Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сингам Сивов

Участници
  • Общо Съдържание

    809
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Сингам Сивов last won the day on Септември 25

Сингам Сивов had the most liked content!

7 Следващи

За Сингам Сивов

  • Ранк
    Бивш кшатрия, настоящ необрахмин! :D

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

18086 посещения на профила
  1. На този ден, преди 3 г., САЩ унищожиха планетата Сатурн заради мен! НАСА и Роскосмос крият от световната общественост, че тази планета е м`ртва! Мир на праха и. Сънувах преди 3 есени, че съм пред министерството на правосъдието. Изведнъж бях подгонен от някакви полицаи. Не знам защо. Измъкнах им се с летене. В последствие, бяха правени и други опити от български полицаи и от агенти на ЦРУ да бъда заловен, но безуспешни. Страх ме беше, че рано или късно ще ме заловят - имах усещането, че където и да отида, ще бъда обект на преследване я на американската държава, я на нейни съюзници. Озовах се по едно време в хотелската стая на един колега. Говорех му нещо (може би съм му разказвал какво се случва). Имах му доверие, но същевременно си имах едно на ум - знаех, че може американците да са го вербували и да ме предаде. Изведнъж се оказах легнал по гръб на пода - в стаята влезе колежка, която пък се оказа българска полицайка и се опита да ме арестува, хващайки ме за краката, които вдигнах за да се защитя от нея. Успях да се отскубна и избягах с летене през прозореца. Летях нанякъде и попаднах на 3-4 американски агента, облечени като американски полицаи. Откриха огън по мен. Бях ранен поне на две места в корема. Обаче продължих да летя, не успяха да ме свалят. Дадох газ нагоре към космоса и отидох в орбитата на планетата Сатурн. Оказа се обаче, че и на Сатурн да отидеш, не можеш да се спасиш от американската военна машина. Ще попитате защо? Веднага ви казвам. Видях как янките насочват лазерен лъч от Земята и взривиха извънземното ми убежище. Аз обаче отново оцелях. Не помня какво се случи с мен. Бяха решили обаче да ме унищожат. Трябва да съм бил най - сериозният им враг в този свят, щом си позволиха да използват свръхмощно тайно лазерно оръжие. Не помня какво стана с мен, но знам, че нямаше да се предам, ако че бях ранен. Щеше да се наложи да се готвят Марс, Юпитер, Венера... П.П.: Добре, че се събудих навреме. Иначе можеше да умра от кръвоизливите.
  2. "Нека сме ченгета" (с Нина Добрев).
  3. Убиваше ме вампир, НО...

    Тълкувания? Сънувах вчера, че колегата ми е вампир и ме гони в тъмна нощ из улиците на някакъв град. Застига ме на някакво високо място, сграбчва ме и ме захапва за шията. Почти съм парализиран. Ще кажеш, че със зъбите си е пуснал някаква парализаторска отрова. В това време минава моето спасение! Беше в неочаквана форма. Минава хулиганска фашизирана агитка на пловдивския Ботев. Спират се и поглеждат нагоре към нас (бяхме на паралелна, по - висока улица). Бяха оживени - типично за хулигани. Не можех да викам (дори да говоря), бях на предела на силите си, нямах сили да се боря. Имах толкова сила, колкото да протегна и задържа десница напред и нагоре! И го сторих. Вдигнах ръка в хитлеристки поздрав и вперих тъжен поглед изпълнен с надежда в малката буйна група! И о, чудо! Там съзирам един мой познат (доскоро фейсбук приятел, а преди 11 г. и реален приятел - от тогава не сме се виждали). Мой познат, който е твърдокорен националист и левскар, но в случая беше част от жълто-черната прохитлеристка пловдивска агитка. Вгледахме се един в друг. В погледа му сякаш прочетох съжаление. Не видях как се развиват действията по - нататък, но знам, че the bad boys са ме спасили от колегата-упир и може би са му дръпнали един бой. П.П.: Днес ми хрумна, че сигурно съм бил в Майнатаун.
  4. За мен този човек (Митрадевананда) вече не изглежда толкова противоречив. Нещата са ми по - ясни.
  5. Карах самолет, но не полетях!

