Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници
  • Общо Съдържание

    1475
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Кон Круз last won the day on Ноември 3

Кон Круз had the most liked content!

За Кон Круз

  • Ранк
    Ангелът на свободата!
  • Рожден Ден 01/01/1868

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Кон Круз

    Забавно - 2

    Какво нещо е животът, а...? Както си лежиш през нощта в леглото и вземеш, че сръчкаш Коцето Калки. После се завъртиш на другата страна и сръчкаш Къци Вапцаров. Модерни технологии.
  2. Аз и братчеда. Сънища (вторият е негов). Декември месец 2015 г. Гостуваме си ние с него от време на време (понякога съновно). Аз СР 12:05 Сънувах, че съм у вас и че по новини съм чул, че някакво здравичко момче, което е прекосявало границата между САЩ и Канада (в посока към Канада), въпреки че е било добре облечено, заради студа се е разревало. Знаех, че ти си това момче и взех да те подтиквам да си признаеш. Ти гледаше в земята и не ти се щеше. ......................................................... Братчеда СР Няма как да се разрева заради студ. Това е моята сила. От жега може, но от студ няма начин. Аз пък сънувах преди 2 седмици че съм ти на гости.Стоим аз и ти с шушлекови якета в твоята стая пред компютър.Не можеше да излезем . Вратата беше залостена . Небето беше червено мрачно. Бяхме отчаяни. Нямаше никой освен нас. След броени минути аз казах че съм гладен и ти ми даде един дюнер . След това започнах да го ям а ти ми викаш да бързам за да ти помогна с тунела за изход. Най-странното беше че копаеше с една чаена лъжичка а до теб имаше маши, кофа черпаци и по - големи лъжици. Като попитах защо не вземеш кофата или нещо по голямо ти ми се скара, разкрещя се и аз хвърлих дюнера на земята и започнах да копая с лъжичка. ......................................................... Аз СР 20:31 Мрачен сън.
  3. "Започнахме пътуването през живота между преражданията с връщане към друг минал живот, този път във времето на първите заселници в Австралия, където клиентката ми е бременна с шестото си дете. Омъжена за жесток насилник на име Питър, в този живот тя е починала млада. Веднага се издигна от тялото си и беше посрещната от онази част от енергията на съпруга си, която той не е взел на Земята. Прегърна я приятелски и я насърчи да продължи нататък. В духовния свят Маргюрит познава Питър с името Адаба и там енергията му е различна от това, което е бил в австралийския си живот, въпреки че все още преодолява проблеми с гнева. (1)...Безсмъртният характер на онази част от душата, която остава в духовния свят в чисто състояние, не се променя при единението на другата част с човешкото Аз на Земята. Но земната част може да бъде "замърсена" от затормозения човешки ум при тежък и травмиращ живот. В този смисъл, в периода на физическия живот двете части на дущата могат да бъдат доста различни, както виждаме при Питър и Адаба." Из "Спомени от отвъдното" (стр. 306 и 313), д-р Майкъл Нютън.
  4. Кон Круз

