Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1850
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Всичко добавено от Кон Круз

  1. Ако ще се правят балове, реално погледнато по - оправдано е да се правят само абсолвентски или поне да им се отдава по - голямо значение. Някога повечето хора не са завършвали средно образование, да не говорим за висше и затова средното образование е било нещо много по - престижно.
  2. Една от причините за намалената активност е пренасищането. За 16 г. са зададени много въпроси и са дадени още повече отговори.
  3. Историята (главно българската) ми беше първата любов. След това в пубертета езотериката взе превес. После взеха да се редуват на челното място в съзнанието ми.
  4. В една от частите на "Диагностика на кармата" бях чел за случай такъв. По време на болшевизма в Русия някакъв военен взривява църква. Не помня детайлите точно. Но основното беше, че не след дълго умира и че Лазарев (бел. моя: авторът на поредицата) обяснява смъртта му с ответен удар на егрегора на взривената църква. От горния случай насам имаше и други подобни. Замислих се дали няма егрегорът на знамето да напакости на осквернителите.
  5. Ще прегледам, благодаря Инес.
  6. "Вибрацията е дух, който се движи според идеята да представи някаква цел." "Вибрацията е мярката за нашето разбиране на проявените идеи. Пространството е мярката за нашето разбиране на връзката между проявените идеи. Търпението е мярката за нашето разбиране на предназначението на проявените идеи." "Времето като измерение е чаша, която един ден трябва да бъде счупена; а пространството е свързващата нишка между разделените човек и Бог, която един ден трябва да бъде отрязана. Те, времето и пространството, действат като Божия милост, която ни претегля на везните на справедливостта; и когато изпробваме творческите си сили в сферата на опита, ние претегляме своята съпричастност и стигаме до познанието, че посредством търпението ще влезем във владение на душите си." "Вибрациите", Еверет Айриън
  7. Руско-турската война (1877 г.) "Тъй като родителите му не го пускат да стане доброволец в опълчението, Стефан бяга и на 18 г. става военен преводач." В руската армия. ............................................................................................. "Като офицер, Тошев не е скован от шаблони. Насърчава инициативата у подчинените си." ............................................................................................. Балканската война (1912 г.) С.Т.: "На нас предстои борба, която ще спечелим само с труд, постоянство, интелектуално и служебно самоусъвършенстване и пълна преданост на святото дело, на което служим." ............................................................................................. "През Междусъюзническата война генералът командва Пета армия около Кюстендил и отказва да отстъпи, както иска главното командване. И се оказва прав. Затова и получава чин генерал-лейтенант." ............................................................................................. Първата световна война. "С гръмкото превземане на Тутракан, с отбраната на Добрич и хвърлянето на конната дивизия в боя, генерал Тошев поема немалък риск, но той се оправдава. Веднъж взел решение, той пренебрегва заповедите на общия командващ военните операции германски фелдмаршал фон Макензен. Между двамата избухва конфликт, а Тошев заявява: "Ние сме съюзници, обаче не сме наемници." Оптимистично за България Ген. Тошев: "България не умря досега и тя няма никога да загине. Българският народ, при всичките си недостатъци и може би единствените си добродетели - трудолюбието и любовта към родната земя, ще живее вечно въпреки всички катаклизми."
  8. "Когато на 01.09.1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си ген. Колев лично участва в бойните действия." При едно сражение генералът и още седем кавалеристи пленяват румънски взвод от 40 войници. "Той, русофилът, трябва да се сражава с руснаци. И го прави - без сантименти и колебания." "Както признават разбитите казаци: "Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета... И десет човека атакуват четиредесет." "Няма случай в Южна Добруджа, българската конница да не приеме сражение. Обикновено срещу превъзхождащ по численост противник. Но не само това - няма случай да не победи." Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов пише: "Не конница. Буря от бесни демони. Не конница. Лава в димящи талази." За четири месеца непрекъснати бойни действия, Първа конна дивизия изминава над хиляда километра, помитайки всичко по пътя си."
  9. Допускам някакъв умисъл в тази пасивност, колкото и парадоксално да звучи (може и да бъркам, което ако е така се извинявам). Все пак един спам акаунт може бързо да бъде изтрит или поставен под модераторско наблюдение. Едва ли е особено времеемко и трудоемко справянето с него.
  10. Може ли слънчевият знак (зодията) да е основният определящ фактор за недостатъчна концентрираност и склонност към разсейване, витаене в облаците?
  11. Кон Круз

