Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1894
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    22

Мнения добавени от Кон Круз

  1. В 7.07.2020 г. at 22:47, АлександърТ.А. каза:

    Но и сега гледаи какво правят с македонците или в началото на 20 век след войните . Не е случайно че у нас гърк е синоним на лукав . Но да оставим литературата :) .

    Имаш предвид началото на 21-ви век.

    Може би най - отвратителното в свинщината, която се случва с българите в Македония е че идеята за отделен македонски народ тръгва от български интелектуалци родени в македонските краища или работили там в края на 19-ти-началото на 20-ти век. Както и че българската държава определено време подкрепя насилственото създаване на македонски народ.

  2. Отворих тема, защото не мога да пиша в старата. Иначе да, повечето ми сънища не са толкова интересни. Дали всички лица, които виждаме в сънищата ни са реално съществуващи? Дали сме виждали абсолютно всички лица, които сънуваме?

  3. Пиша тук, защото не мога в темата за сънищата.

    Глутница вълци, зъбите им минаваха на сантиметри от мен. Прокурор Трапанезе ни оказваше натиск. Баба ми беше жива. И аз съм гледал BTV, деца. Фамилен бизнес начело на който май бях аз.
    Сънувах, че аз, баща ми, сестра ми, вуйчо ми и семейството му сме някъде в гора. Наблизо има язовир. Обработваме земя. По - скоро другите обработват. :D Почвата беше много водниста. Все едно беше валял яко дъжд няколко дни. Или беше земя, която наскоро е отвоювана от близкия язовир и все още не е напълно отводнена. Или язовирът е бил прелял - не знам. Тук таме в голямата нива, която не видях изцяло имаше разни треволяци. Но в огромната част от мястото треви нямаше.
    Вуйчо се беше качил на един много голям трактор и ореше. Другите се движеха по суша. Не знам какво правеха, сееха семена ли, що ли...
    Аз бях седнал върху някаква много голяма машина... По - голяма от големия вуйчов трактор. Не знам какво точно. Бях на метри от земята и наблюдавах трудовата дейност. По едно време извадих банкноти (нямах съзнанието да е имало петдесетачки и стотачки сред тях). Имаше със сигурност десетачки, може би и петолевки. Не знам със сигурност защо ги извадих: на богат ли да се правя, да ги броя ли. По едно време една от десетачките ми падна долу на земята и се мушна под един паркиран насред нивата автобус. Видях, че баща ми е наблизо и поисках да ми я даде, за да не слизам. Той се наведе, изкара я изпод автобуса и ми я върна. :D Как точно - не знам. Седях на поне 3 метра височина. Не знам кой караше машината.
    След това бяхме в някаква вила на десетки метри от големия язовир, обграден от планински хълмове. Някъде близо до нивата. Погледнах през малък отвор за прозорец, на който беше сложена мрежа (прозорец липсваше). Някакви деца (момче и момиче, може би десетина годишни) си играеха. Като ме забелязаха момичето ме попита: "Ти като си бил малък, гледал ли си BTV?" Щях да кажа не, но неволно щях да ги излъжа. Казах: "Да, през 2000 г., преди 20 г. и аз гледах BTV."
    Следва най - интересното, което определено си беше страшно...
    Извън вилата съм, близо до гореспоменатия прозорец, на метри. Гледам към язовира. Разстоянието до мястото в което се взрях е поне 200 метра. Глутница вълци са във водата, на плиткото, на метри от брега. В различни цветове, но такива типични за породата им. Запомнил съм, че един беше с козина в различни нюанси на сивото, а друг беше чисто черен. Явно бяха влезли да се къпят. Бяха поне 4-5. Не знам дали бяха само мъжки. Бяха необичайно едри. Не чак великани, но може би ненормално едри (може би 2 и нещо метра дълги, не знам).
    И по едно време, както стояха във водата съвсем спокойно... олеле майкоооооо!!! Стрелнаха се към мен и към които от роднините ми, които бяха около мен. Не знам какво стана. Но в следващия момент, аз и по - големият от първите ми братовчеди (съновния съюзник) се озовахме в двора на близкото до дома ми училище. Имах съзнанието, че сме бягали и са ни гонили до момента на сцената, която следва. Голямо бягане ще да е паднало... Не съм сигурен дали и сестра ми не беше там, но със сигурност братовчед ми беше с мен (бяхме поне двама души). С лице сме към тичащите сред нас големи страшни вълци. Като препарирани сме, стоим на място и ги гледаме как правят големи скоци (по няколко метра на височина), приближавайки настървено. Падаме по гръб още преди да са ни достигнали. Сякаш сме се примирили със съдбата си. Дясната ми ръка е плътно притисната в тялото ми от тялото на братовчед ми, който е плътно до мен. Не правя и опит да я освобдоя и да се боря, лявата е свободна, но също не я вдигам. Струва ми се, че бяхме поне трима човека от родата и гризяха някой зад главата ми. Струваше ми се странно, че това наистина се случва. Мислех, че след по - малко от минута ще съм мъртъв. Беше ме страх, но не бях ужасен. Не можех да повярвам, част от мен не вярваше, че ще умра тук, по такъв начин и сякаш тази част беше убедена, че няма да ме убият. Хем не съзнавах, че сънувах, но твърдо не можех или не исках да повярвам, че наистина ще ме загризат.
    И стана според вярата ми. Гризяха плътта на хората около мен, щракаха злобно и заплашително буквално на сантиметри от тялото ми, но не ми посегнаха. Сякаш искаха да ме убият чрез всяване на страх или просто да ме сплашат.
    След малко бях долу на игрището (братовчед ми и още който там е бил с нас би трябвало вече да са били мъртви). Вълците ни сгащиха на пътеката, след която следва стълбище водещо надолу към игрището.
    Бях на игрището и отново ме нападнаха, този път с намерение да ме убият. Но... Този път с размахване на ръце започнах да се издигам нагоре, все по - нагоре. Скочиха в опит да ме разкъсат, но не успяха. Разминах се на косъм! Спасих се.
    След това бяхме в дома на баба ми. Тя беше жива и стоеше на дивана, гледайки към телевизора. По едно време погледна към мен, нещо и говореха. Имаше яд в погледа и. Сестра ми беше също в стаята, жива и здрава. Там беше и прокурор Трапанезе от "Чест и уважение" (глава на Коза Ностра в Сиракуза). Прокурорът искаше от мен, сестрата и братовчед ми, който трябваше да е мъртъв да не издаваме на баба нещо. Не знам какво. Но ще излезе, че е имал респект от баба. :D Реших да рискувам и да го издам.
     
