Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Х. Сивобелия

Участници
  • Общо Съдържание

    825
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Х. Сивобелия last won the day on Септември 25 2017

Х. Сивобелия had the most liked content!

7 Следващи

За Х. Сивобелия

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

18637 посещения на профила
  1. Романът "Безсмъртната любов" на Дук де Помар: представяне на езотерични идеи в художествена форма. "В една прекрасна юлска нощ, когато луната осветяваше с меката си светлина старинния дом на моите предци и атмосферата бе тежка и задушна като пред буря, аз очаквах радостно събитие, което пораждаше у мен едновременно сладостен възторг и мъчителна тревога. Преди две години се бях оженил за Конхита Варгас, по народност испанка, която със своята ангелска доброта, със своите възвишени качества превърна кратковременния ми живот с нея в рай. Обичах я пламенно, както в първия ден на женитбата си. И тази любов би продължила завинаги, ако съдбата не бе ми я отнела. В онези часове една мисъл упорито се натрапваше в съзнанието ми: всеки кръг, който описваше стрелката на часовника, ме приближаваше все повече до съдбоносната минута, в която щяха да се осъществят нашите най-хубави мечти и нашият съвместен живот щеше да се изпълни с още по-голяма радост. Чувствах се безкрайно щастлив, че Бог благоволи да ми даде още едно щастие: след няколко часа, може би след няколко минути аз вече щях да стана баща. Нощта бе ясна и очарователна, но скоро започна да помрачава. Тъмни облаци се трупаха над главата ми, предвещавайки буря. Но може би тази буря ще бъде избегната!? Силен вятър духаше от запад и тук-там големи тъмносини пространства показваха отделни частици от блестящото небе – златен рояк от милиони светове. И луната, приятелката на всички, които се обичат, продължаваше да осветява небето над главата ми. Тя постоянно се показваше иззад тъмните, като че ли разгневени, облаци, като разливаше меката си и приятна светлина върху дърветата и кулите на готическата постройка. Но ето че внезапно изчезна под тъмните облаци, които я обгърнаха като с погребален саван. През тази нощ аз дълго се разхождах по двете тераси, които обгръщаха двете крила на старото здание. Измъчваше ме непреодолимото желание да я видя. Исках да вляза в стаята, в която моята Конхита, моята любов и надежда, страдаше цял ден, но треперех от ужасната мисъл, че тази, от която зависи моето щастие или нещастие, може би ще напусне жилището на праотците ми за едно по-далечно място, от което никой се не връща. Този ужасен страх ме измъчваше постоянно. Тази мисъл изпъкваше и с голяма сила заглушаваше другите. Опитвах се да я отстраня от уморения си мозък, но тя отново ме завладяваше – всеки път с по-голяма яснота и сила. „Да не би това да е някакво предчувствие?“ – си помислих още по-уплашено аз и сърцето ми се сви. „Но това е невъзможно, това не може да бъде! – провикнах се аз. – Лекарят преди половин час ме увери, че болната се чувства добре и че няма нищо опасно освен очаквания критичен момент, причина за всичките ни безпокойства и страхове... Но може би това няма да е тъй страшно!... Бог не ще отнеме моето блаженство... Сега, когато всичко в нашия живот е хармония... Сега, когато душите ни се сляха в свято единство... Сега, когато тя ще стане майка!...“ С измъчена душа седнах на каменния стол на терасата, заледен от тежка мъка, както мрамора, на който се опирах. Внезапно почувствах – защото не бе възможно да чуя с ушите си заради далечното разстояние и затворените врати – почувствах, казвам, или чух с вътрешния си слух един сподавен глас, който изпълни сърцето ми със страх и ужас. Един глас, който ясно ми представи всичките страдания на последната предсмъртна агония. При това този глас бе тъй тих, тъй приятен и мил – като ромона на поточетата, лъкатушещи през обгърнатите с гигантски липи поляни на имението Белшас. Вън от себе си, скочих като пронизан от електрически ток и обезумял, се затекох към дома. В един миг стигнах пред мраморната стълба, която водеше до нашите стаи и там срещнах лекаря. – По-добре е, нали? – извиках запъхтян. Той не ми отговори нищо. Само тихо се препречи пред старинната врата, като че ми казваше: „Не бива да отиваш при нея.“ В тази минута луната се показа и го освети. Дрехите му бяха в голям безпорядък, лицето му бе неспокойно и бледо. Той стоеше мълчалив и отчаян и аз веднага разбрах страшната истина. – Конхита! Конхита! – провикнах се и паднах в безсъзнание. ІІ Моята любов, моята мила другарка, моята незаменима съпруга бе престанала да живее. Изгубих я завинаги!..." (https://www.janua-98.com/книги/други-автори/product/137-bezsmartnata-lyubov). По - долу, снимка на първото българско издание (от края на 19-ти век). Дело на спиритическо дружество "Милосърдие". От пояснението към представеният в knizhen-pazar.net екземпляр излиза, че той е бил собственост на княгиня Мария Луиза (майката на цар Борис III). Преди не съм предполагал, че в България по онова време е бил издаден езотеричен роман... Преводът от френски е на Анастасия д-р Желязкова от Варна. Популяризирането на книгата първоначално е било под формата на брошури: http://petardanov.com/index.php/topic/19384-№57-петър-дънов/#gsc.tab=0. Снимка №2. Издание на изд. "23 декември", Севлиево. Снимка №3. Показва издание от "б.