Кон Круз

Новата дефиниция на системата ,,Халифакс'' в цигански вариант :
Манго казва на Айше:
- Мале Айше, как се обръща живота! Бехме брат и сестра, станахме мъж и жена, а глей са - ти си ми тъща.

Планът рана...

Прав си, но е по-дълбоко и представено по по-европейско-либерастки начин.
Шапът/ по прасетата/, ондуларният дерматит/по кравите/ не представляват опасност за човека. Тези болести, в тяхното епидемологично като размер развитие, са опасни за популацията на самите животни.
ОБАЧЕ, ,,страх лозе пази", и по тази линия френските и германските кравари и ловци ги е страх да не им пострада поминъка/субсидиите/ или възможността да си ,,чешат крастата"/зараза на дивите им прасета и невъзможност за ловуване/
И тук вече се проявява необосновано високото ниво на ,,гъзеблизане'', което на съвременен европейски жаргон е ,,съобразяване с директивите на ЕС'', а на санданско-петричко ниво му викаме ,,робуване''.
А пък ,,прекалено богоугодния и богу не е угоден'' явно не е залегнало като осъзнаване в политическата ни ,,класа'' и на необосновано крутите мерки по ограничаването на разпространението на болестите му казват само ,,своевременна реакция''. Дори и на европейските чиновници им стана неудобно и ни ,,подсетиха'', че имаме все пак право на финонсови компенсации на засегнатите животновъди. Ала това все пак като финансов поток минава един път пред централната власт, а после и през местните ,,фактори'' и характерното на този процес е силната редукция на ,,дебита'' на този поток при различните ,,звена", :))))
 
Планът ,,Ран-Ът'' си е план, но се изпълнява от български управници.

Чичо ми е коляч! Баща ми също е участвал в коленето на прасетата много често. Аз съм от Виница, сега квартал, бившето гагаузко село Кестрич до Варна. Всяка коледа в цялото село квичат прасета - с десетки минути, масово, по цели седмици, по всяко време на деня. Отрасъл съм с това. Многократно съм ходил с чичо ми и баща ми на коленето. Чичо ми с ножа, четири "мъжаги" държат прасчо за краката, а чичо реже гърленцето. Животното се мъчи дълго, задушава се в собствената си кръв и умира не от загубата и, а именно от задушаване. Квичи, вика, моли се на голите маймуни над него, но не би. Тогава, понеже бях дете, приемах всичко това за абсолютно нормално. След коленето и одирането на прасето ядях сурова, само опърлена кожа. Беше масова практика. После се почваше правенето на луканки и бахур. Луканките висяха по терасите с месеци, преточваха се периодично от мама с точилката. Та, расъл съм на кръв, не на мляко. Като споменах как в булгаристан се колят традиционно прасетата на работодателката си в Канада, жената се разтрепери, изтърва волана на трака и трябваше да се сменим. Не можа да си представи, че това се случва в 21-ви век и нарече цялата ни нация варвари. Разбира се, после се извини. Поради коляческата традиция в семейството ми, докато растях, смятах животните за нищо. Котките мяукаха по двора за храна, кученцето плачеше за малко вода с веригата, протрила врата му - аз нехаех безчуствен. Мислите ли, че съм бил виновен за това - не, просто възпитание. Та, любовта ми към животните сега не идва от родителите ми и от ранните ми години. Разтвори се заедно с пробива на духовността в живот ами, когато бях на 21. После се затвърди. В Канада доих две щстливи кравички, които силно обикнах - на различни места бяха двете. Те също ме обикнаха и ми се довериха, а връзката помежду ни можеше "с нож да с ереже" - доверие и взаимност. Но не крави в краварник, което е гавра с природата на тези изискващи свободно пространство и движение същества. Кравички, живеещи свободно в огромно заграждение от 100-150 декара. А в него гора, поляни, рекичка. Когато викнех името на кравичката, тя дотърчаваше отдалече. В канада дивият живот е невероятно богат, за разлика от избитата от ловците фауна в Б-я. Та, ежедневният допир до стада елени и сърни, муфлони, диви кози, до мечки, орли, бобри, лалугери и т.н., проникна в мен. Видях в каква пустиня съм живял в Б-я. Видях каква илюзорна представа за природата си имаме българите, в сравнение с наистина богатата природа на нормалните държави. Тук ако зачекна темата за ловците, ще се отклоня - за тях отделна тема! После, като живях в института ИДЕАЛ, в неговите огромни земи често влизаше стадото на съседите. Стадо от говеда за месо, катълс. В цяла канада в огромните, от стотици и хиляди акра дворове, с еотглеждат по този начин такива говеда. Те са на стада, размножават се естествено, щастливи са, пият вода от реките, които са в преизобилие там, само зимата им се дава малко зърно. Това вече прилича на кооперация между човека и животното - въпреки, че пак е компромис, коленето на така отглеждани животни е по-нормално. Още повече, че първо се стреля с упоително вещество, а като се закара добичето на мястото з аколене, първо се застрелва. Няма мъки, няма страдания. Хайде стигатолкова, темата наистина е безкрайна и много болезнена за съзнателните хора!

