Sirma

Тази година се навършват 100 години от смъртта на Яворов . Тези прекрасни стихове той пише за своя приятел Гоце Делчев . Прекарал много години в борбата за освобождение на Македония , в прдсмърното си завещание моли да го погребат в четническата униформа . http://vbox7.com/play:cc8f0c86

много песни са посветени на войводата Гоце Делчев Когато един от първите куршуми го застига в бой с турците -15 часа другарите му стрелят и не дават турците да доближат тялото на Гоце . http://vbox7.com/play:204f8ae5

Много обичам тези песни . Те са в сърцето ми , песни за войводи , песни за любов ... Това са песни на нашите деди и са вечни -неприходни , преминали през вековете . В тях откривам най-нежната поезия , най- горещите вопли на милия ни народ . Песните са от Пиринския край , Вардарска Македония и Егейска Македония , но всички ги знаем като македонска песни и присъстват в най - хубавите моменти от живота ни .Е, поне при нас е така ! https://www.youtube.com/watch?v=aO-7wv2nZHs

Ти да не си Тити Папазов , а ?! Ако това ще те успокои , ще ти кажа , че има и по зле от теб . Аз се бях диагностицирала с БАР и по точно , че изпадам в еуфория , когато просто съм била щастлива .А това е ужасно , ужасноо. Чета в нета , че едино момче си тананикало и забързвало крачки весело докато се разхожда и една умна глава му каза , че това е БАР .Моя милост започна да чете симптомите . сълзливост - мда ,плача и още как депресия-често съм тъжна раздразнителност -охооо и това го имам еуфория и мании - пея и танцувам като луда - леле ама, наистина така правят лудите . И реших , че ще стана темерут без да показвам емоции -никаква тъга -никаква радост . Но вървях срещу природата си на жена и след много наблюдения над женския пол , видях , че има и по зле от мен .Разкъсах тази броня след много месеци борба . Да можеш да изразяваш свободно емоциите си , е право на всеки човек . Ние хората сме различни по темперамент , едни са по сдържани , други по емоционални и реагираме различно .Пък и няма съвършен човек - всеки си има косури . Достатъчно другите ни ги казват , че да си ги търсим и сами .

Не е влюбен Дари , той иска ти да ревнуваш , за това ти го споделя . Много е объркан твоя човек .Между вас има страст , но това не е достатъчно . Познато ми е .Нито ти си виновна , нито той - просто сте различни . Трябва да се разделите , защото ако продължите , голямата страст ще се превърне в омраза

Благодаря ви за отговорите . Правя си някакви равносметки , за живота ми до тук и хич не ми харесва това, в което съм се превърнала . Хората си приличаме и знам , че има много като мен , които ги боли от рухналите надежди , от пропиляните мечти . И от това боли .Може и да съм фантазьорка и мечтателка , но това е положението . Не изпитвам вина , а гняв към себе си , че го позволих .Че не ми достига смелост за много неща . Че позволих отровните думички на скорпиона да ми повлияят ,,,бавничко , ден след ден , достатъчно дълго , че да им повярвам.Че от освободен и отворен човек се опитах да стана такава каквато той искаше . Да туширам емоциите си , да се държа като зряла .Коплексарски истории . Само , че аз исках да съм приета със всичките си несъвършенства , да съм емоционална и ранима и да го показвам без да ме осъждат .Както и да е ...вече го разбрах . Чувствам се не на мястото си Тук хората имат здрава селска психика ..само за пари говорят и псуват , иначе са мили добродушни хора аз си останах само мечтателка - смешна работа . Трябва да стана като тях -сигурна съм че те са по щастливи .

