Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кон Сивобелев

Участници
  • Общо Съдържание

    1087
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Кон Сивобелев last won the day on Май 27

Кон Сивобелев had the most liked content!

За Кон Сивобелев

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

21524 посещения на профила
  1. Кон Сивобелев

    Патриотизъм

    Съществува разбиране (което не споделям) за патриотизма, изразяващо се в това: "Националист е човек, който си обича нацията. Патриот е човек, който обича дадена земя." Според това схващане, човек може да е български, варненски и т.н. патриот (в зависимост от парчето земя, което обича), но да е например турски или руски националист. Относно патриотизма и национализма. Може би като разграничителна черта би могло да се използва това до къде се простира нечий патриотизъм (къде стои в ценностната система на човека). „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини.“ - Георги Раковски. Това, както и "България над всичко!" биха могли да се възприемат като национализъм. А ако човек поставя на първо място някакви позитивни универсални ценности (например човечност), а любовта му към родината и желанието за оцеляване и просперитет на нацията му на второ място - това да кажем е патриотизъм.
  2. Ходех по вода, мътна мръсна. Сънувах, че съм на брега на някакво море. Бях заедно с някакъв побелял морски вълк, може би 55-60-годишен. Тръгнахме да се гмуркаме във водата. Не помня да е била мръсна, но не беше и кристална. Щяхме да посетим подводен свят с разумни същества (чел съм, че по в други светове има подводни цивилизации). На метри от водата, край една маса бяха насядали други мъже на около споменатата възраст. Също морски хора. Присмехулно коментираха това, което се готвеше да направи морския вълк. Гмурнахме се. Нямам спомен да съм се въздържал от дишане. Видяхме поне една подводница и поне една русалка. Щяхме да влизаме в подводницата, ако не се бъркам. В следващия момент отново бях на сушата. Другият мъж го нямаше. Мисля, че с мен беше руса млада жена. Реших (струва ми се заедно с нея) да се върна в подводния свят. Но не успявах да се гмурна надълбоко във водата, която беше станала мътна, мръсна, непроницаема. Сякаш имаше невидима бариера. По едно време почнах да вървя по водата, която беше станала плътна, съвсем непропускваща. В следващия момент, заедно с русата хубавица вървяхме по брега към някакво заведение. Пред нас вървеше рус млад мъж, който щеше да отиде някъде (може би в кухнята на близката кръчма), за да ни сготви нещо. Влязохме в заведението. Седнахме на една от масите. Русата и бяла стоеше вдясно от мен. Вляво седна една мургава, с черна коса. Двете взеха да си говорят без да ми обръщат внимание. Черната каза на русата, че през 1984 г. еди какво си (не помня какво каза, но говореше като че е свидетел и то не такъв, който е бил на 6-7-годинки, а по - голям). Казах и: "Изглеждате много млада. Мислех си, че сте родена през 1988 г." Тя ме сгълча, задето прекъсвам разговора и аз млъкнах, а тя продължи да си говори с русата и по - млада от мен жена.
  3. Васил Левски според Слава Севрюкова. Левски Преди да надникне в съкровеността на Апостола (интервю, вестник "Диалог”, брой от 08.03.1991 г. - бел. ред.), Слава Севрюкова съзнава голямата своя отговорност пред сънародниците за неконвенционалната информация, която предстои да поднесе. И внимателно вметва: „Ще ви кажа, пък вие внимателно преценете. Помислете, това може ли, нужно ли е да се пише. Защото така, както аз го виждам, не е като в читанките.” Много близък е с един възрастен монах. Виждам го - умен старец с големи кафяви очи. Дал му е известна насока за организиране на революционните комитети. Достигналият до нас образ на Васил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран от човешки черти. Идеализиран е до степен на средновековен светец. Голям, надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната му майка. Две чувства го направляват - всеотдай- ност към народа и мъст към потисниците. Движел се е всякога изрядно облечен. Много добро впечатление оставя в обществото, особено пред непознати и случайни хора. Той никога не се е движел с бедни хора - никога, никога. Домовете, в които влизаше, бяха много богати. Софрата - препълнена. Людете в скъпи дрехи - потури в тъмносиви, много красиви гайтани... Свише му се даде ритуалът на клетвата в името на свободата - върху Евангелие кръстосани пищов и кама. Носел е една тъмновиолетова фъкана кесия, пълна до средата. И все злато. Той беше младеж особен, не богат, средна ръка, бих казала. Но в него имаше едно "АЗ”. Аз трябва да дам, аз трябва да се издигна. В живота му присъства девойка, скрита зад изящен воал. Имаше една жена, бегло се мерна някаква кокона... Идеята на мрежата за конспирацията не я е измислил сам. Аз виждам: трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Тя (идеята) бе на един от тях - ето, гледам го - но не само негова... Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира - оттук, оттук, оттук... Той бе толкова дискретен. Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си. Най-близкият му съратник - един калугер, много е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, не множко више. Раменете - малко ей тъй напред. Той само му помагаше да се настани и отседне. В друго нищо не му помагаше. „Предадоха ме онези, за които се борех... (Споделя духът на Апостола при медиумен контакт със С. Севрюкова - бел. ред.,) Завалиите онези, които не успяха да изорат дори една бразда на своята нива..." На въпроса на прорицателката към духа на Дякона: „Кой е изменникът? Поп Кръстьо пи?'\ отговорът е категоричен: „Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата..." Безкрайно честен, Левски е издаден за пари.... Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал. На въпроса към неговия дух: „Има ли и днес чеда, достойни да довършат твоето велико дело, Апостоле?", отговорът е: „Малко са... Но стигат." (За повече информация относно последните четири абзаца виж книгите "Прозрения" и "Прорицания" от Хр. Нанев - бел. ред.) След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в ума на Левски се стаи разочарование - нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?... Обзе го горчивина — дорасъл ли е народът за Свобода?... В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово. Всеотдаен борбен дух, подкрепящ онеправданите. С тая мисия е на земята. Така ще е и в следващата му поява в плът. На въпроса на пророчицата към духа на Апостола: „Къде ти е гробът?", отговорът, който получава, е: "Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили..." Бесилото на Дякона е там, г'дето по- късно е издигнат масивният негов паметник в столицата. Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък. Земната повърхност там по онова време е била естествено хлътнала и доста по- ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да зарав- нят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина метра. Така погребаният се е оказал на значителна дълбочина. Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, не направил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги. Съхранени са части от черепа и областта на тазобедрието. Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани. Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която той идва на земята. На въпроса: „Прероден ли е духът на Апостола?”, прорицателката отвръща: Не. След време и това ще се случи, но вече в друго племе. И ще се сбъдне последната му молитва преди страдалческия физически край: ”Да работя отново за Свободата!” Бунтарска душа. И пак ще отдаде живот за нея." Откъсът е от книгата "Слова и видения на Слава Севрюкова" (стр. 150-155), Христо Нанев. Четивото е налично в spiralata. net.
  4. Стамболов не ми е любимец, но май е за предпочитане пред мнозина други... Определено е един от най - добрите ни политици в последните 140 години.
  5. Във Великотърновския университет ще се преподава паневритмия.
  6. Кон Сивобелев

