Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сингам Iасен

Участници
  • Общо Съдържание

    800
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Сингам Iасен last won the day on September 25

Сингам Iасен had the most liked content!

7 Следващи

За Сингам Iасен

  • Ранк
    Обичащ да споделя знания и впечатления

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

17716 посещения на профила
  1. Лееейдис енд джентълменс, „Сингам филм“ ЕАД представя...ееееедна продукция създадена вчера и излъчена точно днес - 15 октомври (денят на рождение Мариус Куркинсково), една продукция която който иска може да пробва да тълкува (поне частично) - за което бих бил благодарен и бих го благословил, та уважаеми дами и господа представям ви моят филм: "Всичко е Едно (минало, настояще, бъдеще, тук и там). Фанстастика и прозаичност. Две части. Общо 6 епизода. Част I (Фентъзично) Айнщайн, Ботев, Ванга, Мусолини. (Под-съзнанието ми не спира да ме изненадва и в любопитни сюжети да ме супер често add-ва.) Сънищата - среден пръст в лицето на тая обсебваща кучка логиката! 1. Присъствувах на заснемането на игрален филм (български): фентъзи, за деца. Айнщайн беше застанал на прага на някаква къщица и говореше нещо с оживление. Малка тълпа го слушаше оживено. В дясната и част (мое дясно ) беше...Христо Ботев. Стоях малко в ляво, на десетина метра може би от мъничката тълпа. 2. В работно време бях изпратен да ида при...Ванга. Явно това съм го сънувал, защото на работата съм чувал изрази от сорта на: "Да не съм Ванга, да не съм врачка, да не съм петричката врачка." И пътувам към Ванга, която в съня ми явно че беше жива и живееше в нашаго града. По едно време ми хрумна да се придвижвам по - бавно, за да убия време. Пътувах...летейки...Ма не както обикновено - собственоръчно. Ами с летателен апарат приличащ на летящ джет или летяща блъскаща се количка. Летях надолу по улицата и стигнах до някакво непознато и навярно несъществуващо в реалността място в града: влязох в къщата на Баба Ванга (явно да я питам за работата нещо), ма нея я нямаше. Може да е имала куче водач и да е излязла с него на разходка. В следващия момент политам с летателния джет обратно към работата и се засичаме с моя бивш съученик Тодор. Той също на летателен апарат: двуместен (до него стоеше някакъв малко мургав лигавещ се юноша, когото не бих определил като циганин). Нарочно с Тодор се блъснахме с летателните машини (оттам оприличаването с блъскащи се колички). После взехме да си приказваме. В това уж днешно настояще имаше нещо от бъдещето: масовото летене в градска среда. Колите дето се движат по пътищата бяха излезли от употреба!! Викам на Тодор: "Представял ли си си преди 20 г., че сега ще пътуваме с летящи апарати?! Техниката се развива много бързо. Какво ли ще е след още 20 г. Живи и здрави ще видим." 3. Бях у нас в двора. Пак настояще, но за разлика от бъдещностичното настояще на т.2, това беше исторично настояще. В двора имаше мъж на средна възраст с прошарена коса, с кафява шапка с широка периферия и сив шлифер. Може би мафиозо някъв. Бяхме в България през 2017 г., но бяхме в същото време и в Италия по времето на Мусолини. Ошапения шлиферист планираше да убие дучето посредством наемен убиец, който трябваше да се превърне в самоубиец, щото след убийството на италианския диктатор, щяха да го сбарат и към оня свят подкарат. Операция "Куфар" предвиждаше убиецот да се шмугне в куфара, който да бъде пратен на дучето, който мислейки си, че вътре има безобиден подарък, да го отвори и онзи да изскочи и да го утепе. Някъде на улицата мярнах убиецът психопат от "Убежище от грехове", който в част от филма беше полицейски фашистки началник. Той мислеше да убие Фаелини (така се казваше решилият да се жертва в името на мафиотските интереси човек). Ще си кажете: искал е да го убие, за да спаси Мусолини! Нищо подобно. Забравете логиката тук. Искаше да го убие, за да заеме мястото му в куфара и не наетия от мафията Фаелини не за да спаси диктатора, а за да може той самият да го убие! Може би в търсене на слава. Fin на первая част. Послепис: Името на куфарния килър е"Фелини". Може би трябва да се пробвам като сценарист и режисьор у Холиууд. Част II (Прозаично-гастрономично с туристически уклон; скучно, по - кратко). Сънищата: зона свободна от логика. Много често се движим в лабиринта "има логика - няма логика". Явно не всичко е логика, колкото и нелогично да звучи това. 1. Бях в кварталния супермаркет. Там се засякох с един малко по - възрастен от мен мой познат, с който навремето учехме в едно и също даскало...