    Край.
     
  4. Александре, мислех първоначално, че в горния текст ти разказваш за себе си и се учудих... :D Друго което се стрелна като мисъл в съзнанието ми е, че някой път може да се видим за безплатни уроци по стрелба и че в случай на вражеско нападение ще си един от хората на които ще разчитаме, ако че не си в първа младост.  :D

  5. Преди около 30 г., една баба помолила едно момче да я преведе от единия до другия портал на гробищата. Момчето я превело. Тя му благодарила и му казала, че много я е било страх, при което младежът отговорил : "Когато бях жив и мене ме беше страх."

  6. "Съседът ми одра колата (но всичко е точно). Намалиха мойта заплата (но всичко е точно). Откраднаха ми колелото (но всичко е точно). Ударих си кутрето в леглото (но всичко е точно)…На плажа заваля порой (но всичко е точно). Животът ми е в застой (но всичко е точно). Майка ми не ме обича (но всичко е точно). Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди. Но всичко е точно."

    Гуру Папи Ханс

    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Много нещастия са започнали с "глей как са прай".

  7. Като цяло не съм фен на народната музика (много малко слушам). Но в течение на годините започна лека полека да ми харесва повече. Донякъде защото тя е много наша. Донякъде защото започнах повече да виждам и оценявам красивото в нея и да разбирам повече текстовете. Донякъде заради заливащите ни пошлост и ориенталщина. Като дете гледах на народната музика като на нещо старческо.

     

  8. "Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник - от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратното. Това показва, че и в живота, и в природата съществува известна последователност."

    Дънов, 19 януари, 1919 г. София.

  9. През 1973 г. Мартин Купър провежда първия разговор по мобилен телефон.
    През 1959 г., инж. Христо Бъчваров създава мобилен телефон, който показва на изложение в Москва!! Не започва масово производство на апарата му, понеже частите не били български... (предполагам са били западни и там е бил проблемът за системата).

