Пътят ми към позитивното мислене не мина през книгите на Джон Кехоу. Не мога да нарека себе си нито негов почитател, нито дори сериозен читател. Все пак, когато един автор е зачисляван към пропагандаторите на розово - бонбонено позитивно мислене, което отхвърля приемането на негативите, струва ми се коректно да цитирам няколко пасажа от негови книги - бестселъри, които ми се намират под ръка:
Подсъзнанието може всичко - "Феникс дизаин" - стр.67
стр. 82
стр. 89
Когато отворих книга на Кехоу, вече бях минала през Лазарев, Дон Мигел Руис, Екхарт Тол, още няколко автори, и вече бях избрала Учителя, запазвайки пълно уважение и благодарност към останалите. От височината на преживяното в личния ми живот и трансформацията, която все още продължава, макар и с по-тихи и почти незабележими отвън, но осезаеми за мен самата стъпки, мога да си дам сметка, че Кехоу има интересен подход, който би могъл да послужи на много хора. Аз в момента изпробвам няколко техники в работата си и в личния си живот.
Далеч съм от мисълта да абсолютизирам когото и да било и да го превръщам в гуру. Но по съвета на Учителя винаги се опитвам да извлека за себе си нещо добро и полезно от всички. И най-вече да не отричам никого и нищо....
Сега ще се спра, ще ви приведа един окултен разказ за едно племе, наречено Финуси. Не казвам същинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено от мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давам, аз я кръщавам Квистиния или Квистина, както искате. В нея се пробудило съзнанието и поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие.
И тръгнала тя по света да търси начин и методи, чрез които да се домогне до това знание, като минавала през разни братства, с които не била запозната.
На едно място трябвало да заложи своя ум, за да ѝ дадат знание – заложила го; на второ място трябвало да заложи сърцето си, за да ѝ дадат любов – заложила го; на трето място, за да добие сила, трябвало да заложи своята воля – заложила я, и на четвъртото място заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо.
Сега аз ще направя своето сравнение, ще преведа този далечен разказ.
Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал, ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал, своята воля, която Бог ни е дал, и своята душа, ние ще усетим, че всичко сме изгубили: това се нарича грехопадение. Това е онзи велик разказ от Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиеш знание и любов. Но като заложиш всичко, ти ще усетиш, че всичко си изгубил, а нищо не си придобил.
Питам тогава: как трябва да се намери тази истина в света?
Е, знаете ли кога се е явил бракът? Сега ще зачекна един въпрос – историята на брака.
Един от адептите или от учителите на великото Бяло Братство, като паднала тя в отчаяние, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко туй, и да ѝ покаже Бог един път. Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени, за да я спаси, да отдели половината от своя ум, да ѝ даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за излизането на Ева от Адам. Тя е другата история.
А сега вие се жените, но за какво?
Женитбата, това е един закон за спасяване на хората, то е една от великите жертви, които човек може да направи.
А сега, когато женят някого, как го женят? Поне българите как се женят? – Ще се явят най-първо стари баби, не зная как ги наричат – сватите, ще почнат отдалече да посещават дъщерята, казват: „Не мислите ли да я задомите, има красив момък, че той е такъв-онакъв, тя ще живее щастливо, те са богатички хора, заможни хора, ще бъде гледана като „писано яйце“. И майката няма да каже на дъщерята истината, а казва: „Ти ще живееш живот!“ Щом се оженят, дъщерята казва: „Мамо, ти каза тъй, ама ние не живеем, както каза ти“. Майката казва: „Мама, и ние с баща ти така живеем, тъй се мъчим“. И тази дъщеря ще проповядва на своята дъщеря, че ще живее щастливо. Така се жените вие. Но ще кажете: „Тъй е направен светът“. Не женете никога, никого, не женете, разбирате ли!
Онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистиния, нека се ожени и като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. Ако той може да влезе в тази област, той трябва да бъде герой, където и да бъде, да се качи в невидимия свят, в менталното поле, и там да се сражава, да вземе нейното богатство, след туй да слезе в астралния свят, там да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюблена, тогава да слезе във физическото поле, да освободи нейната воля, тогава да се качи в причинния свят, да освободи нейната душа, и след като ѝ възвърне всичките богатства, да каже: „Възлюблена, аз свърших твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога, както искаме“.
Това значи женитба, а сега е обратното: сега мъжът ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти, пък и жената ще заложи някой път…
Аз не засягам сега никого лично, аз засягам въпроса много принципиално, какви са сегашните ваши погрешки не ме интересува. В бъдеще, ако искате да изправите вашия живот, да няма насилие, трябва да приложите Божествената Любов в себе си. Вие трябва да кажете: „Господи, ние ще работим отсега нататък точно както Ти искаш от нас. Първо, никога няма да изменим Твоя закон, а ще го изпълним, Твоята дума на две няма да направим, всяка Твоя дума ще бъде свещена за нас, свещена, свещена ще бъде“. И тогава знаете ли каква радост ще блика, когато някоя Божествена дума влезе, когато тя проникне във вас, каква радост иде, каква светлина прониква в душата ви? Вие ще имате ли тази опитност? Всички можете да я имате.
