Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Круз

Участници_
  • Общо Съдържание

    1894
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    22

Мнения добавени от Кон Круз

  1. "Бойната дейност на българската изтребителна авиация започва без необходимата яснота за противника, неговия състав и технически характеристики. Изтребителните орляци са въоръжени със самолети "Доган", а други с "Месершмит 109". Но между тях не може да се осъществи тактическа връзка, тъй като "Доган" нямат бордови радиостанции. Честите закъснения в оповестяването на противника, непълната и неточна информация за неговия състав и посока, противоречивите разпореждания на земята, внасят объркване в действията на орляците и костват изразходване на безценно гориво, ресурси и усилия. При тези условия решаващо значение има инициативата на летците. При всички проблеми устремните атаки на българските изтребители заставят обикновено бомбандировачите да хвърлят безразборно бомбите и да се изтеглят. В ожесточените боеве са свалени доста вражески бомбандировачи, но загиват и немалко български летци. Димитър Списаревски прави първия въздушен таран в историята на българската авиация, жертвайки живота си. Смелостта на българските летци не буди съмнение.
    Пленени американци твърдят, че българските пилоти били много щури и атакували от немислимо близко разстояние."
    -----------------------------------------------------------------------
    "Англо-американското командване отчита, че проведените бомбандировки са завършили с неуспех и България не е принудена да капитулира. Затова е решено да се нанасят още по - мощни въздушни удари, които да бъдат пренасочени от военни цели към пряко смазване на моралния дух на населението.
    Превъзходството на противника си проличава още в началото на януари 1944 година, а на 30.03. срещу 450 бомбандировача и 150 изтребителя се изправят едва 24 български самолета."
    -----------------------------------------------------------------------
    "С бордовите картечници са обстрелвани улици и дворове. А сред уцелените има и деца. Самолетите атакуват и пътнически, и дори санитарни влакове като се води целенасочена стрелба по мирни граждани."

     
     
    "Абе, ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби." (Кап. Димитър Списаревски)

     

  2. Сънувах, че виждам селфи на Иво (Администратора). На това селфи той се беше оплезил леко. Лицето му беше по - слабо и по - младо. Беше си качил селфито за аватар в Портала (не вярвам реално да би сторил такова нещо).

    След това сънувах началника ми. Лицето му беше друго, не реалното. Питаше ме как да напълнее. Искал да напълнее. Понеже аз напълнях в последните 1-2 години та явно затова. Дадох му моите нездравословни съвети и му казах, че аз пък мисля да отслабна.

  3. Представете си следната ситуация. Пред вас е списък с имена и фамилии. Да приемем, че в списъка са вашите имена от предходното ви съществувание в плът. Задължително ли е докато четете имената да разпознаете своите бивши имена? Задължително ли е да ви споходи дежа вю, ако се докоснете по такъв начин до информация от миналото ви, ако вземете в ръце предмет, който сте държали и преди?

  4. Ако са давани отговори на някакви много често задавани въпроси, вероятността да се появи някой, който да зададе същите въпроси е по - малка (понеже вече може да е прочел отговорите и сред тях да е срещнал достатъчно удовлетворяващи го). За мен това е единият от факторите, макар и не основният. Пък и нормално е ако нещо го има от 1-2-5 години да им е много по - интересно на хората, отколкото ако го има от 15-20 и т.н. години (това е една от причините за отливите от форумите не само в този сайт).

  5. Ако ще се правят балове, реално погледнато по - оправдано е да се правят само абсолвентски или поне да им се отдава по - голямо значение. Някога повечето хора не са завършвали средно образование, да не говорим за висше и затова средното образование е било нещо много по - престижно.

  6. В една от частите на "Диагностика на кармата" бях чел за случай такъв. По време на болшевизма в Русия някакъв военен взривява църква. Не помня детайлите точно. Но основното беше, че не след дълго умира и че Лазарев (бел. моя: авторът на поредицата) обяснява смъртта му с ответен удар на егрегора на взривената църква. От горния случай насам имаше и други подобни. Замислих се дали няма егрегорът на знамето да напакости на осквернителите.

  7. преди 4 часа, Ines Raycheva каза:

    Интересно предложение! :) Чрез съня действително преработваме несъзнаваното - така да се каже, интегрираме го - всякакви впечатления от деня, които съзнанието не е "регистрирало". През сънищата можем да имаме достъп до несъзнаваното, да го тълкуваме и изследваме.

