Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1853
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Блог Постове добавени от Кон Круз

  1. Кон Круз
    Скъпи съфорумци и Вие нерегистрирани читатели на Портала. Пиша този текст, за да не бъда разбиран погрешно по повод постовете ми в една от темите на почитаемия сайт. В последно време съм на вълна история, главно българска история и по - точно българска военна история от периода 1878 г. до 1945 г. Чат-пат влизам на вълна история и започвам да се вълнувам от нея повече от обикновено. Българската история ми е детска любов, която още ме държи.
    Войната несъмнено е гадна, кофти нещо сама по себе си. Войната е зло. Войната е нехуманна и грозна. Във времето са изработени етични правила във връзка с мирното население по време на войни, които правила обаче за съжаление нерядко са нарушавани и са превръщали войните в още по - варварски актове и безчовечни актове.
    Войната - смърт, прекършени животи и мечти, разбити планове, мизерия, глад, въшки, бълхи, душевен мрак, студ, зловещи тътени, кал, страх, озверяване, осакатяване (физическо и психическо), изнасилвания, мъчения. Изкривени от болка, страх или гняв лица. Кръв, кръв, много кръв. Отваряне на пропасти между народите. И много сълзи. Войната сама по себе си е извратена работа. Хората започват по - малко да ценят човешкия живот, което е предпоставка за още бъдещи кръвопролития .
    Ако трябва да вярваме на езотериката (тук все пак е езотеричен сайт) войната храни демоните (не само тези, които са във всеки от нас). Посрещачите на души пък имат много повече работа от обикновено...
    Войната носи душевни, физически и финансови загуби, а аз предпочитам да печеля (макар и не на всяка цена), предпочитам нещата в живота ми да се подобряват. То и от войните някои хора печелят, но огромната част от хората страдат (и победени, и победители). Не ми се умира във война (особено в такава, която бих намерил за несправедлива). Не ми се ще и други да умират.
    Не обичам войната, не ми се убиват дори животни. Миролюбив и кротък човек съм общо взето... (дори може би повече, отколкото изглежда понякога от мои интернет изяви и може би понякога по-миролюбив, отколкото е нужно)! Макар че не съм тотален пацифист... Обичам да живея спокойно, да съм здрав, да не гладувам, да съм чист, не ми се умира млад, а и не ми се цапат ръцете (но при нужда и при възможности бих се бил като звяр и до последна капчица кръв, за да защитя близките си най – вече, както и страната си). Обичам комфорта (душевен и физически) и това е една от причините да не обичам войните и по принцип да нямам желание да воювам. Искам хората по света и у нас да са добре и да стават по - добре. Не мразя никого, макар понякога да изпитвам нотки на раздразнение... Мястото на войните е в спомените, филмите, статиите, книгите. Трябва да бъдат прекратени съвсем, а армиите да бъдат впрегнати за различни невоенни каузи. Навярно и това ще стане някой ден, натам се върви макар и бавно. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани разумно, но и справедливо. Хората и народите не трябва да се тормозят едни други.
    Българите имаме достатъчно земя дори и сега, а земи населени някога предимно с българи днес са сериозно обезбългарени. Лично аз в качеството ми на българин и български гражданин и с оглед на посоченото в предното изречение - нямам териториални претенции към никого. Искам чисто и просто да се спазват основните човешки права на сънародниците ни зад граница и слава Богу се правят стъпки в тази посока. Даже има и стъпки в посока на победа на историческите истини в Северна Македония (може би знаете – беше сформирана междусъседска комисия и лека полека македонските историчари започнаха да отстъпват от лъжите си).
    Да се върна на войните. Войните са допуснати от висшите сили и явно са неразривно свързани с духовната еволюция на човечеството. Те са етап от пътя на човешката цивилизация. Всяко нещо в този свят не е на 100% добро или на 100% зло. Същото важи и за войните. Трябва да се има предвид, че от война до война може да има голяма разлика (например разликата между Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и войната на Хитлер в СССР е сериозна).
    Чел съм, че Учителя Дънов (краен противник на войните) бил казал, че Балканската война се е ползвала с подкрепата на светлите сили (същото съм чел и за гореспоменатата Руско-турска война, която възкресява България на картата на света и избавя за съжаление само част от българите от петвековното иго). Чел съм и че според Учителя войните на Наполеон до някое време са се ползвали с небесна подкрепа по определени причини (докато талантливият пълководец не нахлува в Русия). Негови са и думите: „Божественият закон гласи: Не отваряй война, в която можеш да изгубиш и това, което имаш. Ако воюваш, воювай за Бога. За правото в света." (Из „Ако имате вяра" - 1940 г.).
    На Учителя (явно не 100%-ов отрицател на въоръжените конфликти) са и думите: „И само онзи, който се самопожертвува, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и др., които са се самопожертвували, са преживели, защото те са научили закона на обичта. Но ще ми възразят някои : Да, но Ботев не е бил вярващ. Не е важно, че той не е вярвал като нас; важното е, разбирал и прилагал ли е закона за самопожертвуването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане." Из книгата "Новото човечество", глава "Космичната любов",стр. 138, издание на в-к "Надежда", София 1990г.
    В предаването "Вяра и общество" преди време един от гостите каза, че според Августин Блажени оправдана е онази война, която е за защита и при която няма използване на повече насилие, отколкото е нужно за целите на защитата (например защитаваш себе си или някой друг и не ползваш сила, когато да речем врагът се е предал). Като цяло съм съгласен със свети Августин. От друга страна: склонен съм да оправдая и нападателна война, ако е много или достатъчно наложителна, ако мирните постъпки не дават и не дават желания резултат, ако дадено население е тормозено и асимилирано. Затова оправдавам и войните ни в периода от 1912 г. до 1945 г. и ги намирам за справедливи. Не виждам как националния въпрос е можело да се разреши без да пукне пушка. Лесно е да се гледа на ангро, по сталински. Но ако се погледне по – конкретно, към отделните човешки съдби, нещата по – другояче изглеждат. Все едно да бият брат ти, да изнасилват сестра ти, те да те молят за помощ със сълзи на очи, а ти да бездействаш и само да се молиш Богу. Тези войни са били не само национално-обединителни, но и национално-освободителни: продължение на делото на Раковски, Левски, Ботев, Бенковски...
    Не се радвам, че този или онзи вражески войник е бил убит. Помня как веднъж народният професор Божидар Димитров каза за една граната нещо от сорта на "добре, че не е избухнала". Ставаше дума за сражения на българи срещу италианци по време на Първата световна война в Македония (да се чуди човек какво са правели италианците в Македония). И въпреки, че италианците са се явявали наши противници (оттам и противници на делото по освобождението на потисканите наши събрати, останали в пределите на враждебни съседски държави), Божо се изказа позитивно за това, че не е избухнала гранатата и не е отнела живот.