    29.10. Бай Сингам управлява самолет! Сънувах аз, че съм в къщата на малко разглезено руско милиардерско хлапенце. Бяхме се качили някъде с него (не знам къде точно бяхме седнали - на някакъв рафт ли... в голямата богата бяла къща). Мярнах много заетия му и богат татко - мъж в черен костюм, пооплешивял, леко пълен, на 50 г. може би. Детето нещо ревеше. Не беше доволно. Слязохме от рафта и се качихме на втория етаж. Държах в ръцете си мини самолет (в пъти по - голям от играчка, но все пак...; нямаше и 2 м. дължина и беше абсурдно да се возиш в него: по - скоро да се държиш). Исках да излетя от тази къща, но се чудех откъде. Прозорецът беше отворен. Натиснах копчето на самолета, та да видя дали перката ще върти. Въртеше си стабилно като за своя размер, но не бях сигурен, че ако скоча самолетът ще ме издържи и няма да се разбия. Все пак по някакъв начин излязох, озовах се навън. В центъра на града. Качен на самолет. Личен самолет. Е, може и да е бил де юре на отца ми, не съм сигурен. Но де факто аз го карах. Този път беше средноголям. Пораснала ми беше работата. :DНямаше как тази машина да не направи впечатление на хората. Все пак не е велосипед. Покарах насам натам из не много голямото пространство. Предполагам някои са били стресирани. Никой не пострада за щастие. Готвех се за полет. Изминах някакви метри напред с желание да излетя (към мястото от където бях дошъл преди малко), без да полетя (може би от страх, че "пистата" няма да се окаже достатъчно дълга или може да блъсна някого). Спрях самолета и слязох. Беше топло. Свалих си онова оказало се много качествено якенце, което имам от много вече години. Пристегнах си го около тялото. Що ли...не знам. Спрях се при две лелки. Тази вдясно от мен не я виждах добре, но тази срещу мен беше по - скоро бабка. Беше с боядисана в червено коса. Беше срещу мен, но не гледаше към мен. Поне не през повечето време. Изчервенокосената дама намекна, че жени които са сами и в лошо материално положение може като нищо да започнат да...се занимават с прекомерно служене на Ерос..., така да се каже. После. Пийнах вода от несъществуваща чешма. Понеже се задържах над чешмата, един младеж ме попита много ли време ще се бавя. Отдръпхнах се и му казах, че няма проблем да го изчакам да пие. После щях да си допия. Стана му смешно. Наведе се, пи на набързо и отмина заедно със своя другар. Тръгнах към вкъщи. Застигнаха ме сестра ми и някаква млада кафявокоса слаба рапърка с прякор "Хрътката". Рапърката ми каза, че съм и се сторил по - атлетичен, но като се приближила видяла, че тази заблуда се дължи на пристягането с якето. Не се трогнах. Взех искрено да се смея. Бях брадясал и самодоволен. Продължих да се смея и когато извърнах поглед от нея и погледнах напред към посоката, в която тръгнахме тримата. И тя беше звезда, ама не бях я чувал или пък бях я забравил. По едно време бях в един друг град, в който съм учил. Минах през малък банков офис, където бяха Бобката, Силвия и някаква по - млада дама, която уж познавах физиономално, но в реалността нямаше такова нещо. Исках за нещо (незнайно какво) да говоря с Боби хулиганоида (момчето от предния сън), но той беше зает с телефонен разговор и го оставих. После се озовах у моето ново у дома (просторна бяла поне отвътре къща - бях само в една от стаите, но знаех, че къщата е голяма). Тук стана едно смесване на домашно и служебно. Един колега влезе в стаята за малко. Аз седях на компютъра си и бях отворил служебната си поща. Внимавах какво правя на компютъра със съзнанието, че...компютърните специалисти на фирмата могат да видят всяко мое действие (а уж си бях у дома). Посрещнах гости. Първо някакви непознати (и евентуално заедно с тях познатия ми колега), които само ми се показаха на вратата и после отидоха да се настанят (това може да е било преди момента с компютъра). След това дойдоха близки роднини. Вуйчо ми, братовчедите... С малкия братчед бяхме седнали на едно обикновено легло. Баща ми, прав върху леглото, ядосан нещо на малкия. Замахва да го удари, но се спира. Сплашва го. Аз вдигнах ръка между него и братчеда. Скарах му се. Вуйчо ми на отсрещното легло (откъм вратата). Сложил очила с голям диоптер. Гледа ни и се хили като тиква. Край.
