Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Миролюбиви

Участници
  • Общо Съдържание

    915
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Кон Миролюбиви last won the day on Май 27

Кон Миролюбиви had the most liked content!

7 Следващи

За Кон Миролюбиви

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

20244 посещения на профила
  1. Кон Миролюбиви

    Историческата наука

    Орлин: "Фактът е, че липсват истински древни прабългарски език и писмено наследство, независимо под какъв знаменател слагаме произхода на българина." Така е. Лично аз никога не съм претендирал да сме най - най. А и ако нагазим в езотерични води, трябва да отбележим, че на Земята е имало и по - древни цивилизации от най - древните познати ни днес. Всеки в една или друга степен е повлияван и е повлиявал. А иначе за името "българи", това което е наложено към момента е следното: "В латинските хроники етнонимът българи се среща за първи път като Vulgares (334 година). За първо официално свидетелство за българите с този етноним историческата наука, приема споменаването на българите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной." (https://bg.wikipedia.org/wiki/Българи.)
  2. Признавам си - имам нужда от патерицата "национално самочувствие". Не мога за момента без нея. :)

  3. Кон Миролюбиви

    Историческата наука

    През Средновековието думата за "славяни" е била "словени". От "слово". Различни племена с много близки говори. Чел съм, че е имало славянски макродиалект, от който са се образували в течение на вековете отделните славянски езици. Не само славянските езици, но и други езици са били по - близки. Забелязал съм сходства в думи от индоевропейското езиково семейство (дори между езици, които са от отделни езикови групи). Днешните българска, сръбска, полска и др. народности не са се образували само на базата на отделни славянски племена, но и на смесването с представители на различни други етноси. Поне според новини за генетични изследвания, на които съм попадал в мрежата, днешните българи в генетично отношение са по - близки до гърците, румънците и италианците, отколкото до руснаците, украинците и белорусите да речем. Възможно е всички днешни народи (или поне народите от бялата раса) някога да са били един единствен народ. Изглежда логично. Има две теории за расите: според едната всички раси някога са били една раса (тоест всички народи имат един произход), а според другата теория различните раси винаги са си били различни раси. Има най - различни теории за произхода на българите. Според Божидар Димитров (пра)българите са били от ирански произход, а езикът им индоевропейски. Той счита, че езиците на (пра)българи и славяни са били много близки и че прабългарите не са били капка в славянското море. А доколко развита е била културата на прабългарите и какво точно е представлявала - не знам. Има малко и оспорвани сведения. Не съм специалист нито по история, нито по езиците, но проявявам интерес към тези две теми (най - вече към българската история). На базата на малките ми познания ще кажа, че в книжовните центрове на България са се обучавали хора от други православни страни. Щом са се обучавали, значи е имало от кого и чрез какво да се обучават. Във вековете след 14-ти, западните народи не само че не са били в тежки условия, като тези в които са били балканските народи (най - вече българския), но и са извършвали колонизаторска дейност. От което излиза, че са били в положение достатъчно добро, че да съумеят да съхранят много по - голям процент от изворите за своите истории, отколкото българите. Така де..., след като си тръгнал да завладяваш света и да си налагаш религията и езика... Най - добрия пример, който мога да дам във връзка с това, че в България книжовното дело е било на високо за времето си равнище и че чуждите нашествия са допринесли сериозно за това днес да знаем за средновековната българска история главно от чужди източници (а не от домашни извори), а различни моменти от нея да са неясни е преписът на "Четвероевангелието на цар Иван Александър": https://bg.wikipedia.org/wiki/Четвероевангелие_на_цар_Иван_Александър. Текстът е бил изнесен в Молдова в края на 14-ти век и затова сега знаем за него. За други текстове не знаем, просто защото не са били спасени от унищожаване. Не защото е нямало и други.
  4. Кон Миролюбиви

