Кон Круз

Д-р Първанов,

Вашият отговор ме накара да погледна нещата от друг ъгъл и да си дам още по-голяма сметка колко важни са първите години от живота на едно дете...Очевидно това, че бащата е имал доста връзки с различни жени, силно е повлияло формирането на представата за мъжко поведение у настоящия ми съпруг. За жалост в средата, в която е израстнал той-тази на майка си и нейните родители, не се е намерил авторитет, който да послужи за пример и да бъде алтернатива на поведението на бащата.

Вариантите, които сте посочил като евентуално мое поведение, също са много интересни. На вариант 1 не бих се спряла, защото не мисля, че обичам съпруга си до толкова, че да заема поза на доброволно самоунижение до края на живота ми. Остава да избера между варианти 2 и 3. Засега мога да кажа, че нямам желание, нито време и най-вече илюзии, че ще променя съпруга си. В живота има далеч по-интересни неща, на които да се посветя, вместо да се занимавам с пренареждане на ценностната система на човек, който се чувства МЪЖ само като "сваля" и спи с абсолютно произволни жени. Липсата дори на елементарна селективност в избора му на секс-партньорки, направо ме потриса, а все пак става дума за високо образован мъж с прилична визия и добра кариера. Дано поне в дебелеите учебници по Психология има логично обяснение за подобно поведение, защото аз определено не успях да намеря такова.

Убедена съм, че мъжът ми ще опита да бъде доста по-дискретен относно бъдещеите си авантюри. Също така вероятно ще положи усилия да ме убеди, че е скъсал с порочното си минало. Това, което ме притеснява вече не е двойствения му начин живот, а това, че ставам раздразнителна, когато той започне да ми обяснява колко ме обича и колко държи на семейните ценности, а аз съм била тази, която искала да разруши всичко.Питам се как ли трябва да се реагира "правилно" в такива моменти? Понякога се чудя-този човек наистина ли не си дава сметка, че с поведение като неговото няма как да има здраво семейство, или смята че е голям късметлия и за него има резервирано трасе "между капките"?

Дали ще си намеря любовник или ще се разведа, остава да реша като поодминат малко емоциите.Края на света няма да дойде- ще впиша преживяването в графа "лош опит", а съпруга ми в актива си ще има "още един провален брак"- може не само броя на жените, а и този на браковете да го карат да се чувства повече мъж, знам ли... :-)