  6. 28.10. Ядосан баща ми наби шут в...седалището. (Може и неволно да съм разменил последователността на някои епизоди) Сънувах, че съм отишъл в стола на работата, ама защо и аз не знам. Не бе то за да ям. Трябваше след това да ходя да изпълня някаква задача поставена ми от Шефа. Каква - я не помня я. Някакъв чичка явно ме извикал. Спрял съм се при масата му. Бъзика се с мен, пуска разни шеги. На съседна маса, едно момиче което не съм виждал на живо - смее се на шегите (момичето на галено зове се Беа). Последния повод за бъзикане беше, че телефонът ми стар (с копчета, малък). Леко се притесних и обясних, че смятам догодина да си купя нов. Тежък грях, мани мани. След това в някакъв непознат кабинет. Работя. Влиза някакъв едър циганин, който има нещо да се разговаря с колегата ми. Застанал циганинът до мен и нещо се бъзика с мен. Викам му да внимава как се държи (не с тези думи, но такъв беше смисълът на казаното от мен). Той не се стресна, а ми каза аз да внимавам, защото лесно могат да ми научат трите имена и адреса. Млъкнах. Писна ми на...шапката да работя за жълти стотинки и на всичкото отгоре разни чички и цигани да се бъзикат с мен и занимах за София "града голяма"! Директен телепорт в растящата, но нестарееща наша столица, която обаче не ме посрещна с отворени обятия. Летя си аз насам натам (и никой моля ви се не обръща внимание на този феномен). Взех да пускам парчета тоалетна хартия с написани връз тях с химикал разни мъдрости. Безкористно. За удоволствие. Не за да правя секта. Просто от нужда да споделям тази информация. И както си летя аз, гледам долу баща (може би около 45-годишен) с може би 18-годишната му руса красива дъщеря. Приземих се и се приближих към двоицата люде. Подадох на момичето едно от парчетата кенефна хартия с изписани от мен собственоръчно мъдрости. Тя прие този дар на Небето. Обаче баща и явно обладан от злите сили се ядоса. Погна ме. Обърнах му гръб и побягнах, но успя да ме застигне и да ми набие един шут в...седалището. Едър човек беше. Не ми помогна това, че му казах, че не съм сектант, а брошураджия. Отдалечих се на няколко десетки метра. Обърнах се към тях. Като ме видя, бащата взе да маха и да крещи. Пооправдавах се още малко. Настана нощ, месец изгрее, изкуствени светлини обсипят свода небесен. Летях летях и стигнах до някъв блок, в който живееха цигани. Влизам с летене вътре и гледам как 3-4 циганета се прибират от училище. Тогава ме споходи идеята да си създам духовна школа, в която да ги обуча да летят, а те да ми се възхищават като на голям духовен водач (нищо повече - нямах никакви планове да им градя криминални кариери , нито пък да им вредя по някакъв начин). Да ми се възхищават и да ме почитат, както и да изпитам някакво морално удовлетворение, че предал съм им туй рядко умение (ма не знам дали ако ги бях научил, нямаше да зачестят кражбите в София ). Сякаш се притесних да ги заговоря сите ромчета, затова спрях само последното от тях (може би бяха 2-3 клас макс). Хрумна ми, че ако с него създам духовна група, то може да привлече в нея и другарчетата си и да се превърнем в една летяща над София група. Опитът ми да превърна цигането в мой първи духовен ученик удари на камък. Чух някой да отключва входната врата на блока и от страх се мушнах под стълбището водещо към мазето. Първият урок, който щях да предам на избрания за мой ученик щеше да бъде "не яди вечер късно". Щях да им дам хляба в ръцете. Можеше да заработват в циркове и шоу програми. След това сънувам, че съм се спрял на метри от опашка хора, чакащи пред магазин за закуски. Йощ беше нощ. В опашката разпознавам моя бивш съученик Боби (Бобката, ма не Русанов). Не особено приятен ми типаж, който навремето не ми върна една книга. Поглеждам си телефона и хоп - какво да видя...Там най - различни стари снимки на Боби и други хора. Две от снимките - неприлични. На тях: Боби. Но аз нали не съм отмъстителен, не ги пуснах в интернет, а привиках момчето и му обясних какво става. Той се притесни. Отидохме в тоалетната на някакво заведение, където да огледа по - добре снимките на телефона ми, които се бяха оказали там незнайно как. Взех да му обяснявам какво става, но ми беше трудно да дишам и трудно говорех (може да ми е бил запушен носа в реалността). По някакъв начин (не видях да пуска блутут) той не само прехвърли всички снимки от моя на неговия телефон, но направи така (без нищо да натиска по клавиатурата), че изображенията да изчезнат от моя апарат. Конец
  7. Аз съм си аз