    Оценявам мира и се радвам, че живея в мир. Изпитвам доволство от мирния си начин на живот. Но понякога се възхищавам и умилявам, четейки/слушайки за някои български бойни подвизи, за силата на предците ни. Стигал съм до просълзяване. Дори се случва да се усетя по - силен, занимавайки се с такива материали. Изпитвам и доза гордост, че сме имали такива славни воини. Приятно ми е и това, че макар наши войници също да са извършвали лоши неща спрямо цивилно население, техните постъпки са били много по – малобройни от тези на съседските армии и не са били въпрос на държавна политика, както при съседите. Българинът даже не веднъж се е показвал като благороден човек дори спрямо враговете си. В българската външна политика също е имало елементи на шовинизъм, но много по – малко отколкото при комшиите. Народът ни е бил движен от благороден порив.
    От дете се възхищавам на определени качества. Било проявявани в мирно или военно време, от българи или небългари (без значение от епохата или мястото). Дадени качества биват проявявани и мирновременно, и в рат. Но изпитанията пред човешкия дух по принцип са най – сериозни в екстремни ситуации, каквато е именно и войната. Най – приятно ми е било да намирам съответните характерови черти в родната история, тъй като най – тясно свързан се чувствувам с България и с бъларите (тук живял съм може би и в поне един предишен живот...). Имам пристрастие към българите. Макар да се стремя към обективност, не съм нито толкова низш духом, нито пък толкова извисен, че всички народи да заемат еднакво място в сърцето ми.
    Българският народ и величавите български воини не веднъж са проявявали впечатляващо единство, каквото липсва в наши дни. Например по време на Сръбско-българската война от 1885 г. предците ни са се вдигнали като един, за да защитят Съединението, против което са били всички велики сили и съседите ни. Преодолели са трудностите и напук на душманите са запазили святото дело. Българският войник тогава и по – сетне е извършил чудеса от храброст, удивили светаи влезли в учебниците по военна история на запад.
    Опитите за национално обединение (за съжаление успешни само отчасти) са свързани с множество прояви на мъжество, сила, поемане на рискове и отговорности, устрем, интелект, твърдост, воля, издръжливост, самопожертвователност, себенадмогване, свръхусилия на нацията ни, голямо родолюбие (обстановката преди Балканската война е била като при предстояща сватба). Напук на далаверите в тила и на многократно превъзхождащия ги в жива сила и оръжия противник! Има случаи, в които наши войници се бият буквално до последния човек (например при съглашенския пробив при Добро поле на 15 септември 1918 г.).
    Много хора са отивали в армията като доброволци. Никой не ги е карал да се бият. Някои от доброволците са оставяли следването си в добри западни университети, оставяли са добре подредения си личен живот, за да се притекат на помощ на страната си. На фона на днешното бездушно, страхливо, хедонистично време, в което простотията ни залива буквално отвсякъде тези момчета са духовни титани, мъченици на България. Хора, които са положили костите си по бойните полета и са пролели кръвта си с мисъл за родината, за близките си, за освобождението на сънародниците си от тирания. Спомням си навремето преди доста години (дете бях още) как един братовчед ми каза нещо, което беше в смисъл на: „Ако има война и си някой военачалник, ще се качиш на коня и ще избягаш. Какво, ще тичаш срещу картечниците ли?! Ще бъдеш убит.”
    Най – естественото (поне на този етап и поне в България) е да гледаш най – вече себе си плюс да кажем най – близките. Заровили сме носове в материалното. В днешната епоха страната ни е доминирана от дребните характери. След 1989 г. под влияние на западния свят българският индивидуализъм се усили. Не веднъж съм чувал хора да казват „гледай себе си”, „гледам/гледай себе си и близките си”. Преди дни прочетох, че на една от потребителките на сайта нееднократно са и давани подобни съвети.
    Онези хора, онези герои са надмогнали типичния човешки егоизъм и са загинали за кауза стояща над личното им добруване, над добруването на собствените им семейства. Капитан Димитър Списаревски – „живата торпила”, е бил 27-годишен, когато извършва самоубийствен таран срещу настъпващите към София американски бомбандировачи. Врязва се във водещия формацията тежък бомбардировач, разменяйки своя живот за живота на хиляди софиянци. Останалите самолети се оттеглят и хвърлят бомбите си в полето. На този млад и здрав човек, на този харесван от жените мъж (венчал се за България по неговия думи) със сигурност му се е живеело!
    Преди години, на друго място споделих впечатлили ме думи на летеца. Думи, които бяха погрешно схванати от една дама от Портала. Тя си беше помислила, че аз се опитвам да внуша подчинение спрямо военните, да внуша на хората, че трябва да са едни зомбита едва ли не. Което изобщо не беше така – сред военните дори е имало хора, които не винаги са се подчинявали на...военните (самият Списаревски е имал проблеми с дисциплината). Беше и се сторило и че с цитатите проповядвам отказ от някакви „извънказармени” идеи, което също не беше така. Ето думите на героя, изречени пред негови войници: „Аз съм се венчал за България.“ „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“ „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“ (Уикипедия).
    Мотивът за споделянето на цитатите беше и е възхищението ми пред чистия патриотизъм на този човек, пред неговата отдаденост на националната кауза и отхвърлянето на чуждопоклонничеството, което в България е по – срещано, отколкото на други места. Думите са изречени във време, когато с голяма популярност в Европа се ползват фашизма, националсоциализма, болшевизма. Тези тоталитарни идеологии са имали своите привърженици и в страната ни. За мен Списаревски е един истински последовател на Апостола на свободата комуто принадлежат думите: „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.” — из писмо до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г. Правдолюбивият Списаревски е приличал на Дякона и по друго нещо:  „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“ Веднъж в София е измъкнал еврейка от ръцете на полицаи, като израз на неодобрение срещу пусналата пипалата си и в България антиеврейска истерия.
    Прекланям се пред тези знайни и незнайни български юнаци (част от тях от небългарски произход), положили животите си пред олтара на Свободата.
    Това как точно човек възприема историята не зависи само от конкретните факти, но и от начина по който той гледа на тях. Стана по – горе дума за качества. От историята може да се извадят поуки, но може и да се вземат примери. Едно и също качество може да бъде проявено в различни ситуации по различни начини. Българите в десетилетията след освобождението си смайват света не само с подвизите си по бойните полета на Балканите, но и с постижения в икономическата сфера, заради което в началото на 20-ти век се говори за „икономическо чудо на Балканите” и са сравнявани с японците и германците. Възходящо, бързо е и развитието ни в други области на живота. Може би все още носим в себе си качествата довели до тези постижения. Ако силата показана на бойните полета, ако енергията изразходвана във вътрешни политически борби бъде претворена в днешния мирен живот родината ни ще се преобрази. Ще стане „като Швейцария, та и повече”. „Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” (http://slava-sevrukova.com/predictions/.)
    Ти може да споделяш нечии идеи напълно или частично, може хич да не ги споделяш, но отдадеността на някой на тези идеи да послужи за вдъхновение на самия теб. Може да станеш по – последователен в идея, която на теб ти е на сърце и тази по – голяма отдаденост да ти помогне да стигнеш на по – високо място в твоя Път.
    Благодаря на онези, които имаха търпението да стигнат до тук. Нека Бог да благослови вас, близките ви, България и целия свят. Да бъде мир и светлина! Амин!
     