    Историческата наука

    В България има книжовна дейност от 9-ти век. Първото доказано споменаване на името "българи" е от 4-ти век (като са се имали предвид т.нар. днес "прабългари": название ползвано от историците, за да бъдат отличавани от формиралата се през 10-ти век българска народност). Всичко друго е в сферата на недоказани теории и на фантазиите. Първите книги на старобългарски (наричан още "църковнославянски") език са представлявали преводи на византийски текстове. В течение на времето се появяват и оригинални български творби. Някога писането на книги и разпространяването на копия от книги е било много много по - трудоемка дейност, отколкото е днес. Не е имало компютри и ксерокси. Имало е грамотни и интелигентни хора, които са писали и при Симеон I, и по - късно, но писанията им са били унищожени. Навсякъде е имало нашествия, но при нас последиците от тях са били по - тежки. Времето на Симеон е златен век на българската книжнина. Като златен век в културно отношение се сочи и времето на Иван Александър. Достигнали са до наши дни сведения, от които се правят изводи, че се е писало в България и че страната ни е оказала влияние върху духовното развитие на други страни (Влахия, Молдова, Сърбия, Хърватия, Русия...). За някои текстове (книги, писма) се знае благодарение на запазени по - късни преписи. Много други текстове пък са изчезнали безследно, защото дори и да са имали преписи, те също са били унищожени, както и оригиналите. Със сигурност са се правели и списъци за какво ли не, но те не са оцелели до наши дни (без списъци е абсурдно да се управлява една държава, особено велика сила, каквато е била България навремето). И върху камък освен върху агнешки кожи се е пишело и са запазени част от каменните плочи. България пада под турско иго в края на 14-ти век. И тук е имало натрупана книжнина, и на Запад е имало натрупана книжнина. Западните страни обаче не са били обект на толкова разрушителна агресия. При тях не е имало спад в културното развитие, какъвто са преживели българите (голям спад и забавяне с векове...). Чисто физическото оцеляване на западните народи не е било подложено на такова тежко изпитание. Западният политически и духовен елит не е бил подложен на такова поголовно изтребление и асимилиране. Нормално е при това положение, за западната история от последните 1 000 г. да са запазени много повече свидетелства, отколкото за българската. Въз основа на това, което е останало като сведения за българската история се правят изводи, че написаното е било много повече от оцелялото до днес (тоест, потенциалните родни исторически извори са били много повече).
  5. Смисълът на националното самочувствие е да бъде патерица на нуждаещите се от нея.
  6. Ако някой някога си е мислел, че аз имам някаква оформена твърда неприязън към циганите, че ги слагам всички под общ знаменател, че по презумпция гледам на тях като на врагове и престъпници, че им мисля лошото, абе ако сте си мислели, че едва ли не съм им враг и че искам да ги правя на сапун, ще ви кажа следното. Вече втора година мъж и жена от този етнос продават нелегално на нашата улица. Досега не съм ги издал и нямам намерение да го правя. Никой не ги е издал. Не съм ги издал без значение от факта, че нямам никаква изгода от престоя им, че заемат място за паркиране, че не плащат данък върху доходите си. Миналата година съм подмятал пред нашите, че ще ги издам, защото еди какво си ... (споменах вече по - горе). Но не съм си правил труда да го сторя (макар че може да се изтълкува като патриотизъм да издадеш някой вършещ нещо нередно - без значение от тежестта на нарушението и етническата принадлежност на гражданина). Баща ми ги защитаваше. :D Главния аргумент: някои ощетявали обществото много повече, а нямало последствия за тях. Както и да е. Тази година пък и дори не съм казвал, че ще ги издам. Миналата даже се бях шегувал, че може да им искам такса "мълчание". :D 

  7. Кон Миролюбиви

    Историческата наука

    Писано е, рисувано е и е строено, но и много е унищожено/изнесено през последните над 1 000 години. Например, когато византийския император Йоан Цимисхий превзема столицата Велики Преслав през 971 г. той отнася със себе си в Константинопол не само царските съкровища, но и книгите от богатата дворцова библиотека (сред които може и да е имало сведения за България, които днес от дистанцията на времето щяха да са исторически сведения). Двадесетина години по - късно книгите са подарени на покръстилия се руски княз Владимир. По време на споменатото византийското нашествие и на по - късните нашествия са разграбени не само дворци, но и храмове. През XI век североизточните български земи стават обект на продължили десетилетия наред печенежки опустошения, при които са унищожени или отмъкнати предмети, които ако бяха оцелели до днес щяха да представляват исторически извори. Пораженията във времето на османското иго са още по - жестоки. През това време стари български книги са унищожавани и от гръцки духовници с цел по - лесно погърчване на българите. Когато турците превземат България в края на 14-ти век, някои духовници успяват да се спасят чрез бягство в Русия и със себе си отнасят книги. През вековете на османско иго българи са ползвали в свои лични строежи тухли от средновековни крепости. От десетилетия насам пък иманяри дейно продават на колекционери в чужбина находки свидетелстващи за българското минало и за миналото на други народи, обитавали днешните български земи. Някой ден може би посредством Акашовите хроники ще се узнаят или потвърдят много неща във връзка с българската (и не само българската) история.
  8. Кон Миролюбиви

    Историческата наука

    Понякога съм се питал доколко наука е историческата наука... "В българската историография ние нямаме почти собствени извори. За съжаление, това е един проблем наш, голям, неизвестен. Никой не може да разбере, защо една България, която е била толкова велика, създала е такива градове-крепости, голяма империя, а историографията е много слаба. И реално погледнато ние трябва да търсим нещата, да ги черпим от други извори – от византийски, латински и всякакви други. Това е причината до голяма степен те да са изопачени. Нашата работа на историците е да може да преосмислим тези извори, да ги видим в друга светлина, защото няма как да измислим наши извори. Разбира се, излизат някои нови извори, които променят нещата." (Интервю с проф. Николай Овчаров: http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=44691).
  9. "Съвпадение с името "Ньой": http://hranislav.blog.bg/history/2018/06/22/syvpadenie-s-imeto-quot-nioi-quot.1613904.
  10. Мястото на войните е в историческите текстове и филми. 

  11. Кон Миролюбиви

    А бяха славни съновни младини!

