Сингам I Шишман Асен

Участници
  • Общо Съдържание

    730
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

7 Следващи

За Сингам I Шишман Асен

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

16709 посещения на профила
  1. Нещо, което може да изненада мнозина от онези, които ще да го прочетат. Вървял е той от дом на дом, по чужди врати често чукал. Под старо дъбово крило той таз проста песен слушал. В мелодията и в звука, тъй е била все чиста тя, Че имало е истина една - божествената ни мечта. Сърце, превърнато на камък, пробуждало се от тъмата. Блуждаещ над тъмнината пламък издигал се е над гората. Но хората, отрекли Бог, във тъмнината те живели, отрова сложили му те и в чашата му я налели. И казали: "Бъди проклет!" Изпий до дъно тази чаша!... И песента ти не е наша, и истината ти не е за нас!" Това по - горе е стихотворение на Йосиф Висарионович Джугашвили - Сталин, от времето, когато е бил юноша. Преди да стане революционер е учил в семинария. Всичко тече, всичко се променя. Текстът е взет от книгата "Окултният Сталин" на Антон Первушин. Снимката също може да ви шашне.
  2. Божидар Димитров: 6 мита за Втората световна война 1. „Странната” война – съюзниците не воюват между септември 1939 – май 1940. 2. САЩ били неутрални до 6.ХІІ.1941 г. (нападението срещу Пърл Харбър). 3. Съюзническите армии – на Финландия, Словакия, Италия, Унгария, Румъния, България и Хърватска, наклонили за дълго време везните в полза на Оста. 4. СССР загубил сраженията в 1941, защото Сталин не се доверил на разузнаването и поради това авиацията и танковете били унищожени в поделенията си още на 22 юни 1941 от масираната въздушна атака. А танковете били по стари от немските . С това режимът на Сталин, а и последвалите го комунистически ръководители оправдаваха поражението. А също и с разстрела на голяма част от висшите командни кадри на Червената армия през 1937 – 1938 г. 5. мит – Ленд – лиза, т. е. помощта на САЩ спасил СССР от разгром. 6. Загубите на СССР. Целият материал: https://offnews.bg/nashite-avtori/bozhidar-dimitrov-6-mita-za-vtorata-svetovna-vojna-383115.html.
  3. Сънувах, че съм на някакво непознато място (нямах съзнанието да е родния ми град). На улицата на която бях не виждах почти нищо наоколо (не съм оглеждал просто; нямах съзнанието да има други хора освен мен и още един). Пред мен имаше едно цигане, максимум 10-11-годишно. По едно време го прегърнах дружески през раменете. Радвах му се. Не съм напълно сигурен, но май му казах радостно: "Ей, цигане!" Сега се сещам за едно малко (може би максимум 6-7-годишно) циганче, с което пътувахме в един и същи автобус преди около 2 г. Направи ми впечатление, че се държи възпитано. По едно време, един голям бял мъж (може би възпитател в някакво учебно заведение за изоставени деца) го извика от другия край на автобуса с думи от рода на: "Ей, шемет, идвай че трябва да слизаме." Помислих си, че от това дете току виж излязло добър гражданин на републиката. Сънувах и някакъв мъж, който разговаряше с майка ми и баща ми (приличаше малко на починалия щангист Величко Чолаков). Беше в синя работна престилка и държеше резачка (кръгла, не от продълговатите). Щеше да дооформя нещо с нея. Беше започнал да прави лодка от голямо парче дърво. Аз стоях на няколко метра встрани и ги наблюдавах докато коментираха нещо (явно родителите ми бяха направили някаква поръчка при него). Намирахме се в просторната му, светла и с висок таван работилница. Сънувах за трети път и че сайтът sibir.bg отново работи след като беше спрян преди месец и нещо.
  4. И какво означава думата "номине"? Нумизматика и номенклатура са си две различни неща.
  5. Бях започнал да чета "Алексис Зорбас" на Казандзакис, но ме домързя и я оставих след 30-40 страници. Някой ден живот и здраве може пак да я подхвана.
  6. "Скитникът между звездите" (Джек Лондон)