  2. Кон Круз
    Ако някой смята, че има нещо за тълкуване и че може да го разтълкува - да заповяда. 
    Темата за сънищата ми е любима още от времето, когато бях дете! Обичам сънищата, защото те са важна част от живота ни и защото в тях се случва какво ли не!  Сънищата са единият от ключовете към самопознанието. Сънищата са един паралелен живот. Сънувал съм през годините най - различни интересни неща.  
    Български аматьори надвихме "червените дяволи"!
    14 декември 2011 г.
    Аз, някои мои колеги, плюс двама бивши съученици (момче и момиче) в епичен футболен сблъсък срещу европейския гранд Манчестър Юнайтед!

    "Намирахме се в закрито футболно игрище в зала на мое бивше училище! Може и публика да е имало. Срещу нас бяха звездите на Манчестър, сред които и прословутия Уейн Рууни! Бербатов не го видях, но той все е резерва за съжаление. В редиците на  червените дяволи беше и играещата легенда Райън Гигс.
    В началото, островитяните ни мачкаха здраво! Поведоха ни с 6:0! Сякаш не ни оставаше нищо друго освен да се предадем! Но аз се ядосах и си помислих, че трябва да се хвърлим в мача на живот и смърт, и ако загубим: то поне да е с чест и да ни запомнят! Поведох отбора към центъра на игрището за изпълнението на центъра (малко преди това ни бяха отбелязали шестия гол).   Взех екзалтирано да пея : "Стани, стани юнак балкански...!" Съотборниците ми в началото плахо подеха песента, но постепенно смелостта и решимостта им за здрава битка нараснаха! Обстановката стана революционна, оптимистична! Играта започна, но аз изведнъж бях телепортиран от залата! Не по моя воля озовах се в коридорите на училището и взех да се шматкам насам натам, незнайно защо. Завърнах се на мача някъде в последните му 10 мин. Научих, че онези вече ни водят със 7 : 6. Само един гол разлика, един гол ни делеше от постигането на исторически успех за българския футбол. Като звяр се хвърлих настървено в играта. Отборът ни отбеляза поне още 2 попадения, а онези не вкараха нито един гол повече. При една ситуация, бях сам на празна врата. Топката беше близо до мен. Просто трябваше да я ритна и да отбележа, но не можех да помръдна от мястото си, колкото и да опитвах!Почувствах се гадно. Но за това пък, помогнах на двамата ми съученици да предотвратят гол на Уейн Рууни, с дружни усилия отбихме яростната атака на английското биче (на вратата беше съученичката ми, която се представи отлично). Съдията свири край на мача! Победа над европейския колос! Ура!"
    С оглед на участието ми в гореописания чутовен футболен подвиг (от който вярвам в екстаз е била цялата българска съновна нация и в шок - цялата световна съновна футболна общественост), логично беше да получа повиквателна за българския съновен национален отбор по футбол!
    Бях част от разгром над класния отбор на Хърватия. 
    10 октомври 2014 г.
    "Сънувах, че съм част от националния отбор в мача БЪЛГАРИЯ - Хърватия (тази вечер от 21:45 часа). Поведохме хърватите шоково за тях с 2:0 пред препълнения стадион и мощно окуражаващата ни публика. Бях в изгодно положение, в дясно от вратата, сам. Мой съотборник се освободи от хърватски бранител и пусна пас (не знам защо, но нямаше засада), за съжаление кракът ми се размина с топката и не успях да я отклоня в мрежата за 3:0 ! Цък цък, язък. След малко обаче, мой съотборник стреля право към междукрачието на хърватския вратар, топката се шмугва между краката му и...три на нулааааааа ! Минутата : максимум тридесета. Аз и още един футболист, започнахме радостно да подвикваме : "Още, още, още !!" По едно време сякаш се озовах у нас и казах на сестра ми (която няма да е у нас) : "Представяш ли си хърватите да се вдигнат и да изравнят, та дори и да ни бият." След това се събудих. 
    Вярвам, че не са изравнили и че наш`те са им бъпнали поне още един парцал. :)
    Българи, юнаци !! Ако сънят се сбъдне, хърватските медии определили нашите момчета като анонимници, ще потънат в земята от срам."
    Към Хърватия и хърватите по принцип имам слабост (или поне до скоро имах...), но когато играе България няма хървати, няма руснаци. Няма 6-5. Вие...имали ли сте някога сънища на спортна тематика?!  Ако да, моля споделете. Ще ми е интересно да прочета.
     
     
  3. Кон Круз
    "В цялото царство Лу беше въведен ред, съблюдаван от сложна чиновническа йерархия.
    Най - високо в нея стоеше Конфуций - точен като справедливостта, хладнокръвен като морала, неумолим като скуката." Из "Светлината на Китай: Роман за Конфуций".
    "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път." Конфуций.
  4. Кон Круз
    Ето как Панто, който въобще няма мерак да воюва (било то и за благородна кауза), в еп. 6 на сезон 1 се опитва да избегне съпружеския си дълг в първата си брачна нощ, защото не обича жена си...:
    - Не ме ли искаш?
    - Притеснявам се. Мобилизация. Навън ще избухне война. А ти... за какво мислиш. Нямаш ли национални чувства?!
    ***************************************************
    - Не си въодушевен.
    - За първи път ти завиждам, Илийчо.
    - За какво?
    - За недъга.
    - Не искаш да се биеш за родината, за нашето право.
    (В навечерието на Балканската война; може би епизод 11 на сезон 1.)
    ***************************************************
    "Ние седим край тая пълна маса, ядем, но сме гладни. Това е адът. Някъде другаде, други хора гребат от полупразна тенджера, дават един на друг и се чувстват сити. Това е раят." Панто Вълчев ("Дървото на живота", сезон 2, еп. 4).
    ***************************************************
    - Казвате сте много несговорчив, г-н полковник. Може да разгневи сърбите.
    - Какво ще стане по - лошо от това, което имаме днес? Нова война?
    - Вие забравяте, че България няма армия. И ако решат сърбите още утре могат да бъдат в София.
    - И вие ще ги посрещнете с хляб и сол.
    - Преклонена главица, сабя не я сече.
    - След около две минути ще минем по мост. Там често стават инциденти. Високо е. Водата е шумна и конете се плашат. Миналата година падна файтон и пътник се удави.
    - Нямате право...вие сте...български офицер!
    - Преди да съм офицер, аз съм българин. И няма да позволя един никаквец да продава земята за която кръв съм лял.
    - Ще викам!
    - Викайте. Файтонджията е глух.
    - Тъй вярно господин полковник. Глух съм, от рождение. Глух като кютук!
    (Сезон 2, еп. 4. Разговорът е между: един наконтен и много сговорчив с алчните и нагли сръбски военни софийски чиновник (част от комисия за определяне на северозападната българска граница след края на Първата световна война) и полк. Йордан Вълчев (герой от войната, част от същата комисия), който пожертва земята с гроба на баща му, за да може един негов видински съгражданин да не си загуби нивата. Слушайки този разговор се сетих за днешното време и по - специално за дискусиите около продажбата на българска земя на чужденци...)
    ***************************************************
    Христо Вълчев: "Панто, ние и двамата сме комунисти. Само че ти обещаваш Божието царство на Небето, аз се опитвам да го построя на Земята."
    "Корупцията не е български патент. Колкото по - голяма страната, толкова по - голяма корупцията." (Илия Вълчев). Ролята на Илия Вълчев се изпълнява от Моньо Монев (д-р Мазов в сериала "Откраднат живот" от 2016 г.).
    ***************************************************
    Най - хубавите реплики, които биват изречени в края на последния епизод няма да ги цитирам. Който изгледа филма, ще ги чуе.  
  5. Кон Круз
    Мирът, понявга по - крехък е и от яйчена черупка...
    Не троши го ти - недей отваряй в бента дупка...
    Мирът е красиво цвете,
    дете е той на радостта,
    плод на близостта между разума и любовта.
    На поетите от векове е блян,
    мечта за свят е по - засмян.
    Един от плодовете на духа,
    светлото бъдеще на света.
    Внимателно стъпвай човече по леда,
    не те не заслепява силата на властта.
  6. Кон Круз
    Според едни хора: Луцифер и Сатаната са един и същи типаж. Според други пък - например бай Щайнер: те не са един и същи проПаднал ангел (по - точно "архангел", щото Луцката преди да се възбунтува е бил архангел и любимец на тейко си Господа Отец наш). За тия другите (като бай Щайнера) - Сатаната е всъщност по - опасен и могъщ  безплътен злодей от Лъчката Св., който по - могъщ злодеин автрийският немец е наричал с името...Сорат (върховния главатар на Черната ложа, Авадон, Слънчевият демон...; според някои езотерици върховен глава на Бялата ложа е Христос, който пък бил нещо различно от Исус, но т`ва е друга тема). Могъщ звяр, управляващ  по - слабите зверове Луцифер и Ариман. Антропософът журналист Иван Стаменов - Стопанина е писал (наше момче българче), че според Щайнер Сорат е всъщност звяра от бездната, за който се говори в Библията и не само. В древните митологии Звярът от Бездната/Морето олицетворявал силите на Хаоса/Злото.
    Стопанино е писал, че Сорат (Слънчевия демон) е "Schwarze Sonne" на треторайхните езотеронацисти, но аз преди време като се ровех за шварце сонето на нацистите не можах да стигна до такъв извод. Щайнер е писал и че ислямът е дело на...Сорат (Сатаната): гледна точка споделяна и от християнството. Или по - точно той е споделял християнската гледна точка. То за догматичното християнство всички други религии и учения са от Лукаваго, ма това е друга тема.
    Самаил
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Самаил (също Самаел) е важен герой в талмуда, определян най-често като обвинител и разрушител. Според някои легенди той е равен на Сатаната, или че Самаил е истинското или ангелско име на Дявола. Препратка в Библията за Самаел има в Книга на Исая, 14:4,12, където се споменава за “вавилонския цар”. Самаил обаче не може винаги да бъде идентифициран като Сатана, защото според някои преводи на Книгата на Енох ангелското име на Сатаната е Сатанаил.
    Етимологията на думата Самаил е "Божия отрова" което идентифицира Самаел с “Ангела на смъртта”. Напълно възможно е обаче името да е производно от сирийския бог “Шемал”.
    --------------------------------------------------------------------------------------------------
    Разни митологии и учения - разни теооооориииии. Не че е жизнено важно кой от споменатите кой е всъщност (по - същественото е другаде), но понякога обичам да са ровя в тия работи. По - съществено е например това да си нацепиш подпалки, защото времето е застудяло и искаш на теб и близките ти да им е топличко. Туй и ще направя.
     
