Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1850
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Всичко добавено от Кон Круз

  1. Най - красивия текст, който някога съм чел за привидно слабия пол. Негов автор е Даръл Стандинг - герой на Джек Лондон от романа му "Скитникът между звездите". "И все пак, като обсъдя спокойно всичко това, идвам до заключението, че най-великото нещо в живота, във всички съществувания, за мен и за всички мъже е била жената, е жената и ще бъде жената като източник на живота, докато звездите се движат в небето и небесата претърпяват вечна промяна. По-велика от нашия труд и стремежи, от плодовете на нашата изобретателност и фантазия, от битките, звездобройството и мистерията — най-велика от всичко е била жената. При все че ме е отклонявала от пътя ми и е пречила на моя полет, и е вечно привличала моя зареял се в звездите поглед към себе си, тя, пазителката на живота, земната майка, ми е дарявала велики дни и нощи и е изпълвала със смисъл годините. Дори и на мистерията съм придавал нейния образ и в картата на звездното небе съм включил нейно изображение. Всичките ми трудове и замисли са водели към нея; тя е била в края на всички мои далечни видения. Когато направих пръчката и дъската за получаване на огън чрез триене, то е било за нея. За нея е било, макар и да не съм го знаел, когато сложих кол в ямата, за да хвана острозъбия тигър, когато опитомих коня, убих мамута и подкарах стадо елени на юг пред настъпващата ледена покривка. За нея събрах дивия ориз, облагородих ечемика, житото и царевицата. За нея и потомството, което раждаше по свой образ, аз съм умирал по върхове на дървета и съм устоявал на дълга обсада в отвори на пещери и върху керпичени стени. За нея съм сложил дванадесетте знака на небето. Тя е тази, която съм боготворил, когато съм се кланял пред десетте камъка нефрит и съм ги обожавал като месеци на бременността. Жената винаги е седяла приклекнала близо до земята, като яребица, която пази пиленцата си; пристрастието ми към скитане винаги ме е извеждало на ярко блеснали пътища; и винаги звездните пътеки са ме връщали при нея — вечната фигура, жената, едничката жена, от чиято прегръдка имам такава нужда, че когато съм в нея, забравям за звездите. За нея съм се спускал в одисеи, изкачвал планини, прекосявал пустини; за нея съм бил пръв между ловците и начело в боя; и за нея, и на нея съм пял песни за това, което съм извършил. Всичките възторзи на живота и върхове на наслада са били мои благодарение на нея. И тук, накрая, мога да кажа, че не съм познавал по-сладка, по-дълбока забрава в битието, отколкото да потъна в благоуханното великолепие и унес на нейната коса. Още една дума. Спомням си Дороти в онези дни, когато още четях лекции по агрономия на момчета земеделци. Тя беше единадесетгодишна. Баща й беше декан на факултета. Тя беше жена-дете, и жена, и тя разбра, че ме люби. И аз се усмихнах на себе си, защото сърцето ми остана недокоснато и ме теглеше другаде. Все пак усмивката ми беше нежна, защото в очите на детето виждах вечната жена, жената на всички времена и всички нейни въплъщения. В нейните очи видях очите на другарката ми от джунглата, на върха на дървото, в пещерата и клекнала до огъня в стана. В нейните очи видях очите на Игар, когато бях Ушу стрелеца, очите на Арунга, когато събирах ориз, очите на Селпа, когато мечтаех да възседна жребец, очите на Нухила, която се наведе да посрешне моя меч. Да, в нейните очи имаше това, което ги превръщаше в очите на Леи-леи, която напуснах със смях на уста, очите на принцеса Ом, била четиридесет години моя другарка в просяшкия живот по пътищата, очите на Филип, заради която бях пронизан на тревата в стара Франция, очите на моята майка, когато бях Джеси на Планинските ливади в кръга от четиридесетте огромни фургона. Тя беше жена-дете, но беше дъщеря на всички жени, както майка й преди нея, и беше майка на всички жени, които щяха да дойдат след нея. Тя беше Сар, богинята на царевицата. Тя беше Ищар, победила смъртта. Тя беше Савската царица и Клеопатра, тя беше Естер[21] и Иродиада[22]. Тя беше Мария мадоната и Мария Магдалена, и Мария сестрата на Марта. Тя беше и Марта. Тя беше Брунхилда[23] и Гуинивир[24], Изелут и Жулиета, Елоиза[25] и Николет. Да, тя беше и Лилит[26], тя беше и Астарта. Тя беше единадесетгодишна и представляваше всички жени, които е имало, всички жени, които ще има. Седя в килията си сега, а мухите бръмчат в сънения летен следобед и зная, че малко ми е останало. Скоро ще ми сложат ризата без яка… Но мълчи сърце! Духът е безсмъртен. След мрака аз ще живея отново и ще има жени. Бъдещето крие за мен жените в съществуванията, които тепърва ще изживея. И макар звездите да се местят и небето да лъже, винаги остава жената, сияйна, вечна, едничката жена, както аз при всички мои превръщения и злощастия съм едничкия мъж, неин другар. Бележки [21] библейски персонаж, спасила евреите от избиване, замислено от Хамак, главен министър на Ксеркс ↑ [22] жена на Филип, брата на Ирод Антипа, поискала обезглавяването на Йоан Кръстител, майка на Саломе ↑ [23] главна героиня от Песен за нубелунгите, причинила смъртта на Зигмунд ↑ [24] невярната съпруга на крал Артур, любовница на Ланселот ↑ [25] възлюбена на Абелар, френски философ, описал в „История на бедствията ми“ тази нещастна любов ↑ [26] легендарна жена на Адам, преди Ева, описана в Талмуда ↑" (https://chitanka.info/text/419/21#textstart.)
  2. Кон Круз