    Забавно - 2

    Ако счупиш огледало - чакат те 7 години нещастие. Ако счупиш огледалото на мутренска лимузина - нещастието ще трае много по - кратко. Ако пуснете песен на Джорджано на обратно, може да се чуе послание от Дявола. Обаче има и по - лошо: ако пуснете песента нормално, ще се чуе Джорджано.
  12. Добри новини за света! Радвайте се и се веселете! Има две важни глобални новини за света. Едната от тях е добра. По - готиното е, че и другата също е добра, макар и по - малко. (Ма и тя е добра, защото злото е нееволюирало добро и защото всичко е част от Цялото/Абсолюта/Дао - а Великото То е добро, Животът с главно "ж" е Добър). И доброто (ян), и злото (ин) са част от Великото Добро. Тоест, от определена гледна точка всичко в живота е добро, но някои неща просто са по - добри (по-еволюирали, по-одухотворени) от други. Добро, зло - думи, думи, думички, етикети. Всяко нещо е свързано с множество други неща. Битието ни е изпълнено с обрати и с неочаквани неща. Смятаното за добро може да ни отведе към нещо по - лошо, а смятаното за лошо: към нещо по - добро. Добрата новина е, че някой ден ще настане световен мир и Земята ще е направо рай в сравнение със сега. Златен век за човечеството, за всички обитатели на планетата. По-малко добрата новина е, че това златно време няма да дойде скоро. Ще се излее още много вода, още много кръв и сополи. Явно без това не може и то е неизбежна част от увирането на главите ни, от духовната ни еволюция. Но щом е добро да се качваш нагоре по стълбицата на Духа, значи предсказваните от пророците ката-клизми са за добро. Изглежда са неизбежна част от Пътя, а това, че си преминал през по - гадните участъци е повод за радост. Движим се от добро към по - добро в Доброто. Всяко зло за Добро. В крайна сметка всичко ще завърши добре, без значение какво ще стане преди това. Всичко е добре щом завършва добре. Следователно, когато става по - тъмно: това е за добро, защото най - тъмно е преди зазоряване. И когато светът върви на зле, той всъщност върви на добре, защото всяко зло за добро и защото без мъка няма сполука, и защото не се ли налудува първом човечеството, няма да достигне до много по - висши нива на съзнание. Двойнствеността, противопоставянето са природата на егото. То е тяхна рожба. Конфликтите, войните, търсенето и създаването на врагове са характерни за него. Тоест, за да настъпи златното време за планетата ни, всички/достатъчно висок процент хора, трябва да надскочат егото си. Егото на практика воюва със самото себе си. Егото на еди кой си срещу егото на еди кого си. Все власт на егото (Дявола). Егото е адът в човека, който ад се проектира навън, създавайки адски ситуации. То винаги търси противопоставянето по една или друга линия - храни се от конфликтите. Следователно, за да настъпят мир и щастие по целия свят, Духът (Бог, който всеки от нас носи в себе си), трябва да вземе достатъчно надмощие над егото (Дявола) в достатъчен брой хора на планетата. Само тогава лошият сън ще свърши, заменен от "Царството Божие". Духът (висшето в човека, чиято природа са хармонията и единството) не воюва със самия себе си, както прави егото посредством множеството човешки личности. "Духът в човека никога не търси сблъсъка, яростта, противопоставянето. Той не обявява война на себе си. Той е отвъд проблемите на човека, с вечно нова невинност, в зората на утрото." (Жан-Пол Бур) Няма зло, което Бог да не може да превърне в добро. Каквото и да стане, в даден момент ще стигнем до нещо много по - добро от сегашното. Бог си знае работата, така че спете спокойно!
  13. "Юнак – приказен образ, характерен особено за южните славяни. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с храброст, нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците – Илия, Крали Марко, Вълкашин, Момчил Юнак, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците – наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят. Борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа. Сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си. " (Уикипедия)
  14. Кон Круз

