Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници
  • Общо Съдържание

    1751
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    11

Всичко добавено от Кон Круз

  1. Кон Круз

    Свещеният огън?

    "Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. Веднъж запален, той не трябва да се изгасва...Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести...Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите...Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи. Така е облечен и младоженецът. Всички им се радват, веселят се заедно с тях. Те са запалили свещения огън в себе си. Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите си дрехи и започват да си служат с обикновения огън. Още от първия ден очите им започват да сълзят. Задушават се, дишането, кръвообращението им не стават правилно. Кой е виновен за тежкото им положение? – Сами те. Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем да поддържаме свещения огън. Макар и да дими, обикновеният огън струва по-евтино“. Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат. В края на краищата обикновеният огън излиза по-скъпо от свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота си...Който съгради къщата си на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради къщата си на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати...Обикновените работи лесно се забравят, а необикновените, които произлизат от свещения огън, остават за вечни времена; те никога не се забравят. Забравиш ли нещо, не се мъчи да си го припомниш, то е обикновена мисъл. Благодари, че си я забравил. Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за да оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни...Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя...Кои са условията за подържане на свещения огън? – Вярата, надеждата и любовта. Кое още го подържа? – Животът, знанието и свободата...Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът. Ще те срещне някой и ще започне да се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н. Това са второстепенни работи. Стреми се да запалиш свещения огън в себе си и да го поддържаш. Носиш ли свещения огън в себе си, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов. Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш. При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък. Вън от него всички неща губят смисъла си. Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма да ти върви. Имаш ли го, и на камък да сееш, плод ще придобиеш. При свещения огън безлюбието се превръща в любов, невежеството – в знание, беднотията – в богатство. " Откъси от "Свещеният огън" - "Утринно Слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев." (http://beinsa.bg/beseda.php?id=2495). Въпрос: Какво се има предвид под "свещения огън"?
  2. Бог е енергия. Всичко е енергия. Това означава ли, че Бог в определен смисъл е всичко, което е съществувало, съществува или би могло да съществува някога и някъде?
  3. Защо много пъти малко след като съм заспивал (не само на мен се е случвало) съм сънувал, че ходя по стълби (най - често) или че се подхлъзвам. Изчезва стъпалото на което се каня да стъпя и аз инстинктивно рипвам и се събуждам. Обяснения? И какво ли би станало, ако съумея да не се уплаша и да не ритна с крак? Забелязал съм, че и котките правят подобни движения (може би и те имат подобни сънища). На какво се дължат тези конвулсии?
  4. Кон Круз

