Jump to content
Порталът към съзнателен живот

bambi97

Участници
  • Общо Съдържание

    19
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

2 Следващи

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

1479 посещения на профила
  1. Проблемът е че имам ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест, киселини) .. често получавам киселини и онази вечер намерих клипче с масаж които помага и намаля кисилините.. на сутринта явно от търкането цяла вечер е станало нещо.. преглъщам и храната и даже слюнката ми присяда... какво може да се е случило... не се повлиява от лекарства.. усещам една бучка в средата където съм се разтривала и ужасно се притеснявам.. някой има ли представа на какво се дължи?!
  2. Здравейте, от известно време имам проблем, когато говоря се "напрягам" смисъл бързам да кажа всичко.. след това усещам стягане в гърлото и в областа на гърдите.. по принцип съм напрегнат човек, като че ли като говоря някой ме е стиснал за шията, а аз се опитвам да продължа и после изпитвам задух и стягане... постоянно мисля за случващото се..според Вас на какво може да се дължи всичко това..
  3. Сега виждам, че има и други хора с "проблем" като моя.. при мен е абсолютно същото Maria94 .. но с времето се свиква... не е отминала, но когато не мисля за нея тя просто я няма... Остана ли насаме или дойде ли ми на ум за това, че я имам.. Пак почвам да си мисля как мисля, как говоря, аз ли правя всичко това, луда ли съм и т.н .. Но и с това чувство се свиква. Наскоро четох една дискусия в един сайт там едно момиче каза, че имала проблеми с ниско кръвно и от там и се е появявала тази деперсонализация и дереализация. И да се обърна към Вас. Възможно ли е това да стой зад този мой "проблем", понеже съм с наистина много ниско кръвно 60/90 , 80/100 , 70/100 всеки път различно, но долната граница ми е много ниска?
  4. Пия чая, има известно подобрение, но постоянно мисля и мисля.. чувствам всички мои мисли като чужди... действията ми... просто е ужасно. Като, че ли съм се загледала в една точка и постоянно съм в някаква хипноза. Чувствам се като някаква луда... Когато се оглеждам в огледало все едно не съм аз.. аз си знам, че съм аз но, усещането е като че ли не съм... близките ми имам чувството понякога, че са ми непознати и чужди и не ги познавам а всъщност знам кой са, но това са някакви чувства.Кога ще се върна към нормален начин на живот и аз незнам...
  5. Принципно съм много напрегнат и тревожен човек. Нямам представа как се е отключило всичко.. Но си спомням, че всичко започна с много силно главоболие няколко дена, а след това и тази деперсонализация и дерелизация.. И след като премина главоболието тя си остана... Понякога имам чувството, че всичко ми е толкова чуждо. Четох много в интернет ... И някой хора са писали, че от години са така и от това се страхувам и аз.. Затова реших да пиша за съвет преди да тръгна да посещавам психиатри и да пия каквито и да е лекарства. Ще послушам съвета Ви и ще започна да пия чая и да приемам магнезий. Ще започна да спортувам. Дано всичко това ми помогне и не се налага да пия антидепресанти и дано отмине както Вие казахте до месеци.
  6. Страхувах се, че е нещо опасно и сериозно. И никога няма да отмине. Много Ви благодаря Д-р Първанов ще опитам дано помогне и изляза от този "омагьосан кръг". А интересното е от какво ли се получава тази липса на кислород.
  7. Здравейте, имам следния проблем от около 4 месеца изпитвам постоянно (24 часа) чувство за "напушеност", за нереалност и сякаш съм "тук", но не знам защо, как съм се озовала и т.н. Прочетох доста неща в интернет и направих заключението, че това състояние се нарича деперсонализация и дереализация. Но, разбира се, не съм сигурна, че съм го диагностицирала точно - най-вече, защото виждам, че деперсонализация и дереализация са симптоми по времетраенето на паническата атака. Имам усещане, че по някакъв начин не се вписвам в този свят, като че ли ми е трудно да живея в него, витае някакво напрежение. Не знам защо и как, но нещо като че ли не е наред. Постоянно не спирам да мисля.Когато говоря се чудя от къде идва всичко което казвам и някакви такива странни усещания. Много ме мъчи и влошава качеството на живота ми. Споделете има ли лечение какво включва то.. Ще Ви бъда безкрайно благодарна ако ми дадете някакъв съвет.
  8. Здравейте.. Реших да споделя какво се случва от около седмица с мен.. Първо бях с адското главоболие или нещо като натиск главата.. имах сърцебиене.. Отидох при личният ми лекар и от там ме пратиха на невролог, който ми каза, че това се дължало на нервите и ще се оправи. Изписа ми лекарства, но никакъв ефект. Вечер не мога да спя събуждам се.. и най-странното е, че се чувствам някак нереално.. което ме плаши. Вървя по улицата и нямам желание за нищо.. просто си вървя като че ли вниманието ми е другаде. И постоянно си мисля, че сигурно ще полудея или съм полудяла или ще умра.. избива ме на плач. Отново ходих на преглед при невролога. Обясних и тя каза, че е по точно депресивно състояние. Изписа ми други лекарства, нямам главоболие, но се чувствам като, че ли не сам на себе си. И не сам аз като се погледна в огледалото все едно не сам аз.. някакви странни усещания.. Ще съм Ви много благодарна ако изразите мнение и на какво мислите се дължи всичко това. И има ли решение този "проблем" да го нарека.
  9. Точно така.Съгласна съм.Не мисля, че е нужно да изпадам в чак такива подробности.
  10. Надеждата умира последна ! :)

  11. Този форум ми вдъхва надежда и подкрепа като знам, че не съм само аз ! Искам да те попитам медикаменти някакви изписаха ли ти или само терапия ..Ще опишеш ли по - подробно. Ще ти бъда много благодарна, ако ми кажеш от къде си и при кой психотерапевт проведе терапията и какво по - точно включваше тя. Колко често го посещаваше, колко пъти седмично просто и аз искам да намеря добър специалист преди да започна и да бъда по запозната. Още веднъж благодаря.
  12. Охх .. 10 - 15 години това са много време... Аз дъм така от 1 и половина... Смятам да започна терапия вазможно най - скоро и да посетя гастроентеролог и да спортувам .. Понеже съм едва на 16 и не се виждам като личност... За напред.. От всичко което прочетох немога да си позволя да си съсипя живота седейки.. Трябва да има някакъв начин, няма невъзможни неща все пак с много усилия и воля всичко е възможно!
  13. Успокоих се поне малко, че няма да е цял живот.. Ще си потърся добър психолог !
  14. А това цял живот ли ще ме тормози и продължава... то влияе на социалният ми живот.. и ми пречи.. Не знам към кого да се обърна и как да направя крачка напред.. Толкова съм объркана.
×