    Окр или съм Обратна ??

    Пусти кърпел, казваше баба. Малко ти е работата. Все едно и като обратна не можеш да ги обичаш. Нас питаш, все едно ние можем по - добре да знаем обратна ли. Ако искаш да се самоубиеш със скок от високо, първо направи както е казал Учителя Дънов. Намери си една канара, десет метра висока. Скочи от нея. Ако след скока още искаш да се самоубиваш, намери си по - висока. Друг вариант е да постиш 20-30 дни. Ако след поста пак не ти се живее, продължавай. Все едно някой те насилва да си с жена. Щом си толкова ревлива бърши сълзите направо с хавлиена кърпа.
  3. И понеже казах "среда". Местоположението - ако разделим планетата на три третини, ние сме в средата. Климатът ни е умереноконтинентален. Нямаме ледени или горещи пустини. Намираме се на кръстопът (по средата) между Азия и Европа. Като цяло сме един умерен народ. Нито национализмът ни е бил толкова див, колкото германския, нито комунизма толкова див, колкото руския. Като манталитет не сме нито баш ориенталци, нито баш западняци.
  4. Кон Круз

    Световна история

    Томас Удроу Уилсън (1913- 1921 г.). Двадесет и осмият президент на САЩ. Името му го свързвам с т.нар. "Четиринадесет точки на Уилсън" (касаещи бъдещото мирно устройване на света): https://bg.wikipedia.org/wiki/Четиринадесетте_точки_на_Уилсън. Още с това, че донякъде благодарение на него България не е разпокъсана след края на войната между Румъния, Сърбия и Гърция, както и с факта, че е един от хората на които пророка Едгар Кейси е направил тълкувание.
  5. Кон Круз