     
  7. Кон Круз
    Бях седнал на пода някъде. Може би в близкия супермаркет. Бях сякаш малко неадекватен. До мен застана едно русо момиче с 11 години по - младо. То започна да ме нарича на галено с кратка версия на името ми.
    После сънувах, че гледам филм. Юесейски вампир, млад (поне видимо), осъден е на смърт! В Ю Ес Ей. Ще го бесят. Очите му леко светкат, като на котка в мрак. Зове го бесилката. Глупците обаче не знаят, че вампир от бесило не мре. Някъде там във филма е и приятелката на вампира - камерата не я показва. Вампирът е на някакво поле. Там ще го бесят.
    Той обаче по някакъв начин успява да избяга от мястото на готвената екзекуция. В следващия момент аз съм се превърнал в той и той се е превърнал в мен. Летя, бягам от смъртта в посока към свободата, която в случая беше Россия.  Летя над океана Тих. Минавам над места изпълнени с множество малки островчета с високи покрити със зеленина дървета. От време на време падам на някой от островите и отскачам от дадено дърво като от батут, връщайки се отново нависоко.
    Прекосил океана, от САЩ се озовавам в Русия. Попадам на висок етаж в незнаен руски град. В стаята има строителна бригада. Появата ми изненадва работниците. Един разярен русоляв руснак здравеняк по потник, грабва манивела, започва да ми крещи и да ме заплашва. Седнал на земята и опрял гръб в стената, страхливо вдигам ръка, за да се защитя. За щастие нищо не ми сториха тези ребята. Озовавам се на улицата и тръгвам към някакъв ресторант. Бригадата строителна ме гледа как се отдалечавам от сградата, в която се бях телепортирал. Влизам в ресторанта заедно с някакъв дивак с дълга коса, брадясал, мустакясъл, опърпан може би. Пресилено е да го нарека дивак, по - скоро да е бил клошар, но като се събудих с тази дума го асоциирах. Имам съзнанието, че този дивак, който всъщност уж е друг човек е всъщност самият мен и аз съм него. Влизаме в ресторанта, а аз имам намерението да ядем без да си платим. Дивакът се настанява на централно да го нарека място (откъм тясната страна на дългата правоъгълна маса, там където има място само за един). Аз, който съм обаче и той, сядам отстрани. Поръчвам нещо. Донасят яденето. Мисля, че хапнах малко, но не съм сигурен. Нямах намерение да чакам много много. Станах и побягнах навън в нощта, без да съм платил сметката. Избягах през място, където не би трябвало да има врата, а само стена. Не помня да съм минал през врата. Просто избягах през съответната част на ресторанта, която не е в близост до входа. 
  8. Кон Круз
    Сънувах, че съм в клиника за лечение на тютюнозависими, а аз реално не павкам. В мен е останало усещането за белота наоколо. Обядваме. Има млечна салата и някакви зеленчуци в чинията ми. Някой ми сипа и пържола. Нямаше да я ям. Оказа се, че в срещуположния край на масата е един човек, който на едно събиране ми уреди безмесна храна. Той скокна и ми взе пържолата.  Помня, че ми бяха направили изследване на кръвта (другата седмица мисля да си взема един ден отпуска, та може и да си направя изследване).
    След това сънувам, че по някакъв начин съм се озовал на мястото на някакъв американец, който е част от тризнаци! Озовал съм се на мястото - като казвам така, визирам история в стил принцът и просякът. Доста приличам на този тризнак (и съответно на двамата му кръвни близнаци) и по някакъв начин, незнайно как съм се озовал на неговото място. Има (тоест имам) млада, красива, руса, нежна съпруга, която прегръщам и целувам нежно, а тя си мисли, че аз съм той! Аз естествено (или не съвсем естествено  ) не разкривам това и заблуждение. Мисля си, че след 2-3 месеца може и да бъде разкрита измамата (или по - точно недоразумението), но съм си решил да не се издавам. По едно време жена ми/му ме пита нещо за фейсбук профила ми и аз казвам, че от няколко месеца ми е изключен. Тя тръгна да проверява на белия си смартфон, защото и бях в приятели...
    След това съм пред нещо като павильон за закуски. Вътре има няколко медицински работника (доктори ли са, к`ви са не знам точно). Искам кръвното изследване на Арон Форестър (човекът, за когото ме мислеха и явно не ставаше дума за изследване на някакъв Аарон, ми за мое - ма ме мислят за него). Говорех с руса жена на средна възраст.
    Трябваше да дам ЕГН на Аарънчо, ма като не го знам...Взех да се чудя какво да правя. Сигурно съм породил съмнение в тях. Отдалечих се на няколко метра вляво. На някаква маса имаше оставен лист, на който бяха написани трите имена и на Арън и на братята му, че на майка му и татко му, па и егенетата. Щях да мога да представя информация, която да ми позволи да си взема изследването. Единият от братята се казваше Ричард Форестър. Рич Форестър - да, точно така. Като героя от "Дързост и красота" (не го гледам). За третия - не знам. Енигма.
    В Америка ли се намирах, в България ли...
    След това сънувам, че гледам запис (ма Цветен бога ми) от 20-те години от Америка. Някакъв тип скача по някаква скала в гората. Този тип е от движение подобно на движението на Петър Дънов и се обявява против войните. Говореше нещо против войните, но не помня точно какво. "Бог не ми е дал това сърце за да водя войни..." В следващия момент виждам някакво пано с черно-бели снимки на известни българи и американци. Успявам сред десетките образи да разпозная Барак Обама, Петър Дънов и Георги Димитров. 
    После сънувам, че съм си у нас на двора и се сещам, че на предния ден преди да отидем някъде с нашите, аз съм си оставил служебния телефон върху несъществуващия вече в реалността, отсечен клон на изсъхналата ни круша. И си викам дано не се е повредил, защото през нощта е валяло дъжд. Наред си беше. Даже малко след като го свалих от дървото ми звъня колегата - говорихме, но не знам за какво.
    И няколко десетки минути след съновното обаждане имаше реално, което си помислих, че е от него, но не беше. Звънеше някаква непозната, търсеща госпожата, която е ползвала въпросния служебен апарат преди мен (вместо личния си номер си е давала служебния...).
    Според търсенето ми в чичо Гугъл "Арон" или "Аарон" (съответно Арън) е "на иврит: אַהֲרֹ – „осенен“), в старозаветните предания първият първосвещеник на еврейския народ, родоначалник на свещеническа каста. По-голям брат и сподвижник на Моисей по време на Изхода на евреите от Египет, разказано в библейската книга Изход." "Осенен" според Уикипедия. Според друг сайт "името Аарон, в българския език станало достъпно само като Арон, идва от Библията, с еврейски произход и означва "Просветлител на планинските обитатели"." Но близки са нещата.
    Форестър - фамилията идва от английската дума "forest", което ще рече "гора"! Арон Форестър в превод от иврит и английски: "Просветлител на планинските обитатели Горски". Да не говорим, че сънувах и дърво. Както и телефон, незнайно защо поставен върху дървото! 
    Докато бях пред магазина с медицинските изследвания ми хрумна, че фамилията на американското семейство, част от което бях станал незнайно как може да не е "Форестър", а близкозвучното "Фостър". Рафаел Форстър се казва един от защитниците на футболния ни шампион Лудогорец (луда гора), чийто екип както знаете е зелен.
     