Здравейте!
Не мисля, че поведението на съпругът ви е свързано толкова с ниското самочувствие или предният брак. Моето обяснения е друго. Според мен се касае за определен модел на поведение, формиран през най-ранните детски години. Ще се опитам да поясня с няколко думи. Детето се ражда без никаква представа за света около него, ролите, които му предстои да изпълнява в него и тяхното съдържание. Тези представи и модели на поведение се формират през първите му години и то главно под влияние на семейството. Така неговите представи за добро и лошо, за грозно и красиво , за мъжко и женско са всъщност представите на неговите родители и евентуално баби и дядовци, участващи в отглеждането му. Разбира се, тези представи се обогатяват, разширяват и коригират и под влияние на социума, но за основа служи формираното през първите години в семейството. По някаква причина, може би защото е израстнал без баща, моделът му за мъжко поведение е формиран от социума или пък защото модела на баща му е бил точно такъв, във вашият съпруг е формирано убеждението, че мъж означава човек, който трябва да ,,свали,, и преспи с максимален брой жени. Само по себе си това убеждение не е лошо, стига човек да е неженен, но и когато е, то за него пак не е лошо. Лошо е за партньора му. Сама се убеждавате ,че то партнира на реципрочното убеждение, което имат много жени - с колкото повече мъже съм спала и то с по-висок от моя соц. статус имат те , толкова повече жена съм. В случая има идеално допълване в убежденията и на двата пола - както се казва и вълкът сит и агнето цяло. Още помня как в една болница имаше медицинска сестра, която си имаше и съпруг и любовник и въпреки това си беше поставила за цел да преспи с всеки лекар. И това,че мой познат, който работеше там и се ,,опъваше,, беше сериозно разочарование и обида за нея.
В този смисъл да очаквате от съпруга си да промени поведението си е все едно да очаквате от него да каже ,, аз не съм мъж, а пу…ьо,,. Е, ако му опрете пистолет в слепоочието може и да го направи, но махнете ли го, ще продължи по същият начин. Мисля, че и вие самата не бихте се отказали от това поведение, което според вас ви характеризира като жена. Така че съпругът ви ще обещава каквото искате, но реална промяна не бива да се очаква, освен да стане по –дискретен и се крие по-добре от вас.
Какви избори на поведение имате?
Първо; може да промените представата, която вие самата имате за това какво е съпруг и мъж. Ако вие приемете , че истински мъж е този мъж, който може и трябва да преспи с възможно най-много жени / тоест, влезете в представата на съпруга си/ решавате тотално проблема. Така дори ще може да му помагате в ,,свалянето ,, на поредната жена, а той ще споделя преживяванията си с вас и наистина ще станете толкова близки, колкото никога не сте били. Дори ще бъдете горда и със себе си и с него. В интерес на истината този вариант ми изглежда много ненормален, но съм сигурен ,че ще има колеги които ще го подкрепят, казвайки ,че този който истински обича, не иска да промяна партньора и го приема такъв какъвто е.
Второ, може да се примирите в известна степен и оставите нещата така както са сега. Разбира се ще самозалъгвате, че той с годините ще се промени и с времето всичко ще с е оправи. Този вариант е много удобен , защото не изисква никаква промяна от ваша страна. Е, ще бъдете малко нещастна , но предполагам в един момент и вие ще си намерите любовник и семейството ви ще се стабилизира. Така че аз очаквам вие да приемете този вариант
Трето, разбира се има вероятност да съберете смелост и решителност и се разделите. Така ще можете да си намерите нов мъж и живеете с него съгласно вашите представи. Не крия ,че това е моят вариант, но познавайки хората съм скептичен относно избора му.
Препоръчвам ви да видите и тази тема
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10361, тук приятеля на момичето идентифицира мъжкото поведение с редовното пиене и напиване. Затова и не може да спре с пиенето, въпреки ,че ходи на някаква психотерапия. Интересно е да се проследи и поведението на питащата, от приемане/защото да чакаш той да спре да пие след 2 години е точно това / тя вече се колебае дали да не се раздели с него.
За мен това е правилното поведение, но също съм с много голяма резерва относно това, че тя ще го направи.

В първия момент реших, че си порно звезда но тъй като те не се гнусат, помислих си, че си долнопробна актриса.
А то виж каква била работата.

Когато публикуваш нещо свое в интернет и щом държиш на авторски права се слага ето това чудо http://en.wikipedia....al_watermarking
Сега като няма знак откъде админите да са сигурни, че е твоя???
пс: заради сайта , в който е качена или затова, че потребителят не е искал разрешение се възмущаваш?
Ако беше публикувана в сайта на някоя телевизия щеше да си замълчиш нали

Че ти нали вече си знаеш за твоите животи. За какво ти е да го питаш. Ще ти каже каквото е. Той е напреднал йога и не обича да си чеше езиците, както правим ние тук...Вземе някой да изтълкува не както аз съм предполагал писанията ми и после тръгвам, ръководен от егото си да търся аргументи и да се защитавам...Другите действат по подобен механизъм...

Ами в Родопите има не един такъв град и тези градове се обитават от Светли същества. Същото го има в Атон (Света Гора), както и на Рила.
Лично съм виждал такива Светли същества под Молитвения връх на езерата.
Това са много святи места.

Не съм усъвършенствал това умение. Примерно аз имам строг поглед в който ако се загледаш всъщност ще видиш болка. Това отразява тежкият ми живот и волята да оцелея. Очите ми често са широко отворени, като на невинно дете вторачено в огромна близалка, което показва моята искреност и доброта. Широките ноздри, чипият нос, разделечените уши, цвета на кожата, мазнините по шията, устните, всичко това дава много информация за досегашния живот.

Ами друго е да си побъбря с любимите си исторически личности, да прочетa някои книги и някои ръкописи, унищожени от времето или от хората (нашественици и завоеватели, примерно), да видя къде е заровено някое съкровище, което да открия, в своето време... - твърде нетрадиционни изследователски методи. Такива мисли ме терзаеха като ученик.

Да, за съжаление на този етап няма уреди или методи за връщане в миналото. Както казах, чувал съм, че регресията, махалото (радиестезия ли се наричаше това?) и хороскопа на дадено историческо събитие или на дадена историческа личност можели да помогнат за доближаването до истината за миналото. Звучи като фантастика. Но знае ли човек...