Познатият на име Васил (но не Левски, не съм чак толкова стар), та познатият ми леко развълнуван се спира при мен в магазина (все едно съм някаква звезда) и ми казва, че докато аз съм с еди кое си презиме, той ще се зове с това презиме (представяйки го за своя фамилия, нищо че не му е). Бе и тук си е малко фантастика, ма карай. 2. Бях у нас на масата, на моето място и ядях нещо: не знам какво. Също така пиех нещо...нещо безалкохолно, незнайно какво. Поглеждам и виждам, че пия...че пия...лютеница! Лютеницата по някакви неведоми пътища божи се втечнила. В следващия момент седя на мястото на сестра ми и я гледам как стоя на мястото на майка ми и плюска торта като невидяла. В тортата имало яйца. В съня ми сестра ми имаше алергия към яйцата. Отнякъде чувам баща ми да казва, че тя може да яде ДО 5 яйца дневно без да пострада от алергията си и тя продължи да се тъпче с торта. 3. Вървя нагоре към балкана. Хубав, слънчев ден. Движа се нагоре по десния тротоар (бе трябва да си измислим българска дума за тротоар).Пред мен (ако не ме лаже паметта) на метри върви Васко (в сегашния си вид - гола глава), с раница на гърба. Вляво от мен гледам хората, на които не им се върви пеша и искат да излязат сред природата: пътуват с коли. Получила се е малка върволица. Задръстване. Видях една страшна бричка (като тия от филмите). С отворен капак, раздрънкана, едва се движи. Още малко ще започне да пуши. Край на втора, последна част. На житие съновно турям конец. Послеслов: Който иска да заповяда с тълкувания или просто да сподели с многомилионната ми аудитория свои интересни сънища.
  2. Ето една секта за която научих наскоро. Казва се "Каула Дхарма": пропагандира учението си в различни интернет сайтове, руска е и е стъпила на българска почва. Руските власти определят „Каула Дхарма” като секта, "в която се смесват будизъм, езотерика и… безразборни сексуални отношения и престъпления." Лидерът и е в бургаския арест и предстои да се разглежда дело срещу него в Русия. Обичан и възхваляван от едни (огромният процент от хилядите му фенове са жени), обвиняван в какво ли не от други: насилствено склоняване към проституция и снимане в порнографски филми на идващите да живеят при него и съпругата му жени, мъчения на деца, сексуално насилие над деца, убийство на дете. Естествено, той и последователите му отричат обвиненията (твърдят, че гуруто е жертва на политическа атака, защото не одобрявал властта в Русия, позволил си да приюти жени с аморално поведение преследвани от руските власти, държал огромната част от парите си в чужбина и това не се харесвало на споменатите власти). Пуснали са петиция за освобождаването му, водени от стремеж да го измъкнат от ръцете на правосъдието и смятат, че връщането му в Русия би било равносилно на подписването на смъртна присъда. Не знам доколко е невинен или виновен този 40-годишен руснак на име Сергей Кириенко, представящ се с имената Митрадевананда Парамахамса Свами. От това, което видях и чух на различни места във връзка с него ми се струва, че определено не е света вода ненапита. Но допускам, че може би в немалка степен обвиненията към него и организацията му са несправедливи. Друго, което си мисля, че Кириенко може да е пример за учител на Черното братство. Част от жените, които доброволно са отивали при Митрадевананда (с жена му през интернет предлагат помощ на жени в недобро социално положение), още преди това са се занимавали с порнография и проституция. Именно една от тези жени (някои от които самотни майки) после го обвинява в убийството на детето си (в обвинителния акт дошъл от Русия липсва яснота кога, къде и как е извършено предполагаемото убийство). След обвинението, негови последователи (включително майката, която според гуруто е била притисната от властите) започват да разпространяват видеозаписи с детето, с които да покажат, че е живо и здраво. Както казах, не знам доколко са основателни обвиненията към него: работа на съда е да установи (писанията в медиите, по принцип не могат да се