    Българско кино

    "Новата кола на татко" (2005 г.) С участието на Кръстьо Лафазанов, Сашо Дойнов, Николай Урумов. https://www.vbox7.com/play:4a5b25a5
  7. Не ще се "уплаши", а ще се "удави". Това мислех да напиша. .............................................................................................................. Като дете имах сънища, които с времето престанаха. Сънувал съм, че някой ме гони, аз бягам, но не мога да се придвижвам напред въобще или се придвижвам супер бавно (несъразмерно бавно на полаганите усилия; скоростта е много по - малко, отколкото би било нормално да бъде). Сънувал съм и че като тичам, успея да правя големи скокове (по няколко метра). Прескачам огради, врати. Бягам от преследващите ме с големи скокове. По - нататък във времето (пубертета и по - късно), взех много по - често да се бия, отколкото да бягам. В скоро време не помня нито да съм бягал от някого, нито да съм се бил с някого. Преди често имах такива сънища, както и сънища с летене (които доста се разредиха).
  8. Кон Сивобелев

    Музикални поздрави - 6

  9. Кат` си представя колко имам да уча и да се усъвършенствувам и чак ми се отщява да съм част от еволюцията. :D 

    1. Кон Сивобелев

      Кон Сивобелев

      Направо по задължение живея.

  10. Кон Сивобелев

    Цикличност в историята?

    "Всички значими световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на трагедия, а втория – във вид на фарс." — Георг Хегел.
  11. Кон Сивобелев

    Цикличност в историята?

