Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Kim

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

331 посещения на профила
  1. Споделям написаното. Смятам, че е необходимо да развиваме своята асертивност и ясно и отчетливо да комуникираме своите лични граници, които не следва да бъдат преминавани.
  2. Здравейте всички приятели на портала! Необходима ми е сериозна помощ относно следната ситуация. Съпругът на моята най-добра приятелка от дълги години твърди, че се занимава със самопознание и е свръхнапреднал във всякакви духовни практики, но не разбирам защо се държи непрекъснато унизително, подигравателно и грубо с голяма част от хората от обкръжението си. Не с всички, разбира се, има малки изключения, които успяват да водят нормален разговор с него, но само в случаите, когато са напълно съгласни с неговите думи и идеи. Той описва себе си и сподвижниците си с думите, че са дотолкова развити и напреднали, че са хора от други светове?! Съдържащи цели вселени и прочие определения за превъзходство над останалата част от човечеството, което той счита за болно, недоразвито и инфантилно-комплексарско. Т.е. той допуска в кръга си единствено специални хора, но на каква база определя тяхната специалност за мен е загадка. Важното е, че ако се държи нормално с теб, то е защото според него, ти си свръхразвито и едва ли не идеално същество... Нуждата му от свобода да експериментира със себе си и да крачи бодро в себепознанието, доведе до там, че започна да изневерява на моята приятелка, с изключително избрани и специални жени, които му служат за развитието. Той до такава степен не се притеснява от изневерите си, че не просто не ги крие, а обяснява за тях на всеослушание пред кого ли не, хвалейки се какъв велик Тантричен любовник и духовно просветен човек е. Приятелката ми изключително тежко преживява тези негови стремежи, какво ли не е опитвала, за да го вразуми и да го накара да я чуе, да се вслуша или поне да се съобрази с нейните чувства и мисли, но той след толкова години брак успя да я пречупи и да й внуши, че тя е ненормалната да се чувства пренебрегната и предадена и че не е достатъчно развита, щом реагира с истерии и скандали...вместо да иска той да е щастлив и да се развива, дърпайки я след себе си в дебрите на изучаването на духовното... Моята интуиция ми подсказва, че има нещо много сбъркано в този човек, но коя съм аз да съдя и да се произнасям категорично в такива комплексни въпроси. Това е причината да пиша тук, понеже се съмнявам, допускам моята лична антипатия към този човек да го определя като нездрав или моите социални предразсъдъци, както неведнъж ме е убеждавал разгорещено. Затова търся тук обективни и професионални мнения в тази връзка. Моля да бъда извинена, ако съм пуснала темата в неправилния раздел! Ще ви бъда изключително благодарна, ако се отзовете, тъй като вътрешния ми глас не ми дава мира и се боя, че приятелката ми е въвлечена и не може да се отскубне от едни нездрави, разрушаващи психиката й отношения...
  3. Креми, здравейте. Бих искала да попитам за някаква техника срещу болки в гръбначния стълб. Мисля, че центърът на болката е съсредоточен точно в средата, на нивото между двете плешки. Чето, когато мъжът ми ме разтрива, натискайки точно това място, болката отшумява за около ден, но после пак се връща. Ще Ви бъда истински благодарна за помощта.
  4. Аз съм по-склонна да мисля, че азът не е нещо фиксирано и неизменно и се променя с всеки момент на съзнателност, с всеки момент на усещане за съмност. Като нито един момент, в който имаме усещане за съмност, не е напълно еднакъв с предишен такъв, но е напълно истински, съотнесен към настоящия момент.И паметта ни за всички предишни азови състояния създава илюзията, че има неизменен аз, тъй като тя е връзката на сегашното състояние на съмност, с всички предишни.
  5. И аз изпаднах в подобна ситуация само преди месец. Мой успех стана причина моя позната да ме възненавиди дълбоко и дори съвсем целенасочено и манипулативно да започне да настройва наши общи познати срещу мен. При това с невероятен успех! Не знам какво им казва и внушава, опитах на няколко пъти да говоря с различни хора по този въпрос, но без успех. Но вчера сякаш, след като достигнах до дъното на отчаянието, ми хрумна, че най-доброто действие в случая е да не действам. Дори да се опитам повече да не мисля за тази ситуация, да преместя фокуса си върху други, приятни и полезни за мен неща. И че истината, макар и късно, по някакъв начин ще успее да си пробие път, но няма смисъл да стоя и да очаквам този момент в позицията на човек, срещу когото е била извършена несправедливост и се изживява като жертва на обстоятелствата. След като тези мисли нахлуха в главата ми, се усетих странно лека и дори радостна. Сякаш ситуацията изведнъж изгуби цялата тежест и болка, с които притискаше гърдите ми, дори усещах, че дишам трудно на моменти. Толкова разстроена се усещах. И се запитах, дали това мое прозрение е само временна, защитна психическа реакция от прекалената доза ментална болка и дали ефектът скоро ще се стопи и отново ще започна да се чувствам зле? Предварително благодаря, ако някой се отзове с мнение.
×