приемат като напълно достоверни: вестниците могат и канибал да те изкарат). Определено обаче е човек притежаващ някои ценни качества (най ме впечатли умението му да изпада в кома; може и да спи на главата си, което също ме впечатли ). Нищо чудно да е бил йога не само в този, но и в минал живот. Но да се е изкривил. Не би било редно руският ексцентрик да бъде осъден за убийство, което изглежда не е извършил. Ако ще го осъдят - да е за реални престъпления. Не само той, но всеки заслужава да бъде осъден само за неща, които в действителност е сторил. Намирам го за интересна и колоритна личност: йога, веган, диабетик, духовен водач (определян в медиите като "секс гуру") и...евентуален престъпник. Не изключвам варианта някои от тези, които се обявяват срещу него, всъщност поне малко да му завиждат на начина на живот. Добро и помагащо на хората божество е в очите на едни (поне на думи е такъв в очите им) и злодей в очите на други. Истината може би е някъде по средата. Поживьом увидим, както казват от другата страна на Черно море. Някои материали за С. Кириенко и неговата организация: 1. Статия: http://e-burgas.com/post/koy-e-arestuvaniyat-v-burgas-svami-mitradevananda-paramahamsa-7733. 2. Статия: http://www.dnes.bg/temida/2017/09/20/ruskoto-seks-guru-v-koma-lekari-v-nevedenie-ioga-pohvat-e.353861. 3. Статия за едно от съдебните заседания в Окръжен съд - Бургас: https://www.burgasnews.com/2017/07/08/съдия-захариев-към-секс-гуруто-ти-гном/. 4. Предаване по Канал3: https://www.youtube.com/watch?v=YoJtAj_aqPM. 5. Предаване по БТВ: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/btv-reporterite-sex-guruto.html. Който има някакъв опит със сектите, може да го сподели тук или на лс.
  3. I am a s...dream machine! Който може и желае, да пробва да тълкува този и/или други от сънищата ми в блога. Имам навика да си записвам сънищата си (колкото по - скоро се записват след сънуването, толкова по - добре). Сънувах, че съм в някакъв голям магазин. Докато обикалях, управителят на магазина поиска от мен да ида в склада и да вдигна нещо си, което трябвало да го вдигне някой си Данчо (служител магазински). При все лекостта на възложената задача и тъй като клиентът цар е, аз отказах!! Тръгнах към касата, където нямаше ни маг-азинерка ни клиенти опашкарчета. Към съседната каса (където положението беше почти сходно), костенурски се придвижваше една баба, опирайки се на парапет и патерица. Покрай мястото на което трябваше да има магазинерка (при касата на бабата) мина едно малко русоляво синеоко детенце (не повече от 5-годишно). То подвигна на бабата: "Ей, динозавър!" Възрастната госпожа се усмихна и продължи. Задмина касата. По едно време се обърна с лице към посоката в която продължи момчето и...се строполи на земята. Бяха мили пода. Мили, но не и под-сушили! Женичката се пльосна гърбом на поду. За секунди загуби съзнание. Супераз и се притекох на поМОЩ. Върви ми на хероизъм сабалем. Помогнах и да се изправи, подадох и и патеричката. Пълзейки на колене, но с изпънат торс, послужих и като проходилка. Достигнахме бавничко до едно столче край една от стените в магазина. Старата дама поседя малко. Тръгна да се изправя и аз отново, коленичил послужих като подпора. Възрастната госпожа ме попита на ухо: "Кога продават евтино свинско със зеле?" Не знаех. Затова телефонирах на майка ми. Докато набирах майка ми, старата жена залитна ли, що ли, тестваше търпението ми ли..., не знам. Но взе да маа ръце си стари пред мен. Даже за миг се хвана за едната ми ръка. Успях все пак да остана на колене (да не пльосна се по корем), и телефона не изпуснах от ръка. Свързах се с майка ми и я попитах. Та не беше сигурна кой е денят хикс (с евтиното зеле и свинско), но каза, че мисли, че е сряда. Сподели също, че веднъж са я измамили (не са и направили сметката според намалението). Попитах майка ми дали иска нещо да им купя (на нея и баща ми) - тя не отговори (защото не ме чу) или просто аз не помня нейния отговор (по - скоро първото). Казах на бабата за намалението. Осъзнах, че сме сряда. Бабата се усмихна. Казах и да внимава да не я измамят. За момент извърнах поглед от нея. Когато се обърнах видях, че бабата всъщност е псевдобаба. Пред себе си гледах около 35-40-годишна жена, с червена коса, позната ми по лик отнейде (от реала). Когато