Чувал съм една теория, която обяснява невъзможността да се пътува във времето.Според нея, ако можеше хората да пътуват във времето, ние щяхме да се срещаме с пътешественици във времето. И, понеже не срещаме такива хора, явно и в бъдещето не могат да изобретят машина на времето. Или пътешествениците във времето (ако изобщо има технология, която да позволява такова пътуване!) твърде добре се крият от нас.

Аз не съм физик, а и в училище физиката не беше "моят" учебен предмет.

Все пак, тия неща е хубаво да ни ги обясни някой физик.

Ще ми се пътуването във времето да бъде изобретено докато съм жив. Да мога да се върна в миналото и да си правя разни исторически изследвания. Разбира се - без да се опитвам кардинално да променям историческите събития. Е, ако ме приемат за божество, няма да се сърдя.

Като ученик четох един разказ за туризъм във времето. Една група пътува в миналото - в праисторията. Един от екскурзиантите обаче убива комар или муха - което ще измени бъдещето и екскурзоводът го застрелва. Нататък не помня какво ставаше. Може и така да завършваше разказът.

1) Не можеш да избегнеш последствията от това, което вече си извършил. Можеш да предприемеш нови действия, чиито следствия да се прибавят към предходните и така да ги трансформират;

2) Нищо в миналото не може да бъде изменено.

Колкото по-бързо и по-ясно осъзнаеш тези два принципа, толкова по-бързо ще поправиш грешките си.

Напусна ни великият Валери Петров - Поклон! И светла му памет! 
 
 

 
 
СБОГУВАНЕ С МОРЕТО

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя…
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!
 

Ето тук ти е проблема. 
Не ти е толкова важно какво и защо се е случило с вашите взаимоотношения, а търсиш някаква своя вътрешна самооценка в неговото мнение.
И понеже точно тази самооценка е свързана по някакъв начин с тези взаимоотношения ти е важно точно ТОЙ какво мисли за теб. Което е чиста загуба на време.
Преди години изживях нещо подобно на твоята история, но с една приятелка.
Бяхме почти неразделни , всеки ден , пикници , работа, общи интереси много близки. В една неделя, беше рождения ден на дъщеря и, на който разбира се бях поканена. Какво беше моето огромно учудване, когато в деня на рождения ден, когато и се обадих да уточним часа, тя не ми вдигна телефона. ....... и повече не го вдигна. Ей така без обяснение, без да знам защо, без да иска да говорим, да се виждаме, пълен игнор. Нямах, абсолютно никакво обяснение. Нямаше и как да имам. Една от най - близките ми в този период, с която съм била предния ден , смях, разходки , уговорки, изведнъж, съвсем в изневиделица напълно ме игнорира. 
Може би около половин година го преживявах много тежко. Не за друго, а защото нямах информация. Не ми беше дадено изконното човешко право да се защитя, да разбера, ако нещо съм сгрешила в какво, защо. Дори на хората със смъртна присъда са им давали право на едно последно желание - а моето беше да разбера какво се случи за 10тте часа от уговорката вечерта до следващата сутрин. И до ден днешен , не знам. 
Много е тежко.
Това е една от най - лошите форми на агресия спрямо някого, да не му дадеш правото да се защити или поне да е наясно със ситуацията.
Много хора, много често постъпват така във взаимоотношенията си. Вземат решение за себе си и не се интересуват от чувствата, мислите и преживяването на другия. Истината, обаче е, че ти нищо не можеш да направиш. И това не те прави тъпа, в никакъв случай.
Край теб ще има много мъже, както край мен има много приятелки и този, който наистина се интересува от теб, никога няма да те накаже с подобен тип агресия. Това което можеш да направиш е да дадеш правото на този човек да съществува така, както е избрал, без да свързваш неговото преживяване с твоето, защото двете нямат нищо общо.
Често хората влизат и излизат от живота ни ненадейно и ние не сме в състояние да контролираме нито едното , нито другото. Но имаме контрол над избора. 
Избери добрите спомени, запази ги за себе си и остави този период от живота си там където му е мястото - в миналото. 
Не обвързвай настоящето си с нещо, което вече не съществува. Правейки това ти влизаш в света на илюзията, предположенията, очакванията, догатките. Избери себе си, а не представата за себе си в очите на някой друг.

Не си особено добронамерена. Явно идиотите много те дразнят. Винаги ще има идиоти - ето един факт, който ако не приемеш, всъщност вечно ще си под влиянието на идиотите.