    Забавно - 2

    Ако искате да разберете дали жена ви е спряла цигарите, преди да излезете оставете газовия котлон включен.
  5. Нашата духовна индивидуалност, която надживява смъртта на физическите ни обвивки - смъртна ли е или безсмъртна? Може ли да бъде унищожена (например рециклирана като негоден материал, поради огромен духовен упадък и стабилна непроменливост към по - добро) или тя е неродена и неумираща (без значение какво вършим и в колко живота)? Какво схващане е изразявал Учителя по въпроса? Струва ми се, че според него душата може да...умре. Ако не ме лъже паметта е казал, че ако човек се опитва да разбере какво е Бог (което не може да схване и за милиарди години живот), ще бъде разкъсан на множество парченца, тоест унищожен (в такъв дух мисля беше текстът, просто преразказвам). Чел съм го преди време в сборника "Свобода на духа" на Мария Кисова. Безгранично ли е търпението на Небето? В част 4 на "Диагностика на кармата" на С.Н.Лазарев в главата "Любовта и моралът" се казва: "Човешката душа живее 1000-1100 живота. После се разрушава и се възсъздава отново. В края на краищата всички души загубват своето лично и индивидуално, връщат се при Бога и стават Бог, който едновременно е и висшата личност и висшето безличие."
  6. Позитивен случай във връзка с преодоляване на склонности от минал живот откриваме в разказа на Абигейл Уинтърс. Абигейл била родена в семейство със завидно богатство и имала всичко. Но привилегиите и били за кратко, защото баща и фалирал през 30-те години на миналия век при имотна сделка за четири милиона долара. За броени дни в живота на семейството настъпила огромна промяна – от богатство и великолепна къща към „болест, бедност и мизерия”в жалък бордей, който наричали дом. Абигейл била изключително талантлива и интелигентна, но както самата твърди, не била хубавица и често ставала обект на жестокост в училище и у дома. Всъщност най – голямото предизвикателство у дома били отношенията с майка и. Изглежда, майката на Абигейл не могла да свикне с прехода от охолство към бедност. Била отрасла в замък със 120 стаи и сключила брак с богаташ, а сега била принудена да живее ден за ден. Изливала гнева си върху Абигейл, която си спомня, че често и казвала: „Не биваше да се раждаш” и „По – добре да беше мъртва”. Абигейл приемала тези реплики присърце и направила шест опита за самоубийство във възрастта между осем и петнадесет години. Може би заради манията си за самоубийство предполагала, че е сложила край на живота си в минало прераждане. За щастие, на петнадесет светогледът и коренно се променил и се превърнала в много привлекателна зряла жена. Тази трансформация събудила у майка и огромна завист. Когато момчета започнали да канят Абигейл на среща, тя или отпращала всеки, който проявявал интерес, или казвала: „Какво толкова намира в теб?”. Когато Абигейл станала на седемнадесет и баща и починал, тя напуснала дома си и имала поредица изяви като модел, музикант в пиано бар, танцьорка и статистка във филми. Преживяла няколко злополучни любовни връзки и два развода. Проблемите в живота и отново я върнали към мисълта за самоубийство. По средата на още една мъчителна връзка, когато приятелят и признал, че се вижда със своя стара любов, Абигейл се нагълтала с приспивателни. Същата нощ паднала върху разтворени ножици, които се забили в коляното и. След голяма кръвозагуба изпаднала в безсъзнание, но по – късно била намерена и откарана в болница. Докато лежала полумъртва, я осведомили, че има срязан нерв на крака. След поредица операции и усложнения, едно от които било гангрена, стъпалото на крака посиняло и лекарите препоръчали ампутация. Абигейл не можела да понесе повече трудности. Решила, че е по – добре да умпе, отколкото да приеме ампутацията. Докато все още била в болницата, направила опит да се обеси в банята с колан, закачен за тръбите на тавана. Очевидно е загубила съзнание, защото следващото, което си спомня, е, че се е озовала в библиотека: Бях в огромна, слънчева библиотека без таван, обляна от ослепителна светлина. Високи етажерки с книги на пет нива се простираха докъдето поглед стига и в същото време стаята изглеждаше кръгла и трябваше да застана в средата. Видях стари „монаси” с бели наметала без качулки. Между тях имаше един, който изглеждаше като Духа на времето – с дълга бяла брада, и мисля, въжен пояс. Надигна се, за да вземе моята книга от третия рафт. Не ми беше позволено да погледна в нея, да прочета нещо или да видя съдържанието. След като прочете написаното, той затвори книгата и се обърна към мен. Гледах го съсредоточено, за да видя как реагира на онова, което чете, и да се досетя за съдържанието. Изражението му се промени, стана сериозно, а после угрижено и тъжно. Беше ласкав и внимателен. Предаде ми телепатично послание, част от което си спомних едва когато се сбъдна...На глас каза едно-единствено нещо, с тих и дълбок глас: Знаеш, че това не е начинът! О, да, знаех, но го бях забравила! Почувствах се глупаво и се засрамих, но не той бе причината за това, а собствените ми действия. Неговата доброта ми показа, че разбира тревогите ми. Получих посланието, че ще мога да запазя крака си и скоро дори няма да накуцвам. Двадесет години ще усещам болка, после ще изчезне. Ще преживея още много трудности и нещастия, заради които ще имам още по – голямо основание да мисля за опит за самоубийство, но не бива да го правя отново! Съгласих се и обещах. (Научих, че) това е бил последният опит да ме спасят, както много пъти досега. Била съм самоубийца и в предишния с живот. Знаех това. Попитах: „Скочих през прозореца в Начес на Бъдни вечер през 1899-а?”