я погледнах, тя беше в процес на доРАЗмаскиране (беше се нагодила мадамата като стара баба). Гледаше ме с уважение (поне според мен). Беше си направила социален експеримент. Станах на крака и взех нещо да и говоря. Тя сякаш се издължи (или полетя във въздуха, за което не съм сигурен, защото я гледах в очите, не в краката). След това извърнах поглед от нея. Трябваше да продължа с пазаруването. Бях се разсеял. Седях на място и се чудех какво още ще взимам. Червенокосата седна на столче вдясно от входа на магазина. Взех да обикалям. Обикалях и мислех какво още ще взимам. На едно място - пак срещнах управителя. Стоеше по някакъв начин над мен (с ръст ли, на щайга ли се беше покачил, левитираше ли...). С по - строг тон ми каза да съм свършил еди коя си работа, дето трябвало да я свърши Данчо. Изрепчих му се и аз на свой ред му казах с по - строг тон, че няма да свърша работата. Аз цар ли съм в магазина или на т`слата дръжката?! Той каза, че ще свърша работата, щял съм да бъда накаран (ако не ме лъже паметта). При което панагюрско-баташко-и т.н. кръв се разбунтува в младите ми мъжки вени и му казах громко: - Айде да видим как ще стане това! Нищо, че по някакъв чудодеен начин се бях озовал с очила на лицето и докато му се репчех зрението ми взе да дава фира..., тоест взе да намалява (но решимостта да се отстоявам - не). Продължих да обикалям из магазина и да си събирам покупки в торбата (стара и платнена, каквато ползваха у баба ми навремето). По едно време извадих един голям черен хляб, защото вече си бях сложил друг, по - малък (черен диетичен с не помня какви зрънца в него). Бога ми, дано не ме е видяла охраната (биха ме обявили за крадец). В един момент отидох при един отворен прозорец, при който се бяха събрали някакви момичета. Внимавайки да не ги настъпя, погледнах през прозореца. Защо ли и аз не зная. Докато обикалях из магазина (включително с летене) поглеждах към червенокосата псевдобаба, която беше седнала на една дълга пейка (в срещуположния край на онзи, в който я поставих по - рано да седне). Като видеше, че я гледам, обръщаше лицето си и си слагаше ръката пред него. Защо ли, не знам. По едно време чух някакви жени да си говорят за това как еди кои си се били разделили със скандал след дълъг брак, как разделите трябвало да стават кротко, с уважение. Сънувах и как кечиста Александър Русев (гордост българска, задокеанска ) пребива американския си колега Джон Сина в зимника на баба ми (но не наужким, което не беше хубаво разбира се). След това сънувах, че гледам по телевизията реклама на нов български филм (криминален за съжаление), в който участва певицата Дивна (беше с руса коса в съня). Показаха някакъв лежащ на земята по корем мъж в полицейска униформа (явно това беше мостра от филма). Някой (май жена героиня във филма) се беше навела до него, за да му оказва първа помощ (ако има смисъл от помощ...). Сцената не беше много реалистична. Заглавието на филма беше от сорта на: "Убитият полицай". След малко, на няколко метра от трупа (псевдотрупа) в кадър видях Дивна и други млади български актьори (поне един от мъжете ми беше познат от друг филм). С много радост обявяваха на зрителите предстоящото премиерно излъчване на новия сериал. След това сънувах, че съм на работа и колегата ми ми прошепва в ухото, че ще ми извади душичката. Нарече ме след като седнах при него "копеленце мръсно". Започнах с позитивен, дипломатичен, приятелски тон да го разпитвам за какво става дума, какво съм направил. Бях прав, а той - седнал. Опитвах се да го успокоя. Намекнах, че ако така ще я караме може да напусна (от което нямаше да сме доволни и двамата). Приближих се, наведох се, сложих ръка върху гърба му. Седнах до него. Той продължи агресивно да ми говори с тих тон и да ми показва някакви снимки. Не разбирах за какво става дума (говореше тихо, все едно се пазеше някой да не ни чуе). Единственото, което помня горе-долу от обясненията му е една черно-бяла снимка, на която мисля, че имаше русоляв юноша с рицарски доспехи и шлем, частично закриващ лицето му. Юношата сякаш беше в Дисни ленд. Не успявах да разбера какво ми обяснява колегата заради шепненето му и затова го помолих да ми обясни в друг момент, когато ще може да ми говори на по - висок тон. Той се съгласи.
  4. Сво-бодни-я из-бор!