     
     
  9. Кон Круз
    Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания.
    *****************************************************************************************************************************************************************************************
    Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял).
    След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз.
    ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................
    На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз.
    ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................
    Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве.
    ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................
    Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва".
    ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................
    Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.)
    Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
    Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
    Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че (гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
    И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
    По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).
    След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
    Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
    Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна.
    После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава.
    ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................
    П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното.
    Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
     
  10. Кон Круз
    Насватбяване
    Преди няколко сутрини сънувах, че майка ми ме кара да ходя на някаква сватба. Ще се жени нейна бегла позната, която работи като продавачка. Чак с майка сме отишли в някакъв специализиран магизин, за да ми избираме костюм за събитието, на което ни най - малко нямах желание да ходя. Оказва се и че не съм звъннал на началника, за да му кажа, че няма да дойда на работа. Помислих си да му се обадя и да му кажа за какво става дума. Погледнах стенния часовник - часът беше между 12:05 и 12:09. Подметнах на майка ми, че може и да не отида на сватбата. Щях да се чувствам там като по задължение и нямаше да имам настроение да говоря с когото и да е било. Погледнах през прозореца и видях от двора да излиза някаква жена облечена в черни кожени дрехи (същата щеше да е част от гостенките на вечерното сватбено тържество).
    ......................................................................................................................................................................................
    Счупени крака
    Днес сутринта сънувах, че съм в някакъв склад, проснат по корем. Складът се контролира от претъпна група. Със строшени от бой крака. Строшили са ми ги мутри, с които съм се бил. Захвърлили са ме като парцал. Една мутра минава покрай мен и отива нанякъде. Мрачно е, но ден. Влиза дневна светлина, макар и малко. След малко настава нощ. Може би помещението е осветявано само от лунна светлина. Седнал съм на пода, неспособен да избягам с потрошените ми от бой крака. Появява се някаква млада чернокоса симпатизираща ми жена. Застанала е на колене точно пред мен и ми говори със съзаклятнически тон. Навярно и тя е пленничка и иска да избягаме заедно. Казва ми: "Аз съм извънземна, от Марс съм!" Уплашвам се и тръгвам да пълзя назад помагайки си се ръцете ми. Тя тръгва да пълзи към мен. Пълзи и ми повтаря, че е марсианка. След малко е отново ден. В склада има няколко мутри. Не очакват това, което се случва след малко. Макар и със счупени крака, аз се изправям, решен да се бия и да избягам от това проклето гангстерско помещение. Не изпитвам болка нито докато съм на земята, нито докато съм се изправил. Усещам само лека отпадналост. Влизам в бой с една от мутрите. Нанасяме си удари с крака. Чувствам, че нямам сили да се преборя и спирам да се бия. Решавам да действам с хитрост. Идеята ми е да стана техен човек и това да ми даде възможност да се измъкна. Предлагам им го. Не ми отговориха. За малко се разсейват понеже се заприказвак помежду си и не гледат към мен. Вратата на склада е оставена отворена. Побягвам през нея. Излизам на улицата и политам свободен. Навън е слънчево.
    П.П.: Бях облечен в някаква бяла окървавена риза. Никога не съм бил в толкова тежка ситуация, колкото в този сън. Важното е, че се измъкнах и попаднах на слънчево място, както в съня в който бях убил някакъв крадец пред вратата на къщата.
  11. Кон Круз
    Да се завърнеш
    Да се завърнеш в бащината къща,
    когато вечерта смирено гасне
    и тихи пазви тиха нощ разгръща
    да приласкае скръбни и нещастни.
    Кат бреме хвърлил черната умора,
    що безутешни дни ти завещаха -
    ти с плахи стъпки да събудиш в двора
    пред гостенин очакван радост плаха.

    Да те пресрещне старата на прага
    и сложил чело на безсилно рамо,
    да чезнеш в нейната усмивка блага
    и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
    Смирено влязъл в стаята позната,
    последна твоя пристан и заслона,
    да шъпнеш тихи думи в тишината,
    впил морен поглед в старата икона:
    аз дойдох да дочакам мирен заник,
    че мойто слънце своя път измина...

    О, скрити вопли на печелен странник,
    напразно спомнил майка и родина!
    Димчо Дебелянов
    -----------------------------------------------------------------------------------------------
    Майка ми
    В рояка спомени свещени,
    де моя дух сега се губи,
    се твоят образ въжделени
    духът ми, майко, среща, люби.
     
    Ти люлката ми си люляла
    със песни жалостно-упойни,
    над мен по цели нощи бдяла
    през мойте нощи безпокойни.
     
    Под твоето крило растял съм,
    наяквал съм под грижи мили,
    от твойта реч и взор черпал съм
    и радост, и духовни сили.
     
    Душата ми от теб научи
    да мрази, да обича страстно,
    от твоята душа засучи
    любов към всичко, тук прекрасно.
     
    Ти ме роди, но ти ми даде
    и светлото, що в теб блещеше,
    ти и човека в мен създаде -
    ти два пъти ми майка беше!
    Иван Вазов
     
     
  12. Кон Круз
    "Следователно не пожелавайте изведнъж да се проявите в известна област; не желайте изведнъж да станете музикант, учен, светия. Не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. За човека е важно да постоянства, да расте без прекъсване, а кога ще стане велик, това не е важно. Всеки ден, всеки живот прибавяйте по малко към основния капитал на своята банка. Животът е вечен и непреривен. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж, но желайте всяко нещо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо са нужни още 1000 години, радвайте се и на това. Какъв смисъл има в това да придобиете известно благо преждевременно? Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости. Както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: „Какво да правим, докато дойде благото, към което се стремим?“ Много просто. Ако сте в болница и очаквате нов живот, пълен със здраве и сили, вие трябва да се откажете от болничния си халат, от приборите, с които сте си служили, от прислугата, която е гледала на вас като на болни хора, и да излезете вън, на свобода, на чист въздух, на светлина и простор. Не съжалявайте за старите дрехи, нито за болничните прибори. Сложете всичко настрана, далеч от себе си, и влезте в новия живот, при новите условия, където ви очакват нови блага и постижения."
    (https://triangle.bg/books/1930-08-27-05.1998/1930-11-19-05.html).
  13. Кон Круз
    Но туй щат братя да видят
    и кога, майко, пораснат,
    като брата си ще станат-
    силно да любят и мразят…"

    "На прощаване" (1868 г.), Хр. Ботев
    -----------------------------------------------------------------------------
    "Днес, когато тинестите вълни на омразата заливат плодоносните поля на цялото човечество, тази книга ще ти говори за любовта!" (стр. 7)
    "Мнозина са вярвали, че имат любов, просто защото не са способни да мразят.
    Но тази неспособност още далеч не е гаранция, че такъв човек познава любовта!
    Омразата е противоположният полюс на любовта, тя е същата сила в нейната обратна насоченост, - и който не е способен да мрази, макар и отдавна да е разбрал, че само глупецът се отдава на омразата, той няма да намери никога в себе си и онази любов, за която Павел, един истински любещ, е казал:
    "Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека"." (стр. 9)