г." (това е написано в една обява там, където трябва да е посочена годината). Предполагам изданието е от началото на 90-те години на миналия век (тази корица ми допада най - много). Корица №4 (2006 г.). Днес за втори ден чета любовно-езотеричния роман "Безсмъртната любов" на Дук де Помар. Някъде прочетох, че четивото е написано в началото на 19-ти век. Кога точно - не знам. Не намерих информация. Който знае повече за автора и неговата творба - моля да сподели. Попаднах на романа уж случайно (една вечер наскоро разглеждах езотерични книги в сайта за стари книги и видях обяви за едно от изданията). В книгата за съжаление липсва предговор... До мястото до където съм стигнал - никъде не се посочват и дати. Но от разказаното съдя, че действията се развиват през 19-ти век. Стигнал съм до стр. 117 и намирам книгата за добра. Не лоша - в никакъв случай. Но не ми изглежда поне към момента като четиво, което ще заеме челно място в сърцето ми и смятам, че логично не е сред най - популярните книги в света. Не е лоша, но не е и велика (струва ми се). Дава се в увлекателна форма езотерична информация (най - ценната и страна). За момента като цяло не срещам нищо ново за мен, но ми е приятно да я чета и смятам, че и след като завърша последната и 318-та страница ще продължавам да смятам, че е достатъчно добра, за да бъде препоръчана в сайт този. Намирам я за особено подходяща за хора, които сега навлизат в езотеричните обяснения за живота и Вселената. Навремето лечителият Петър Димков е дал на дъщеря си Лили Димкова (тогава около 14-годишна) да прочете именно тази книга. На книжното тяло, което си закупих вчера (снимка №4, изд. "Жануа`98) и което е от 2006 г. пише "второ издание", но това реално е четвъртото издание на книгата в България! Първото е било през далечната 1895 г. във Варна! "Кой е Дук Де Помар? За него няма страница в онлайн енциклопедията Уикипедия, в българския и чуждестранен интернет не пише почти нищо за това име, осве свързаните с него няколко книги.Дук Де Помар е псевдоним, казва Учителя Беинса Дуно. Псевдоним на забележителния френски астроном Камий Никола Фламарион, който е основател на френското астрономично общество и основател на обсерваторията в Жювизи, край Париж.В своята книга "Безсмъртна любов", той изтъква реалността на духовното и несъстоятелността на материализма. Ето и някои избрани цитати:"Аз бих искал да знам дали след някой бал или вечеринка, изморени от удоволствия, хората идват до съзнанието да си зададат въпроса, защо живеят на този свят. Коя е целта на тяхното съществуване? Защо се живее и защо се умира? Какво ще стане с тях след смъртта? Погледни тези звезди, които като безценни камъни обсипват мантията на нощта. Всички те са населени светове. Навсякъде кипи живот. Няма нищо бездушно или мъртво във вселената. Там, в греещите от светлина светове, цари живот, който не може да се сравни с нищо земно и който ние с нашите слаби човешки умове, с нашето ограничение не сме способни да разберем. Обаче тези светове, този възвишен, чист и съвършен живот очаква нас. Там е нашето бъдеще.Нашата еволюция няма да спре. И когато стигнем до пълното земно съвършенство, когато научим всички уроци и придобием всички опитности, които земята може да ни даде, когато след редица прераждания завършим с успех това велико училище, в което се намираме днес, ще бъдем свободни да продължим нашия живот и нашето усъвършенстване по другите светове, които блестят сега пред очите ни в безкрая на нощта и които пазят за нас такива богатства, „които ухо не е чуло и око не е видяло“.Ние ще се променим – ще станем други. Ще дойде ден, когато ще гледаме на сегашното си състояние, както сега аз гледам на моето състояние във формата на Ананда.Единственото, което никога не ще изчезне, е златната нишка на нашата любов, която ще продължава завинаги от живот в живот, от прераждане в прераждане, от един свят в друг, ще променя своите форми, ще се издига и усъвършенства. Защото истинската любов е безсмъртна! И тя никога и по никой начин не трябва да се смесва и отъждествява с временните увлечения и чувства, продиктувани от плътта, които обикновено хората изпитват един към друг. Любовта е нещо друго. Любовта е изчезнала връзка на душите, а не привличането на телата. Любовта няма начало, нито край. Любовта е свещеният огън на душата, който никога не изгасва." (https://portal12.bg/publikacii/duk-de-pomar-lyubovta-e-sveshteniyat-ogan-na-dushata). И още (стр. 108 на последното издание): "Оттогава, Викторе, от този царски дворец, започва връзката между нашите души, между мене и тебе. Може би ще бъдеш неприятно изненадан, като ти разкрия, че отначало сме били врагове, после в последователните си съществувания малко по малко ставаме приятели и любовници, докато най - после идваме до сегашното положение да се чувстваме неразделни и свързани завинаги въпреки преградите на смъртта."
  2. Садистите