    "Като казах това, по мое виждане свободният избор е отровен подарък. Да кажем, изпитание предложено на гордостта ни. Благодарение на тази свобода можем, действително, да се възгордеем да водим живота си както пожелаем. Само че, когато в нищо не ни върви, се обръщаме към небето, молим: "Помогнето ми!" Но небесните пратеници, били те Велики Водачи, или ангела ни хранител, тази сила, която бди над нас, може да се намеси само, ако напълно изоставим свободния си избор! Да си казваме: "Правя каквото си искам, но ако се давя, ти ще ме спасиш" е детинско виждане за връзките с божественото. Да не говорим за практичните молитви в стил: "Боже мой, моля Ви, направете така, че да спечеля от лотарията." Истинската молитва се състои в това да се предоставиш напълно на Бог. "Изоставям свободния си избop, постъпете с мен както намерите за добре, защото каквото правите, знам, че го правите от любов." Едва тогава водителите ни се намесват, връщат ни на правия път. Но повечето измежду нас се отказват от това просто действие. Дали инстинктивно не отгатваме, че божията воля не винаги ни устройва? Че Той никога не ще подпомогне не съвсем чистите ни начини да се сдобием с богатството, властта, някоя любов? Така хората често предпочитат да запазят свободния си избop. Правят "това, което искат", не винаги доброто и утежняват кармата си. Докато, ако се оставим да бъдем водени, можем да ускорим еволюцията си. Можем да преминем по-бързо етапите към божествената светлина, можем да избегнем лутанията из пътищата без изход. Единственият приемлив, свободен избор в последна сметка е този, който се състои в това, да се подчиниш на Бог. Най - големият мъдрец е този, който показва пълно смирение. Именно, чрез изоставянето на свободния си избор човек може да облекчи страданията си. Защото завръщането в материята е синоним на болка за душата. Наистина в това тяло от плът тя трябва да познае ужаса на желанието, на завистта, на глада, на жаждата, на болестта. Адът за нея е на земята." Откъс от "Траектория от един живот към друг", Пако Рабан. Това със смирението е много трудно изкуство. А и не винаги знаеш/усещаш, кое е божията воля за конкретния случай, а и дори да знаеш/усещаш, може да не си сигурен, че именно това е божията воля (тоест, няма как да си напълно убеден, че си се отказал от свободния си избор и си подчинил живота си на Божественото по отношение на абсолютно всички ситуации в живота ти). В този ред на мисли, пълното отказване от свободния избор е нещо, което не е никак лесно за постигане... То въобще възможно ли е човек напълно да се е отказал от свободния си избор? Може би се има предвид да се отказал за по - съществените неща. Бях прочел в един коментар коментар, че ангелите нямат свободна воля. Но те ангелите са друга бира.
  5. Из глава 1-ва от "Скитникът между звездите" на Джек Лондон: "Не, няма да ме обесят заради това убийство. За него бях осъден на доживотен затвор. Бях тридесет и шест годишен тогава. Сега съм на четиридесет и четири. Осемте години оттогава съм прекарал в Калифорнийския щатски затвор „Сан Куентин“. Пет от тях прекарах на тъмно. Наричаха го „строг тъмничен затвор“. Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията."