    Из "Книга за Любовта", Бо Йин Ра.
  14. Кон Круз
    "На следващия ден се събрахме негови приятели и колеги и отидохме да го изпратим. Умиращ от студ /беше 20.12/, аз се взирах в лицето му и не можех да повярвам как това 23–годишно, младо и жизнерадостно момче, лежеше неподвижно в този злокобен ковчег. Довчера се смееше, говореше, вълнуваше, пишеше дори стихове,свиреше на акордеон, а сега – тих, спокоен, умиротворен завинаги. Снимаха ме пред ковчега му – вцепенен, втрещен от ужаса на смъртта… В следващите дни и нощи щях да се опитам да я осмисля: ”Смъртта не е страшна. Страшното идва от наивната детска илюзия, с която живеем. Затворили сме очи и се правим, че тя не съществува. Мислим си, че след като ние не я виждаме, и тя няма да ни види и ще ни отмине... Но смъртта е безпристрастна... като земята, тя приема и бедния, и богатия; и стария, но и младия; грозния, но и красивия; злия, но и добрия; глупака, но и мъдреца. Тя е вярна приятелка на всеки. Но ти живееш така, сякаш си “во веки веков” на тази планета. И забравяш една проста истина /всъщност, всички истини са прости/ - дошъл си тук и ще продължаваш да идваш отново и отново, докато не усвоиш земните уроци. Затова си дребен в мислите, в чувствата, в делата си. В опита си да игнорираш смъртта, ставаш дребнав, нищожен, посредствен. Цял живот работиш, за да си купиш кола. За какво ти е? За катафалка? Бъди спокоен - ще ти намерят! Цял живот трупаш пари. За какво са ти? В отвъдното няма да вземеш и стотинка. Цял живот строиш къща. За какво ти е? Във вечния дом има място за всички! Цял живот се опитваш да създаваш връзки, да се уреждаш. За какво? Там, и без да имаш връзки, ще те уредят! Приятелю, не е ли по-разумно да побързаш? Може би нямаш време за губене. Може би този път тя идва за теб... Не си мисли, че пак ще те отмине. Подготви се и я посрещни, както подобава. С достойнство. Но за да умреш достойно, трябва и да си живял достойно! Когато пред теб възникне проблем, сложи го пред лицето на смъртта. Тогава той ще се смали и без усилие ще го превъзмогнеш. Делата си слагай пред лицето на смъртта - и те ще придобиват необятни размери. Не отлагай за утре последния жест - голямото добро, с което трябва да те запомнят хората. Направи го непременно днес, защото утре може да е късно!”
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    "Животът е разумно насочено движение. Главната идея е развитие от низшето към висшето, от простото към сложното, от материалното към духовното, от несъзнателното към съзнателното. Бог - това е духовната същност, идеята, законът за развитие. Природата е неговата материална реализация. Бог и природа са двете страни на едно и също нещо. Човекът е съвкупност от материална и духовна същност, които оказват влияние една на друга."
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    "Бабата на съпругата ми береше душа. Преди да легнем, Силвия влезе в банята. След десетина минути като тайфун се втурна в стаята. Беше много уплашена.

    - Баба е починала!

    - ???

    - Сигурна съм! Баба си е заминала... Докато бях под душа, видях хавлията ми, както беше закачена на закачалката, да отскача нагоре и след това да пада на пода... Сякаш някаква невидима сила сила я издигна... Баба си е заминала!

    Предположението ù се оказа вярно. Първите няколко нощи, според традицията, направиха опит да оставят цяла нощ осветена стаята, в която беше починала бабата, но някой изгасяше осветлението... Докато една нощ всичко стана ясно: бабата се яви в съня на своята дъщеря Маргарита, за да ù се скара и да ù каже да не оставят повече лампата светната по цяла нощ, защото трябва да се правят икономии... А баба Сийка наистина беше свикнала да живее икономично..."
     
    Откъси от книгата "Мистерията Лим" на Борислав Русанов (свищовски езотерик и регресионист, бивш учител)
    http://obuch.info/misteriyata-lim-borislav-rusanov.html&fbclid=IwAR3c_9DLOyAYVsSRgPSUGSDCWjJrJ_N4cbHtfBLqILe0zVMXgVZD2dxbRdc
  15. Кон Круз
    "Ще познаете тайното царство, където живеят всички души.
    Пътят на това пътешествие преминава през голия, скалист, забулен в мъгли склон на смъртта.
    В този коридор извън времето танцува една насочваща светлинка, загубена за съзнателната памет, но различима в състояние на транс."
    (стр 9)
    "Когато в духовния свят душите виждат образи, които се свързват с места, където са живели или които са посетили на земята, за това си има причина. Душите виждат незабравения дом, училище, градина, планина или морски бряг, защото една доброжелателна сила позволява на земните миражи на познати неща да ни успокоят. Нашите планетарни спомени никога не умират - те ромолят завинаги в душата - разум, носени на крилете на въображаеми сънища, точно както в човешкия ум се появяват представите за духовния свят."
    (стр. 41 - 42)
    Д-р Майкъл Нютън (психо и хипнотерапевт).
    В книгата се твърди, че дори в отвъдното, където се общува телепатично и човек не може да скрие за миналото си нищо от останалите души, може да се предава информация така, че тя да е достъпна само за желан събеседник. Пише, че това става посредством т.нар. "допирно общуване". Душите се допират и мислите им преминават от едната към другата като "електрически звукови импулси" (както се е изразил един пациент, поставен под хипноза).
  16. Кон Круз
    "Забележка: От много пациенти съм чувал, че светлината на духовната самоличност се отразява в човешките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен.
    Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
    П.: Да, всеки го знае."
    "Пътят на душите" (с. 57), д-р М. Нютън
  17. Кон Круз
    Имали ли сте случай ваш враг да ви стане приятел?
    А ваш приятел да ви стане враг...?
    "По - успешен развой е налице в случая на двамата колежани - Анди Евънс (341) и Джим Макмейън (849), чиито трудни взаимоотношения в миналото започнали в същия период в Древен Египет.
    Анди проявявал интерес към работата на Кейси и получил предупреждение, че в колежа ще срещне предизвикателства, с които ще трябва да се справи.
    Явно е било предопределено да се запознае с преподаватели и колеги, с които е бил свързан и в предишни животи. Много хора щели да бъдат добронамерени към него, но с други щял да има сериозни противоречия.
    Някои от тези предизвикателства щели да се окажат истинско изпитание и бил насърчен да покаже, че "владее положението". Тълкуванието гласяло, че "предупреден, значи въоръжен".
    Не след дълго Анди срещнал едно от най - големите предизвикателства в живота си в лицето на Джим Макмейън. Като съквартиранти в общежитието на колежа, скоро двамата започнали да изпитват удоволствие взаимно да се дразнят. Анди бил от Юга, а Джим от Североизток - "янки", както го наричал съквартирантът му. Още от самото начало, поне от гледна точка на Анди, Джим се държал надменно и го карал да се чувства като момче от затънтен град.
    Скоро след постъпването си в колежа Анди писал на родителите си, че тълкованието се е потвърдило. Имало много хора, с които бил в добри отношения, но други му се стрували "трудни за разбиране" и едва се справял с тях.
    И двамата младежи имали влечение към философията, теологията и дебата. Джим бил отраснал в католическо семейство, а родителите на Анди се интересували от прераждането. И двамата младежи изпитвали наслада да се надсмиват един над друг заради произхода и убежденията си. С времето противоречията им се изострили дотам, че започнали да прибягват до грубости - скриване на вещи и чести кавги. Понякога късно вечерта споровете им ставали толкова разгорещени, че Джим изнасял матрака си в коридора, за да спи там. Въпреки че се налагало да делят една стая, гневът помежду им довел до юмручни удари и насинени очи. След няколко месеца враждата помежду им била взеизвестна сред другите студенти в общежитието.
    После се разбрало, че Джим е по - отворен за философията на прераждането, отколкот е признавал. Тази отвореност го отвела при господин Кейси за тълкование. Анди също получил ново тълкование за живота си. Двете тълкования проследили противопоставянето между тях през няколко исторически периода.
    В Древен Египет двамата често се противопоставяли един на друг. Били привърженици на различни идеологии и Джим успял да стане трън в очите на Анди, който след време нагласил Джим да бъде убит в битка. В епохата на Кръстоносните походи двамата се изправили един срещу друг в ръкопашна схватка. Средновековният двойник на Анди бил християнин, а Джим - мюсюлманин. В една битка Джим порязал Анди между палеца и показалеца. Години по - късно Анди споделил: "Когато се карахме, белегът сякаш се появяваше отново. Беше странно - едно напомняне". Накрая като съперници в английски манастир често намирали поводи да спорят, да водят разпри и дебати. Изглежда, срещата им в колежа е била четвъртата проява на тяхното противоборство.
    И двамата млади мъже приели предизвикателството да се опитат да преодолеят тази вековна вражда. Анди получил съвет да се придържа към идеалите и целите си. Било му казано, че ще получи голяма сила, ако двамата направят избор да се сработят. Станало ясно още, че имат избор. Можели да поработят върху взаимоотношенията си или да се разделят и поемат в различни посоки. Били насърчени да сторят първото.
    Анди и Джим решили да работят заедно. Често разговаряли за трудностите, за чувствата си и за живота си. Всеки от двамата се надявал тези разговори да "доведат до по - разбиране помежду ни".
    Въпреки че невинаги било лесно, били твърдо решени да намерят общ език. Открили, че всеки от тях притежава дарби и способности, които будят възхищение у другия. Благодарение на упоритостта си, Анди и Джим успели да изградят ценно и за двамата приятелство. Завършили университет през юни 1930-а.
    Години по - късно Анди си спомнил: "С Джим преодоляхме едно от най - трудните изпитания на кармата, с които съм се сблъсквал, и постигнахме нещо повече от обикновено приятелство". Останали приятели за цял живот. Джим постигнал завиден успех като писател. Анди станал бизнесмен и лектор.
    Все още млад, Джим заболял от прогресиращ артрит. Анди отворил вратите на дома си за своя приятел и уредил да живее при семейството му, защото климатът при тях бил по - благоприятен за възстановяването на Джим. Дори се научил да прави масаж, за да облекчава болките му. За известно време Джим имал подобрение и се завърнал в своя край. Макар и далеч един от друг, всеки със семейството си, двамата съквартиранти поддържали кореспонденция и се виждали винаги когато можели. Благодарение на общите си професионални интереси, няколко пъти имали възможността да пътуват заедно и изнасят лекции.
    После здравето на Джим отново се влошило. Артритът станал толкова мъчителен, че той се подложил на експериментални изследвания и лечебни процедури, с надеждата за облекчение. Оказали се безуспешни. Не само че артритът не се повлиял, а и някои от вътрешните му органи били увредени. С течение на времето ставал все по - немощен. Не след дълго вече бил толкова зле, че било очевидно, че умира. Месец преди смъртта му, Анди му написал последното си писмо:
    За мен, а мисля, че и за теб, нашето приятелство постепенно се превърна в нещо вечно. Този свят е място за изява и подлагане на изпит на принципите, които двамата неведнъж сме защитавали като част от дълбоката ни същност. Невинаги е било лесно и за двама ни през различните епохи... думите, моите думи поне, не могат да изразят радостта ми от това, че споделяхме и продължаваме да споделяме мечтите си, да си помагаме, да използваме дарбите, които Бог ни е дал, макар и на моменти помрачени... умът и сърцето ми никога не са били далеч от твоето болнично легло. С обич, Анди.
    (Случай 849-76, доклади)
    Джим починал на шести юни 1953-а на четиредесет и пет години. Със смъртта му Анди загубил един от най - близките и най - скъпите си приятели."
    Из "За Акашовите хроники" (стр. 126 - 130), изд. къща "Хермес - Пловдив, 2009 г. Автор: Кевин Тодеши.
     
