Kim
-
Общо Съдържание
5 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Kim
-
-
Здравейте всички приятели на портала!
Необходима ми е сериозна помощ относно следната ситуация.
Съпругът на моята най-добра приятелка от дълги години твърди, че се занимава със самопознание и е свръхнапреднал във всякакви духовни практики, но не разбирам защо се държи непрекъснато унизително, подигравателно и грубо с голяма част от хората от обкръжението си. Не с всички, разбира се, има малки изключения, които успяват да водят нормален разговор с него, но само в случаите, когато са напълно съгласни с неговите думи и идеи. Той описва себе си и сподвижниците си с думите, че са дотолкова развити и напреднали, че са хора от други светове?! Съдържащи цели вселени и прочие определения за превъзходство над останалата част от човечеството, което той счита за болно, недоразвито и инфантилно-комплексарско. Т.е. той допуска в кръга си единствено специални хора, но на каква база определя тяхната специалност за мен е загадка. Важното е, че ако се държи нормално с теб, то е защото според него, ти си свръхразвито и едва ли не идеално същество...
Нуждата му от свобода да експериментира със себе си и да крачи бодро в себепознанието, доведе до там, че започна да изневерява на моята приятелка, с изключително избрани и специални жени, които му служат за развитието. Той до такава степен не се притеснява от изневерите си, че не просто не ги крие, а обяснява за тях на всеослушание пред кого ли не, хвалейки се какъв велик Тантричен любовник и духовно просветен човек е. Приятелката ми изключително тежко преживява тези негови стремежи, какво ли не е опитвала, за да го вразуми и да го накара да я чуе, да се вслуша или поне да се съобрази с нейните чувства и мисли, но той след толкова години брак успя да я пречупи и да й внуши, че тя е ненормалната да се чувства пренебрегната и предадена и че не е достатъчно развита, щом реагира с истерии и скандали...вместо да иска той да е щастлив и да се развива, дърпайки я след себе си в дебрите на изучаването на духовното...
Моята интуиция ми подсказва, че има нещо много сбъркано в този човек, но коя съм аз да съдя и да се произнасям категорично в такива комплексни въпроси. Това е причината да пиша тук, понеже се съмнявам, допускам моята лична антипатия към този човек да го определя като нездрав или моите социални предразсъдъци, както неведнъж ме е убеждавал разгорещено. Затова търся тук обективни и професионални мнения в тази връзка. Моля да бъда извинена, ако съм пуснала темата в неправилния раздел!
Ще ви бъда изключително благодарна, ако се отзовете, тъй като вътрешния ми глас не ми дава мира и се боя, че приятелката ми е въвлечена и не може да се отскубне от едни нездрави, разрушаващи психиката й отношения...
-
Креми, здравейте. Бих искала да попитам за някаква техника срещу болки в гръбначния стълб. Мисля, че центърът на болката е съсредоточен точно в средата, на нивото между двете плешки. Чето, когато мъжът ми ме разтрива, натискайки точно това място, болката отшумява за около ден, но после пак се връща.Ще Ви бъда истински благодарна за помощта.
-
Сякаш става дума за азове, които поне в някаква степен се различават. Обаче съм чел, че това дето възприемаме като аз всъщност не е аз, а илюзия за аз, та и затова се променя : това са повърхностни, временни азове, но че сме имали един дълбок неизменен вечен аз, който е истинският ни аз.
Аз съм по-склонна да мисля, че азът не е нещо фиксирано и неизменно и се променя с всеки момент на съзнателност, с всеки момент на усещане за съмност. Като нито един момент, в който имаме усещане за съмност, не е напълно еднакъв с предишен такъв, но е напълно истински, съотнесен към настоящия момент.И паметта ни за всички предишни азови състояния създава илюзията, че има неизменен аз, тъй като тя е връзката на сегашното състояние на съмност, с всички предишни.
-
И аз изпаднах в подобна ситуация само преди месец. Мой успех стана причина моя позната да ме възненавиди дълбоко и дори съвсем целенасочено и манипулативно да започне да настройва наши общи познати срещу мен. При това с невероятен успех! Не знам какво им казва и внушава, опитах на няколко пъти да говоря с различни хора по този въпрос, но без успех.Но вчера сякаш, след като достигнах до дъното на отчаянието, ми хрумна, че най-доброто действие в случая е да не действам. Дори да се опитам повече да не мисля за тази ситуация, да преместя фокуса си върху други, приятни и полезни за мен неща. И че истината, макар и късно, по някакъв начин ще успее да си пробие път, но няма смисъл да стоя и да очаквам този момент в позицията на човек, срещу когото е била извършена несправедливост и се изживява като жертва на обстоятелствата.След като тези мисли нахлуха в главата ми, се усетих странно лека и дори радостна. Сякаш ситуацията изведнъж изгуби цялата тежест и болка, с които притискаше гърдите ми, дори усещах, че дишам трудно на моменти. Толкова разстроена се усещах.И се запитах, дали това мое прозрение е само временна, защитна психическа реакция от прекалената доза ментална болка и дали ефектът скоро ще се стопи и отново ще започна да се чувствам зле?Предварително благодаря, ако някой се отзове с мнение.
Истина ли е това
в Психология и психотерапия
Добавено
Споделям написаното. Смятам, че е необходимо да развиваме своята асертивност и ясно и отчетливо да комуникираме своите лични граници, които не следва да бъдат преминавани.