    Забавно - 2

    Американец и руснак си говорят. Американецът: - Мога да застана пред Белия дом и да викам колкото си искам срещу нашия президент, без нищо да ми направят. Руснакът: - И аз мога да застана пред Кремъл и да викам колкото си искам против американския президент и няма нищо да ми направят. ............................................................................... Преди време Иво Сиромахов каза, че щом едно от правилата на медията BTV е да има баланс в представяните позиции, значи като някой каже в някое от публицистичните предавания, че демокрацията и свободата на словото са хубаво нещо, то после трябва да дадат думата на друг, който да каже, че не са хубаво нещо.
  6. Един мит - "България е малка." Правилно е всъщност да се каже, че България е средна страна. Веднага подкрепям споделяното не само от мен виждане с факти. По площ Република България се нарежда на 101 място в света от общо 193 страни (https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_площ). Тоест - среда. Ако включим Косово и някои други необщопризнати държави (например един Северен Кипър се признава само от Турция), то тогава ще сме още по - близо до първото място. Население (въпреки демографската катастрофа от последните 30 г. с последствия по - тежки от тези, които са ни носили много войни) - отново на 101 място в света (https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_население). Според втората статия от общо 196 страни (тук например Косово е включено). Тоест, пак среда. Нито сме най - малките, нито сме най - бедните (средностатистическият българин е сред 15-те процента по - богато население на планетата). Може да сме затъпяваща нация, но не сме и най - ... неуките и примитивните.
  7. В тази и в други теми не веднъж някои потребители са омаловажавали България и българите. Vorfax беше писал някъде, че ние българите нямало защо да се гордеем с това или онова, понеже и други народи също са имали това или онова, че даже и повече от нас. Според християнството гордостта е грях. На мен ми се струва, че в умерени дози би могла да е полезна. Тя донякъде е нещо естествено. Да приемем, че все пак ще се гордеем малко (оставяме настрана виждането за греховността и). Какво като нещата с които се гордеем не са уникални и единствени по рода си? Какво като и други народи също са допринасяли и допринасят за света (че дори и повече от нас)? Какво като са имали или имат повече от а, б, в..., какво като са по - древни от нас и т.н. Замисляли ли са се тези, които омаловажават България опирайки се в немалка степен на сравнения с другите страни, че по света е имало и има хиляди етнически групи? През вековете общо е имало и има хиляди държави. Някои ги е имало преди, а сега ги няма - България е сред съществувалите преди и сред съществуващите сега; може би ще я има още векове наред. Преди години бях чел, че е останал само един единствен човек говорещ еди какъв си език (ставаше дума за един от индианските езици). Има множество езици говорени от много по - малко хора от говорещите български (множество езици са изчезнали, а други са на изчезване). Колко от етносите по света са имали или имат свои държави? Огромната част от етническите групи на планетата нямат и никога няма да имат. Българите сме държавотворчески елемент, имали сме не една държава във времето. Колко от етносите имат свои литератури (и то появили се през Средновековието)? "И ний сме дали нещо на света." - Вазов. Колко от етносите и държавите са изиграли ролята на люлка на нова писменост, използвана днес в различни вариации от стотици милиони хора по света? Всяка страна и всеки етнос си има своята роля. Но като ще сравняваме... България и българите може да не са най-най, но ако ще търсим поводи за национално самочувствие, то те не липсват и не смятам, че ако искаш да се гордееш, това че не си №1 трябва да е пречка. Може да не сме най - големите, най - богатите, най - силните и т.н., но има и по - малки, по - бедни и по - слаби от нас. В България има абсурди предизвикващи възмущение, даващи повод за омаловажаване на страната и народа и, но абсурди има навсякъде. Има много места с повече бедност, престъпност, неграмотност, примитивизъм. България не е велика сила, както е била някога, но самият факт, че след 7 века византийско и турско владичество все още съществуват български народ и българска държава си е чудо. Да се появиш на картата на света след 5 века османска тирания, след 5 века потисничество и геноцид не е шега работа и не всяка народност би се справила. И не само да се появиш, но да започнеш с бързи крачки да наваксваш пропуснатото, та чак в началото на 20-ти век да те сравняват с японците и германците... Въпреки упадъка в последните 30-тина години все още имаме хора, които чрез дейността си в различни сфери ни прославят по света. България е възкръснала не за пръв път като феникс из пепелта! Българите имат дълбок корен и явно сериозна небесна подкрепа. Човек не е длъжен да се гордее или да одобрява гордостта, но е редно, ако ще се търсят аргументи против гордеенето и ако ще бъдем сравнявани с други, то сравненията да бъдат с по - широк обхват. Добре е да се изобличават митовете и преувеличенията (правил съм го и аз), но не ми допадат опитите за омаловажаване, отричането на поводите за гордост. Освен това всяко едно обобщение за дадена група хора в една или друга степен се разминава с точното състояние на нещата. България и българите са един от стълбовете на човешката цивилизация! Според Учителя Дънов България е едва в началото на своя златен век!
  8. „Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение. Носете тази мисъл навсякъде. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото й е необходима, даже и повече, отколкото очаква. След хиляда години България ще бъде голяма, ще разполага с толкова земя, колкото не е предполагала, ще я управлява един от най-добрите царе. Ще има и добри поданици: добри свещеници и учители, добри съдии и управници, разумни майки и бащи, безкористни търговци, трудолюбиви земеделци. България ще се превърне на райска градина, а българите ще бъдат облечени в празнични премени. Това ще се сбъдне след хиляда години.“ П. Дънов („В мое име“, 29.09.1918г.)