    Един Човек

    "Паскал казва някъде: „Когато разглежда хода на човешката еволюция, философският ум трябва да смята човечеството за един човек, а не за сбор от индивиди.“ Седя тук в отделението за убийци във Фолсъм със сънливо бръмчене на мухи в ушите и размишлявам върху това изказване на Паскал. То е вярно. Също като човешкия ембрион за кратките десет лунни месеца със зашеметяваща скорост, в безчет форми и образи, умножени безчет пъти, повтаря цялата история на органичния живот от растението до човека; също както човекът-момче в кратките си момчешки години повтаря историята на първобитния човек с постъпките на жестокост и диващина, от причиняване на болка при игра на по-малки твари до племенно осъзнаване, изразено в желанието да се събира в банди, също така и аз, Даръл Стандинг, съм повторил и изживял всичко, каквото е бил първобитния човек и каквото е вършил и ставал, докато съм станал това, което сте вие и аз, и всички други подобни на нас в двадесетия век на цивилизацията. Наистина всички ние, всеки жив човек на планетата днес, носим в нас вечната история на живота от самото му начало. Тази история е записана в нашите тъкани и нашите кости, в нашите функции и нашите органи, в клетките на нашия мозък и нашия дух, във всичките видове физически и психически подтици и стремежи. Някога сме били рибоподобни, ти и аз, читателю, и сме изпълзели от морето, за да проправяме пътя за голямото сухопътно приключение, в разгара на което се намираме сега. Ние все още носим следите на морето, както все още носим следите на влечугото от преди то да е станало влечуго, а ние да сме станали ние, когато пра-влечугото и пра-ние сме били едно. Някога сме летели във въздуха и някога сме живели по дърветата, и ни е било страх от тъмнината. Белезите остават врязани в теб и мен, врязани в нашето семе след нас до края на времето на земята." Из "Скитникът между звездите" (https://chitanka.info/text/419/21?fbclid=IwAR0tL_2_dNefWJgCVgLiqtYHTunIGp8DH_JxVJGhoqcg-DVEHaxabW6Bmo0#textstart.)
  5. Самодивата - нежен горски дух с отмъстителен характер На 20 март отбелязваме Международния ден на приказката Ванеса Николова 20 март 2019, 11:45 На днешния ден, освен че настъпва астрономическата пролет, отблелязваме Международния ден на приказката. Тази година темата на празника е посветена на митовете и легендите в различните култури. Славянската митология предлага голямо разнообразие от легенди и истории за вълшебни създания. Самодивите са една много популярна фигура, която е неделима част от славянския и българския фолклор. Източник: iStock/Getty Images Самодивите са красиви женски горски духове с човешки облик, тясно свързани с вилите и самовилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена “хорище”, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи. Докато танцуват, самодивите едва докосват земята със стъпалата си, а от билките под краката им се носи силно лечебно ухание. Източник: iStock/Getty Images Интересен факт е, че като цяло самодивите имат негативно отношение към хората, но ако вечер край тях се съберат болни, те ще им окажат нужната грижа и помощ. Често самодивите яздят едри елени със златни рога чисто голи. Ако се случи така, че някой човек убие техния елен, те стават отмъстителни и му изпращат страшни болести. Самодивите се страхуват от светлината и поради тази причина на разсъмване напускат хорището и се укриват в горските усои. Женските горски духове живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби и тъмни пещери, най-често край реки, извори или кладенци. Планините в България, които се свързват с тяхното съществуване, са Беласица, Витоша, Рудина планина. Източник: iStock/Getty Images Има легенда, според която самодивите се побратимяват с юнаци и мъже, които са им сторили добрина, понякога им раждат деца. Крали Марко например също е отгледан от женските митични създания. Ако някой мъж успее да открадне булото (или така наречената сянка) на една самодива, тя се превръща в обикновена жена. Легендите обаче разказват, че това не успява да я покори и тя цял живот се опитва да си отмъсти за отнетата ѝ свобода. Източник: iStock/Getty Images Думата „самодива” има славянски произход и буквалното ѝ значение е „самата богиня”, „самата дева”. Според народните вярвания се смята, че човек може да се предпази от лошите помисли на самодивите, ако носи в себе си чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, пепел, тамян или ако се прекръсти, запали огън или цигара. Славянската митология е една от най-богатите по отношение на божества, митични създания и легенди за сътворението на света и не само. Религията на славяните е била политеистична и е включвала много характерни черти на други индоевропейски религии. Славяните са вярвали в задгробния живот, били са последователи на култа към прадедите, фетишизма, дуализма. За съжаление, твърде малко са запазените исторически сведения за славянската религия. Повечето исторически извори, от които черпим информация са на християнски мисионери, споделяли впечатленията си по време на покръстването на славянските народи. Източник: https://www.vesti.bg/lyubopitno/samodivata-nezhen-gorski-duh-s-otmystitelen-harakter-6093325.
  6. Ще може ли шрифта в коментара на Елф да бъде уголемен. Михаил Иванов има едно много важно според мен предимство (една от причините да му имам повече вяра): бил е съвременник на Петър Дънов. Не може да оспори човек, че не са разговаряли никога.
  7. В една статия е наречен "македонският Петър Дънов". Омраам Микаел Айванов.
  8. Кон Круз