  6. Историята на България

    Урвич Кокалянски: https://bg.wikipedia.org/wiki/Урвич_(Кокалянски).
  7. Блудницата

    Пустинна роза - блудницата Коня, 17 октомври 1244 година Представи се като Шамс от Тебриз, а после каза най-странното нещо, което съм чувала някога: - Някои хора започват живота със съвършена сияйна аура, после обаче губят цветовете си и помръкват. Ти май си от тях. Навремето аурата ти е била по-бяла и от крем, на жълти и розови точици, ала с годините е помръкнала. Сега е светлокафява. Не ти ли е мъчно за първоначалните ти цветове? Не искаш ли да се съединиш с истинската си същност? Погледнах го, не знаех какво да кажа. - Аурата ти е изгубила блясъка си, защото през всичките тези години си си втълпявала, че си мръсна отвън и отвътре. - Но аз наистина съм мръсна - възразих и прехапах устна. - Толкова ли не знаеш с какво се прехранвам? - Нека ти разкажа една история. И ми разправи ето какво: Веднъж една блудница минала покрай улично псе. Животното се задъхвало от прежурящото слънце, било жадно и безпомощно. Без да губи и миг, блудницата си изула обувката и я напълнила от най-близкия кладенец с вода - да напои кучето. След това си продължила по пътя. На другия ден срещнала един суфист - много мъдър човек. Още щом я видял, той й целунал ръцете. Блудницата се изумила. Той обаче й казал, че е проявила към кучето чистосърдечна доброта и затова всичките й грехове са били опростени още на мига. Разбрах какво се опитва да ми каже Шамс от Тебриз, но дълбоко в себе си не му повярвах. Затова рекох: - Можеш да бъдеш сигурен, че и всички кучета в Коня да нахраня, пак няма да бъде достатъчно за изкуплението ми. - Няма откъде да знаеш, това го знае само Бог. Пък и какво те кара да мислиш, че някой от мъжете, изтикали те днес от джамията, е по-близо до Бога? - И да не са по-близо до Бога, кой ще им го каже? - отвърнах, понеже Шамс не ме беше убедил. - Ти ли? Дервишът обаче поклати глава. - Не, тези работи не стават така. Не аз, а ти трябва да им го кажеш. - Нима смяташ, че ще ме послушат? Те ме мразят. - Ще те послушат - отсече решително дервишът. - Понеже няма такова нещо като „те", както няма и „аз". Единственото, което трябва да сториш, е да помниш, че всичко и всички във всемира са свързани помежду си. Ние не сме стотици хиляди различни неща. Всички ние сме Едно. Зачаках да ми обясни, но той продължи: - Това е едно от 40-те правила: искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. Известно време дервишът мълча, сетне добави: - Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение при положение, че самата ти не се смяташ достойна за уважение. Стоях и не можех да промълвя и дума - усетих как действителността, за която се бях вкопчила, бавно се изплъзва и отдалечава. Спомних си всички мъже, с които бях спала: как са миришели, как са ме галели с мазолести длани, как са крещели, докато са свършвали... Бях виждала как добри момчета се превръщат в чудовища, а чудовищата - в добри момчета. Преди време имах един клиент, който заплюваше проститутките, докато спеше с тях. - Мръсница - ето какво повтаряше, докато ми плюеше в устата и по лицето. - Мръсна пачавра. А този дервиш седнал да ме убеждава, че съм по-чиста и от планински извор. Възприех го като безвкусна шега, но когато се насилих да се засмея, звукът не мина през гърлото ми и накрая аз се разхлипах пряко волята си. - Миналото е водовъртеж. Ако допуснеш да властва над сегашния миг, то ще те засмуче - каза Шамс, сякаш прочел мислите ми. - Времето е илюзия. Живей за мига. Само това е важно. След като го изрече, извади от вътрешния джоб на наметалото си копринена кърпичка. - Задръж я - подкани. - Подари ми я един добър човек в Багдад, но на теб ти трябва повече, отколкото на мен. Да ти напомня, че сърцето ти е чисто и носиш в себе си Бога. - След тези думи дервишът грабна тоягата и се изправи, готов за път. - Просто се махни от бордея! - Къде? Как? Нямам къде да отида. - Нека това не те спира - отвърна с блеснали очи Шамс. - Не се плаши къде ще те отведе пътят! Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение! Аз кимнах. Не се налагаше да питам - и така бях наясно, че това е поредното Правило. Из "Любов" Елиф Шафак
  8. Забавно - 2

