Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ "Климент Охридски". От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на "Диалог" - списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят.
По - долният текст е коментар от профила и във Фейсбук на тема "национализъм".
Д.Г.:
Георги Величков, говориш като тези, които ругаят либерализма, но не знаят какво е либерализъм и без да си дават сметка, че има различни видове либерализъм. Национализмът не изключва човещината и първо да бъдем човеци, напротив!
Не е вярно, че национализмът е втълпяване на чувство за превъзходство на една нация над друга. Не е и вярно, че е капсулиране.
Има различни видове национализъм и аз не приемам априори, че национализмът е нещо негативно, напротив. Защото националист и ксенофоб са две различни неща.
Национализъм, който е изолационистки, ксенофобски, фанатичен, агресивен, милитаристичен, експазионистичен или месиански, е достоен за презрение.
Той няма нищо общо с разбиранията на големите ни възрожденски националисти като Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов и т.н.
Но какво лошо има в просветения демократичен национализъм, без отричане на правото и на другите да обичат и ценят доброто в страните си, без фаворизиране и фетишизиране на собствената държава или народ, без месиански бълнувания?
Какво лошо има човек да изпитва обич към родното, гордост и познаване на постиженията на своя народ и на своята държава, да цени добрите качества и силните страни на своята нация?
Такъв национализъм е градивен и обединява хората, особено в години на изпитания.
Българският национализъм, например, между двете световни войни не е войнствен, нито враждебен, той не разделя, а обединява. Той е естествен израз и на родолюбие, и същевременно на съчувствие и солидарност с останалите извън пределите на България, на територията на Гърция, Турция, Югославия и Румъния българи, подложени на жестоко етническо прочистване и преследване.
Той е демократичен и градивен, а не милитаристичен и се стреми към мирен реваншизъм. Той пледира за правата на българските малцинства, особено на българите в Македония, подложени на масов и индивидуален терор и опит за претопяване. Не само българи, но и чужди журналисти като Анри Поззи и други наблюдатели свидетелстват с потрес за мъченията и издевателствата, на които гърци и сърби подлагат българите в Македония.
Обаче тогавашният българин очевидно е бил доста по-просветен, по-интелигентен и по-християнин, и от съседите си, и от нас, днешните българи. Затова и тогавашният български национализъм не води до омраза към всички сърби, гърци, турци и румънци, а до съчувствие към жертвите на съответната сръбска или гръцка политика и до настояване, вкл. пред Обществото на народите да се облекчи съдбата им.
И е показателно за духа на тогавашните българи, че бедна и разорена България приема радушно и осигурява и подслон, и препитание на повече от половин милион бежанци!
Хора, стекли се в България откъде ли не и пристигнали без нищо – дрипави, боси и гладни, изтерзани. И не само на българи, но и на арменци, а по-късно и на руснаци, украинци, кавказци, мюсюлмани, калмици, бягащи от издевателствата на болшевиките, протягат ръка тогавашните българи и ги приемат гостоприемно, за да делят оскъдния си залък с тях.
А през Втората световна война българите често отварят домовете и сърцата си за нелегално пребиваващи у нас немски, полски, германски, австрийски евреи. Това е истинският български дух – доброта, любов и състрадание към ближния, а не омраза и крясъци, примитивни страхове.
Така че не национализмът трябва да ни притеснява, а псевдонационализмът, който вместо да възпитава любов към България, насажда страх, враждебност, подозрителност и дори агресивност към другите, към различните, към чужденците.
Има огромна разлика между българския проевропейски и просвещенски национализъм и ... антиевропейския, агресивен, креслив псевдо-национализъм на *****1 и на други подобни партийки.
Да защитаваш националните си интереси не е отживелица.
-------------------------------------
Бел. моя:
1. Цензурирах името на политическата сила, защото е действаща.