    Свещеният огън?

    "Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. " Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев." (http://beinsa.bg/beseda.php?id=2495). Въпрос: Какво се има предвид под "свещения огън"?
  15. Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?
  16. Кон Круз

    Един Човек

    "Паскал казва някъде: „Когато разглежда хода на човешката еволюция, философският ум трябва да смята човечеството за един човек, а не за сбор от индивиди.“ Седя тук в отделението за убийци във Фолсъм със сънливо бръмчене на мухи в ушите и размишлявам върху това изказване на Паскал. То е вярно. Също като човешкия ембрион за кратките десет лунни месеца със зашеметяваща скорост, в безчет форми и образи, умножени безчет пъти, повтаря цялата история на органичния живот от растението до човека; също както човекът-момче в кратките си момчешки години повтаря историята на първобитния човек с постъпките на жестокост и диващина, от причиняване на болка при игра на по-малки твари до племенно осъзнаване, изразено в желанието да се събира в банди, също така и аз, Даръл Стандинг, съм повторил и изживял всичко, каквото е бил първобитния човек и каквото е вършил и ставал, докато съм станал това, което сте вие и аз, и всички други подобни на нас в двадесетия век на цивилизацията. Наистина всички ние, всеки жив човек на планетата днес, носим в нас вечната история на живота от самото му начало. Тази история е записана в нашите тъкани и нашите кости, в нашите функции и нашите органи, в клетките на нашия мозък и нашия дух, във всичките видове физически и психически подтици и стремежи. Някога сме били рибоподобни, ти и аз, читателю, и сме изпълзели от морето, за да проправяме пътя за голямото сухопътно приключение, в разгара на което се намираме сега. Ние все още носим следите на морето, както все още носим следите на влечугото от преди то да е станало влечуго, а ние да сме станали ние, когато пра-влечугото и пра-ние сме били едно. Някога сме летели във въздуха и някога сме живели по дърветата, и ни е било страх от тъмнината. Белезите остават врязани в теб и мен, врязани в нашето семе след нас до края на времето на земята." Из "Скитникът между звездите" (https://chitanka.info/text/419/21?fbclid=IwAR0tL_2_dNefWJgCVgLiqtYHTunIGp8DH_JxVJGhoqcg-DVEHaxabW6Bmo0#textstart.)
  17. Самодивата - нежен горски дух с отмъстителен характер На 20 март отбелязваме Международния ден на приказката Ванеса Николова 20 март 2019, 11:45 На днешния ден, освен че настъпва астрономическата пролет, отблелязваме Международния ден на приказката. Тази година темата на празника е посветена на митовете и легендите в различните култури. Славянската митология предлага голямо разнообразие от легенди и истории за вълшебни създания. Самодивите са една много популярна фигура, която е неделима част от славянския и българския фолклор. Източник: iStock/Getty Images Самодивите са красиви женски горски духове с човешки облик, тясно свързани с вилите и самовилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена “хорище”, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. Докато танцуват, самодивите едва докосват земята със стъпалата си, а от билките под краката им се носи силно лечебно ухание. Източник: iStock/Getty Images Интересен факт е, че като цяло самодивите имат негативно отношение към хората, но ако вечер край тях се съберат болни, те ще им окажат нужната грижа и помощ. Често самодивите яздят едри елени със златни рога чисто голи. Ако се случи така, че някой човек убие техния елен, те стават отмъстителни и му изпращат страшни болести. Самодивите се страхуват от светлината и поради тази причина на разсъмване напускат хорището и се укриват в горските усои. Женските горски духове живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби и тъмни пещери, най-често край реки, извори или кладенци. Планините в България, които се свързват с тяхното съществуване, са Беласица, Витоша, Рудина планина. Източник: iStock/Getty Images Има легенда, според която самодивите се побратимяват с юнаци и мъже, които са им сторили добрина, понякога им раждат деца. Крали Марко например също е отгледан от женските митични създания. Ако някой мъж успее да открадне булото (или така наречената сянка) на една самодива, тя се превръща в обикновена жена. Легендите обаче разказват, че това не успява да я покори и тя цял живот се опитва да си отмъсти за отнетата ѝ свобода. Източник: iStock/Getty Images Думата „самодива” има славянски произход и буквалното ѝ значение е „самата богиня”, „самата дева”. Според народните вярвания се смята, че човек може да се предпази от лошите помисли на самодивите, ако носи в себе си чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, пепел, тамян или ако се прекръсти, запали огън или цигара. Славянската митология е една от най-богатите по отношение на божества, митични създания и легенди за сътворението на света и не само. Религията на славяните е била политеистична и е включвала много характерни черти на други индоевропейски религии. Славяните са вярвали в задгробния живот, били са последователи на култа към прадедите, фетишизма, дуализма. За съжаление, твърде малко са запазените исторически сведения за славянската религия. Повечето исторически извори, от които черпим информация са на християнски мисионери, споделяли впечатленията си по време на покръстването на славянските народи. Източник: https://www.vesti.bg/lyubopitno/samodivata-nezhen-gorski-duh-s-otmystitelen-harakter-6093325.
  18. Ще може ли шрифта в коментара на Елф да бъде уголемен. Михаил Иванов има едно много важно според мен предимство (една от причините да му имам повече вяра): бил е съвременник на Петър Дънов. Не може да оспори човек, че не са разговаряли никога.
  19. В една статия е наречен "македонският Петър Дънов". Омраам Микаел Айванов.
  20. Кон Круз