  18. Кон Круз
    "Никъде Кейси не е поставял по - голям акцент върху важността на свободната воля при вземане на решения, отколкото при родители за отглеждането и напътстването на децата им в годините на формиране на личността. В един от най - забележителните примери казал на родителите на единадесетгодишно момче, че хрониките на детето могат да бъдат тълкувани "или в много оптимистична, или в много песимистична насока" (3633-1). Кейси заявил, че момчето е склонно "да има по - високо мнение за себе си, отколкото би трябвало" и че най - големият му талант е свързан с музика, писане или поезия. Обещаващият млад гений можел да използва способностите си, за да носи радост на другите или за свои егоистични интереси - склонност, която по - рано бил следвал.
    Младият господин проявявал "пълно пребрежение към другите...само за да постига своето".
    При тълкованието Кейси заявил: "Има неограничени заложби. Как ще бъдат насочени от индивида? Как другите могат да му помогнат да осъзнае тези наклонности? Отговорите би трябвало да се крият в самия него". Възпитанието на детето било изключително важно, защото дарбите, слабостите и гениалността му можели да се развият, така че да стане или нов Бетховен, или Уитиър*, или Джеси Джеймс**..."
    Седем години по - късно момчето простреляло и ранило баща си и баба си. По - късно било изпратено в болница с диагноза шизофрения и починало две седмици след тридесет и първия си рожден ден.
    Един от основните принципи, които Кейси е извлякъл от Акашовите хроники, е важността на личната ни отговорност при избора на път в живота и влиянието ни върху околния свят. Просто казано, ние оказваме въздействие върху всяка душа, която срещнем, и имаме важна роля в създаването на собствената си съдба, преживявания, взаимоотношения и дори в световните събития. С терминологията на Кейси нашият живот не е предопределен, а сме "сътворци" при неговото развитие."
    *Уитиър - Джон Грийнлийф Уитиър (1807–1892), американски поет. Бел. на К.Круз.
    **Джеси Джеймс - престъпник, превърнал се в легенда. - Бел. на пр.
    Източник: "За Акашовите хроники" (Кевин Дж. Тодеши), изд. къща "Хермес" - Пловдив, 2009 г., стр. 107-108.
  19. Кон Круз
    "Като казах това, по мое виждане свободният избор е отровен подарък. Да кажем, изпитание предложено на гордостта ни. Благодарение на тази свобода можем, действително, да се възгордеем да водим живота си както пожелаем. Само че, когато в нищо не ни върви, се обръщаме към небето, молим: "Помогнето ми!"
    Но небесните пратеници, били те Велики Водачи, или ангела ни хранител, тази сила, която бди над нас, може да се намеси само, ако напълно изоставим свободния си избор! Да си казваме: "Правя каквото си искам, но ако се давя, ти ще ме спасиш" е детинско виждане за връзките с божественото. Да не говорим за практичните молитви в стил: "Боже мой, моля Ви, направете така, че да спечеля от лотарията."
    Истинската молитва се състои в това да се предоставиш напълно на Бог.
    "Изоставям свободния си избop, постъпете с мен както намерите за добре, защото каквото правите, знам, че го правите от любов." Едва тогава водителите ни се намесват, връщат ни на правия път.
    Но повечето измежду нас се отказват от това просто действие. Дали инстинктивно не отгатваме, че божията воля не винаги ни устройва? Че Той никога не ще подпомогне не съвсем чистите ни начини да се сдобием с богатството, властта, някоя любов? Така хората често предпочитат да запазят свободния си избop. Правят "това, което искат", не винаги доброто и утежняват кармата си.
    Докато, ако се оставим да бъдем водени, можем да ускорим еволюцията си. Можем да преминем по-бързо етапите към божествената светлина, можем да избегнем лутанията из пътищата без изход. Единственият приемлив, свободен избор в последна сметка е този, който се състои в това, да се подчиниш на Бог. Най - големият мъдрец е този, който показва пълно смирение. Именно, чрез изоставянето на свободния си избор човек може да облекчи страданията си. Защото завръщането в материята е синоним на болка за душата. Наистина в това тяло от плът тя трябва да познае ужаса на желанието, на завистта, на глада, на жаждата, на болестта. Адът за нея е на земята."
    Откъс от "Траектория от един живот към друг", Пако Рабан.
    Това със смирението е много трудно изкуство. А и не винаги знаеш/усещаш, кое е божията воля за конкретния случай, а и дори да знаеш/усещаш, може да не си сигурен, че именно това е божията воля (тоест, няма как да си напълно убеден, че си се отказал от свободния си избор и си подчинил живота си на Божественото по отношение на абсолютно всички ситуации в живота ти). В този ред на мисли, пълното отказване от свободния избор е нещо, което не е никак лесно за постигане...
    То въобще възможно ли е човек напълно да се е отказал от свободния си избор? Може би се има предвид да се отказал за по - съществените неща. Бях прочел в един коментар коментар, че ангелите нямат свободна воля. Но те ангелите са друга бира.
  20. Кон Круз
    Един ден докато се разхождал из царството си, царят видял на полето една крава. Тя му се сторила толкова красива, че той пожелал да я купи. Царят изпратил един от слугите си да говори със собственика на кравата. Собственика се оказал влъхва, мъдър старец и той отказал да я продаде, тъй като млякото което тя давала било единствената му храна. Слугата се върнал с отговора на мъдреца и тогава царят решил да постигне целта си със сила. Той изпратил няколкочлена от свитата си да му доведат добичето, но светецът просто вдигнал ръката си и ги парализирал, след което ги пуснал да си вървят, като им заръчал: “Кажете на господаря си, че той няма нужда от моята крава, той е богат и влиятелен, така че нека остави мен и кравата ми на мира, тъй като тя е всичко, което имам.” Царят побеснял и пратил цяла армия да му отнеме кравата, но магът отново ги приковал на място и ги отпратил.
    Царят започнал да си мисли: “Този старец трябва да притежава необикновени познания, откъде иначе има тези сили? Ще отида и ще открадна тайните му.” Царят се дегизирал и се представил на мъдреца: “Уважаеми старецо”, казал той, ”вие сте известен в цялата околност за вашата велика мъдрост и аз дойдох да се уча от вас.
    Моля ви, приемете ме за ваш ученик.” Разбира се, мъдрецът познал царя и прочел намеренията му, но не казал нищо и се съгласил да го приеме за ученик. Царят останал при него години, учил се да медитира, да се моли и диша, постил и се молил … и един ден, като си спомнил за кравата осъзнал, че повече няма никакво желание да я
    притежава! Самият той станал мъдрец.
    "Любов и сексуалност", Михаил Иванов
  21. Кон Круз
    "Да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло – това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване".
  22. Кон Круз
    Настъпи любимата ми част от денонощието. Ще се отпусна в прегръдката на непрогледната тъмнина, ще се понеса върху реката на несъзнаваното, движен от попътния вятър на въображението ми.
    ______________________________________________
    Искаш ли?
    Искаш ли не само страст, но и душа,
    не само привидност, но и дълбочина.
    Искаш ли да поема в длан нежна ти ръка
    и да полетим нагоре - към красиви небеса?
    ***
    Плод узрял
    Плод узрял и напращял,
    от любов си ти натежал.
    Изпълнен с топли слънчеви лъчи,
    излизащи неспирно през магични ти очи.
    Челюстта ми в теб се впива,
    сладък сок в устата ми се влива.
    ***
    Виж ме
    Виж ме, усети ме,
    докосни ме, обгърни ме.
    Прегърни ме, потопи ме,
    изпълни ме, озари ме.
    Притегли ме, сгорещи ме.
    Разтопи ме, разтреси ми.
    ***
    Мисловно острие
    С острието на ума,
    разпалвам ти кръвта.
    С острието жарко на ума,
    заглушавам в теб шума.
    Както летен дъжд в горещата земя,
    проникват и попиват в теб моите слова.
    ***
    Жена хубава
    Жена чаровна хубава,
    с душа сияйна, любава.
    С поглед навлизам
    в очите твои топли,
    в ума си аз чувам
    сластните ти вопли.
    ***
    Сами
    Сами.
    Двама аз и ти.
    С разголени души.
    Под лунни галещи лъчи.
    ______________________________________________
    Лека нощ на всички и успешно сънелиране.
     