     

    ________

    @Кон Круз, @kipenzov, споделям няколко линка, които може да са ви интересни - ето тук, от сериозен източник - всякакви отговори, свързани със съня. 

    Тук намерих обяснението, което самата аз съм получавала на същия въпрос, зададен в темата. И още едно

    Ще прегледам, благодаря Инес.

  8. Руско-турската война (1877 г.)
    "Тъй като родителите му не го пускат да стане доброволец в опълчението, Стефан бяга и на 18 г. става военен преводач." В руската армия.
    .............................................................................................
    "Като офицер, Тошев не е скован от шаблони. Насърчава инициативата у подчинените си."
    .............................................................................................
    Балканската война (1912 г.)
    С.Т.: "На нас предстои борба, която ще спечелим само с труд, постоянство, интелектуално и служебно самоусъвършенстване и пълна преданост на святото дело, на което служим."
    .............................................................................................
    "През Междусъюзническата война генералът командва Пета армия около Кюстендил и отказва да отстъпи, както иска главното командване. И се оказва прав. Затова и получава чин генерал-лейтенант."
    .............................................................................................
    Първата световна война.
    "С гръмкото превземане на Тутракан, с отбраната на Добрич и хвърлянето на конната дивизия в боя, генерал Тошев поема немалък риск, но той се оправдава.
    Веднъж взел решение, той пренебрегва заповедите на общия командващ военните операции германски фелдмаршал фон Макензен. Между двамата избухва конфликт, а Тошев заявява: "Ние сме съюзници, обаче не сме наемници."

    Оптимистично за България
    Ген. Тошев: "България не умря досега и тя няма никога да загине. Българският народ, при всичките си недостатъци и може би единствените си добродетели - трудолюбието и любовта към родната земя, ще живее вечно въпреки всички катаклизми."

     

  9. "Когато на 01.09.1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си ген. Колев лично участва в бойните действия."
    При едно сражение генералът и още седем кавалеристи пленяват румънски взвод от 40 войници.
    "Той, русофилът, трябва да се сражава с руснаци. И го прави - без сантименти и колебания."
    "Както признават разбитите казаци: "Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета... И десет човека атакуват четиредесет."
    "Няма случай в Южна Добруджа, българската конница да не приеме сражение. Обикновено срещу превъзхождащ по численост противник. Но не само това - няма случай да не победи."
    Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов пише: "Не конница. Буря от бесни демони. Не конница. Лава в димящи талази."
    За четири месеца непрекъснати бойни действия, Първа конна дивизия изминава над хиляда километра, помитайки всичко по пътя си."

     

     

  10. Допускам някакъв умисъл в тази пасивност, колкото и парадоксално да звучи (може и да бъркам, което ако е така се извинявам). Все пак един спам акаунт може бързо да бъде изтрит или поставен под модераторско наблюдение. Едва ли е особено времеемко и трудоемко справянето с него.

  11. Ако счупиш огледало - чакат те 7 години нещастие. Ако счупиш огледалото на мутренска лимузина - нещастието ще трае много по - кратко.

    Ако пуснете песен на Джорджано на обратно, може да се чуе послание от Дявола. Обаче има и по - лошо: ако пуснете песента нормално, ще се чуе Джорджано.

  12. "Юнак – приказен образ, характерен особено за южните славяни. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с храброст, нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците – Илия, Крали Марко, Вълкашин, Момчил Юнак, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците – наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят. Борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа. Сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си. " (Уикипедия)

  13. Самодивата - нежен горски дух с отмъстителен характер

    На 20 март отбелязваме Международния ден на приказката

    Ванеса Николова Ванеса Николова

    20 март 2019, 11:45

    На днешния ден, освен че настъпва астрономическата пролет, отблелязваме Международния ден на приказката.

    Тази година темата на празника е посветена на митовете и легендите в различните култури.

    Славянската митология предлага голямо разнообразие от легенди и истории за вълшебни създания.

    Самодивите са една много популярна фигура, която е неделима част от славянския и българския фолклор.

    655-402-gora.jpgИзточник: iStock/Getty Images

    Самодивите са красиви женски горски духове с човешки облик, тясно свързани с вилите и самовилите.

    Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена “хорище”, където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи.

    Докато танцуват, самодивите едва докосват земята със стъпалата си, а от билките под краката им се носи силно лечебно ухание.

    317-419-feia-nimfa-samodiva.jpgИзточник: iStock/Getty Images

    Интересен факт е, че като цяло самодивите имат негативно отношение към хората, но ако вечер край тях се съберат болни, те ще им окажат нужната грижа и помощ.