    Чел съм и съм слушал за българския убиец Недялко Димитров - Момата, който умира от инфаркт преди година и нещо. Беше осъден на доживотен затвор за 6 убийства, макар че се предполага, че са в пъти повече. В интернет са използвани различни силни думи за нещо. Най - страшния български сериен убиец и т.н. Макар че не е сериен убиец - не отговаря на съответните критерии: например от случаите за които си признава в ни един не е убил за удоволствие. Или някой е тормозил негов приятел и като е отишъл да сплаши този някой, онзи му се е нахвърлил с оръжие, или друг не е искал да му даде парите, които му дължи и даже е подходил с физическа агресия към него и т.н. И този човек (безспорно психопат) го сочат като най - страшния "сериен" убиец в България (даже в една статия е наречен "масов", което е още по - неадекватно). Не знам дали се дължи на факта, че сме малка страна или пък е въпрос на народопсихология, гени, духовна еволюиралост, но в България (за щастие) няма такива откачени хора (или просто не са имали условия да се проявят) каквито е имало и има и на изток, и на запад. Нашата "Мома" е направо като цветенце в сравнение с Чикатило, Тед Бънди и т.н.
  3. Сънувах, че се намирам на терасата на последния етаж на някаква висока сграда. Може би хотел. Мисля да скоча, просто за да си полетя. Обаче се чудя - това сън ли е, не е ли сън. Щото ако не е - ще се размажа. По едно време в мен надделява убеждението, че сънувам и няма нищо да ми стане, дори и да се тупна долу. Скочих, но не успях да полетя и се приземих долу. Може би на крака.
  4. Бях седнал на пода някъде. Може би в близкия супермаркет. Бях сякаш малко неадекватен. До мен застана едно русо момиче с 11 години по - младо. То започна да ме нарича на галено с кратка версия на името ми. После сънувах, че гледам филм. Юесейски вампир, млад (поне видимо), осъден е на смърт! В Ю Ес Ей. Ще го бесят. Очите му леко светкат, като на котка в мрак. Зове го бесилката. Глупците обаче не знаят, че вампир от бесило не мре. Някъде там във филма е и приятелката на вампира - камерата не я показва. Вампирът е на някакво поле. Там ще го бесят. Той обаче по някакъв начин успява да избяга от мястото на готвената екзекуция. В следващия момент аз съм се превърнал в той и той се е превърнал в мен. Летя, бягам от смъртта в посока към свободата, която в случая беше Россия. Летя над океана Тих. Минавам над места изпълнени с множество малки островчета с високи покрити със зеленина дървета. От време на време падам на някой от островите и отскачам от дадено дърво като от батут, връщайки се отново нависоко. Прекосил океана, от САЩ се озовавам в Русия. Попадам на висок етаж в незнаен руски град. В стаята има строителна бригада. Появата ми изненадва работниците. Един разярен русоляв руснак здравеняк по потник, грабва манивела, започва да ми крещи и да ме заплашва. Седнал на земята и опрял гръб в стената, страхливо вдигам ръка, за да се защитя. За щастие нищо не ми сториха тези ребята. Озовавам се на улицата и тръгвам към някакъв ресторант. Бригадата строителна ме гледа как се отдалечавам от сградата, в която се бях телепортирал. Влизам в ресторанта заедно с някакъв дивак с дълга коса, брадясал, мустакясъл, опърпан може би. Пресилено е да го нарека дивак, по - скоро да е бил клошар, но като се събудих с тази дума го асоциирах. Имам съзнанието, че този дивак, който всъщност уж е друг човек е всъщност самият мен и аз съм него. Влизаме в ресторанта, а аз имам намерението да ядем без да си платим. Дивакът се настанява на централно да го нарека място (откъм тясната страна на дългата правоъгълна маса, там където има място само за един). Аз, който съм обаче и той, сядам отстрани. Поръчвам нещо. Донасят яденето. Мисля, че хапнах малко, но не съм сигурен. Нямах намерение да чакам много много. Станах и побягнах навън в нощта, без да съм платил сметката. Избягах през място, където не би трябвало да има врата, а само стена. Не помня да съм минал през врата. Просто избягах през съответната част на ресторанта, която не е в близост до входа.
  5. Молитвата. За какво да се молим?