    "Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска, "Тайната Доктрина", т.III, стр.401. Аз съм си аз. Аз съм си най - големият авторитет в живота, макар и не абсолютен. Нямам 100% вяра на никой човек (живял, живеещ). Мога да харесам 99 неща в нещо и да не харесам едно. Мога да посоча (от моята камбанария) 99 неща за лоши в нещо и да преценя като добро 1 в това нещо (макар че съм доста наясно с относителността на тези понятия и не спирам да бъда наЯсно, дори когато не уточнявам тази си яснота по отношение на приятни или неприятни ми неща; даже когато изразявам позитивни или негативни мои настроения съм наясно в същия момент или малко след това, че нещата са относителни, че всяко нещо си има причина и т.н.). Не робувам (поне не изцяло) на авторитети, партии, религии, футболни клубове, книги. Без значение какви симпатии или антипатии имам, или какви мнения имам, те не са абсолютни, не са тотално твърди. Ако подкрепям нещо, подкрепям го толкова доколкото мога и чувствам и мисля за правилно, което не означава, че бих го подкрепил и в бъдеще, нито че ако подкрепя една проява на един човек, съм длъжен да съм настроен одобрително към всички негови прояви. Не се чувствам длъжен да вярвам напълно в нещо, само защото го е казал някой голям духовен учител (ако ще и да е най - популярният, ако ще и много позитивно да са ми въздействали словата му) - какво остава за политически личности или други непретендиращи (и на практика) непросветлени същества, каквото съм и аз. Не изпитвам трепетно благоговение и умиление пред нито един авторитет или идеология, нито се чувствам длъжен да се съобразявам с негови думи и заповеди, освен ако аз самият не сметна и не почувствам за нужно да се съобразя (без значение дали е духовен или не този авторитет). Без значение дали и доколко цитирам или не съответния човек, дали и доколко критикувам или хваля съответния човек, и без значение дали се въздържам от такива неща, и дали и доколко съм съгласен с/убеден в идеите му. Досега не съм срещнал нито един човек или пък философия за живота, които да са в тотално съответствие на моите размисли, желания, предположения (тоест на личностните ми особености), а и да срещна, пак няма да се чувствам длъжен да им се подчинявам на 100%,да се съгласявам с тях напълно и всякога, САМО заради съвпаденията ни към определен момент от време или САМО заради това, че в нещо са повече от мен (повече по отношение духовни знания, духовна извисеност, пари, визия, интелект...). Нямам и проблем да признавам чужди постижения и мои грешки (още по - лесно ми е да изтъквам обратното).
  8. Търсейки информация за гореспоменатата секта и нейния създател, видях и прочетох различни неща (не само в български интернет страници). Стигнах до напълно категоричния извод, че тези хора се занимават с разпространение на еротика и порнография. Както и с проституция. Те не го и крият (поне в различни свои интернет изяви). Ето един от материалите с които се запознах: "Руски гуру вербува българки в секта за секс (Снимки и видео)" ( http://www.hiclub.bg/Article/6278535.)
  9. “Дори и най-великият йоги, не може да гледа в очите на красива жена без семето му да скочи” - Шанкара (788 - 820 г.).