  9. „Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкова нетърпеливи, искаме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и затова нямаме нито време, нито възможност да проучваме и да наблюдаваме. От друга страна, ние сме заети с различни дейности – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в различни организации – толкова много сме се отдали на различни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да проучваме и наблюдаваме. Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой друг. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или онова и т.н. е напълно напразно и излишно, защото може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си. И тъй като повечето от нас са напълно невнимателни към самите себе си ни е трудно да видим ясно какъв е начинът на нашето мислене, какви са нашите чувства и действия.“ Джиду Кришнамурти, „Първата и последната свобода“ . Коментар на Камелия Хаджийска: "Наистина харесвам написаното от Кришнамурти! Разбирам какво има предвид като казва, че самопознанието изглежда много просто, но всъщност е много трудно. Вярвам, че истинските неща са прости, но същевременно значимите неща в живота ни не идват толкова лесно. Това значимо нещо е самопознанието, за което той говори - „безалтернативното осъзнаване“, както той го нарича на едно друго място. А истинското нещо сме ние самите – единствената реалност, която можем да видим как изглежда отвътре и да изследваме мястото, в което се пораждат нашите мисли и чувства, мястото на „прожекционния апарат“. Надявам се, че тази споделена мисъл на Кришнамурти днес ще ви напомни за истински важните неща в живота – вас самите и опознаването на вашата вътрешна реалност." (https://espirited.com/необикновена-наблюдателност/). "Първото необходимо условие за свободата обаче е самопознанието, а самопознанието е невъзможно без признания." К. Маркс. "Дебати за свободата на печата".
  10. Ако някой смята, че има нещо за тълкуване и че може да го разтълкува - да заповяда. Темата за сънищата ми е любима още от времето, когато бях дете! Обичам сънищата, защото те са важна част от живота ни и защото в тях се случва какво ли не! Сънищата са единият от ключовете към самопознанието. Сънищата са един паралелен живот. Сънувал съм през годините най - различни интересни неща. Български аматьори надвихме "червените дяволи"! 14 декември 2011 г. Аз, някои мои колеги, плюс двама бивши съученици (момче и момиче) в епичен футболен сблъсък срещу европейския гранд Манчестър Юнайтед! "Намирахме се в закрито футболно игрище в зала на мое бивше училище! Може и публика да е имало. Срещу нас бяха звездите на Манчестър, сред които и прословутия Уейн Рууни! Бербатов не го видях, но той все е резерва за съжаление. В редиците на червените дяволи беше и играещата легенда Райън Гигс. В началото, островитяните ни мачкаха здраво! Поведоха ни с 6:0! Сякаш не ни оставаше нищо друго освен да се предадем! Но аз се ядосах и си помислих, че трябва да се хвърлим в мача на живот и смърт, и ако загубим: то поне да е с чест и да ни запомнят! Поведох отбора към центъра на игрището за изпълнението на центъра (малко преди това ни бяха отбелязали шестия гол). Взех екзалтирано да пея : "Стани, стани юнак балкански...!" Съотборниците ми в началото плахо подеха песента, но постепенно смелостта и решимостта им за здрава битка нараснаха! Обстановката стана революционна, оптимистична! Играта започна, но аз изведнъж бях телепортиран от залата! Не по моя воля озовах се в коридорите на училището и взех да се шматкам насам натам, незнайно защо. Завърнах се на мача някъде в последните му 10 мин. Научих, че онези вече ни водят със 7 : 6. Само един гол разлика, един гол ни делеше от постигането на исторически успех за българския футбол. Като звяр се хвърлих настървено в играта. Отборът ни отбеляза поне още 2 попадения, а онези не вкараха нито един гол повече. При една ситуация, бях сам на празна врата. Топката беше близо до мен. Просто трябваше да я ритна и да отбележа, но не можех да помръдна от мястото си, колкото и да опитвах!Почувствах се гадно. Но за това пък, помогнах на двамата ми съученици да предотвратят гол на Уейн Рууни, с дружни усилия отбихме яростната атака на английското биче (на вратата беше съученичката ми, която се представи отлично). Съдията свири край на мача! Победа над европейския колос! Ура!" С оглед на участието ми в гореописания чутовен футболен подвиг (от който вярвам в екстаз е била цялата българска съновна нация и в шок - цялата световна съновна футболна общественост), логично беше да получа повиквателна за българския съновен национален отбор по футбол! Бях част от разгром над класния отбор на Хърватия. 10 октомври 2014 г. "Сънувах, че съм част от националния отбор в мача БЪЛГАРИЯ - Хърватия (тази вечер от 21:45 часа). Поведохме хърватите шоково за тях с 2:0 пред препълнения стадион и мощно окуражаващата ни публика. Бях в изгодно положение, в дясно от вратата, сам. Мой съотборник се освободи от хърватски бранител и пусна пас (не знам защо, но нямаше засада), за съжаление кракът ми се размина с топката и не успях да я отклоня в мрежата за 3:0 ! Цък цък, язък. След малко обаче, мой съотборник стреля право към междукрачието на хърватския вратар, топката се шмугва между краката му и...три на нулааааааа ! Минутата : максимум тридесета. Аз и още един футболист, започнахме радостно да подвикваме : "Още, още, още !!" По едно време сякаш се озовах у нас и казах на сестра ми (която няма да е у нас) : "Представяш ли си хърватите да се вдигнат и да изравнят, та дори и да ни бият." След това се събудих. Вярвам, че не са изравнили и че наш`те са им бъпнали поне още един парцал. :) Българи, юнаци !! Ако сънят се сбъдне, хърватските медии определили нашите момчета като анонимници, ще потънат в земята от срам." Към Хърватия и хърватите по принцип имам слабост (или поне до скоро имах...), но когато играе България няма хървати, няма руснаци. Няма 6-5. Вие...имали ли сте някога сънища на спортна тематика?! Ако да, моля споделете. Ще ми е интересно да прочета.
  11. Здравей!