Питат ме някои: „Трябва ли да се женим?“
Аз ще определя. Вие казвате: „Нашият учител казва, че не трябва да се женим“.
Ако ще продаваш ума на твоята жена, сърцето, волята, душата ѝ, не се жени, кракът ти да не стъпи в нейната къща. И ако ти, като жена, ще постъпиш така, не се жени.
Но ако ти, като герой или героиня, идеш да я освободиш, ожени се за нея, ожени се без сватове, без попове, без ничия друга сила, освен само едната Божествена Сила, Божествена Любов, която те прониква. Туй трябва да бъде новото схващане за брака.
А за сегашния брак Павел казва: „След като умре жената, ти можеш да се ожениш за друга“, в този брак, който е до 60 години, той може да се ожени 10 пъти. Не, той като се ожени, ще тръгне на далечно пътуване и след като придобие всичкото богатство, ще се върне и ще ѝ го предаде, ще ѝ даде една свещена целувка, която ще струва 100,000 пъти повече, отколкото всички ваши сегашни удоволствия. Тогава и 100 пъти може да се жените, ако искате, но ще ходите като герои.
Аз говоря за бъдещия брак, за истинския, а за сегашния брак не говоря, вие се женете, живейте както искате, ни най-малко не се меся там, вие имате сделки като двама търговци, които се сговарят, всеки трябва, според както е обещал, да изпълни своето обещание, право или криво, трябва да го изпълни.
~
...сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион.
Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора.
Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов.
То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни.
Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, Неделна Беседа, 4 юни 1922 г.
Hitotsu, wareware wa, shinshin o renmashi, kakko fubatsu no shingi o kiwameru koto.
Ще тренираме сърцата и телата си, за да постигнем твърдия и непоклатим дух.
Hitotsu, wareware wa, bu no shinzui o kiwame, ki ni hasshi, kan ni bin naru koto.
Ще търсим истинското значение на бойното изкуство, така че с времето нашите сетива да бъдат готови.
Hitotsu, wareware wa, shitsujitsu goken o motte, kokki no seishin o kanyo suru koto.
С истинска жизненост ще търсим съвършенството на духа, на себеотрицанието.
Hitotsu, wareware wa, reisetsu o omonji, chojo o keishi, sobo no furumai o tsutsushimu koto.
Ще следваме правилата на учтивостта, уважението и зачитането на по-висшите и ще се въздържаме от насилие.
Hitotsu, wareware wa, shinbutsu o totobi, kenjo no bitoku o wasurezaru koto.
Ще следваме нашите богове и никога не ще забравим добродетелта на смирението.
Hitotsu, wareware wa, chisei to tairyoku to o kojo sase, koto ni nozonde ayamatazaru koto.
Ще гледаме нагоре към мъдростта и мощта, без да търсим други желания.
Hitotsu, wareware wa, shogai no shugyo o karate no michi ni tsuji, Kyokushin no michi o mattou suru koto.
През целия си живот, чрез мъдростта на каратето, ние ще се стремим към изпълнение на истинското значение на изкуството.
Първоначалнатя идея на блога е да представлява личен дневник. Това е място, където може да публикувате текст, картинки и видео по теми, които ви вълнуват и са ви близки. Останалите участници, могат да оставят коментари (ако сте разрешили) към вашите публикации.
Възможностите са почти неограничени, но ето някои идеи:
- споделени размисли и преживявания от деня ви или от живота ви по принцип
- цитати от статии, книги, филми с или без ваш коментар
- снимки, които харесвате и са ви направили силно впечатление
- видео от youtube или vbox7, което ви е грабнало с нещо
- ваши авторски статии
- кратки статии / разкази / притчи от любими ваши автори
- житейски мъдрости
- ваши стихове или избрани стихове от любими ваши автори
- размисли по обществени въпроси и събития; новини от света или вашата общност
- цитати от форума, които искате да коментирате и да предложите своя гледна точка
- всякакви други творчески идеи, които ви хрумнат и намирате за полезни за вас и вашите читатели
Вълкът сам се е родил и от самотата се е закалил,
научил се е никога да не прощава и да не забравя,
че единак е той и винаги ще върви сам по пътя свой.
Сам в гората броди в неизвестни за него посоки.
До него няма никой друг, с когото да сподели своята съдба,
затова той отива там където го отведе вятъра.
Вие в отчаян опит друг като него да открие.
Има си спътник той, неговата Луна която осветява тъмната гора.
Самотна е неговата душа и той вие, вие от тъга,
че единак се е родил на тази земя и знае как ще свърши неговата съдба!