  23. Кон Круз
    "Когато няколко души са обединени от една воля, техните мисли, желания и образи се отпечатват и живеят в астрала с особена сила. Поради това молитвата на вярващите, въодушевени от едно и също желание, има огромна сила и е способна на чудеса.
    ...
    И така, всяка колективна астроидея (създадена от няколко души) е по-силна от астроидеята на отделния човек. Въз основа на това е построено и действието на магическата верига. За нейно основно правило служат думите, начертани от Хенрих Конрат на един от неговите пентакли, а именно: "Coagula - solve", което означава: "Най - напред събери, а след това насочи (астрална сила)".
    Магическата верига се образува от съединяването на хора, свързани с една идея и обединени от волята на един човек. Всички членове на веригата трябва да бъдат отрицателни, с изключение на техния началник, който трябва да бъде положителен, тоест всички членове трябва само да възприемат волята на началника безрезервно и след като я усвоят, да му я връщат във вид на астрални токове; по този начин началникът им е като истинска астропсихическа батерия и може да насочва, според намеренията си, грамадния запас от астрална сила.
    ...
    Върху мястото, където бил пренесен Фанег, се издигал още недостроен величествен храм.
    Около грамаден камък били застанали дванадесет черни хора, образуващи верига. Тринадесетият, който се намирал по средата, с диадема на глава, държал едната си ръка върху камъка, а другата на рамото на единия от членовете на веригата. Той замахнал с ръка, камъкът сам се издигнал във въздуха и се спрял върху един от стълбовете на строящия се храм."
    Из "Суперенциклопедия на тайнствените науки" - том 6 (стр.156, 157, 183), Александер.
  24. Кон Круз
    "Висшата, "небесна" форма на любовта може да ти се разкрие даже в твоята най - прозаична всекидневна работа и не са малко седящите на тъкачен стан или вървящи зад ралото труженици, които при цялото си простодушие са я постигали, докато други, които цял живот са я възвестявали от високи амвони, никога не са съумявали да я намерят в себе си. --
    Дори там, където си убеден, че вършиш само тежка, механична всекидневна работа, тя може да се развие творчески в теб...
    Много по - силно, разбира се, я усеща в труда си всеки, който се чувствува призван за творческа работа: - който, подтикнат от Духа, сам създава форми.
    Нито една голяма творба на истинското изкуство не е възникнала тук, на земята, без творческата сила на любовта да е изпълвала създателя на тази форма!
    Би било обаче проява на тесногръдо заблуждение, ако човекът на изкуството се мисли за единствено облагоделствуван в това отношение!
    Има много дейности в този земен живот, при които творческата сила на любовта трябва да изпълни по друг, по - малко очебиен начин работещия, за да бъде делото на неговия живот наистина възвишено!
    Немалко дела, които са доста далеч от областта на високо изкуство, могат, разгледани в по - висок план, да се окажат въплъщение на същите предвечни закони, изискващи същия творчески импулс, който в творбата на художника намира само един по - очебиен израз."

    "Книга за любовта" (стр. 82-83), Бо Йин Ра.
     
  25. Кон Круз
    Два стари примера защо не можем да вярваме на всичко, което научаваме от телевизиите, вестниците, списанията и т.н.
    "Марсианци изграждат два огромни канала за две години.
    Невероятни по мащаб строителни работи, изпълнени за небивало кратък срок от нашите съседи по планета."
    Ню Йорк Таймс
    заглавие от 27 август 1911 г.
    ----------------------------------------------------------
    "Френската армия е все още най - добрата боеспособна машина в Европа."
    Тайм
    12 юни 1939 г.
×