Ненаучените уроци се повтарят, потретват и т.н. Научените отминават завинаги и на тяхно място идват други. Смирението е смирение пред закона и неговата неизбежност. Смирението е на място, когато се приема неизбежното. Бягството в тези случаи е отлагане. Неприемането само усилва силата с която съдбата ще ни застигне. От това уроците няма да станат по-леки. Смирението е спокойствие, познание за същността на случващото се, приемането му (доколкото е неизбежно). Много неща отхвърляме основно защото не ги разбираме и не виждаме тяхната роля за развитието ни.

@Станимир:
Именно. Ако искаш телефон за 1000 лева, при условие, че на месец изкарваш минимална заплата и едвам свързваш двата края, то като рукнеш по адрес на тоя и оня, ще се случат следните неща:
1. Ще покажеш докъде всъщност си паднал;
2. Ще откриеш на хората колко си слаб;
3. Със сигурност телефона няма да падне от небето и да се плъзне право в джоба ти.
 
А иначе освен възможностите трябва да гледаме и мечтите си. Всичко зависи от характера на човека. Аз съм зодия Телец. Като си наумя нещо, и камъни да валят от небето, няма да се откажа. Инат съм и туйто! Но аз самия съм насочил патологичния си инат и проклетия в поне малко градивна посока. Решил съм да следвам Социална Педагогика. Нямам една стотинка. Решил съм да си намеря работа. Освен това, аз самия като вървя по улицата и събирам стотинки, паднали на земята. Тук 5, там 20 на трето място 10, след малко цяло левче. Така за последния месец успях да събера 46 лева и 87 стотинки. Това вече е около половината от таксата за подаване на документи. И това само от навеждане и малко от малко свеждане на Егото. Повечето хора биха се навели за най-малко 10 лева на улицата. А самите те хал-хабер си нямат, че с тези 10 лева някои хора изкарват 3-4 дни (и то в България - страната на неограничените невъзможности, както я нарече един мой много добър приятел с много явен и нескрит сарказъм).
 
Аз самият успях по не най-красивия начин да разбера какви са ми възможностите, а те не са хич за подценяване. Аз самият останах втрещен колко съм издръжлив и на бой, и на всякакви други негативни въздействия, неведнъж се разтягах и усуквах толкова, че един йога с 22 години практика (започнал е през юли 1991) се сащиса, като ме видя един път какво правя, като не съм имал идея да направя еди-си-коя асана, а просто с две раници на гръб да направя един особено живописен опит да си взема през една ограда падналата лична карта, като бях на косъм да се изтърся долу като чувал с картофи.
 
Освен това, смиреният човек винаги (ако не всеослушание, то на четири очи) ще си признае, че има някакъв недостатък. За сравнение едни гадни мутренски синчета, едното от тях, чийто баща не си знае парите (буквално). Това, че ги познавам, изобщо не ме кара да се гордея с факта. Просто успях да установя това, което тукашната "съвременна култура" предлага, събрано със деветцифрена сума пари във валута до какво може да доведе.
При тях какво се получи?
Едното момче има страх да стои само вкъщи, а е на 13. То всъщност го е страх да не го изоставят или отвлекат (нещо, характерно за дете на 3-4 години, не повече). В същото време петгодишния му брат постоянно иска от родителите си да му купуват играчки, на които после не обръща никакво внимание. Аз самият съм виждал за какво количество играчки става дума - при други обстоятелства това би могло да задоволи нуждата от играчки на цяла средно голяма детска градина. Хлапето в случая подхожда хитро - то използва купуването като претекст да прекара с родителите си час или два. Самите играчки изобщо не го интересуват.
Казах му къде седи проблема. Като почнаха едни крясъци, едни чудеса... Начинът, по който това хлапенце изригна, може да се сравни с изригването на Кракатау от 1883. След това в Индия и Иран е имало смъртоносен глад до 1891.
 