    Забавно - 2

    Ако някой не е поне малко луд, значи е много ненормален. Ако някой е нереално нормален, значи реално е ненормален.
  9. Сънувах, че съм написал някаква книга. На каква тема - не знам. Отседнал съм в някакъв хотел. Не знам къде. Прибирам се в хотела. Минавам по алеята до хотела. Минавам покрай Орлин Баев, който е приклекнал и гледа някакъв малък будилник, поставен на земята. Минавам и покрай Инес. Часът е преди 7:00 ч., защото предстои психосеанс на Инес при Орлин, който ще се състои от 7:00 ч. във въпросния хотел. Вървейки се обръщам назад към Орлин и му казвам: "Махнете ги тези часовници, по - добре ще ви е." Имам чувството, че Орлин няма да се вслуша в моето непрофесионално мнение. Свивам вдясно и наближавам входа на хотела. Отпред са майка ми и първа братовчедка (дали сестра ми и баща ми бяха там - не съм сигурен; баща ми по - скоро не). Двете ме изпращат. Ще напускам хотела и ще пътувам нанякъде. Може би в София, може би в Канада - не знам. Но в по - голямо населено място, временно, може би във връзка с книгата ми. Влизам в хотела и тръгвам през партера. На едно кресло е седнала друга моя първа братовчедка, живееща от години в Канада. Отивам при нея, усмихната е. Ръкуваме се. След това разглеждам някаква книга (не знам дали моята), която представлява разсъждения върху нечия друга книга.
  10. Кон Круз

    Забавно - 2

    Сигурен съм, че това момче не се пита дали е гей, както авторът на една от темите в сайта.
  11. Кон Круз

    Гей ли съм

    Щом не харесваш момичета, а харесваш момчета значи си.
  12. Кон Круз

    Разговорки - 2

    По - опасни от нормалните хора няма! "Докато е в затвора, по искане на съда, Бънди бил подложен на оценка от психолог. В книгата си „Непознатият до мен“, Ан Рул посочва, че психолозите стигнали до заключението, че Бънди: „не е психопат или невротик, не страда от мозъчни увреждания, не е алкохолик или наркоман, няма личностово разстройство или амнезия, нито пък сексуални отклонения“. Психолозите заключават, че той е „силно зависим от жените и страхът да не бъде унижен от тях най-вероятно е причината за действията му“." (из статията "Тед Бънди: Чаровният убиец",http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/ted-bandi-tcharovniyat-ubiets/). Въпросният човек е убил най - малко 36 жени (главно в периода 1974-1978 г.). Има една приказка: "От пияния и лудия бяга." Може да бъде продължена така: "От нормалния и пияният бяга."
  13. Кон Круз

    Разговорки - 2

    Знаете ли, че... Има влак, който свързва индийските острови Курусадай с индийския град Мадурай...
  14. Този говорен дефект ме кефи.
  15. Кон Круз

    Конфуций

    "В цялото царство Лу беше въведен ред, съблюдаван от сложна чиновническа йерархия. Най - високо в нея стоеше Конфуций - точен като справедливостта, хладнокръвен като морала, неумолим като скуката." Из "Светлината на Китай: Роман за Конфуций". "Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път." Конфуций.
  16. Липсва половината от крака. Отрязана е с костта, с всичко.
  17. Кон Круз

    Безкористен ли е Бог?

    Безкористен ли е Бог след като в живота всичко си има цена и за да получиш трябва да си дал? И ако Бог не е безкористен, защо ние трябва да сме?
  18. Това е толкова отвратително , че в първия момент си помислих, че е написано от жената. Като го прочетох и ме споходи представата как се случва на мен и как побеснявам и почвам да троша някакви неща (които може да са ползвани и от мен). Но като се замисля - не би имало никакъв позитивен смисъл от едно такова действие. Освен евентуално да предотврати бъдещи посегателства върху ценни за мен вещи.
  19. Кон Круз

