Иванка Калбурджиева

Пролетта е събуден безкрай,
пролетта е южнякът със топлата прежда,
настървеният кучешки лай,
теменужка, която от храста поглежда.

Пролетта е и къс синева,
и размаха на щъркова сянка,
и тревица, подала едва,
и черешова бяла камбанка.

Пролетта е прекъснат покой,
най-висока вълна на душата,
младо стадо на тих водопой,
едри капки от дъжд благодатен.

Пролетта е животът ни в цвят,
птичи песни в зелена дъбрава,
най-брилянтния, радостен свят,
който още от детство познавам


Иван Маринов - "Лирика"

Дария вървеше по улицата. Напоследък случайните съвпадения, чудесата, които и разкриваха един друг свят бяха зачестили. Разхождаше дъщеричката си и се заплесваше по витрините. Наближи спирката на трамвая. Срещу нея изскочи от някъде жена-възрастна, поокъсана, беззъба. Прошепна, но ясно, и някак настойчиво:

- Момиче купи ми хляб!

Дария се стъписа. Беше и омръзнало да я подръпват, явно изглеждаше глупава. Където и да мине просяците я обикаляха и откакто един се намръщи на левчето и каза, че иска два лева тя се възмути...

Направи крачка, да отмине, но в нея нещо трепна. Изведнъж чу ясен, силен глас. Огледа се, но гласа звучеше в главата и. Проехтя в цялото и същество.

- Тя ти иска хляб!


Дария бързо влезе в магазина на ъгъла и купи един хляб. Помоли да го разрежат на две половини. Плати и излезе. Жената, се беше запътила към пристигащия трамвай, Дария и подаде хляба, жената се усмихна, а очите и лицето и грейнаха.

Вцепени се. Няколко минути осмисляше случката. Знаеше, че хлябът е Слово, а огънят-Любов. Беше минала през един изпит. И го беше издържала. Благодари на Невидимите приятели, които и помагаха. Благодари на Бога. Разбра, че трябва да работи със Словото. Да раздава и споделя това, което е разбрала...