    "Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях като на игра, като на лек танц. Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват." Жан-Пол Бур.

     

    1. Сингам Сивов

      Сингам Сивов

      Поне що се касае до нежния пол, текстът на индиецът ми харесва повече. :D 

  10. Bea Bear

    Днес сутринта сънувах, че Беа (ма не малката, а голямата - демек Big Bea) идва към мен. А аз в същото време излизам от някакъв голям двор (виждах оградата му: черна, метална). Може би двор на предприятие. Беше се превърнала тя в голяма бяла плюшена мечка. Аз самият пък бях голяма синя плюшена мечка. Там където трябваше да има врата - нямаше врата. Беше празно. Много близо до прага на двора се срещнахме - от външната страна на оградата. Прегърнахме се.
  11. Лееейдис енд джентълменс, „Сингам филм“ ЕАД представя...ееееедна продукция създадена вчера и излъчена точно днес - 15 октомври (денят на рождение Мариус Куркинсково), една продукция която който иска може да пробва да тълкува (поне частично) - за което бих бил благодарен и бих го благословил, та уважаеми дами и господа представям ви моят филм: "Всичко е Едно (минало, настояще, бъдеще, тук и там). Фанстастика и прозаичност. Две части. Общо 6 епизода. Част I (Фентъзично) Айнщайн, Ботев, Ванга, Мусолини. (Под-съзнанието ми не спира да ме изненадва и в любопитни сюжети да ме супер често add-ва.) Сънищата - среден пръст в лицето на тая обсебваща кучка логиката! 1. Присъствувах на заснемането на игрален филм (български): фентъзи, за деца. Айнщайн беше застанал на прага на някаква къщица и говореше нещо с оживление. Малка тълпа го слушаше оживено. В дясната и част (мое дясно ) беше...Христо Ботев. Стоях малко в ляво, на десетина метра може би от мъничката тълпа. 2. В работно време бях изпратен да ида при...Ванга. Явно това съм го сънувал, защото на работата съм чувал изрази от сорта на: "Да не съм Ванга, да не съм врачка, да не съм петричката врачка." И пътувам към Ванга, която в съня ми явно че беше жива и живееше в нашаго града. По едно време ми хрумна да се придвижвам по - бавно, за да убия време. Пътувах...летейки...Ма не както обикновено - собственоръчно. Ами с летателен апарат приличащ на летящ джет или летяща блъскаща се количка. Летях надолу по улицата и стигнах до някакво непознато и навярно несъществуващо в реалността място в града: влязох в къщата на Баба Ванга (явно да я питам за работата нещо), ма нея я нямаше. Може да е имала куче водач и да е излязла с него на разходка. В следващия момент политам с летателния джет обратно към работата и се засичаме с моя бивш съученик Тодор. Той също на летателен апарат: двуместен (до него стоеше някакъв малко мургав лигавещ се юноша, когото не бих определил като циганин). Нарочно с Тодор се блъснахме с летателните машини (оттам оприличаването с блъскащи се колички). После взехме да си приказваме. В това уж днешно настояще имаше нещо от бъдещето: масовото летене в градска среда. Колите дето се движат по пътищата бяха излезли от употреба!! Викам на Тодор: "Представял ли си си преди 20 г., че сега ще пътуваме с летящи апарати?! Техниката се развива много бързо. Какво ли ще е след още 20 г. Живи и здрави ще видим." 3. Бях у нас в двора. Пак настояще, но за разлика от бъдещностичното настояще на т.2, това беше исторично настояще. В двора имаше мъж на средна възраст с прошарена коса, с кафява шапка с широка периферия и сив шлифер. Може би мафиозо някъв. Бяхме в България през 2017 г., но бяхме в същото време и в Италия по времето на Мусолини. Ошапения шлиферист планираше да убие дучето посредством наемен убиец, който трябваше да се превърне в самоубиец, щото след убийството на италианския диктатор, щяха да го сбарат и към оня свят подкарат. Операция "Куфар" предвиждаше убиецот да се шмугне в куфара, който да бъде пратен на дучето, който мислейки си, че вътре има безобиден подарък, да го отвори и онзи да изскочи и да го утепе. Някъде на улицата мярнах убиецът психопат от "Убежище от грехове", който в част от филма беше полицейски фашистки началник. Той мислеше да убие Фаелини (така се казваше решилият да се жертва в името на мафиотските интереси човек). Ще си кажете: искал е да го убие, за да спаси Мусолини! Нищо подобно. Забравете логиката тук. Искаше да го убие, за да заеме мястото му в куфара и не наетия от мафията Фаелини не за да спаси диктатора, а за да може той самият да го убие! Може би в търсене на слава. Fin на первая част. Послепис: Името на куфарния килър е"Фелини". Може би трябва да се пробвам като сценарист и режисьор у Холиууд. Част II (Прозаично-гастрономично с туристически уклон; скучно, по - кратко). Сънищата: зона свободна от логика. Много често се движим в лабиринта "има логика - няма логика". Явно не всичко е логика, колкото и нелогично да звучи това. 1. Бях в кварталния супермаркет. Там се засякох с един малко по - възрастен от мен мой познат, с който навремето учехме в едно и също даскало...Познатият на име Васил (но не Левски, не съм чак толкова стар), та познатият ми леко развълнуван се спира при мен в магазина (все едно съм някаква звезда) и ми казва, че докато аз съм с еди кое си презиме, той ще се зове с това презиме (представяйки го за своя фамилия, нищо че не му е). Бе и тук си е малко фантастика, ма карай. 2. Бях у нас на масата, на моето място и ядях нещо: не знам какво. Също така пиех нещо...нещо безалкохолно, незнайно какво. Поглеждам и виждам, че пия...че пия...лютеница! Лютеницата по някакви неведоми пътища божи се втечнила. В следващия момент седя на мястото на сестра ми и я гледам как стоя на мястото на майка ми и плюска торта като невидяла. В тортата имало яйца. В съня ми сестра ми имаше алергия към яйцата. Отнякъде чувам баща ми да казва, че тя може да яде ДО 5 яйца дневно без да пострада от алергията си и тя продължи да се тъпче с торта. 3. Вървя нагоре към балкана. Хубав, слънчев ден. Движа се нагоре по десния тротоар (бе трябва да си измислим българска дума за тротоар).Пред мен (ако не ме лаже паметта) на метри върви Васко (в сегашния си вид - гола глава), с раница на гърба. Вляво от мен гледам хората, на които не им се върви пеша и искат да излязат сред природата: пътуват с коли. Получила се е малка върволица. Задръстване. Видях една страшна бричка (като тия от филмите). С отворен капак, раздрънкана, едва се движи. Още малко ще започне да пуши. Край на втора, последна част. На житие съновно турям конец. Послеслов: Който иска да заповяда с тълкувания или просто да сподели с многомилионната ми аудитория свои интересни сънища.