    Аз: "Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов." Дотук няма и намек за противопоставяне на мнения! Александър: "Защо трябва да се противопоставят мненията ." Иииии...алеееее хоп... Александър: " Да в голяма степен , със съществени разлики."; "А позицията на всичките църкви ги знаем , не от вчера . "
  6. Молитвата. За какво да се молим?

    Цитат: "Да в голяма степен , със съществени разлики ." Дай пример. Не ми се чете в момента цялата статия отново, макар че като я прегледах отгоре отгоре ми хрумна какво би могло да бъде определено като съществена разлика. Мога да гадая какво точно визираш под съществени разлики, но не ми се занимава сега. Ако искаш ти посочи едно нещо, което определяш като съществена разлика. И да речем едно нещо, което намираш за прилика.
  7. Парченца спомени от минали реинкарнации или просто игра на въображението? Завчера сънувах, че с едно момиче (то си е направо жена), което не съм виждал на живо (не съм на 100% сигурен, но мисля тя беше) седим в някаква спалня и...спокойно ще кажа на пуританите - не правим нищо греховно. Гледаме към едно легло, върху което е седнало...нашето бебе! Радваме му се и си говорим как сме щели да му купим някаква играчка (не помня каква) и как то щяло да я мачка. В следващия момент наблюдавам някакъв пълен с хора площад. Хората изпращат близките си на война. Световна война. Не съм сигурен, но мисля, че първата световна война. По - скоро такова ми е усещането. Един от тези войници съм аз. Гледам се от страни. Мисля бях в сива униформа. Видях се в гръб. Бяхме в Италия. Тоест, в този сън бях италианец. И след малко ще разкажа втория скорошен сън, който би могъл да е някакъв спомен от предходен живот, тъй като става дума за Индия. Даже този сън е по - вероятно да касае минал живот, тъй като от време на време ме обзема "индийска вълна" (чета за Индия, дори гледам индийски филми, имам интерес към индийската философия), един йогин ми каза, че съм живял в Индия (спомена прераждане от 10-ти век, както и такова от преди хилядолетия). Веднъж пък наблюдавах на сън бойна йога (древно индоарийско бойно изкуство, за което не бях слушал и чел никога преди съня - не поне и в този ми живот). Днес сутринта сънувах, че съм сериозно преследван от полицията без дори да знам защо. Не за пръв път съм обект на полицейско преследване (за щастие само на сън). Бях се барикадирал в стаята ми. И баща ми беше там, но бездействаше. Аз трескаво слагах предмети пред вратата на стаята ми, защото куките я къртеха. Успях да спечеля достатъчно време, за да скоча през прозореца и да излетя нанейде, спасявайки се от незаслужен престой в пандела. След това сънувах, че съм на банкет. С някакъв очилат мъж (поне 40-годишен), стоящ вляво от мен на поне 5 метра, нещо се скарахме. Не знам какво. Взехме да се бием (аз ползвах левитация в боя). Аз го бия, той налита, аз го бия, той пак скача като петел. По едно време банкетната зала се превърна в стаята, в която се храним у нас. Бях съборил мъжа на земята. Той се опитваше да се изправи на крака. Вкарах му няколко шута и изскочих навън. Излязох, защото не исках така да стане, че накрая да го убия. Благородно от моя страна. Обаче, по едно време, както си стоях навън и ме споходи скверна мисла. Реших да се върна в дома ми и да го убия от бой. Тъкмо стигам до вратата на къщата и он изскача от там с разярено лице и голем нож! Дадох заден ход и с летене му избягах. И тук започва по - интересното, може би най - интересното в тази ми публикация... Бягайки с летене, попаднах на втория етаж на някаква къща без стена. Не влетях през праг на врата. Просто нямаше стена. Като кацнах видях пред мен някаква млада, дългокоса, чернокоса, слаба, висока жена, чието красиво лице не виждах добре. Беше облечена в индийска носия със златни обшивки, заемащи немалка част от полупрозрачната и одежда. Прегърнахме се с нея сякаш бяхме стари познайци! Имах усещането да сме двойка. Не беше братска прегръдка. В стаята имаше невидим дух лечител, който неусетно излекува очите ми. Не усетих нищо специфично. Просто в мен дойде мисълта, че вече виждам нормално. С жената (може би жена ми от минал живот, знам ли) тръгнахме да излизаме от стаята (поехме навътре към къщата) и се събудих. Не съм изцяло сигурен, но ми се струва, че и в този сън сънувах гореспоменатото момиче... Може би става дума за игра на въображението ми и ние никога не сме се срещали (не само в този, но и в предни животи).
  8. Псалми, 50:15 - "И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш."