Приятелчето му, което също е на 13, е изключително странна личност. Гледал съм му хороскопа. Плутон в първи дом не е нещо, дето може да остави човек на спокойствие.
При него има следния проблем:
Съзряването му изглежда е подранило с доста. Има неконтролируемо желание да прави секс. Но не това е проблемът му. Проблемът му е, че от там нататък започва да властва над всеки, който му се е мярнал пред очите и е установил комуникация с него. Измерва любовта си към даден човек с това колко лева е дал за подарък по някакъв повод. Това да беше, халал да е... Проблемът започва, когато проявиш желание да си починеш или да останеш насаме. Започват едни много гнусни манипулации с фрази от рода на: "Виж аз подарък за колко лева ти взех, защо не искаш да ми помогнеш?" или: "Ти не ме обичаш, защото не искаш да дойдеш с мене да правя бомби (графити на жаргон). А аз колко те обичам, подарих ти лаптоп за 3000 лева (примерно), а ти не ме цениш и уважаваш!". Освен това, изпитва неописуема наслада от това да накара някой да направи някаква тъпа изцепка, за да се изложи и той да се смее на получилата се ситуация. Ако откаже да му задоволи капризите - може и да извади бокс или беркутка (вид телескопична палка, която нашумя след протестите в Киев с това, че от 12 сантиметра при натискане на бутон се разтяга до 84 сантиметра, използва се от украинската жандармерия БЕРКУТ). А след това следва още по-сериозна гавра от това, което е поискал първоначално.
Проблемът му е, че баща му има бизнес в Барселона. Успял е, има стотици милиони в банка... Синчето му иска да е като него - то кое момче не иска да е като баща си? Да, но не се сеща, че ако налага респект с откровено гангстерски методи и всевъзможни злодейства и унижения, няма да получи истинско признание. Аз самият съм бил свидетел как минава зад една жена на около 40 години, и я опипва. А може да му е майка!
Така този младеж отчаяно се опитва да докаже, че е силен като баща си. Но пък не си дава сметка за следното:
 
1. През какво е минал баща му;
2. Не се замисля и за секунда, че с тактиката "Мачкай, за да те уважават!" ще смачка всекиго до крайност, а при първия по-слаб момент ще получи ответен удар и като едното нищо може да изпадне до дъното на социалната пирамида. Явно не е чувал за явлението робска ярост и затова си мисли, че като смаже всеки, който го харесва заради това, което се опитва да заглуши в себе си, ще е най-великия.
 
Самото момче псува майка си така, че аз онемях, а ако някой сърбин, хърватин или унгарец го чуеше, щеше да се обеси тайно от срам. Какви наименования използва по неин адрес, няма да спомена, но аз с моята зла уста, дето не пестя псувни и клетви при нужда, не бих ги пуснал по адрес и на най-черния си душманин.
Проблемът му е, че баща му му липсва. Самият той има свръховлажнени очи, които при най-малкото нещо започват да сълзят. Иска му се да заплаче, ама не смее. Че какво ще кажат другите за него?
Като му казах всичките му проблеми, единствено благодарение на пословичния ми късмет се отървах на косъм от това да ме носят в найлоново пликче на майка ми за разпознаване.
 
Това е проява на тотална липса на смирение. Аз им казах по най-деликатния начин, насаме с тях къде ги стяга шапката. Те решиха, че съм решил да ги унищожа. Именно такава проява най-лесно показва, че не знаят те що е смирение и има ли то почва у нас.
С един техен общ приятел му казах какви проблеми има. Въпреки че то също е изключително шантаво и непредсказуемо същество, детето се засмя и каза: "Мерси, поне ти ме разбираш!". Не мисля, че може да бъдат сравнявани въпреки че са на една възраст у даже се познават. Все едно са от различни планети.
Точно това ме кара да съм все още жив - защото знам, че все още има нещо свястно или човек, заради когото заслужава да направиш избор дали да живееш или умреш.
Именно това дете демонстрира истинско смирение. Да не говорим, че беше изключително засрамено, че е помагало на толкова неблагодарни хора.

didi_ts, нещо не те разбирам.
На няколко пъти употребяваш думата манипулация, но така и не можах да разбера в какъв смисъл, спрямо кое ... Обикновено думата "манипулация" е натоварена с негативен смисъл/отношение.


Ето и тук накрая, в първия абзац говориш за "не толкова красива", "розов балон", "още по-розов", "блян" ... А веднага в следващия сама себе си опровергаваш и говориш за същата загубена свобода в положителен аспект.


На мен лично ми хареса, че именно се показва зависимото положение на жените в семейството. И как те го намират донякъде за нормално, но и не всички, някои са вече с нова нагласа и отношение по този въпрос. И как при една равносметка, всяка от тях го осъзнава това (т.е и за тях не е несъществена загубената свобода).