    1. JULIET

      JULIET

      Здравей 

       

    2. Кон Круз

      Кон Круз

      Възпрепятстван съм да ти пиша на лс. :D Та затуй те тук поздравлявам, пингвинче. :) Ако имаш време и желание пиши в темите. Ще стане по - интересно.

    3. JULIET

      JULIET

      Благодаря :) След кратка /творческа:D/ пауза ..преоткрих портала

  12. „Българският народ има още около три хиляди години да съществува на Земята.“ - Учителя. („Ако всичкия свят спечеля“, 22.05.1932г.) "Който се тревожи какво ще стане с България, той не е за Новото учение, да върви при хората със старите идеи. Това учение за „майка България”, за шовинизъм е за падналите ангели." (http://friendsoftherainbow.net/node/858.) Предлагам заключване на темата. След като Учителя го е казал няма какво да дискутираме повече. Нито ние, нито евентуални бъдещи участници. Даже не знам защо е оставена да се развива.
  13. 1. Всички сме равни (но не по комунистически, а като духове). И да служиш на злото - пак служиш на Бог (така е нагласена работата). 2. Колкото и да си велик - заменим си. 3. Бог знае всичко. 4. Всеки е уникален. Няма два еднакви духа. 5. Всичко тече, всичко се променя. 6. В Царството Божие властва абсолютна хармония. 7. Всеки има свободата да постъпва както намери за добре. Най - голямата свобода е подчиняването на Божията Воля. 8. Себепознанието - най - великото познание. Тоест, може да си много учил, но да си прост духовно. 9. Колкото и да живеем, Бог напълно няма да опознаем.
  14. Кон Круз