п.п: Ани, виждам, че също не си била на паневритмията днес . Аз с моя пусти сън пак не можах да стана навреме...

Според мен, ако човек яде свинско е по - достойно сам да си коли прасетата, отколкото да ходи в някой хипермаркет и да си купува месото и децата да не знаят от къде идат мръвките (макар че купуването може би е по - добро от друга гледна точка). За хората по селата (най - бедните в страната) животновъдството е основен поминък. Не е много хуманно, да...
То да беше само в онази година...! Замислям се дали пък не е умишлено, дали няма план за обезлюдяване на онзи район от страната...! Знаем, че в природата вакуум няма... Или просто става дума за западна чиновническа тъпотия и българско държавно безгръбначие.

Иска ми се да споделя огромната си болка от избиването на хиляди животни в Странджа, под заглавието "Шап".
Всички чухме новините, журналистите и истеричните глупости, които се изприказваха. За съжаление потърпевшите нямат компютри, и никой нищо не ги пита.
Избиха се хиляди здрави бременни животни, защото можело да се заразят. Никой не застана в тяхна защита. Шапа е болест която по никакъв начин не засяга хората. Във ветеринарната медицина си има метод и карантини за лечение на шапа и се е прилагало до преди да влезем в евросъюза." Прекрасният съюз" ни нареди да избием всички животни, защото такава им била политиката и защото е в пограничен район. За сравнение в Турция също има шап, но те не са в Евросъюза и на тях никой не може да им наложи такова нещо и те си лекуват животните, там никой не прави такива масови убийства на здрави животни. Защото това е безумие. Все едно някой нас да ни избие защото се е появил грип, някой който не е засегнат по никакъв начин.
Избиха животните в села в които основния поминък е животновъдството, в тези села е траур, няма нито едно животно и има забрана в следващата 1 година да няма никакви животни, не знам дали хора, които не са живели в такава общност могат да си представят огромната трагедия. И всъщност никой нямаше интерес да я представи. Показваха хората как плачеха, но не дадоха хората които се бяха въоръжили да се бият с убийците на животните. Не дадоха жалките опити на хората да защитят животните си, това на никого не беше изгодно. Никой не показа как се уби стадо от 120 крави от специална порода всичките здрави и бременни, стадо създавано 17 години с много труд и чувство. показах за кратко човека, който сега не знае къде се намира от мъка, защото това е делото на живота му. И много други "малки" и "жалки" човешки трагедии.
Ами, източна Странджа умря. Ако сега отидете там, все едно няма живот, защото живота на хората се състоеше в това да изведат сутрин животните към общото стадо, да приготвят оборите, да ходят по гората да събират зимнина , да приберат вечер животните си. Селата се оживяваха в тези часове на изпращане и посрещане. После започва раждането на малките животни, млякото, пролетната паша, и т.н. Ритъм.
И парадокса : избиха всички овце, крави, кози, прасета, но оставиха конете и магаретата, които са преносители на шапа, но не се разболяват от него. и къде е смисъла на безмислието??

Темата е друга, а спама ти е навик. Изпии си млякото и си лягай! Сънувай .....

Screen.

Интересно писание . По делата им ще ги познаваме      .
Запознах се с отглеждането на пчели около 1975 г и имам известно наблюдение върху природата и земеделието . Интересното е че за нашия район , драстичната природна промяна започна точно тогава , преди 20 г.
ПП  . Това може да не е каквото искате , но е история .

Най - големият карък е този, който ако участва в състезание за каръци няма да го спечели.

Сещам се и за друг странен извод от предния виц.
Щастието на мъжа минава през корема, и малко по-надолу.
Щастието на жената минава през сърцето, и малко по-нагоре.
А отдавна се твърди, че във всеки мъж живее по една жена и обратното. Т.е. че ние в дълбочина сме андрогини,

И ако си даваме пълната свобода да даваме морални оценки на чуждите действия, то склонни ли сме да приемем пълната свобода на чуждите оценки?

Определено не е без значение дали ще те кръстят Кенефка, Коца или Каролина.

Ако считаме, че някой ни е предал, това означава ли, че считаме, че е длъжен да ни е верен?

Ако считаме, че някой ни е предал, това означава ли, че считаме, че е длъжен да ни е верен?

Ако започнеш много повече да действаш (умствено и физически) и много по - малко да гледаш през прозореца и да ревеш, натрапчивите ти мисли ще намалеят драстично. И под действане с ума имам предвид не тънене в подобни натрапливости, а някаква умствена активност, която да погълне съзнанието ти. Колкото по-потопена си в настоящето (без значение улисала във физически дейности или натоварена умствено) толкова по - малко ще бъде и тормозът от страна на мислите. Бездействието е приятел на ОКР.
 

Буда е казвал, че животът е страдание. Ако не получиш това, което желаеш - страдаш. Ако го получиш - пак страдаш.
Затова аз казвам: по - добре да го получиш.

Ако искате да разберете дали жена ви е спряла цигарите, преди да излезете оставете газовия котлон включен.