    Силвер Нури (Силвия Кацарова) в бърлогата на белия вълк. https://gospodari.com/волен-сидеров-става-барабанист-и-пробива-в-музиката-video80644.html?fb_action_ids=613867032136535&fb_action_types=og.comments
  9. Забавно - 2

    Ефесяни, 5 глава : 22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). На някои силата им е разпределена по цялото тяло, а на други е концентрирана в едно място.
  10. "Пътят към греха крие особена противоречивост. И най - големите бъдещи тирани в световната история уверявали, че ще донесат справедливост и благоденствие на хората. Може и да са го мислели. Някои донжуановци казват на всяка срещната жена, че я обичат. Случва се в момента да си вярват, но те просто я искат в леглото. Някаква организация събира средства за тежко болни хора и всички дават състрадателно пари. Парите и организацията изчезват, но лъжливите благотворители наистина са възнамерявали да правят добро. Дошло е обаче изкушението, а с него и падението. С една дума, най - успешно се върви към злото, като се използва силата на доброто и те движат отначало чудесни намерения. Даже осъзнато лоши хора не казват никога "аз съм лош човек". Те държат най - безсрамните тиради за почтеност и морал. Разчувстват се, когато говорят, но злото у тях надделява. Тази несамостоятелност на греха доказва могъществото на доброто. А страхът да се декларира явно злото е неволен опит на всеки грешник да се скрие от Божията справедливост. Естествено, в човека има винаги нещо добро, колкото и далеч да е стигнал в греха си. Но все държи да бъде хвален, а истината го разгневява." "Християнска етика", стр. 69 (изд. "Слънце", София, 2003 г.).
  11. Мое биографично изследване, посветено на прочутия американски ясновидец и лечител Едгар Кейси. Разделено е в 4 части. "Биография на Едгар Кейси". Част I: https://hiksus.blogspot.bg/2017/09/i_30.html. Част II: https://hiksus.blogspot.bg/2017/09/ii_30.html. Част III: https://hiksus.blogspot.bg/2017/09/iii.html. Част IV:https://hiksus.blogspot.bg/2017/09/iv.html.
  12. "Ако някой мисли само за земния си живот, за ядене и пиене и спане с противоположния пол, за трупане на богатство и разширяване на бизнеса си, за контрол на пазара по целият свят, нима той не служи на доброто? Разбира се че служи. Той е като земният червей. Земните червеи са много полезни същества. Те приемат почва през единият си край, прокарват я през храносмилателната си система и я отделят през другият си край, така раздвижвайки я и правейки я по-полезна за растителното царство. Да, материалистите са като земните червеи. Те прекарват живота си мелейки, тоест прекарвайки през себе си инертна материя, насищат я със своята енергия и я подготвят за по-висша работа. Не говорете срещу материалистите. Те са много полезни, те трансформират материята като я прекарват през себе си. Създателят е подготвил най-различни работи за хората и тези които избират такъв живот облагородяват цялата планета със службата си. Вижте земята – колко много материя има за трансформиране! И веднъж трансформирана – духовните хора могат да я използват и да работят с нея на по-високо ниво. Да, те също работят с материя, но с по-фина такава, с материята на мислите и чувствата, на свой ред подготвяйки я за по-висш клас същества. Така че има една цялостна верига от същества които работят да трансформират материята: растенията работят за да трансформират минералната материя, животните работят за да трансформират растителната материя, хората трансформират животинската материя, и така нататък, докато стигнем самият Господ Бог. Вече съм ви обяснявал как Бог се храни с плодовете на Серафимите и Херувимите. Разбира се, това е просто образ който да ви помогне да разберете нещата." Бонфен, 17 август, 1966 г. Из "Любов и сексуалност" (гл. VIII), Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванов).