    Слава Севрюкова за Нострадамус: "Съобразявал се е с астрологията, но се е опирал и на цикличността в историята. Вглеждайки се в миналото, разчитал ”написаното" за утрешния ден." (Из "Слова и видения на Слава Севрюкова", стр. 167, Хр. Нанев.) Съществува ли цикличност в човешката история? Ако смятате, че отговорът е "да", можете ли да дадете примери? Учителя говорил ли е нещо по въпроса?
  12. Кон Сивобелев

    Молитвата. За какво да се молим?

    "Молитва за България Господи, Боже наш, Ти Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновил за светли дела нашите духовни първенци; Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и Си го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоя Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния успех, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава. Амин." Какво мислите за тази молитва?
  13. Кон Сивобелев

    Българско кино

    Преди повече от 100 г., българският елит (в това число повечето актьори и актриси) са смятали киното за долнопробно, цирково изкуство. Въпреки това се намира актриса, която да се снима в първия български филм "Българан е галант" (1915 г.) с автор роденият през 1891 г. Васил Гендов (той е бил и главен герой в творението му). Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато се разхожда по софийските улици, той среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Дамата иска да даде урок на смелия си ухажор и го кани да я придружи по магазините. Лъже го, че си е забравила парите и го моли за заем. Българан е готов да помогне без да се дърпа. Приключила с покупките, дамата на сърцето на Българан решава да отидат на ресторант, като избира възможно най-скъпия и за негова сметка поръчва закуски и напитки. След гощавката натоварва кавалера си с пакетите и тръгват към дома й. По пътя срещат съпруга й. Тя го моли да си хванат файтон и да освободят "носача". За благодарност Българан получава само една монетка. Филмът е бил около 15 мин. Запазени са 1-2 кадъра. Има по - късен римейк, също черно - бял, който обаче едва ли представлява интерес за огромната част от днешните зрители. Понякога съм се чудил, как на хората са им били интересни няма и черно-бели филми, ама като не са познавали по - добро. Преди 100 г., българският елит (в това число повечето актьори и актриси) са смятали киното за долнопробно, цирково изкуство. Но по - нататък и българските и чуждите елити, са започнали да използват седмото изкуство за пропаганда.
  14. Ако приемем, че населението на България е 7 200 000 души - това прави 7 200 хиляди. 7 200 Х 51 = 367 200 души. Според статията редовната армия на България е 34 500 души, а общият брой на войниците (редовна армия плюс резервисти плюс паравоенни) е 371 000 души. Тоест, това 51 на 1 000 души население касае общия брой на всички годни да носят оръжие и преминали през военна подготовка (а не тези 30 и нещо хиляди). Не сме се милитаризирали, а сме се демилитаризирали. По време на Първата световна война армията ни е към 900 000 души общо с всички мобилизирани (най - голямата на глава от населението в света) при по - малко население от сегашното. В края на 80-те години, армията (редовната само) на България е към 155-160 000 души (без да сме имали 4-5 пъти по - голямо население). По времето на Иван Костов беше около 101 000 души. След това я намалиха на 45 000 души. Сега е към 34-35 000 души. Статия от тази година в dnevnik.bg гласи: "Армията продължава да намалява, но процесът е забавен и към края на годината може да бъде спрян. Това се разбра от изслушването на министъра на отбраната Красимир Каракачанов и заместниците му в ресорната комисия в парламента." Според статия в otbrana.com (също от тази година): "Армията намалява, техниката остарява, нова няма." Тоест продължава се линията на демилитаризация. И по отношение на брой хора, и по отношение на техника. Студената война приключи, ние се разоръжихме доста и процесът не е съвсем приключил (все още може би). Техниката е в лошо състояние (тоест, ако излезе от строя и не се купи нова - това си е демилитаризация). В същото време, макар войната да свърши, други и да са се разоръжили със сигурност не са го направили така драстично (съдейки по нещата, които знам за армиите им и бройките населения). Даже не спират да си купуват най - съвременни оръжия и от изток, и от запад (не са премахнали и наборната служба). Така че, ние сме една демилитаризираща се страна. Според мен, ако ще определяме една армия като (прекалено) голяма или (прекалено) малка, не трябва да изхождаме само от това какъв процент от хората в съответната държава са военни или колко от държавите в списък с въоръжени сили се намират зад/пред държавата Хикс. Нещо е (прекалено) голямо или (прекалено) малко на фона на други неща и с оглед на онова, кой какво иска и очаква от съответното нещо.
×