Това е света на бизнеса. Онзи, дето не е много светъл /според мен/...  Изобщо манипулация... Но всеки със съ-знанието си и според нуждите си.  Има хора, на които им резонира и са си ОК.

Напоследък започнах да получавам мейли от някакъв център за европейско образование. Отначало бях заинтригувана - все пак това е моята сфера на интерес, но и леко разочарована, защото в мейлите ставаше дума за продажби и потребители. Сметнах че просто първите са били на такива теми, но ето продължавам да получавам...:
"Телефонни продажби и умения за комуникация по телефона" и 
 
 Акцентите:
 
·               Инструменти за повишаване на ефективността на телефонните продажби;
·               Как да си уредим първа среща по телефона - да се научим да продаваме “идеята за среща” по телефона;
·               Да се овладеят техниките за телефонни преговори;
·               Да се придобие умението за съставяне на предложения за продажба в зависимост от спецификата на продукта;
·               Да се изработи личен стил за ефективна работа с клиенти.
·               Да се придобият умения за контролиране на трудните преговори.
 
Семинар
 
 "Събиране на просрочени вземания"
 
Акцентите:
 
·        Причини за възникване на просрочените вземания
·        Профилактика на просрочените вземания
·        Система за управление на вземанията
·        Алгоритъм за работа с просрочени вземания
·        Ключови умения за преговори с длъжниците
 
 
 
 
 
Питам се това ли е европейското образование???? 

Значи правилно съм предположил
Какъвто съм си размазановидец!

Най обикновени натрапливи мисли.Нищо повече.

В__ , а как се справяш с въпроса "ЗАЩО?" и мотивацията произтичаща от него?
 
С риск да досадя, ще споделя едно мое наблюдение, от което ми тръгнаха много "разклонения" на въпроса "Защо?"
Докато работех в горското в Сандански, имаше един човек - шизофреник, който често минаваше през службата ми и много се кефеше като ме види. Не, че и аз не се кефех но не и толкова искрено-добронамерено като него, хихих.
От наблюденията ми върху него стигнах до извода, че съзнателното ни възприятие е само повърхността на същността ни. Това се получи, след като в наблюденията ми установих за себе си, че "под" мислите и възпроизведения ни изказ, стоят емоции. Гледал съм го сума пъти г-н Каменаров, говорили сме си и нямаше как да не ми направи впечатление, че логичната последователност на изказа му кара до един момент, в който споменът за някаква травма предизвикваше "прекъсване" в подредеността на историята, която описва с думи.
Обаче умът му продължаваше да действа от отработената реакция в паметта му, касаеща говора. Така той продължаваше да описва вече "прехвърлилият" му се фокус на наблюдение в спомена за събития, които при всяка  среща повтаряше. Кога в един ред на последователност, кога в друг, но само няколко на брой ситуации. 
Просто наблюдавах пред мен как в човека отсреща има един емоционален поток, който той едвам смогва да вербализира, а разпокъсаността на изказа ма изобщо не се усещаше на емоционално ниво. За това написах "поток". 
Питах се защо?
В един момент обединих няколко впечатления, към предносподеленото.
Прибавих и наблюденията ми върху други хора, в които странно за мен, съм установявал, че положени на грешна или недостатъчна логическа, мисловна основа, хората достигат до прозрения, отразяващи някаква житейска мъдрост, до която съм стигал  и аз, след доста по-обстоен и правилно логически подреден анализ.
Така ми "прищрака", че отвъд ума има и друга предопределеност, изразяваща се в качеството и интензивността на емоционалния поток, който определено не генерираме съзнателно. Ние сме просто марионетки на дълбоките чувства, последващите емоции.
Но ето и един от въпросите "Защо". Защо тогава имаме Ум? 
Като излезем от парадигмата, че умът е наличен, за да може да подпомогне разума в процеса на самосъзнаване и приемането на това за ценност, и като прибавя предната ми теза излиза, че ако не се приеме парадигмата за съзнателното реализиране на Божията воля, мотивацията за развиването на ума ще се съдържа единствено в недалновидно похабеното време за развиване на качество, чийто съзнателен контрол в същността си е излишен, защото реално първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" в смисъл.
А така малко ми се губи разумното обяснение, ако не приема неква алтруистична основа в мотивацията. „
Да, но при алтруистичната основа, излиза, че оперираме за да подържаме самата система, отвъд желанието за награда, идващо от егото ни. Странно решение, което обаче ако вземем, се оказва, че ни се връща като удовлетвореност и смисленост на действията за изминал период. Така пък мога да стигна да частичен отговор, че най-висшата проява на свободната ни воля е да осъзнаем, че тя не е свободна, а предизвикателството да си Човек е какъв избор на действия ще направиш след подобно осъзнаване.
И пак изникват едни последващи въпроси "Защо?"
Та за това питам де. Как се справяте с модификациите на въпроса "Защо?"  
 

Безкрайните опити за бягство от болката и страданието приключват, когато ги погледнем с други очи.

"Няма безкрайно и безметежно щастие. Безкраен е само стремежът ни към щастие." Муси Дачева.