    Представям на вниманието ви откъс от "Скитникът между звездите" - фентъзи роман на американския писател Джек Лондон (1876 -1916). Романът е публикуван за пръв път от издателство "Макмилън" през 1915 г., а по - късно е преиздаден под заглавието "Смирителната риза". Препоръчвам книгата на всички онези от вас, които обичат да четат художествена литература и езотерика. В момента съм стигнал до малко след средата на четивото и го намирам за интересно и вдъхновяващо. Това е история за победа на духа над плътта и на волята над насилието. Даръл Стандинг - главният герой на романа, е професор по агрономия в Калифорнийския университет, който в пристъп на гняв убива свой колега и заради това е осъден на доживотен затвор. Присъдата му е заменена със смъртна, защото удря един от надзирателите. Той и други четиредесет затворници са натопени, че готвят взрив в затвора и биват подложени на мъчения, за да издадат къде е скрит динамитът (на практика - такъв няма). Стандинг прекарва дни в мрак, жестоко пристегнат в усмирителна риза. Тогава именно се научава да осъществява най - вълнуващите и интересни пътешествия в своя живот, пътешествия във времето и пространството... Цитат от глава 12-та:"Преди всичко Бергсон[8] е прав. Животът не може да бъде обяснен със средствата на интелекта. Както Конфуций е казал много отдавна: „Щом толкова малко знаем за живота, можем ли да опознаем смъртта?“ А ние наистина не знаем нищо за живота, щом не можем да го обясним със средствата на разума. Ние познаваме живота само като явление, както един дивак може да разбира динамо, но ние не знаем нищо за живота ноуменално[9], нищо за естеството на истинската същина на живота. На второ място, Мартинети греши, когато твърди, че материята представлява единствената загадка и единствената реалност. Аз казвам и както можеш да си дадеш сметка, читателю, говоря като човек, който го разбира — казвам, че материята е единствената илюзия. Конт[10] е наричал света, който е равностоен на материята, „великия фетиш“, а и аз съм съгласен с Конт. Животът това е реалност и мистерия. Животът безкрайно се различава от обикновеното химично вещество, което непрекъснато се мени при всички видове движения. Животът се запазва. Животът е огнената нишка, която минава през всички видове материя. Аз зная, аз съм животът. Аз съм живял в десет хиляди поколения. Аз съм живял милиони години. Притежавал съм много тела. Аз, притежателят на тези многобройни тела, съм се запазил. Аз съм животът. Аз съм неизгасимата искра, която вечно припламва и изненадва лицето на времето, вечно налага моята воля и излива моя гняв върху тези бучки натрупана материя, които се наричат тела и които преходно съм обитавал. Ето на, вижте. Този мой пръст, тъй бърз спрямо усещания, толкова чувствителен към външни влияния, толкова точен в многообразните си умения, толкова твърд и силен при свиване, огъване и сковаване, с помощта на хитроумните лостове — този пръст не съм аз. Отрежете го. Аз оставам жив. Тялото е осакатено. Аз не съм осакатен. Духът, който съм аз е здрав. Добре. Отрежете всичките ми пръсти. Аз съм си аз. Духът е цял. Отрежете двете ми ръце до китките, отрежете двете ръце до раменната става. Отрежете двата крака до хълбоците. И аз непокоримият и неунищожимият, аз ще остана жив. Ставам ли нещо по-малко от тези осакатявания, от това смаляване на плътта? Положително не! Острижете ми косата. Отрежете с остри бръсначи устните ми, ушите, носа, изтръгнете от корен очите и там, запрян в този обезличен череп, прикачен към изпокълцано и обезобразено туловище, там — в тази килия от химическа плът — все още ще бъда аз, необезобразен, ненамален. О, сърцето още бие. Прекрасно. Изрежете сърцето или, по-добре хвърлете останките от плътта в машина с хиляди остриета и ги направете на кайма… и аз, аз — не ме ли разбирате — целият дух, и мистерия, и жизненият огън, и самият ми живот — аз се отделям и излитам. Аз не съм загинал. Само тялото е загинало, а тялото не съм аз. Струва ми се полковник дьо Роша е бил прав, когато е твъдял, че с принудата на своята воля е изпратил момичето Жозефин, докато е била в хипнотичен транс, назад през осемнадесетте години, които бе изживяла, назад през мълчанието и мрака преди да е била родена, назад през светлината на предишно съществувание, когато е била прикован на легло старец, бившият артилерист Жан-Клод Бурдон. И аз вярвам, че полковник дьо Роша наистина е хипнотизирал възкресената сянка на стареца и с принудата на волята си го е изпратил назад през седемдесетте години на неговия живот, обратно в мрака и през мрака исветлината на деня, когато той е бил порочната стара жена Филомен Картерон. Не ти ли показах вече, читателю, че в отминали времена съм обитавал различни бучки натрупана материя и съм бил граф Гийом дьо Сент Мор, мизерен и безименен отшелник в Египет и момчето Джеси, чийто баща е бил капитан на четиридесет фургона по времето на великото преселение на запад? А сега, не съм ли сега, докато пиша тези редове, Даръл Стандинг, осъдения на смърт в затвора Фолсъм и някогашен професор по агрономия във факултета по селскостопански науки на Калифорнийския университет? Материята е велика илюзия. Тоест материята се появява в дадена форма, а външната форма е привидна. Къде са сега трошливите скали на древния Египет, където някога съм живял в леговище като див звяр и съм бленувал за божието царство? Къде е сега тялото Гийом дьо Сент Мор, който толкова отдавна е бил промушен на осветената от луна трева от червенокосия Вилардуен? Къде са сега четиридесетте огромни фургона, наредени в кръг в Нефи, и всичките мъже, жени и деца, и мършавия добитък, подслонил се вътре в този кръг? Всички тези неща отдавна ги няма, защото те са били външни форми, прояви на променяща се материя, преди да се превърнат отново в топилка. Те са отминали и не съществуват. И сега моите доводи стават ясни. Духът е реалността, която пребъдва. Аз съм дух и аз пребъдвам. Аз, Даръл Стандинг, временен обитател на много обиталища от плът, ще напиша още няколко реда за тези спомени и след това ще продължа по своя път. Външната ми форма, която е моето тяло, ще се разпадне, когато ще бъде умъртвена чрез обесване, и нищо от нея не ще остане в целия материален свят. В духовния свят ще остане спомен за него. Материята няма памет, понеже формите й са преходни и онова, което е врязаяно във формите й, загива заедно с формите. Още една дума, преди да се върна към разказа си. През всичките ми пътувания през мрака в другите изживени мои съществувания никога не съм успял да насоча пътя си към дадена определена цел. Така аз натрупах много нови преживелици от стари съществувания, преди да ми се случи да се завърна при момчето Джеси в Нефи. [9] от „ноумен“ — неверен (навярно според преводача на книгата) идеалистически възглед за непознаваемата същност, „вещта сама за себе си“ във философията на Кант ↑ [10] френски философ, един от основоположниците на позитивизма и буржоазната социология ↑" Източник: http://chitanka.info/text/419/12#textstart. Поради безпаричие, Лондон (с вероятна рождена фамилия Чейни) не е съумял да изпълни мечтата си да завърши висше образование. Обаче през целия си живот Джек Лондон се е самообразовал. Той е бил човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброявала цели 15 000 тома. Разказ на пророчицата Слава Севрюкова за писателя: http://slava-sevrukova.com/london/.
  7. Авторът да е много по - различен от героя си?