  12. Ето една секта за която научих наскоро. Казва се "Каула Дхарма": пропагандира учението си в различни интернет сайтове, руска е и е стъпила на българска почва. Руските власти определят „Каула Дхарма” като секта, "в която се смесват будизъм, езотерика и… безразборни сексуални отношения и престъпления." Лидерът и е в бургаския арест и предстои да се разглежда дело срещу него в Русия. Обичан и възхваляван от едни (огромният процент от хилядите му фенове са жени), обвиняван в какво ли не от други: насилствено склоняване към проституция и снимане в порнографски филми на идващите да живеят при него и съпругата му жени, мъчения на деца, сексуално насилие над деца, убийство на дете. Естествено, той и последователите му отричат обвиненията (твърдят, че гуруто е жертва на политическа атака, защото не одобрявал властта в Русия, позволил си да приюти жени с аморално поведение преследвани от руските власти, държал огромната част от парите си в чужбина и това не се харесвало на споменатите власти). Пуснали са петиция за освобождаването му, водени от стремеж да го измъкнат от ръцете на правосъдието и смятат, че връщането му в Русия би било равносилно на подписването на смъртна присъда. Не знам доколко е невинен или виновен този 40-годишен руснак на име Сергей Кириенко, представящ се с имената Митрадевананда Парамахамса Свами. От това, което видях и чух на различни места във връзка с него ми се струва, че определено не е света вода ненапита. Но допускам, че може би в немалка степен обвиненията към него и организацията му са несправедливи. Друго, което си мисля, че Кириенко може да е пример за учител на Черното братство. Част от жените, които доброволно са отивали при Митрадевананда (с жена му през интернет предлагат помощ на жени в недобро социално положение), още преди това са се занимавали с порнография и проституция. Именно една от тези жени (някои от които самотни майки) после го обвинява в убийството на детето си (в обвинителния акт дошъл от Русия липсва яснота кога, къде и как е извършено предполагаемото убийство). След обвинението, негови последователи (включително майката, която според гуруто е била притисната от властите) започват да разпространяват видеозаписи с детето, с които да покажат, че е живо и здраво. Както казах, не знам доколко са основателни обвиненията към него: работа на съда е да установи (писанията в медиите, по принцип не могат да се приемат като напълно достоверни: вестниците могат и канибал да те изкарат). Определено обаче е човек притежаващ някои ценни качества (най ме впечатли умението му да изпада в кома; може и да спи на главата си, което също ме впечатли ). Нищо чудно да е бил йога не само в този, но и в минал живот. Но да се е изкривил. Не би било редно руският ексцентрик да бъде осъден за убийство, което изглежда не е извършил. Ако ще го осъдят - да е за реални престъпления. Не само той, но всеки заслужава да бъде осъден само за неща, които в действителност е сторил. Намирам го за интересна и колоритна личност: йога, веган, диабетик, духовен водач (определян в медиите като "секс гуру") и...евентуален престъпник. Не изключвам варианта някои от тези, които се обявяват срещу него, всъщност поне малко да му завиждат на начина на живот. Добро и помагащо на хората божество е в очите на едни (поне на думи е такъв в очите им) и злодей в очите на други. Истината може би е някъде по средата. Поживьом увидим, както казват от другата страна на Черно море. Някои материали за С. Кириенко и неговата организация: 1. Статия: http://e-burgas.com/post/koy-e-arestuvaniyat-v-burgas-svami-mitradevananda-paramahamsa-7733. 2. Статия: http://www.dnes.bg/temida/2017/09/20/ruskoto-seks-guru-v-koma-lekari-v-nevedenie-ioga-pohvat-e.353861. 3. Статия за едно от съдебните заседания в Окръжен съд - Бургас: https://www.burgasnews.com/2017/07/08/съдия-захариев-към-секс-гуруто-ти-гном/. 4. Предаване по Канал3: https://www.youtube.com/watch?v=YoJtAj_aqPM. 5. Предаване по БТВ: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/btv-reporterite-sex-guruto.html. Който има някакъв опит със сектите, може да го сподели тук или на лс.
  13. I am a s...dream machine! Който може и желае, да пробва да тълкува този и/или други от сънищата ми в блога. Имам навика да си записвам сънищата си (колкото по - скоро се записват след сънуването, толкова по - добре). Сънувах, че съм в някакъв голям магазин. Докато обикалях, управителят на магазина поиска от мен да ида в склада и да вдигна нещо си, което трябвало да го вдигне някой си Данчо (служител магазински). При все лекостта на възложената задача и тъй като клиентът цар е, аз отказах!! Тръгнах към касата, където нямаше ни маг-азинерка ни клиенти опашкарчета. Към съседната каса (където положението беше почти сходно), костенурски се придвижваше една баба, опирайки се на парапет и патерица. Покрай мястото на което трябваше да има магазинерка (при касата на бабата) мина едно малко русоляво синеоко детенце (не повече от 5-годишно). То подвигна на бабата: "Ей, динозавър!" Възрастната госпожа се усмихна и продължи. Задмина касата. По едно време се обърна с лице към посоката в която продължи момчето и...