При мен нещата тръгнаха с бясна скорост по нанадолнището . Страх ме е да не се повтори състоянието ми от преди 5 години . Пак спрях да се храня , гади ми се и не спирам да плача . А преборих толкова неща сама , само че сега и надеждата за промяна в живота ми се смали и стана миниатюрна . Мисля , че съм от тези , които са родени с черен повой . .Скачах да защитавам мама , когато татко я биеше , а брат ми не . Ще спестя много неща- от суета и от гордост .Изживявах всичко дълбоко .Само училището ме спаси . Бях любимка на учителите - рецитирах , пеех и ме избираха за ръководител . Имах самочувствие , защото ценяха качествата ми .Но се омъжих много млада -почти дете , за да избягам от скандалите и да си създам свое уютно гнезденце .Само , че чичко Фройд се оказа прав . Взех си копие на татко .Той не е толкова невъзможен , но щастието е мираж . Имах много труден период през, който влизах в болница с детето доста често , за една година 4 -ри пъти .И понеже бях сама , таткото е през повечето време извън бг , трупах в мен тревогите си , почти не спях , то беше все болно -температури по 40 градуса , системи и какво ли не .Рухнах , отслабнах , стомаха ми се сви и не можех да поема залък . В мъчение се превърна всяко излизане , но трябваше -"нали не си инвалид" ми се казваше . Никой не забеляза очевидното , сама се спасих .Посетих невролог -диагнозата ми беше ясна , аз съм умна и знаех от какво се получи всичко .Знаех и как да се измъкна .Спорт , музика и убивах натрапчивите негативни мисли с разум , който търсех , доколкото беше останал . Взех си книгата "Промени своя мозък , промени живота си "-ау колко гръмко заглавие , но прочетох обичайните неща , които аз си знаех .И йога правих и се молих . Почти станах пълноценен човек , въпреки че си оставам по-емоционална от колкото трябва . И сега знам , кое ще ми помогне -да се променят обстоятелства при мен . Само ,че те няма да се променят и мечтата ми рухна , а без нея съм като птиче , което си влачи крилото .Ужасно ще бъде за мен в края на живота си , да съжалявам , че не съм направила това , което всички ми пожелаваха . Това толкова ме депресира , че губя всъкакъв вкус за живота . То пък един живот , поне човекът до мен да ми вдъхваше опора , а се виждаме броени дни от месеца , колкото да се скараме . Не винаги в живота има хепи енд ,,,,понякога е пълно фиаско и не е виновен винаги самия човек за провала си , И главата да си строша -не се получава и не се получава и трябва да изсмукам от пръстите си последните силички -длъжна съм -заради децата . Не искам да бъда конкретна -но не са лигавщини причините . Съжалявам , че се получи все едно попълвам дневника си - но трябваше да го излея някъде - и това ми помогна наистина -поне малко

https://www.youtube.com/watch?v=iUiTQvT0W_0

Здравейте . Кажете ми моля , какво означава ако линията на сърцето е свързана с линията на живота . Моята линия на сърцето е такава .Дълга, права-от самото начало на дланта свързана със линията на живота . Не е като при другите хора къса и извита към пръстите.

Аз говоря . Защото за мен нещата са свързани и започват от там . Ако си израсъл в такова семейство няма да си задаваш въпроса дали имаш нужда от партньо и деца . Ще знаеш , че всиките ти успехи няма да струват пукната пара щом няма с кой да ги споделиш .

Разбира се , че е необходимо . За да си цял имаш нужда от мама и тате и братче или сестриче . Това те изгражда и ти дава сигурност . Но хората станаха егоисти , които не правят компромиси и така семействата бързичко се разпадат .Което е жалко , защото нищо не може да ти замени това , което ти дава то .

Право в целта . Ще се постарая да огранича гледането на новини . Ако успея да убедя и мъжа ми да не пуска само психарски филми "От местопрестъплението" и "Доктор Хаус" ще ми подейства добре . А пък направо чудесно ще е ако се науча да приемам нещата по леко и не изпададам в паника при всяка трудна ситуация .Защото ми омръзна да чувам "по спокойно" , И аз искам да ми е спокойно . И да не се измъчвам с екзенстциални въпроси , защото нобелова награда няма да ми дадът . благодаря ви

Нямам познанията - прав сте . Сигурно ви досадих , ако е така извинявайте господин Баев

Има дни в които губя вярата си в Бог . Мога да разбера , когато си отива човек от болест , преживяла съм смъртта на баща ми , но това - 30 деца да изгорят живи на връщане от служба , не мога да разбера . Чух го по новините .Каква ирония - на връщане от служба , в която са се молили . Може да е вярно , че религията е опиум за народа . Внушение и вярата, която върши чудеса.Внушението е голяма сила . Нали Карл Юнг отговорил , когато го питат дали вярва в Бог :" Аз не вярвам , аз знам , че съществува " та и аз така вярвах , ама нещо ми се поразклати убедеността . Разсъждавам си тук . Просто , когато се случват такива неща на невини деца всеки нормален човек си задава въпроса - защо Бог позволява това ?