. Да, оказа се истина... Скоро след това Абигейл се съвзела в банята на болницата. Коланът изглеждал като срязан. Имала синини и протривания на врата, но била жива. На следващия ден опитът и бил разкрит; в същия ден забранила да ампутират крака и. Видението и се потвърдило, когато стъпалото възвърнало цвета си и не било ампутирано. Най – сетне я изписали от болницата. Точно както се казвало в пророчеството на стария монах, животът поднесъл на Абигейл множество предизвикателства и трудности. Имала общо три брака и тринадесет годежа. Преживяла фалит, болести, злополучни връзки и конфликти с майка си, която доживяла до деветдесет и шест години. Положителното било, че родила дъщеря и постигнала известен успех като писател и светски хроникьор. Но животът и не бил никак лек. Сега, вече над шестдесетте, Абигейл е убедена, че този живот, изпълнен с предизвикателства, и е дал възможност да „устои” и да преодолее склонността си към самоубийство, пренесена от миналото. Преживяванията и се оказали път за духовно израстване. Наистина е превъзможнала желанието за самоубийство и се е преборила с много от страховете, свързани с интимните отношения. Освен това продължила да се бори с негодуванието срещу родната си майка, урока, който, по нейните собствените думи, била усвоила „само седемдесет и пет процента”. Въпреки че е преодоляла много неща, включително и склонността към самоубийство и множество страхове – страх от фалит, страх да останеш без покрив, страх от сериозна болест, - смята, че е в процес на развитие. Убедена е, че докато е жива, винаги ще има още какво да учи. Представете си, че като Абигейл всеки от нас е в процес на развитие. Представете си, че за всеки е съставена индивидуална учебна програма, която ни помага да станем такива, каквито трябва да бъдем. Представете си, че всеки урок от тази програма се преповтаря, докато бъде усвоен. Представете си, че всичко, което изпращаме, се връща обратно при нас. Представете си, че всички наши мисли, думи и действия стават основа за духовни уроци и силни страни, което ще изберем да придобием и преживеем по-нататък. Представете си, че животът наистина е училище. (Откъс от „Едгар Кейси: За израстването на душата” (изд. къща „Хермес” - Пловдив, 2011 г., глава 3 – „Духовно израстване чрез среща със своето Аз, стр. 100-104), Кевин Тодеши.)
  7. Преди време се набираха средства чрез система от типа на пейпъл (не помня каква точно беше). В горния десен ъгъл на началната страница се изписваше какви суми са набрани до момента. Дали би могъл да се прибави и този начин за даряване...
  8. Забавно от живота на Джакомо Казанова (част от негово посещение в Париж). "Една вечер в италианския театър представяха драмата "Сени" от известната приятелка на Волтер Франсоаз де Графиньи. Отидох по - навреме, за да получа по - добро място в амфитеатъра. Интересуваха ме и наблюдавах с интерес дамите, които, целите отрупани в диаманти, заемаха местата си в най - предните ложи. Носех хубав костюм, но всеки можеше да се досети, че съм чужденец, защото модата му тук бе отминала отдавна. Докато стоях и излагах особата си на погледите на зяплювците, при мен дойде някакъв мъж - поне три пъти по - дебел от моя милост - и учтиво ме попита дали съм чужденец, а сетне дали ми харесва Париж. Докато хвалех града, в съседната ложа влезе огромна по обем дама, чието тлъсто тяло бе покрито с диаманти. Нейното чудовищно туловище ме порази до такава степен, че запитах господина по възможно най - просташки начин: - Коя е тази дебела свиня? - Съпруга на този дебел шопар. - О, господине, милион пъти моля за извинение! Но дебелият ми събеседник не се нуждаеше от извинения - далеч от мисълта да се разсърди, той направо щеше да се пръсне от смях. Аз бях в отчаяние, а дебеланкото се държеше за корема, обуздавайки новите пристъпи на веселост. Сетне стана, излезе от амфитеатъра и след секунда го мярнах да влиза при жена си. Не смеех открито да погледна към ложата, но ги наблюдавах с крайчеца на очите си. Видях как изведнъж и дамата изпадна в пристъп на необуздан смях. Това още повече усили смущението ми и реших да се измъкна незабелязано. Но за мой ужас чух да ме викат. Нямах никакво място за отстъпление и се видях принуден да вляза в ложата при тях. За голяма изненада господинът започна да ми се извинява за това, че се бил смял невъзпитано и сигурно ме обидил. На всичко отгоре, подкрепян усърдно от дамата и с възможно най - любезния си тон ме покани да вечерям у тях. Всячески се опитвах да отклоня поканата и накрая им казах, че съм ангажиран на вечеря у актрисата Силвия. Но господинът познавал добре Силвия и ми заяви, че ще ме извини лично пред нея. Би било неучтиво от моя страна повече да отказвам и аз приех поканата... След представлението отидохме в прекрасния дворец на семейство дьо Бошан. Там властваше изобилието или по - точно казано - разсипничеството, характерно за всички хора от тази класа в Париж: голямо общество, високоплатена игра на карти, великолепно ядене и безгрижна веселост." Из том II на автобиографията "Спомени", изд. "Слово". П.П.: Тези мосю и мадам дьо Бошан, явно освен като тела са били широки и като души! Не мисля, че са мнозина тези, които дори в днешно време биха възприели подобно поведение по такъв лек начин... (дори и да са хора с претенции за духовна извисеност). Въпросният Дьо Бошан е бил главният бирник на френската столица по тогава.
  9. "Молитвата, накратко казано, е призоваване на Божественото у теб и Божественото извън теб, а медитацията е успокояване на тялото, успокояване на ума и сърцето и вслушване, вслушване в гласа на твоя Създател." (5361) "Защото молитвата ти е като молба или апел към твоя господар; а медитацията ти е това, в което вие се срещате и имате общ език!" (281-28) "Молитвата е съгласувано усилие на физическото съзнание да се настрои на съзнанието на Създателя...Медитацията е освобождаване от всичко, което пречи на съзидателните сили да се надигнат по естествените канали на материалния човек, за да бъдат разпространени чрез центровете и източниците, създаващи дейностите на физическата, умствената, духовната личност..." (281-13)
  10. Кон Круз

