъде защото започнах повече да виждам и оценявам красивото в нея и да разбирам повече текстовете. Донякъде заради заливащите ни пошлост и ориенталщина. Като дете гледах на народната музика като на нещо старческо.