Няколко пъти го препрочитам и мисля , че ви разбрах . Да приема висички хора , независимо какви са . Аз съм бунтар по природа и със силно чуство за справедливост , но това ми вреди . Мм да ...Любовта е отговора на всички въпроси

Опитвам се да асемилирам какво ми казвате .Иначе и моите мисли клонят на там . Вината ще я отхвърля -така нищо не постигам с нея .И за душата го вярвам , че не умира . Само като обикновен човек ми се иска на добрите хора , да им се случват добри неща . Ето, моята свекърва , когато бях бременна ме кълнеше , защото сина и напусна къщата и избра да живее с мен . И аз все си мисля , че не може така да няма възмездие за такива хора . Така не се прави , иначе се губи смисъла да продължиш да бъдеш добър . А за вярата в Бог , незнам дали е детинско и не ме интересува , защото без тази вяра аз не мога . В най-трудните ми моменти , когато съм била сама , молитвите са ми помагали . Знам какво е страдание , знам и вкуса на унижението , преживяла съм и физ.насилие като дете - раболях се от алопеция на 7 годинки .И после в зряла възраст , когато потъвах в паник атаките и нямаше никой до мен , помагаха ми молитвите и вярата . Мога много да пиша , но имам проблем да споделям и не искам да изпадам във самосъжаления . Тъгата пак ми е стегнала гърлото , но вярвам , че ще намалее с времето . отново ви благодаря - за мен е безценно господин Баев

Господин Баев , здравейте . Написала съм го много объркано . Тя е гаснела 2 години , време през , което аз бях сърдита на моята леля .Нейната дъщеря умира . от най -тежката и мъчителна смърт .А , аз глупачка вглъбена в собствените си измеслинеи страхове , се сърдех за глупости и не се обадих дори да я чуя .Тя леля ми е много специален за мен човек и не заслужава да изпитва такава болка Защото по голяма болка от това на света няма .Леля ми е човек , който се изявяваше на сцената , с огромно широко сърце.Толкова ми е мъчно за прекършения млад живот на дъщеричката и . За малкото 8 годишно момченце , което остави . Дано го написах по-ясно този път .В мозъка ми е каша . А за катастрофата -става въпрос за новина от медиите по Великден ако сте чули . Просто исках да кажа , че преживявам такива неща много трудно и се измъчвам . И вече месец плача .Сутрин , когато се събудя и видя слънцето си казвам - о, живота продължава и сякаш нищо не е било ...дори пролетта и птиците не ме радват . Искам да съм мъдра , защото съм длъжна да съм на положение , заради малкия ми син , но не ми се получава . Благодаря !!! .

Здравейте , мили хора . Преди месец научих ужасна вест и от тогава се измъчвам с въпроси и чувство на вина . Моята любима леля е страдала , докато аз и се сърдех и не и се обаждах 3 години . Загубила е детето си - моя първа братовчедка .Съкрушена съм , чувствам се лош човек и изпивам огромен гняв към Бог , който позволи това .Защото тя е най - милия и чувствителен човек , който познавам .После се занизаха ужасните новини по медиите . И аз потънала в тъгата съвсем изгубих смисъла на живота . Не мога да приемам всичко това като другите хора .Страдам и плача и питам Бог в молитва , защо .Защо е тази жестокост да загинат двама братя в катастрофа . Жал ми е за семейството толкова много , че е ненормално . Съсипвам се при всяко чуто по медиите нещастие . Не изпитвам страх за себе си , а болка и емпатия и въпроси и въпроси , на които не намирам отговор .Или отговора , който намирам не искам да приема . Познавам лоши хора , които си живеят до дълбоки старини и никога не разбират какво е страдание и други прекрасни хора , които преживяват огромни трагедии . Значи няма никакъв смисъл човек да живее по божиите закони . И това , че Бог ти дава толкова , колкото можеш да понесеш е лъжа . Те по-силни ли са , тези с добри сърца , които Бог наказва от тези , които мислят само за себе си .Или по закона за естествения подбор оцеляват най-силните , Ох , съжалявам , че пиша всичко това и ви занимавам с моите мисли . Но проблема при мен е че ми е познато и паниката и натрапчивите мисли и всички гадни симптоми от тревожното разстройство . С много неща се борих сама .Бях в ужасно състояние преди 5 години . Сега се позакрепих , но не съвсем както се вижда от написанато . Знам , че няма логични отговори на въпросите , които сега ме измъчват и не трябва да търся смисъл и точно това ме вкарва в още по-дълбока тъга . Гледам на живота като на сън , като на илюзия . А искам да съм тук и сега и да живея като другите хора .Кажете ми как ?