    "Третата ми жена, която сега е в Италия, попитала наскоро нейни приятели италианци дали знаят, че аз съм изобретил този апарат, а те й отвърнали, че това го е измислил американец през 1980-а година. Звъни жената по телефона и пита: „Коя година ти беше патента на радиотелефона?“. Казвам: „Мисля, беше 1964-та“. Отварям патентите и какво гледам – 1959-а...В Москва, във BДНХ представях радиотелефона, който съм изобретил, събраха се всички в космическия център, започнаха да звънят на жените си, голямо удивление беше. Но от цялата работа за мен остана само една кошница с медали и ордени. Като ги погледнеш сега, виждаш, че са изработени от пиринч – не стават и за претопяване, а пише, че са златни." (http://e-vestnik.bg/3914/?fbclid=IwAR19f6Hth6gNTqc75twEa7szRl8S5AGO1gyu-ZyyH6uYCn2V28u6l7ewCwQ-).

  10. Аз знам какво може да се направи (извън умишленото игнориране/несподеляне на негативни новини от страна на четящите и гледащите). Това, което би могло да се направи на едно по - високо ниво е свързано с мека цензура по отношение на свободата на медиите в частта "негативни новини" (крими хроники и злополуки от света и нас) и с насърчаване на по - големия процент позитивни новини.

  11. В 22.01.2015 г. at 19:29, Станимир каза:

    Първо е добре да се определи кой точно е чистия български генотип. Защото когато се взема генетичен материал избирателно могат да се получат много странни резултати. Разбира се, че има разлика между северните и южните славянски народи. А що се отнася до руснаците, в скоро време броят им в Блъгария може да се изравни с този на "българите". И "виновни" за това ще са "братята" американци.

    Защо пък американците да се виновни? Не че ги защитавам, питам просто.

  12. Когато четях за съпротивата срещу византийската инвазия най - голямо впечатление ми направиха верността и борбеността на Николица. Два пъти попада във византийски плен, но два пъти успява да се измъкне и да продължи борбата.
    "Никулица или Николица (на гръцки: Νικουλίτσας) е български аристократ, болярин от края на Х - началото на ХІ век.
    В края на Х век Никулица е управител на град Лариса. В 983 г. цар Самуил завзема града след обсада и продава в робство всички жители, с изключение на рода на Никулица, който най-вероятно е от български произход и бил взет на служба при българския владетел.
    Никулица става управител на Сервия (Бел. моя: град в днешната Егейска Македония) по време на управлението на цар Самуил, след завоевателя на града Димитър Полемарх. Той е наричан с галено име, поради ниския му ръст. През 1002 г. византийците, начело с Василий II, обсаждат града и след дълга обсада успяват да пробият, въпреки отчаяната защита. Никулица е закаран в Константинопол и му е дадена титлата патриций. Но българския аристократ напуска Константинопол и се присъединява към силите на Самуил, които се опитват да си върнат Сервия. Василий II действа бързо и се насочва към града с армия и успява да отблъсне българите. Самуил и Никулица напускат, но скоро последния е нападнат и заловен отново. Закаран е обратно във византийската столица и е затворен.
    Успява да избяга още веднъж и продължава борбата. След смъртта на Иван Владислав през 1018 г. той е сред болярите, които продължават съпротивата в планинските райони на страната. След като войските му са обградени от византийската армия, разбира че по-нататъшната съпротива е безсмислена и се предава на Василий II с остатъка от армията си. Василий II го изпраща в Солун под арест.
    Негов потомък е Никулица Делфина Лариски оглавил в 1066 г. едно от следващите български въстания срещу империята." (
    https://bg.wikipedia.org/wiki/Никулица?fbclid=IwAR1MRwXdM8eDRlGqtyjw-am90eFGuq-6whPP-EkM4yyioKkxAgf3OEhIVUs.)

    Замислих се: защо византийците не са убивали някои български велможи, ами са ги държали в плен, че и титли са им давали. И даже Николица три пъти са го пленявали. Можело е да го убият без дори веднъж да го отведат като заложник. Поне за момента не ми е известно да е бил убит даже след третото пленяване. Мисля, че отговорът е този: били са ценни кадри. По принцип разни знатни личности са били държани като пленници с цел да бъдат гарант за спазването на някаква договореност или за да може по - късно евентуално да бъдат ползвани за размяна с хора пленени от вражеската страна.

  13. В 25.06.2018 г. at 21:29, Кон Круз каза:

    Сценаристът Е....

