antonio777

mvm права си.Така е.Аз ще продъжа напред,ще се поправя и ще си взема поука.Ще спря да пия.Ще си намеря друга компания.Никога не е късно човек да си промени живота,но мисля че всеки заслужава втори шанс.Просто не мога да си представя живота без нея.Много е обичам и знам,че мога да я направя отново щастлива.Цяла седмица не бях е търсил и вчера и звъннах.Исках да се разходим и да си поговорим,но тя ми отказа.Били сме си казали всичко,искала да продължи напред,да си опита късмета другаде.Знам , че всичко свърши , но явно не искам да го приема.Сам си го направих.Много искам да прекарам остатъка от живота си с това момиче.Незнам как да си я върна,как да спечеля сърцето и отново.Търся съвет от някой който знае отговора на моя въпрос,не да ме критикува.Аз знам,че съм виновен.Имам чуството че полудявам без нея.Оставям я да си продъжи живота и да бъде щастлива,но аз незнам как да продъжа без нея...

Съжелявам за правописните грешки.Изтощен съм.

Ето я и моята история.Винаги съм имал късмет в живота,но сам си го провалям.Преди 3г. се срещнах с едно много красиво,добро и умно момиче.Тя беше на 17,а аз на 28г.Беше лудо влюбена в мен.Още на 2 седмица се пренесе да живее при мен.Всичко беше като в приказка,аз грабех от живота с пълни шепи.Тя беше много по умна и зряла от мен и затова разликата в годините не се усещаше.Техните родители много ме харесваха.Приеха ме на момента.На мен започна да ми върви все напред.Почнах нова работа-добре платена.Нищо не ни липсваше.Живеехме в моето жилище добре обзаведено и нямахме никакви грижи.Хората ни се радваха и много ни ценяха.Бяхме нещо като родени един за друг.Тя се записа студенка в близкият град.Идваше си при първа възможност.Всяка седмица бяхме по 3,4 дена заедно.Последната 1г. нещата се объркаха.Аз започнах да излизам с колеги по заведения,почти всяка вечер се черпихме в някое барче.На нея не и харесваше това но ме търпеше.Когато си идваше в края на седмицата пак бяхме неразделни,но всъщата компания отдала се на алкохола.Подаваше ми постоянна сигнали да спра с това пиене,но аз не им обръщах внимание.Приех е като даденост,че тя ще бъде винаги моя,до края на живота.Два пъти съм е гонил от вкъщи,а тя на другият ден се връщаше и ме молеше да неправя така.Много ме обичаше горката.Преди 2 седмици пак се напих.Тя искаше да говори отново с мен, за да си променя начина на живот.Казах и че аз нямям проблеми и ако не и харесва утре да си събира багажа и да си тръгва.На сутринта я гледах как си го сибираше и нищо не казах , не я спрях.Тя искаше да и кажа да остане,но не го направих.След един ден започнах да и звъня за да се върне.Каза ми , че е взела решение вече.Иска да продъжи напред,че ми е давала многа шансове но съм ги бил пропилял.Беше категорична.Стоеше у тях и плачеше.Знам че ме обича още.Цяла седмица е молех и обещавах да се променя,но тя иска да продъжи напред.Мога да го направя , но тя не ми даде последен шанс.Разбрах , че от една седмица излиза с друго момче и се сринах тотално.Спрях вече да е търся.защото разбрах,че всичко свърши.Немога да повярвам на това.За пореде път си провалих живота.Незнам какво да направя за да си е върна.Искам я и много я обичам.Моля ви, дай те ми съвет как да постъпя за да си е върна.Не мога да си представя живота без нея.Вече изгубих надежда...