  9. "Когато ние отделим душата си от похотите и пожеланията й и я направим Божие обиталище, тогава Той ни привлича към Себе Си, все едно че Бог говори със Самия Себе Си по време на нашата молитва. Господ влиза в нас чрез Светия Дух, като отделя нашата душа от страстите й и я прави способна да беседва с Него. Когато ние се обръщаме към Светия Дух в началото на молитвата: "Царю небесни, Утешителю...", тогава злият дух бяга от нас и на негово място се заселва Христовият Дух и ни изправя. И в нас не остават думи, тъй като Христовите думи слизат над нас и Христос започва да разговаря в нас със Самия Себе Си. И с това ние ставаме Самият Христос. Верни са думите, че молитвата е извисяване на душата към Бога, но в смисъл, че тя се извисява чрез силата на Самия Христос. Преди влизането на Божия Дух в нея тя е паднала или празна, или потъмняла, или пречупена. А когато божественият Дух слезе върху нея, тя се придвижва чрез Неговата сила към Бог Отец и става душа, обновена чрез Духа. Тя причислява себе си към Господ с всичките си сили, събрани заедно, и Светият Дух се моли в нея. Затова в началото на нашите молитви ние казваме на Светия Дух: "Дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота". А това означава, че ние не можем да се молим дълбоко, освен ако не призовем Светия Дух да слезе върху нас и да подтикне душата ни към Бога; и така човек се моли чрез силата на божествения Дух. Тогава молитвата още от първата дума в нея се произнася от Светия Дух към Бог Отец. Това означава, че молитвата започва в нас, когато пропъдим злите духове, тоест греховния помисъл. Съпребиваването на човека с вселилия се в него Божи Дух е условието за осъществяването на истинската молитва. Затова и молитвата от самото си начало представлява едно покаяние, с помощта на което ние се молим на Бога и прогонваме всичко, което е противно Нему." (https://dveri.bg/uaw49).
  10. Не знам дали да плача или да се радвам задето никой от двамата ми приятели (Исус и телевизора) не ми отговаря. :) 

  11. Четвъртото състояние на човека!