  13. "Сатаната е индивидуалист. Той нарушава заповедите на Небето, които налагат спазването на определено морално поведение. Той ни вдъхновява с мечти и надежди. Той ни удостоява с горчивина и недоволство, но накрая ни води към по-доброто и по такъв начин служи преди всичко на Доброто. Той е „силата що зло желае, но все добро твори.“ Кърт Селигмън, „Магия, Свърхестествено и Религия“. Една жена, също с интереси в езотериката, каза че тези думи са тъпотии. Обясних и, че ги намирам за мъдри и че може би ще обясня защо смятам така в статия, но не ми се занимаваше и не се стигна до статия. Тя ми отговори, че "в пътя на Лъжата и Смъртта, най-лесно и приятно се влиза на игра, с малка истина, изказана чаровно." Уточнявам го и тук: Това е мисъл на някакъв човек (не знам какъв) от негова книга (чието заглавие не ми звучи като сатанинско). Имам определени езотерични знания, на базата на които съзирам истини в изказването. Нямам предвид влизане в някакъв определен път. Просто от гледна точка на определени окултни знания - намирам казаното за вярно и за невписващо се в двуполюсното, чернобяло мислене. Всеки сам си преценява какво да прави и какво не в живота си. Всичко си е свързано с някаква цена, с някакви последствия. Трябва да си глупак и мазохист, че зорлем да вършиш зло с идеята, че после (неизвестно кога и на каква цена) ще стигнеш до по - добро. Особено, ако не ти е присърце да си злодей. То тези, които са си зли и си ги влече да злотворстват, все ще си намерят причини и оправдания да правят това или онова. Не можах да разбера кой е Кърт Селигман - не го знам какъв е бил, нито съм чел книгата му (думите са извадени от друга книга, където са цитирани). Как гледате вие на тези думи? Истина? Лъжа? Полуистина? Ако ги намирате за истинни, смятате ли, че биха могли да са опасни? Тоест, да вкарат някой в лош път.
  14. Из "Космическият баланс": глава от книгата "Как сами да проектираме бъдещето": автори Марк Търстън и Кристофър Фейзъл. Книга написана въз основа на големия американски пророк Едгар Кейси. "В подобен дух християнският философ Рудолф Щайнер описва Христос като точка на равновесие между два полюса. Освен това той идентифицира двете крайности, които пораждат зло, две посоки на отклонение от духовния ни път. Едната крайност нарича влияние на Луцифер, духовно залитане на илюзии. Това е изкушение от някакъв вид егоизъм, който иска твърде много за себе си. Луцифер ни насърчава да се ласкаем и да вярваме, че сме по - мъдри и просветени, отколкото сме в действителност. Ако се отклоним от средния път и последваме Луцифер, навлизаме в духовно небитие, изоставяйки земните отговорности. Противоположното отклонение Щайнер нарича влияние на Ариман (заимствано е от името на древноперсийския бог на злото) - чисто материалистично съзнание, което призовава гласа на отрицанието. Подтиквайки ни да вярваме само в онова, което можем да видим и докоснем, Ариман се опитва да опровергае всяко признаване на духовната реалност. Между тези две крайности Щайнер поставя Христос, който ги овладява и е способен да ги трансформира и да хармонизира енергиите им в творчески баланс. Кейси предложил поразително сходна картина. Той определял като единствен и безспорен грях егоизма, който се проявява по два различни начина - илюзии и самовъзвеличаване (което означава да имаме твърде високо мнение за себе си) и отричане на по - висшата ни природа (което означава да се подценяваме); и двата са неразделна част от егоистичното търсене на лесен път. Освен това Кейси е внушавал подобна идея за ролята на Христос с твърдението, че само Христос може да бъде пресечна точка на двете крайности." Интересни неща за Луцифер, Ариман, Христос, арх. Михаил, човешката еволюция и т.н. са разправени в аудио лекциите на Иван Стаменов - Стопанина: "Пришествието на Ариман" е заглавието им. Налични са в различни сайтове.
  15. Бил съм и Луцифер

    "Днес сутринта сънувах, че аз съм Луцифер и че дразня Сатаната, който в съня ми беше нещо различно от Луцифер (мен в случая) и по - зло и силно. Видях как очите му станаха кърваво червени. Сънувах и че наблюдавам тълпа от хора, които се движеха нанякъде. Бяха радостни. Звучеше някаква тържествена музика. Все едно се случваше някакво значимо историческо събитие. Аз ги наблюдавах отгоре. Бях с нормален ръст. Наведох се. Те бяха лилипути: високи по максимум 5-6 см. Виждах само чернеещите им се глави. Бяха обединени от една радост, бяха като едно. Сетих се за мравките. Помислих си, че усещането да си част от тълпата е хубаво." На всеки му се ще да е част от нещо.
×