Кон Круз

"Много си тъп, Саше..."

Съвет да се занимае с поведението ми, защото...? Нещата съм ги написал, както са стояли (или поне както ги помня). Но дори и да бъркам за възрастта на която съм фантазирал това (жената ми преподаваше от пети до седми клас), със сигурност на онази възраст (и преди нея) имах сексуални фантазии. Неприятно ми е открито и публично да ме обвиняват в лъжа!!

За цензурирането на книги съобразно модерните към даден период от време критерии за политическа коректност - какво мислите? Преди години в различни сайтове имаше статии за това как книгата "Пипи Дългото чорапче" на шведската писателка Астрид Линдгрен е цензурирана. По искане на дъщерята на покойната Линдгрен, бащата на Пипи е спрял да бъде "негърски крал", а е станал крал на остров. Тоест премахнати са думите "негри" и "негърски" от любимата на милиони детска книга. Целта: да не се засягат шведите с по - тъмен цвят на кожата. Дъщерята на писателката без да е питала някога майка си по темата смята, че тя би одобрила промяната, защото не иска никое дете да се чувства неудобно.

Според някои автори (напр. д-р М. Нютън) една душа може да бъде едновременно на поне 2 места. Тоест, да бъде и в отвъдното (и да посреща свои починали близки), но и да е преродена едновременно с това (тоест едната част от енергията и там, другата - тук).

"Петелът е безгръбначно животно!" Цецка Цачева

// Прекрасен Живот... // Black - Wonderful Life *превод* https://www.vbox7.com/play:c56a14fd62?fbclid=IwAR3icPNo15nAMplJ5plnzYOFQfzxBwsXED48fmb6YtduXneun_E_mAdNWBI

"Шеметна сделка" Дяволът се явява в женски образ на един неудачник и му предлага да му изпълни 7 желания в замяна на душата му.

Когато бях на 12 г. се е случвало да оправям 35-годишната ми класна ръководителка в стаичката зад кабинета по физика (не ми беше любимата учителка и физиката не обичах, но тя изглеждаше добре). Посред бял ден го правехме. Всичко обаче се случваше толкова тайно, че дори и самата учителка не знаеше...

Сънувах, че със сестра ми спираме с кола пред някаква закусвалня. Тръгваме към закусвалнята. В съня ми сме обирджии, но не отиваме, за да оберем търговския обект, а само за да хапнем. Аз като някакъв хищник надушвам опасност да се носи във въздуха. Полицейска угроза. Въпреки че наоколо не се вижда нещо необичайно. Струва ми се, че са ни организирали капан (може би се надяват да опитаме да оберем закусвалнята и да ни сгащат в крачка или просто са преценили, че сега е моментът и е по - добре да не се опитват да спират колата, защото не се знае колко километри ще се мъчат да ни хванат). Спирам се и поглеждам назад. На парапета на една ограда са насядали мъже на средна възраст. Без никога да съм виждал този с черната и гъста коса, веднага разпознавам полицай под прикритие в него. Тук нещо не е наред. Разумът ми казва обаче да пренебрегна усетеното. Тръгвам отново към закусвалнята, но интуицията ми надделява. Спирам се, обръщам се пак в посока на мъжете, наблюдавам ги, чудейки се какво да направя. В това време сестра ми влиза в заведението. Отивам при мъжете и започвам да говоря на единия, който по интуитивен начин разпознавам като полицай. Говоря му, държа се позитивно. Усмихвам се. Започвам да говоря за престъпници, наблюдавам изражението му. Не ме гледа в очите. Хвърлям бърз поглед и към плешивеца вляво.

Любовта дойде, когато се отказах от нея Любовта не е стока от щанда с намаленията. Не можеш да отидеш и просто да си я вземеш. Тя се случва, когато най-малко я очакваш и най-вече - когато не я искаш. Ето как се случи: Прекалено млада, за да разбирам себе си, търсех мъжът, който да ме направи щастлива. Странна и нереална смесица от любовни филми, текстове от песни и моите лични проблеми с баща ми, любовта на живота ми трябваше да ми запълва дупките. Но не онези, за които веднага сте си помислили. Трябваше да запълва дупките в самочувствието ми, в самоувереността ми, дупките в собствената ми личност. Не знаех точно коя съм, макар да давах вид на нахакано и всезнаещо момиче. Все търсех чуждо одобрение, вероятно лишена от семейна подкрепа като дете. Но това щях да разбера по-късно. Когато намерих уж идеалната си половинка, той запълни моите празнини със своите собствени комплекси. Започна да упражнява над мен пагубното си влияние, като вместо да ми помогне да се „достроя“, започна да подкопава и малкото здрави устои, които имах. С крах и пълно разочарование приключи този мой първи опит за търсене на идеалния мъж. После ги превърнах в играчки. Не ги допусках, забавлявах се безцелно и разбих сърцето на едно иначе добро момче просто за да си докажа, че мога. Игричките на любов (или на неангажиращ секс, ако трябва да съм искрена докрай), ми дадоха в ръцете онези оръжия, с които всяка жена би искала да разполага – знанието как да докараш един мъж до лудост само с думи, тънкостта на флирта, който да върви по границата на приятелството до мига, в който той наистина си загубва ума…. Разбитото ми в миналото сърце успя да превърне разочарованието в забавление. Но любов нямаше. После се изморих. Когато няколко пъти провериш дали дадено действие ще доведе до съответното последствие, играта омръзва. Заживях с нов и напълно непознат човек – себе си. Той, т.е тя се оказа способно момиче с желание за нови неща, с амбиция за успехи и с нестихваща радост от всеки нов ден. Опознах това момиче, помогнах му в трудните моменти, с които се сблъска и в крайна сметка се харесахме. Влюбих се в себе си и спрях да се оглеждам за заместители. Имах всичко, защото имах себе си. И тогава, както предрече една приятелка, че ще се случи, едно съобщение от непознат във Фейсбук промени живота ми напълно. Още не знаех, но това беше любовта на живота ми. Беше дошла точно когато се бях отказала от нея, защото мислех, че не ми е нужна. Ах, колко се бях излъгала. Автор: Карина Михайлова (https://www.edna.bg/iz-edna/liubovta-dojde-kogato-se-otkazah-ot-neia-4651870). Трябва ли човек да се откаже от любовта, за да я намери и ако да - в какво се изразява това отказване?