    "И макар че истински вярващие не се съмнявам в силата на молитвата, по време на ужасните събития в Чернобил е записан един уникален случай, пише logoslovo.ru. След експлозията на реактора, на разстояние десетки километри дозиметрите отчитат смъртоносна радиация, а в църквата Архангел Михаил, която е на три километра от реактора, фонът остава в нормални граници. Интересни изследвания са били проведени и в лабораторията по неврофизиология към института "Бехтерев" в Санкт Петербург. Ръководителят на изследванията Валерий Слезин, доктор на биологичните науки, обобщавайки ги казва: "Отдавна е известно влиянието на молитва за здравето на човека, така че аз исках да разбера неврофизиологичните механизми на този процес. Известно е, че в будно състояние в мозъка преобладават бързи ритми на биотоковете, което се наблюдава в съня по време на така наречения бърз сън. Освен "бърз" има и "бавен сън", в който преобладават бавните ритми. Законът за симетрията налага: след като има "бавен сън" трябва да има и "бавно бодърстване". И наистина има - това е молитвата. За чистотата на експеримента ние поканихме игумена на един манастир и записвахме по време на молитва неговата електроенцефалограма. Резултатът ни смая. Открихме, че в пълно съзнание в молитвено състояние у православния свещеник електроенцефалограмата показва пълно изключване на мозъчната кора …", споделя ученият. "Човекът седеше и се молеше, но при пълно отсъствие на електрически импулс, който да показва, че кората на главния мозък работи. Тоест, ние наблюдавахме състояние на пълно изключване на мозъка при ясно съзнание. Ние нарекохме този феномен четвърто състояние на човека. Преди нашето откритие наука знаеше за три състояния на човешкото съзнание: събуждане, бавен и бърз сън, които се различават едни от други по електрическите импулси в кората на главния мозък. Сега знаем за още едно състояние – пълно изключване на електрическата активност на кората на главния мозък в пълно съзнание". Това четвърто състояние на съзнанието учени наричат молитвено бодърствуване." Целият материал: http://inews.bg/Молитвата-четвъртото-състояние-на-човека_l.a_i.510318.html.
  12. Молитвата. За какво да се молим?