    Случвало ли ви се е да прочетете даден роман, в който да речем се разказва нечий живот в 1л. ед.ч. и после да не можете да си представите, че авторът е много по - различен като мислене от главния герой (т.е. от разказвача)? На мен такова нещо ми се случи със "Скитникът между звездите" на Джек Лондон. Доколкото си спомням в един анализ от времето на соца така бяха представени нещата, сякаш че Лондон в романа няма предвид истинско прераждане, а просто съпреживяване от героя на чужди животи, просто един художествен похват и че писателят не е вярвал в прераждането. Обаче ми е трудно да повярвам, че това може да е написано от атеист. Друго. Да речем, че лицето С. е написало супер откачен роман и е общоизвестно, че лицето С. е било откачено в стила, в който откачен е романът му. Как да не се замислиш при това положение, че лицето Н., което също е написало откачен роман (в 1л.ед.ч.), може да е откачено по начина, по който е откачен романът му (ако че липсват данни за подобно отклонение в него)? Възможно ли е един главен герой да е крайно различен от своя създател? Все едно човек в същността си да е крайно различен от Бог. Едно време на майор Деянов от "На всеки километър" фенове на филма са му строшили прозореца. :D По - точно прозореца на актьора, изпълняващ ролята.
  8. До преди около 2 г. не знаех за "Bitwa Warszawska", разговорно наричана „Чудото на Висла“ ("Британския дипломат Едгар д'Абернон нарежда битката за Варшава от 1920 г. на 18 място в своя преглед на военните сблъсъци, оказали най-голямо влияние върху световната история"): https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Варшава_(1920). А до преди малко не знаех, че тя е била част от Полско-съветската война (февруари 1919 – март 1921): https://bg.wikipedia.org/wiki/Полско-съветска_война. Полша побеждава, но 19 г. по - късно рухва под напора на двата тоталитарни колоса.
  9. Цитат: "Явно старо гробище - нямаше хубави надгробни плочи, нямаше добра подредба." Всъщност, май нямаше никакви надгробни плочи (доколкото помня де). И по - странното, което чак сега ми...прави впечатление е, че имаше поне един кръст! Може да е било гробище на нетурци християни или на турци християни (има и християни сред турците). Цитат: "Сънуващият не знае как спи." Как така? Относно съветската република - аз знаех как се казва, защото прочетох името и. Но после го забравих. Цитат: "Което показва съня не се обговаря със съновното, а с будното." Тоест? Цитат: "Старите чужди "монети" нямат "стойността", когато и където са имали." Но понякога имат много по - висока стойност от предишната им, защото са ценни от историческа и колекционерска гледна точка. Цитат: "Никой не може да се "откупи" от миналото си." Тоест, никой не може да избяга от кармата си ли? П.П.: Благодаря за отделеното време и лека седмица.
  10. Дано да донесат добро на България. Защото ако донесат лошо - лошо (лошо за нас, но и за тях...). Но едва ли хора, които са като описаните от Донка биха донесли зло.
  11. Чел съм ,,Изкуството да бъдеш бог". Намирам я за добра.
  12. Като ученик дописах една приказка. Беше ми домашна работа по Литература. Мисля, че все още си пазя творението. Може и да го споделя някой път.
  13. Речта на вожда Сиатъл: http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/455-vojda.