    За прераждането

    За паралелни животи в плът ли намекваш?
  15. Кон Круз

    За прераждането

    Какво точно питаш.
  16. "Бойната дейност на българската изтребителна авиация започва без необходимата яснота за противника, неговия състав и технически характеристики. Изтребителните орляци са въоръжени със самолети "Доган", а други с "Месершмит 109". Но между тях не може да се осъществи тактическа връзка, тъй като "Доган" нямат бордови радиостанции. Честите закъснения в оповестяването на противника, непълната и неточна информация за неговия състав и посока, противоречивите разпореждания на земята, внасят объркване в действията на орляците и костват изразходване на безценно гориво, ресурси и усилия. При тези условия решаващо значение има инициативата на летците. При всички проблеми устремните атаки на българските изтребители заставят обикновено бомбандировачите да хвърлят безразборно бомбите и да се изтеглят. В ожесточените боеве са свалени доста вражески бомбандировачи, но загиват и немалко български летци. Димитър Списаревски прави първия въздушен таран в историята на българската авиация, жертвайки живота си. Смелостта на българските летци не буди съмнение. Пленени американци твърдят, че българските пилоти били много щури и атакували от немислимо близко разстояние." ----------------------------------------------------------------------- "Англо-американското командване отчита, че проведените бомбандировки са завършили с неуспех и България не е принудена да капитулира. Затова е решено да се нанасят още по - мощни въздушни удари, които да бъдат пренасочени от военни цели към пряко смазване на моралния дух на населението. Превъзходството на противника си проличава още в началото на януари 1944 година, а на 30.03. срещу 450 бомбандировача и 150 изтребителя се изправят едва 24 български самолета." ----------------------------------------------------------------------- "С бордовите картечници са обстрелвани улици и дворове. А сред уцелените има и деца. Самолетите атакуват и пътнически, и дори санитарни влакове като се води целенасочена стрелба по мирни граждани." "Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби." (Кап. Димитър Списаревски)
  17. Сънувах, че виждам селфи на Иво (Администратора). На това селфи той се беше оплезил леко. Лицето му беше по - слабо и по - младо. Беше си качил селфито за аватар в Портала (не вярвам реално да би сторил такова нещо). След това сънувах началника ми. Лицето му беше друго, не реалното. Питаше ме как да напълнее. Искал да напълнее. Понеже аз напълнях в последните 1-2 години та явно затова. Дадох му моите нездравословни съвети и му казах, че аз пък мисля да отслабна.
  18. Кон Круз

    "Да работим!"

    Да работим! Да работим смело: с мишци, с нерви, с ръце и със ум; нек се чуй у нази живо дело, веселий на работата шум. Да работим! Тази славна дума нека екне кат кембанен звън, нека стряска къщата и друма, нека стресне спящий тежък сън. Да работим! Нека дигнем знаме с тая дума и вървим напред... Труд! Спасьението от робството там е, идеал е той на новий свет. Да работим! Имаме широки поприща за славен труд, бедност няма с него - срам жестоки, няма стид под неговия скут. Да работим! На бащите наши добродетелта да продължим, техний пот почтен да не ни плаши: всичко ний на тоя пот дължим. Да работим! Мързелът е страшен, мръсен блуд с живота и с умът! Мързелът е враг, другар всегдашен на тегла, съюзник е срамът. Да работим! Няма тук оръжье по-велико, силно от труда, само то е вярно и не лъже, свят ломи, победно и всегда. Да работим дружно и съгласно... Час изгубен е изгубен век. На живота във морето бясно труд е наший Ноевий ковчег. Иван Вазов, София, 1899
  19. Кон Круз

    За прераждането

    Представете си следната ситуация. Пред вас е списък с имена и фамилии. Да приемем, че в списъка са вашите имена от предходното ви съществувание в плът. Задължително ли е докато четете имената да разпознаете своите бивши имена? Задължително ли е да ви споходи дежа вю, ако се докоснете по такъв начин до информация от миналото ви, ако вземете в ръце предмет, който сте държали и преди?
  20. Ако са давани отговори на някакви много често задавани въпроси, вероятността да се появи някой, който да зададе същите въпроси е по - малка (понеже вече може да е прочел отговорите и сред тях да е срещнал достатъчно удовлетворяващи го). За мен това е единият от факторите, макар и не основният. Пък и нормално е ако нещо го има от 1-2-5 години да им е много по - интересно на хората, отколкото ако го има от 15-20 и т.н. години (това е една от причините за отливите от форумите не само в този сайт).
  21. Понякога съм си фантазирал как ако съм на война отказвам да се бия, дори и с риск да бъда убит. Но много по - често съм си представял как се бия като лъв до смърт. :D

×