се строполи на земята. Бяха мили пода. Мили, но не и под-сушили! Женичката се пльосна гърбом на поду. За секунди загуби съзнание. Супераз и се притекох на поМОЩ. Върви ми на хероизъм сабалем. Помогнах и да се изправи, подадох и и патеричката. Пълзейки на колене, но с изпънат торс, послужих и като проходилка. Достигнахме бавничко до едно столче край една от стените в магазина. Старата дама поседя малко. Тръгна да се изправя и аз отново, коленичил послужих като подпора. Възрастната госпожа ме попита на ухо: "Кога продават евтино свинско със зеле?" Не знаех. Затова телефонирах на майка ми. Докато набирах майка ми, старата жена залитна ли, що ли, тестваше търпението ми ли..., не знам. Но взе да маа ръце си стари пред мен. Даже за миг се хвана за едната ми ръка. Успях все пак да остана на колене (да не пльосна се по корем), и телефона не изпуснах от ръка. Свързах се с майка ми и я попитах. Та не беше сигурна кой е денят хикс (с евтиното зеле и свинско), но каза, че мисли, че е сряда. Сподели също, че веднъж са я измамили (не са и направили сметката според намалението). Попитах майка ми дали иска нещо да им купя (на нея и баща ми) - тя не отговори (защото не ме чу) или просто аз не помня нейния отговор (по - скоро първото). Казах на бабата за намалението. Осъзнах, че сме сряда. Бабата се усмихна. Казах и да внимава да не я измамят. За момент извърнах поглед от нея. Когато се обърнах видях, че бабата всъщност е псевдобаба. Пред себе си гледах около 35-40-годишна жена, с червена коса, позната ми по лик отнейде (от реала). Когато я погледнах, тя беше в процес на доРАЗмаскиране (беше се нагодила мадамата като стара баба). Гледаше ме с уважение (поне според мен). Беше си направила социален експеримент. Станах на крака и взех нещо да и говоря. Тя сякаш се издължи (или полетя във въздуха, за което не съм сигурен, защото я гледах в очите, не в краката). След това извърнах поглед от нея. Трябваше да продължа с пазаруването. Бях се разсеял. Седях на място и се чудех какво още ще взимам. Червенокосата седна на столче вдясно от входа на магазина. Взех да обикалям. Обикалях и мислех какво още ще взимам. На едно място - пак срещнах управителя. Стоеше по някакъв начин над мен (с ръст ли, на щайга ли се беше покачил, левитираше ли...). С по - строг тон ми каза да съм свършил еди коя си работа, дето трябвало да я свърши Данчо. Изрепчих му се и аз на свой ред му казах с по - строг тон, че няма да свърша работата. Аз цар ли съм в магазина или на т`слата дръжката?! Той каза, че ще свърша работата, щял съм да бъда накаран (ако не ме лъже паметта). При което панагюрско-баташко-и т.н. кръв се разбунтува в младите ми мъжки вени и му казах громко: - Айде да видим как ще стане това! Нищо, че по някакъв чудодеен начин се бях озовал с очила на лицето и докато му се репчех зрението ми взе да дава фира..., тоест взе да намалява (но решимостта да се отстоявам - не). Продължих да обикалям из магазина и да си събирам покупки в торбата (стара и платнена, каквато ползваха у баба ми навремето). По едно време извадих един голям черен хляб, защото вече си бях сложил друг, по - малък (черен диетичен с не помня какви зрънца в него). Бога ми, дано не ме е видяла охраната (биха ме обявили за крадец). В един момент отидох при един отворен прозорец, при който се бяха събрали някакви момичета. Внимавайки да не ги настъпя, погледнах през прозореца. Защо ли и аз не зная. Докато обикалях из магазина (включително с летене) поглеждах към червенокосата псевдобаба, която беше седнала на една дълга пейка (в срещуположния край на онзи, в който я поставих по - рано да седне). Като видеше, че я гледам, обръщаше лицето си и си слагаше ръката пред него. Защо ли, не знам. По едно време чух някакви жени да си говорят за това как еди кои си се били разделили със скандал след дълъг брак, как разделите трябвало да стават кротко, с уважение. Сънувах и как кечиста Александър Русев (гордост българска, задокеанска ) пребива американския си колега Джон Сина в зимника на баба ми (но не наужким, което не беше хубаво разбира се). След това сънувах, че гледам по телевизията реклама на нов български филм (криминален за съжаление), в който участва певицата Дивна (беше с руса коса в съня). Показаха някакъв лежащ на земята по корем мъж в полицейска униформа (явно това беше мостра от филма). Някой (май жена героиня във филма) се беше навела до него, за да му оказва първа помощ (ако има смисъл от помощ...). Сцената не беше много реалистична. Заглавието на филма беше от сорта на: "Убитият полицай". След малко, на няколко метра от трупа (псевдотрупа) в кадър видях Дивна и други млади български актьори (поне един от мъжете ми беше познат от друг филм). С много радост обявяваха на зрителите предстоящото премиерно излъчване на новия сериал. След това сънувах, че съм на работа и колегата ми ми прошепва в ухото, че ще ми извади душичката. Нарече ме след като седнах при него "копеленце мръсно". Започнах с позитивен, дипломатичен, приятелски тон да го разпитвам за какво става дума, какво съм направил. Бях прав, а той - седнал. Опитвах се да го успокоя. Намекнах, че ако така ще я караме може да напусна (от което нямаше да сме доволни и двамата). Приближих се, наведох се, сложих ръка върху гърба му. Седнах до него. Той продължи агресивно да ми говори с тих тон и да ми показва някакви снимки. Не разбирах за какво става дума (говореше тихо, все едно се пазеше някой да не ни чуе). Единственото, което помня горе-долу от обясненията му е една черно-бяла снимка, на която мисля, че имаше русоляв юноша с рицарски доспехи и шлем, частично закриващ лицето му. Юношата сякаш беше в Дисни ленд. Не успявах да разбера какво ми обяснява колегата заради шепненето му и затова го помолих да ми обясни в друг момент, когато ще може да ми говори на по - висок тон. Той се съгласи.
  14. Сво-бодни-я из-бор!