    Често самодивите яздят едри елени със златни рога чисто голи. Ако се случи така, че някой човек убие техния елен, те стават отмъстителни и му изпращат страшни болести.

    Самодивите се страхуват от светлината и поради тази причина на разсъмване напускат хорището и се укриват в горските усои.

    Женските горски духове живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби и тъмни пещери, най-често край реки, извори или кладенци. Планините в  България, които се свързват с тяхното съществуване, са Беласица, Витоша, Рудина планина.

    655-402-gora.jpgИзточник: iStock/Getty Images

    Има легенда, според която самодивите се побратимяват с юнаци и мъже, които са им сторили добрина, понякога им раждат деца. Крали Марко например също е отгледан от женските митични създания.

    Ако някой мъж успее да открадне булото (или така наречената сянка) на една самодива, тя се превръща в обикновена жена.

    Легендите обаче разказват, че това не успява да я покори и тя цял живот се опитва да си отмъсти за отнетата ѝ свобода.

    317-419-feia-nimfa-samodiva.jpgИзточник: iStock/Getty Images

    Думата „самодива” има славянски произход и буквалното ѝ значение е „самата богиня”, „самата дева”.

    Според народните вярвания се смята, че човек може да се предпази от лошите помисли на самодивите, ако носи в себе си чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, пепел, тамян или ако се прекръсти, запали огън или цигара.

    Славянската митология е една от най-богатите по отношение на божества, митични създания и легенди за сътворението на света и не само.

    Религията на славяните е била политеистична и е включвала много характерни черти на други индоевропейски религии.

    Славяните са вярвали в задгробния живот, били са последователи на култа към прадедите, фетишизма, дуализма.

    За съжаление, твърде малко са запазените исторически сведения за славянската религия. Повечето исторически извори, от които черпим информация са на християнски мисионери, споделяли впечатленията си по време на покръстването на славянските народи.

    Източник: https://www.vesti.bg/lyubopitno/samodivata-nezhen-gorski-duh-s-otmystitelen-harakter-6093325.

  14. Ще може ли шрифта в коментара на Елф да бъде уголемен.

    Михаил Иванов има едно много важно според мен предимство (една от причините да му имам повече вяра): бил е съвременник на Петър Дънов. Не може да оспори човек, че не са разговаряли никога.

  15. преди 11 минути, kipenzov каза:

    Добре де, гледам окултиствате си, говорейки за Елеазар Хараш. Ами на този Михаил каква му е историята? Ом Рам нещо му беше другото име.

    В една статия е наречен "македонският Петър Дънов". Омраам Микаел Айванов.

  16. Защо много пъти малко след като съм заспивал (не само на мен се е случвало) съм сънувал, че ходя по стълби (най - често) или че се подхлъзвам. Изчезва стъпалото на което се каня да стъпя и аз инстинктивно рипвам и се събуждам.

    Обяснения?

    И какво ли би станало, ако съумея да не се уплаша и да не ритна с крак?

    Забелязал съм, че и котките правят подобни движения (може би и те имат подобни сънища).

    На какво се дължат тези конвулсии?

  17. Сънувах, че съм написал някаква книга. На каква тема - не знам. Отседнал съм в някакъв хотел. Не знам къде. Прибирам се в хотела. Минавам по алеята до хотела. Минавам покрай Орлин Баев, който е приклекнал и гледа някакъв малък будилник, поставен на земята. Минавам и покрай Инес. Часът е преди 7:00 ч., защото предстои психосеанс на Инес при Орлин, който ще се състои от 7:00 ч. във въпросния хотел. Вървейки се обръщам назад към Орлин и му казвам: "Махнете ги тези часовници, по - добре ще ви е." Имам чувството, че Орлин няма да се вслуша в моето непрофесионално мнение.

    Свивам вдясно и наближавам входа на хотела. Отпред са майка ми и първа братовчедка (дали сестра ми и баща ми бяха там - не съм сигурен; баща ми по - скоро не). Двете ме изпращат. Ще напускам хотела и ще пътувам нанякъде. Може би в София, може би в Канада - не знам. Но в по - голямо населено място, временно, може би във връзка с книгата ми. Влизам в хотела и тръгвам през партера. На едно кресло е седнала друга моя първа братовчедка, живееща от години в Канада. Отивам при нея, усмихната е. Ръкуваме се.

    След това разглеждам някаква книга (не знам дали моята), която представлява разсъждения върху нечия друга книга.

×
×
  • Добави...