    Забавно - 2

    Петър Волгин (преразказано): - Какво е нужно, за да може едно момиче да е принцеса? - Трябва баща и да е крал..., ама много да е крал.
  20. Ето как Панто, който въобще няма мерак да воюва (било то и за благородна кауза), в еп. 6 на сезон 1 се опитва да избегне съпружеския си дълг в първата си брачна нощ, защото не обича жена си...: - Не ме ли искаш? - Притеснявам се. Мобилизация. Навън ще избухне война. А ти... за какво мислиш. Нямаш ли национални чувства?! *************************************************** - Не си въодушевен. - За първи път ти завиждам, Илийчо. - За какво? - За недъга. - Не искаш да се биеш за родината, за нашето право. (В навечерието на Балканската война; може би епизод 11 на сезон 1.) *************************************************** "Ние седим край тая пълна маса, ядем, но сме гладни. Това е адът. Някъде другаде, други хора гребат от полупразна тенджера, дават един на друг и се чувстват сити. Това е раят." Панто Вълчев ("Дървото на живота", сезон 2, еп. 4). *************************************************** - Казвате сте много несговорчив, г-н полковник. Може да разгневи сърбите. - Какво ще стане по - лошо от това, което имаме днес? Нова война? - Вие забравяте, че България няма армия. И ако решат сърбите още утре могат да бъдат в София. - И вие ще ги посрещнете с хляб и сол. - Преклонена главица, сабя не я сече. - След около две минути ще минем по мост. Там често стават инциденти. Високо е. Водата е шумна и конете се плашат. Миналата година падна файтон и пътник се удави. - Нямате право...вие сте...български офицер! - Преди да съм офицер, аз съм българин. И няма да позволя един никаквец да продава земята за която кръв съм лял. - Ще викам! - Викайте. Файтонджията е глух. - Тъй вярно господин полковник. Глух съм, от рождение. Глух като кютук! (Сезон 2, еп. 4. Разговорът е между: един наконтен и много сговорчив с алчните и нагли сръбски военни софийски чиновник (част от комисия за определяне на северозападната българска граница след края на Първата световна война) и полк. Йордан Вълчев (герой от войната, част от същата комисия), който пожертва земята с гроба на баща му, за да може един негов видински съгражданин да не си загуби нивата. Слушайки този разговор се сетих за днешното време и по - специално за дискусиите около продажбата на българска земя на чужденци...) *************************************************** Христо Вълчев: "Панто, ние и двамата сме комунисти. Само че ти обещаваш Божието царство на Небето, аз се опитвам да го построя на Земята." "Корупцията не е български патент. Колкото по - голяма страната, толкова по - голяма корупцията." (Илия Вълчев). Ролята на Илия Вълчев се изпълнява от Моньо Монев (д-р Мазов в сериала "Откраднат живот" от 2016 г.). *************************************************** Най - хубавите реплики, които биват изречени в края на последния епизод няма да ги цитирам. Който изгледа филма, ще ги чуе.
  21. Според разни генетични изследвания, хомо сапиенс (демек ние) съществува от около 200 000 години.Както съм констатирал: най - голямо технологично развитие засега сме осъществили през 20-ти век. През 21-ви век нещата продължават да се случват все по - бързо, но най - големият скок в човешката история към момента като че ли е бил именно през 20-ти век. През последните 7 000 години (когато е започнал и патриархатът), човечеството е осъществило по - голямо умствено, техническо, че дори и духовно развитие, отколкото за цели 293 000 години преди това!! Ако приемем, че през 20-ти век извънземни са дали тласак на технологичното ни развитие и са го ускорили, дали пък подобни намеси не е имало и преди около 6-7 000 години, когато човечеството (или поне част от него, защото и до днес има примитивни племена), що годе е било излязло от диваческото си състояние? Или може би действа принципът на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече...Колкото повече постигаш в дадена сфера, толкова по - лесно става да постигаш още. И след като преди нас (хомо сапиенсите) е имало по - несъвършени човешки популации, това навежда на мисълта, че след нас (или докато още ние съществуваме - понеже различните видове хора са се засичали на тази планета), може да се появи и по - съвършена раса от нашата. Езотериците говорят за т.