Аз нямам никакъв проблем с контролирането на ревността, понеже не изпитвам ревност. Няма обект за ревнуване - няма и ревност.

Най - еротичното английско женско име: Пипа. Най - агресивното английско женско име: Рита.

Ако наше желание е в съзвучие с божията воля, има ли смисъл да се молим за изпълнението му. Ако му е по волята, Бог ще го изпълни и без молитвите ни. Ако е против волята му - молитвите няма да помогнат. Прав ли съм или... Не твърдя категорично. Просто разсъждавам. Питам понеже съм срещал мисленето "дайте да се молим за еди какво си, пък ако е по божията воля - нека се изпълни."

Лао Дзъ казва: „Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци“.

- Подсъдими, защо не казахте на пострадалия, че не сте истински хирург? - Ми щото не ме е попитал.

Свобода и равенство, граждани и гражданки! Да живее революцията. "Les Visiteurs - La Revolution" / "Гости от Миналото - Революцията" (2016) "Аудио : Българско Резюме : Хванати в капана на коридорите на времето, Годфроa дьо Монтмирай и верният му слуга Жакуил се озовават в епоха, белязана от огромни политически и социални вълнения – тази на Френската революция...Време, изпълнено с опасности, в което наследниците на Жакуил ла Фрипуи (самите те убедени революционери), конфискуват замъка и цялата собственост на фамилията Монтмирай – аристократи-бежанци, чийто живот виси на косъм." Сигурно сте гледали американския филм "Just Visiting" / "Гости от миналото" (2001) с Жан Рено и Кристина Апългейт (играе и Кели Бънди в сериала "Женени с деца"). Това обаче не е оригиналната история на двамата средновековни пътешественици във времето - граф и слуга. Оригиналният филм е от 90-те години и е френски. Двамата главни герои се играят от същите актьори, но имат различни имена от онези в американската версия. Имена с които са и във втората част (пак от 90-те години), както и в продължението на историята им от 2016 г.

Разпределение на духовния труд : един да трупа карма, а друг да му я изкупува.

"Catch me if you can" ("Хвани ме ако можеш") с Леонардо ди Каприо. По действителен случай. Героят на ди Каприо е фалшификатор на чекове, който за развлечение се преструва последователно на самолетен пилот, лекар и адвокат.

"Les Visiteurs" ("Гости от миналото"), 1993 г. Петият най - гледан филм в историята на френското кино. №1 в бокс офиса на Франция за 1993 г. с 13 782 846 продадени билета. Гледал съм и по - добри филми на тема пътуване във времето, но филмът не е лош. Става. Граф Годфроа Монтмирай (роден през 1079 г.) и неговият слуга Жакуй (незнаещ кога е роден), благодарение на грешка на магьосник - от 1123 г. се озовават заедно в 1993 г. Там срещат далечната правнучка на графа - Беатрис Монтмирай и далечният правнук на слугата Жакуй - новобогаташът Жакар, който е закупил замъка "Монтмирай" от Беатрис. Двамата средновековни герои си поставят за цел намирането на рецептата, която може да ги върне обратно в тяхното време и да помогне на графа да предотврати едно трагично събитие. Би било хубаво да се направи подобен български филм. Още по - добре сериал, който да има не само развлекателна, но и образователна роля. Макар чисто френският филм да е в пъти по - евтин и да е по - стар от американско-френския римейк от 2001 г. (пак с участието на Жан Рено в главната роля), ми е по - симпатичен. Защото има продължения и защото е по - реалистичен. Французи от 12-ти век попаднали във Франция от 20-ти век е по - вероятно да бъдат разбрани, отколкото французи от 12-ти век попаднали в САЩ от 21-ви век... --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Les Visiteurs" ("Гости от миналото" 2), 1998 г. - Защо Юбер говори като от стара книга? - Просто се опитва да открие корените си.