    "Като казах това, по мое виждане свободният избор е отровен подарък. Да кажем, изпитание предложено на гордостта ни. Благодарение на тази свобода можем, действително, да се възгордеем да водим живота си както пожелаем. Само че, когато в нищо не ни върви, се обръщаме към небето, молим: "Помогнето ми!" Но небесните пратеници, били те Велики Водачи, или ангела ни хранител, тази сила, която бди над нас, може да се намеси само, ако напълно изоставим свободния си избор! Да си казваме: "Правя каквото си искам, но ако се давя, ти ще ме спасиш" е детинско виждане за връзките с божественото. Да не говорим за практичните молитви в стил: "Боже мой, моля Ви, направете така, че да спечеля от лотарията." Истинската молитва се състои в това да се предоставиш напълно на Бог. "Изоставям свободния си избop, постъпете с мен както намерите за добре, защото каквото правите, знам, че го правите от любов." Едва тогава водителите ни се намесват, връщат ни на правия път. Но повечето измежду нас се отказват от това просто действие. Дали инстинктивно не отгатваме, че божията воля не винаги ни устройва? Че Той никога не ще подпомогне не съвсем чистите ни начини да се сдобием с богатството, властта, някоя любов? Така хората често предпочитат да запазят свободния си избop. Правят "това, което искат", не винаги доброто и утежняват кармата си. Докато, ако се оставим да бъдем водени, можем да ускорим еволюцията си. Можем да преминем по-бързо етапите към божествената светлина, можем да избегнем лутанията из пътищата без изход. Единственият приемлив, свободен избор в последна сметка е този, който се състои в това, да се подчиниш на Бог. Най - големият мъдрец е този, който показва пълно смирение. Именно, чрез изоставянето на свободния си избор човек може да облекчи страданията си. Защото завръщането в материята е синоним на болка за душата. Наистина в това тяло от плът тя трябва да познае ужаса на желанието, на завистта, на глада, на жаждата, на болестта. Адът за нея е на земята." Откъс от "Траектория от един живот към друг", Пако Рабан. Това със смирението е много трудно изкуство. А и не винаги знаеш/усещаш, кое е божията воля за конкретния случай, а и дори да знаеш/усещаш, може да не си сигурен, че именно това е божията воля (тоест, няма как да си напълно убеден, че си се отказал от свободния си избор и си подчинил живота си на Божественото по отношение на абсолютно всички ситуации в живота ти). В този ред на мисли, пълното отказване от свободния избор е нещо, което не е никак лесно за постигане... То въобще възможно ли е човек напълно да се е отказал от свободния си избор? Може би се има предвид да се отказал за по - съществените неща. Бях прочел в един коментар коментар, че ангелите нямат свободна воля. Но те ангелите са друга бира.
  15. Из глава 1-ва от "Скитникът между звездите" на Джек Лондон: "Не, няма да ме обесят заради това убийство. За него бях осъден на доживотен затвор. Бях тридесет и шест годишен тогава. Сега съм на четиридесет и четири. Осемте години оттогава съм прекарал в Калифорнийския щатски затвор „Сан Куентин“. Пет от тях прекарах на тъмно. Наричаха го „строг тъмничен затвор“. Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията."

×