А тъй като го хващам тук-там този филм, веднъж случайно "уцелих" един епизод, в който ставаше дума, че и на мъжете (Али Реза) има се налага да се отказват от свободата си, от мечтите и копнежите си, в името на семейството, на честта и доброто име. И след години също се терзаят правилно ли са постъпили, добре ли е било да послушат сърцето си или все пак разума ...

Хубавото на филма е, че не налага само една гледна точка и само една идея за правилна. Напротив, животът току опровергава убежденията на героите, поставя им изпитания, разтърсва ги изоснови, кара ги да залитат от една крайност в друга, като така намират себе си и постепенно изграждат адекватни преценки. И показват, че това продължава (в образа на Али Реза) или най-малко е хубаво да продължи цял живот

Не е в същността на жената да бъде "мъжко момиче". Така самата жена се губи! Тръгнала е в погрешна посока! Да, равнопоставеност, но не по мъжкия модел. Още не е намерила Себе си новата Ева! Според мен женската сила е далеч по-мощна от явната и груба мъжка сила. Тя е различна обаче. И намирането и прилагането и от жената включва и цялостната и реализация - в естетсвени за нея роли! Аман от амазонки! Жената амазонка казва, че иска силен мъж до себе си, но всъщност цялата и несъзнавана психика допуска единствено слаб и безволев мъж, когото може да одумва и доминира, което и иска с по-голямата си и силна психична част, под повърхността на съзнанието. Това обръщане на ролите според мен е доста противоестетвено и само временно разклащане, докато и двата пола намерим отново амплоата си!

В листопад има и минуси - например този прекалено общ физически живот, така е! Но има и много хубави послания! Доста психология е вложена във филма - но жив апсихология.

Известно противоречие се получава, че сега визираме ценностите на народ, който е сринал ренесанса ни и "благодарение" на който още носим дълбоки комплекси в народопсихологията си, които пък сриват политиката, икономиката и социалното ни добруване! Ако не бяхме така варварски поробени от един много див тогава народ, сега щяхме да сме една съвременна Швейцария, един източно-европейски еквивалент на Франция. Народ, който би дал много културни, научни, арт и научни ценности през вековете. Но, това е друга тема... Целият изток обаче далеч по-трудно се поддава на сугестията на бездушието, пропагандирана от щатите...

Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически...

Ако искате ми се смейте... Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето.

Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се!
.......

Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

Както и да е. Мението ми е просто мнение...

Freedomm e преживял „кеншо”. Сега напоследък се задълбавам в дзен и съм очарована. Видял „го” е и не разбира, че това знание си остава само за него си. Иска да го сподели, но след време ще разбере, че на този етап няма начин да открие толерантност и ще улегне във вижданията си. Всичко ще започне да си идва на мястото постепенно, всяко следващо твърдение ще бъде впоследствие преразглеждано от позицията на истинската му природа, докато най-сетне не остане само тя. 
 
Freedomm, правилното изразяване, означава правилно разбиране. Ако ти го разбираш, би трябвало да го кажеш така, че всеки да може да го разбере. Въпросът в твоя случай е: подлежи ли на концептуализация и обсъждане твоето прозрение, което е вътрешно преживяване - на външен план? За сега, за мен си "skywalker".  Още витаеш във облаците на Абсолюта, но споко, и това ще отмине. И все пак, добре дошъл в клуба!

Защото често искам да коментирам във връзка с конкретни части от постовете им и тогава е по - удобно да не копирам и да не изписвам имената им, а да копипействам каквото ми е нужно от поста. В настоящия случай, със сигурност няма как да бъде объркано на кого точно отговарям.

Обясних, че който желае, може да не посочва авторите на мненията, заради следното : съответните мисли са по - важни от това кой е авторът им. Пък и нали сайтът е духовен : някои от потребителите, може би предпочитат да не се посочват имената им, за да не се създава риск да се възгордеят от факта, че са цитирани в темата за вдъхновяващи коментари. А и като няма посочване на авторство, по - малка е вероятността, чрез тази тема да бъде стимулирано нечие тщеславие.
Във форума "Разговори на други теми", има тема "Сборник Ценни Мисли от Портала" (в нея са цитирани изказвания на философи). Сметнах, че няма да е лошо да публикувам тема, в която да се споделят мисли на съфорумци.

Защото често искам да коментирам във връзка с конкретни части от постовете им и тогава е по - удобно да не копирам и да не изписвам имената им, а да копипействам каквото ми е нужно от поста. В настоящия случай, със сигурност няма как да бъде объркано на кого точно отговарям.