    Който иска все пак може да пробва да тълкува. Фактът, че даден сън е бил преди години не означава, че значението му не е актуално.
  12. И духовното, и физическото са важни относно това доколко ще просъществува една етническа група, но нито едно от тях не е абсолютна гаранция по отношение на другото. В този свят най - сигурното нещо е смъртта. В една книга, преводачът на книгата беше изразил несъгласие с разбирането си, че един народ загива, когато се е изчерпал. Не помня точния израз, но беше в смисъла на културно, духовно изчерпване. Тоест, не беше съгласен, че винаги е така и даде пример с ацтеките, които според него не са били изчерпани, но...конкистадорите... Най - подходящата възраст за родителство е когато имаш пари да гледаш деца (колкото и относително да е това...) и в същото време си срещнал човек от когото желаеш да имаш деца (за предпочитане е и той да желае същото ). Едната крайност е да се правят деца без мисъл за бъдещето, а другата крайност е прекаленото отлагане. Може би американците са в златната среда... Знам, че там нито правят толкова много деца, колкото в страни от Третия свят, нито пък средната бройка на децата е 1-2, както в старата Европа.
  13. Така е, може. Но и не може да се обобщава. От Африка и Близкия изток се задават маси от заможни и духовно извисени професори.
  14. Кон Миролюбиви

    А бяха славни съновни младини!

    Неуспешен опит за покушение, гонене на германци, нападнат от лапета, шантав сън с баба ми. (19 юни 2014 г.)Сънувах (за втори път ), че богаташката щерка Филиз ( русокоса хубавица от "До последен дъх") ми е гадже - алчно подсъзнание (хем да е хубава, хеб богата, ако че туркиня ). Видях скандал между Филиз и някаква агресивна жена жена с бяла коса (май жената удари русокоската). Реших по един радикален начин да разреша конфликта им. Много бързо се случи втора среща между тях. Беше зима. Качих се на един заснежен покрив. Наблюдавах ги (и преди това ги бях гледал от същата позиция, но след малко те дойдоха на удобно за мен място...). Двете си говореха долу - белокосата вещица беше с гръб към мен. На покрива имаше голямо парче ламарина. Блъснах ламарината, която се хлъзна по керемидите и падна долу... (това показва ли, че съм мъж на който може да се разчита ? ) - не я уцелих, металът падна зад нея. Онази остана невредима, не се трогна и сякаш нищо не се е случило, продължи да разговаря с Филиз. По гласа познах коя е и си помислих, че е по - добре да не се e*авам точно с нея (донякъде с идеята, че това може да ми се отрази на професионалното развитие). След това сънувам, че се намирам по време на втората световна война. Аз и двамата ми братовчеди гоним германски войници - изтласкваме ги от България струва ми се (не помня скоро да съм си фантазирал такова нещо, даже не помня някога да съм си фантазирал, че участвам във военни действия срещу нацисти на българска територия : те германците сами са си тръгнали от територията ни; по - скоро ако имах власт тогава, щях да заповядам да има масова борба срещу съветското нахлуване). Аз бях превозно средство на братовчедите - носех ги като конче. Единият се беше качил пък върху другия. Нямах оръжия за разлика от тях. Беше нощ, аз препусках по полутъмната улица, а братчедите гърмяха срещу отстъпващите шваби. Някакви кучета (за мой страх) тръгнаха да ни нападат, но роднините ми ги разгониха с изстрелите си. Нацистки самолет стреляше по нас в опит да спре атаката ни (даже по едно време спрях от страх, но продължих след малко) - за моя радост не ни уцелиха. После бях на гости у чичо ми. Бяха дошли роднините от Канада. ДъЩерката им беше бебе - държах го в ръцете си, а то (не срещу мен де, а във въздуха) демонстрираше завидни боксьорски умения. По едно време детето се опита да пусне филм на някакво непознато за мен устройство - не успя, може би аз му попречих, струва ми се, че го отдалечих от невижданото от мен дотогава устройство. Реших да си ходя... Добре, ама разни лапенца в детскоградинска възраст ме обкръжиха - заопитваха да ми попречат да си тръгна, биейки се с мен . Бях седящ на земята, след това застанах на колене. Лесно отбивах лапешките атаки дори от такава позиция, но не успявах да си стъпя на краката, защото някакъв не знам си колко годишен, но пълнолетен дългуч (чието лице не виждах),облечен в червено яке , ме подритваше в десния бъбрек и от болката не успявах да стана. Кой си ти, по дяволите и защо не виждах лицето ти ?!? Сънувах и гаден сън, свързан с покойната ми баба - първо трупът и беше увит в одеало и положен върху леглото (почти се разплаках, бях ужасЕн), после тя беше жива, но умираща, а на края беше жива - в добро състояние. Аз, тя и вуйна седяхме на дивана - вуйна ми стоеше в ляво от мен, а баба ми - в дясно и ядеше нещо.
  15. Кон Миролюбиви

    "И се възвисиха Асеновци"

    Още я чета книгата. Тия дни поднових. :D
×