    "Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?" Интересна православна статия за молитвата: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/nashata_molitva/9.htm. Авторът е архимандрит Серафим Алексиев. Който желае да я прочете и да коментира. Може би написаното в нея в голяма степен е сродно с проповядваното от Учителя Дънов. Въпрос. Трябва ли човек всячески да се мъчи, да се насилва в това да се предаде на божията воля? Или може би е по - разумно, ако ще работи в тази посока, да не е фанатик? В различни духовни текстове (включително в гореспоменатия, но и в езотерични) съм чел, че трябва да обединим волята си с божията, да не действаме против божията воля, да се предадем на божията воля! "Да бъде волята ти". Но не мисля, че човек може от раз да постигне 100%-ово отдаване на божията воля. Може да повтаряш "да бъде волята ти, да бъде волята ти", но да не си абсолютно искрен и пак тайничко да се надяваш на това или онова. До каква степен човек да се бори в това да се откаже от своите желания в опитите да обедини своята воля с божията? Да се молим или не за някакви тленни неща или всячески (дори когато чувстваме някаква съпротива) да упорстваме в това да възприемем колкото се може по - пълно максимата "да бъде волята ти, предавам се в твоите ръце, защото ти знаеш кое е най - добро за мен".
  13. "Многозначителен е случаят с праведната християнка Клеопатра и нейния син Иоан. Те живеели в Египет по времето на нечестивия император Максимиан, върл гонител на християните. Между многото мъченици по това време пострадал за Христа и младият и храбър военачалник Уар. Той бил подложен на разпит, смело изповядал вярата си, след което бил зверски мъчен, убит и хвърлен без погребение вън от града за храна на кучетата. Клеопатра успяла да открадне многострадалното му тяло и да го прибере у дома си като велико съкровище. След няколко години, когато гоненията напълно утихнали, тя пренесла мощите на св. Уар в Палестина, дето издигнала храм в негова чест. Подир освещаването на храма тя коленичила пред ковчега със св.мощи и така се помолила: "Страдалче Христов, моля те, изпроси ми от Бога това, що е угодно Богу и най-полезно за мен и моя единствен син!" Същата нощ синът й умрял. Клеопатра била поразена от сполетялото я нещастие. След много сълзи и безутешен плач тя отишла в храма, паднала пред мощите на св. мъченик Уар и като избухнала в ропот, викала: "Така ли трябваше да ми се отплатиш за моите грижи по тебе, о Божий угодниче? Ти взе единственото ми дете, отне моята надежда!... Кой ще ме гледа на стари години? Кой ще погребе тялото ми? Ах, нека по-добре сама умра, отколкото да виждам мъртъв моя син, толкова млад, а увяхнал преждевременно като откъснат цвят!..." Дълго плакала тя, дълго натяквала, докато най-сетне от голяма изнемога задрямала. И ето - явил й се св. Уар, водещ за ръка сина й. Те и двамата светели като слънца. Дрехите им били бели като сняг. Имали златни пояси и неизказано красиви венци на главите. Св. Уар й казал: "О, жено, защо ми се сърдиш? Аз не съм забравил твоите добрини към мене и чувам твоите молитви. Най-напред измолих от Бога да прости греховете на всички от твоя род! После взех сина ти за войник на Небесния Цар! Нали ти сама ме помоли да изпрося от Бога каквото е Нему угодно и за тебе и за сина ти полезно? Аз помолих Благия Бог и ето - синът ти сега е един от стоящите пред Божия престол. Ако искаш, вземи си го, щом не желаеш той да служи на Небесния Цар!" А Иоан се хванал за Уар и живо рекъл: "Не слушай майка ми! Моля те, не ме оставяй!" Па след това се обърнал към майка си с думите: "Защо плачеш, майко? Аз съм зачислен към войнството на Безсмъртния вечен Цар - Христос! Дадено ми е заедно с небесните Ангели да стоя пред Него! А ти искаш сега да ме върнеш от това светло Царство към земната кал!" Тогава, духовно утешена, Клеопатра извикала с плам: "Вземете и мене със себе си, да бъда и аз при вас!" Но св.Уар й отговорил: "И сега, бидейки на земята, ти си с нас. Иди си с мир! А когато дойде времето и Господ заповяда, ще дойдем да те вземем!" С това видението свършило. Клеопатра се събудила, разтърсена от видяното, почувствувала се изпълнена с необикновена радост, избърсала сълзите си, прибрала се в къщи, раздала именията си на бедните, отрекла се от света и започнала да живее при храма на св. Уар като подвижница в пост и непрестанна молитва. След седем години и тя се прибрала при Господа." (Житiя святыхъ, мeсяцъ октоврiй, день 19, Москва 1864 г., с. 14 и сл.) Тъй Всевишният по Свой Божествен начин отговорил на нейните молитви. Тя искала едно, Той й дал друго. Но понеже това не отговаряло на нейните намерения, тя изпаднала в дълбока скръб и възроптала. Ропотът й обаче бил неоправдан. Ако младият Иоан получеше земно благоденствие, то не би било трайно. Бог му дал небесно, неотемлемо блаженство. Клеопатра осъзнала това след вразумителното видение и понеже била духовна, не само се примирила с онова, що Бог й изпратил, но Му била даже безкрайно благодарна." Целият материал: http://www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/nashata_molitva/9.htm.
  14. Семейна акция срещу мутри!

    Сънувах, че виждам някакво младо непознато момиче, което проституира насила. То ми казва (намирахме се близо до вкъщи) да не опитвам да ги спасявам (нея и другите момичета), защото мутрите, които ги насилват (бяха я пуснали на улицата, но имаха контрол над нея) ще ме убият. Аз обаче не се съобразих с искането и. Баща ми, майка ми и аз нахълтахме с гръм и трясък в хотелската стая, в която престъпниците държаха девойките. Аз влязох последен.И тримата бяхме въоръжени. Мярнах момичета по бельо. Всеки един от нас тримата взе на прицел по една мутра. Помислих си, че сме победители. След малко обаче влезе четвърта мутра и насочи пистолет към гърба ми. Аз обаче не се съобразих. Извъртях се и започнах да се опитвам да стрелям по мутрата, която ме държеше на мушка. Обаче нямах куршуми. Мутрите подкараха мен и родителите ми към левия ъгъл на стаята, където да ни разстрелят (явно и майка и татко нямаха куршуми или просто се бяха предали). Не само, че не спасих девойките, но и вкарах себе си и семейството ми в беда.
  15. Усещам радостно вълнение. Ще ходя на театър за пръв път от 14 г. :D

×