    Според журналиста Бюлент Мумай, п. Р. Т. Е. влияел върху сценариите на част от турските сериали. И дори присъствал на снимачните площадки на някои от тях. Това важало особено за историческите и националистически филми по държавната TRT1. В тези филми има изопачаване на историческите факти. 
    В дните на излъчване на пропагандните продукции, в социалните мрежи се качват снимки на техни почитатели, които седят пред телевизорите с щитове и мечове. По време на излъчването на епизодите, възгласи "Аллах, Аллах!" отекват не само по екранните бойни полета, но и от диванните бойни полета пред телевизорите.
    А когато битката се води срещу християнска армия (в повечето случаи било така), тогава зрителите дерат гърла: "Отсечи главата на неверника!"

    На един от султаните османски (не помня кой) дето изгубил 1,2 милиона квадратни километра територия, в устата му вмъкнали реплика от сорта на "Няма да отстъпя и педя турска земя!" Това в един от турските сериали. :lol:

  14. Такова животно като "средностатистически българин" реално няма. Но нека условно да приемем, че има. Представете си един усреднен образ на българите. Средния българин. Във всеки народ има какви ли не хора, но в даден народ определена черта може да е преобладаваща. А да е по - силно от Б.

    Срещал съм две противоположни мнения за самочувствието на българина (включително тук в Портала). Едното е, че българите са комплексиран народ, мазохистичен. Другото е, че самочувствие хич не им липсва, че им е много голямо и неоправдано.

    Сложете двете позиции на кантарите на сърцата и умовете си. Кое смятате за съдържащо повече истинност? И защо?

  15. Смятате ли, че съществуват духовни причини зад т.нар. "цветна слепота", която е наглед едно чисто физическо явление? Ако "да"  - какви според вас (или според някой духовен авторитет) са тези корени на явлението?

    "Терминът "цветна слепота" обхваща всякакъв тип дефекти в цветовото възприемане. Пълната липса на цветовото възприятие поставя човека в свят от бяло, черно и сиво, но това е рядко. Това състояние, при което функционират само пръчиците, се случва на около двама от всеки сто хиляди души. Още по - рядко е дефектът, който ограничава дейността до един тип конуси, когато всички предмети са или червени, или зелени, или сини.

    Най - честата форма на частична цветна слепота е неспособността за различаване на червеното и зеленото. Това състояние е причинено от липсата на червени или зелени конуси. Хората, невиждащи червено или зелено, използват само два конуса за възприемане на всички цветове и като резултат объркват червеното, синьо-зеленото и сивото.

    Когато ретината няма червени конуси, червеният сектор на спектъра стимулира земените конуси, увеличавайки чувствителността към зеленото. По същия начин липсващите зелени конуси карат тяхната дължина на вълната да се принесе към червените конуси и да ги стимулира.

    Малък брой хора иман проблеми с жълто-синьото - недостатък, причинен обикновено от болест. Цветната слепота може да бъде резултат от физически разстойства или излагане на определени отрови, но в повечето случаи състоянието е наследствено. Доказано е, че около осем процента от мъжете и един процент от жените имат някакъв тип цветен дефект.

    Двете главни теории, отнасящи се до цветното виждане, включват обяснение за цветната слепота в подкрепа на своите становища, но разбирането за това състояние, изглежда, се изплъзва също както опитите да се проследи самото зрение."

    Източник: "Едгар Кейси. Силата на цветовете, камъните и кристалите", изд. "Хермес", стр. 75. Автор: Дан Кембъл.

    Защо например при жените цветната слепота се среща по - рядко?

    Защо някои души избират именно такива тела?

  16. Днес сутринта сънувах, че е нощ и се намирам пред земния бабиндом. В двора лампи не светят. По силуета разпознавам по - младия ми първи братовчед, който се задава по сравнително тясната пътека и вика: "Мусолини, Мусолини!" Кап. Списаревски би го разкритикувал този сополанко чуждопоклонник. :D

    След това бях в друг град, непознат. Отново тъмно. Виждам един познат, каратист. Политам над него (алелуя). Той ме видя.

    После сънувах, че в стаята ми има някакво животинче приличащо на гущерче. "Пантерата" ми черна се спусна срещу този звяр, който не успявах да хвана и изхвърля навън.

  17. Склонен съм да мисля, че в България (а навярно и по света), истинските, чистити, твърдите патриоти (като Левски, Списаревски...) са много много малко (особено в едрия бизнез и политиката). Какво тогава остава за истински космополити... Такива са огромна рядкост в света.

×
×
  • Добави...