    Забавно - 2

    Ако някой не е поне малко луд, значи е много ненормален. Ако някой е нереално нормален, значи реално е ненормален.
  21. Сънувах, че съм написал някаква книга. На каква тема - не знам. Отседнал съм в някакъв хотел. Не знам къде. Прибирам се в хотела. Минавам по алеята до хотела. Минавам покрай Орлин Баев, който е приклекнал и гледа някакъв малък будилник, поставен на земята. Минавам и покрай Инес. Часът е преди 7:00 ч., защото предстои психосеанс на Инес при Орлин, който ще се състои от 7:00 ч. във въпросния хотел. Вървейки се обръщам назад към Орлин и му казвам: "Махнете ги тези часовници, по - добре ще ви е." Имам чувството, че Орлин няма да се вслуша в моето непрофесионално мнение. Свивам вдясно и наближавам входа на хотела. Отпред са майка ми и първа братовчедка (дали сестра ми и баща ми бяха там - не съм сигурен; баща ми по - скоро не). Двете ме изпращат. Ще напускам хотела и ще пътувам нанякъде. Може би в София, може би в Канада - не знам. Но в по - голямо населено място, временно, може би във връзка с книгата ми. Влизам в хотела и тръгвам през партера. На едно кресло е седнала друга моя първа братовчедка, живееща от години в Канада. Отивам при нея, усмихната е. Ръкуваме се. След това разглеждам някаква книга (не знам дали моята), която представлява разсъждения върху нечия друга книга.
  22. Кон Круз

    Забавно - 2

    Сигурен съм, че това момче не се пита дали е гей, както авторът на една от темите в сайта.
×