нар. "шеста раса", която за разлика от нашата (определяна от тях като пета и като доминирана от интелекта), ще бъде раса на любовта (и братството). Сякаш изглежда логично еволюцията да продължи и Бог, Природата или както искате наречете Силата която е стартирала и която движи човешкото развитие, да създаде и по - съвършени човешки форми от нас. Няма категорични доказателства, но е възможно т.нар. богове от древните религии да са всъщност извънземни (една поизтъркана вече идея), които не само да са предавали на по - възприемчиви хора частици от огъня на своите познания (тоест, извънземни които да са се проявявали като прометеевци), но и да са извършвали промени в гените ни, с които да са ускорили развитието ни като вид. Може да е имало присаждане на гени от високоразвити извънземни цивилизации на маймуноподобни земни същества. Някой ден тези въпроси може би ще намерят категорични отговори. Току виж сме имали официална среща със създателите си. А дотогава ни остава само да гадаем или да се доверяваме на писанията на претендиращи да са посветени в определени тайни. Истината е някъде там. А четейки един материал в Уикипедия, виждам че скокове е имало и още по - отдавна, преди появата на т.нар. съвременен човек преди около 200 000 години. Ще излезе, че в човешкото развитие има редуване на плавно изкачване и скокове (които се дължат на...не знам какво...). "Предмети от камък Най-ранното използване на каменни предмети датира от преди около 2.6 милиона години. По това време H. habilis използва малки кръгли камъни (чопър) с един режещ ръб, оформен при отломване на парчета от ръба. [10] Това бележи началото на Палеолита (старокаменната епоха). За края на Палеолита се приема края на последния ледников период, преди около 10 000 години. Палеолитът са подразделя на ранен (допреди 300 000 – 350 000 години), среден (допреди 50 000 – 30 000 години) и късен. Камъните, обработвани с цел употреба като сечива, стават все по-съвършени. Спорът за „съвременния човек“ и Големия скок До преди около 50 000 – 40 000 години използването на каменни сечива изглежда е напредвало постепенно. Всяка една фаза (habilis, ergaster, neanderthal започва на по-високо ниво от предишната, но по-нататък не се бележи голямо развитие. С други думи, тези видове Homo могат да се нарекат културно консервативни. Преди около 50 000 години човешката култура започва да се развива с по-голяма скорост. Това дава основание на някои антрополози (сред които Джеръд Дайамънд) да нарекат тази промяна „Големият скок напред“. Съвременните „хора“ започват да погребват грижливо мъртвите си, правят си дрехи от кожа, използват усъвършенствани ловни методи (залагане на капани, гонене на животни към пропаст) и рисуват пещерни стенописи.[11] Това ускоряване на културните промени вероятно е свързано с появата на съвременни по поведението си човешки представители. На различни места различни човешки популации започват да правят различни нововъведения в съществуващите технологии. Артефактите като кукички от рибни кости, копчета и костни игли започват да се различават между различните популации, нещо, което по-рано от 50 000 години не се наблюдава. При различните популации неандерталци разликите в технологиите са незначителни. Теоретично се приема, че съвременното поведение на човека включва четири съставни способности: абстрактно мислене (идеи, свободни от конкретни примери), планиране (предприемане на поредица от действия за постигане на определена цел), иновации (намиране на нови решения) и символно поведение (с картини или ритуали). Измежду конкретните примери за съвременно човешко поведение, давани от антрополозите, се включва специализирането на употребяваните предмети, използването на скъпоценни камъни и картини (като пещерните стенописи), организацията на обитаваното пространство, ритуали (като погребения и надгробни дарове), специални ловни методи, изследване на по-малко гостоприемни географски области и търговия от бартерен тип. Спорът дали става въпрос наистина за „революция“ при възникването на съвременния човек (Големия взрив на човешкото съзнание) или за по-постепенна еволюция продължава." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция_на_човека?fbclid=IwAR0o06qNvp4rXqYtE828BcvfRICqJ50rVIJxGo7Hp76IJNZAQNIWkRv8ta8#Схема_на_човешката_еволюция.)
×