    Разговорки - 2

    Днес се навършват 54 години от независимостта на бившата държава Занзибар! Честито на танзанийците със занзибарски корен! https://bg.wikipedia.org/wiki/Занзибар?fbclid=IwAR2qNCQtT5SJ2adAvG1CSOSvM8gBHzj-lxdNO6IXqHDdRnsDduuK024NorI
  11. Здравейте, psihoterapia.com!

  12. В една тема Донка писа, че е похват на силите на мрака да се слага знак за равенство между Сянката и злото. Посочете разликите между двете неща. Аз например цял живот съм си кротко момче, интелектуалче (така да се каже), възпитан, придържащ се към правилата и законите... Даже, когато съм ядосан гледам да не давам израз на гнева си, гледам да се контролирам (дори по отношение на словата ми, да не говорим за действията си). По принцип презирам или направо мразя разните бандити. Не винаги, понякога съм неутрален. Но не мога да кажа, че ги обичам. Не харесвам избухливите хора, такива дето говорят вулгарно. Обаче понякога се кефя на gangsta rap (рап клипове с хулигански текстове и излъчване, с цинични думи, а дори не съм пушил марихуана ). Частично може да се дължи на това, че съм слушал подобна музика като тийнеджър (тогава беше още по - модерна като че ли). Но навярно става дума най - вече за сянката (и тогава, и сега). Сянката е и тъмна, и светла (така знам аз). Човек може да е изтласкал от съзнаваното си и някакви положителни качества и да ги проектира върху някой друг (светла сянка). Тоест, тя не винаги е свързана с някакви негативности. Но напълно ли е различна от злото и ако, защо така смятате?
  13. Кон Круз

    Божията прошка

    Какво означава Бог да ти прости? В какво точно се изразява Божията прошка? Какво се случва/не се случва, когато Бог ти прости? Как хората да разберат дали Бог им е простил?
  14. Новогодишната вечер Сънувах, че в новогодишната вечер аз и колегата ми сме на работа (но в друга сграда, не в тази, в която работим). Беше около 7:00 часа. По едно време се изправих и погледнах към коридора водещ към стаята. Видях един милионер, който струва ми се говореше с някого по телефона и се кефеше, че след часове ще настъпи новата 2019-та година. Не споделях радостта му. След малко отнякъде се появи майка ми. Получихме известие, че корабът на който е пътувал баща ми (не знам той някога да е пътувал на кораб) е претърпял корабокрушение, но че все още не се знае каква е съдбата на родителя ми и предстои да научим дали е оцелял.
  15. Някои хора приемат лично почистването на пощенската кутия...

×