tremble87

Благодаря Ви. И аз съм на това мнение, точно за това написах този пост. Отворена съм към препоръка на такъв. Знам, че аз трябва да усетя човека, с който ще работим по проблема, но ми се иска някой преминал през това състояние да ми препоръча такъв.

Надявам се да съм Ви разбрала правилно, а именно-да намеря подходяща мисловна техника за отработване на стреса и паническите атаки без да търся помощ от специалист?

Здравейте, на 27 години съм. Обръщам се към вас за съвет и помощ. Имала съм тежко детство и много негативни моменти в живота, които съм приемала и съм преминавала през тях мъжката, без да бъда разклатена по какъвто и да е начин. Винаги съм се противопоставяла на несправедливостите в живота и съм била борбена натура... И така до преди година и половина, когато най-добрият ми приятел се самоуби. Две седмици по-късно за първи път ми стана лошо докато шофирах, започна да ми избива студена пот, чувство, че душата излиза от тялото, сърцебиене и изстръпване. Няколко дни след това потърсих помощ от психиатър. Тя установи, че имам депресия с леко паническо разстройство. Предписа ми деанксит два пъти на ден. След месец отидох на консултация и тя каза, че нищо ми няма и всичко е на ред, така и се чувствах, но...... Две седмици по-късно започнах да се чувствам физически и психически зле. Мислех си, че ще полудея, че ще притеснявам близките си, че няма да имам възможност да създам семейство, че съм болна от какво ли не...... Не потърърсих помощ, защото исках да се справя сама, както винаги съм се справяла с несполуките в живота си. Имах периоди, когато се чувствам като старото си Аз, но имах и тежки такива, през които много трудно преминавах. Започнах нова работа, която с днешна дата не понасям, работя с хората, които ни управляват и виждам колко са егоистични и несправедливи, какви бедни, мъртви души са. В края на миналото лято получих много тежък пристъп, зави ми се свят, изтръпнаха ми крайниците, исках да изрека едни думи, а от устата ми несвтрзано излизаха други. Колежката ми извика бърза помощ и те ми биха успокоителна инжекция. След това отидох при личния си лекар, който на своя глава ми изписа деанксит, 10 дни по 1. Световъртежа и изстръпването намаляха, но си останаха, до ден днешен ходя като пиян картоф и се притеснявам дори като шофирам, а аз много обичам да карам. Гледам да не оставам сама, започнаха и някакви мисли да не се самоубия, мисля как лесно човек за секунди може да направи някоя глупост със себе си, страхме е да не изпадна в такава ситуация. В работата нерви, в къщи майка ми влиза в критическата, сестра ми е бременна и има проблеми с бебето, все негативизъм. И въпреки всичко, разговарям, майтапя се, и се пробвам да се стегна, но в 2/3 от деня съм в онова замаяно, даже паническо вече състояние. Моля ви дайте ми съвет как да вдигна това черно перде от себе си! Психиатър ли да потърся, психотерапевт ли, някакви книги ли да чета, сама ли да опитвам или да потърся специалист. От все сърце искам да се стегна, да си сменя работата, да създам семейство и да съм пълноценна за близките си, защото винаги съм им била упора, а сега сама на себе си не мога да се упра. Моля препоръчайте ми някой добър специалист от София, не искам да търся светила в областта, искам някой сърдечен човек, който да ми помогне и да ме насочи към правилния път.

Хроничен стрес или тревожно състояние е? Прочетох доста теми и единствената тренировка, която видях е прочитането на текст за 17 дни (по спомен мисля, че толкова бяха), явно не съм попаднала на останалите техники, но продължавам да ги търся! Относно психотерапевт - бихте ли ме насочили към някой добър в София, или да отида при психиатърката, при която първоначално съм ходила, до колкото знам тя е и психолог (д-р Клисурска от 3-та градска болница). Има ли смисъл да ходя на лекар за болките в гърдите и гърлото или това са си симптоми провокирани от стреса? Ще започна физически упражнения и режим на хранене! Четенето на книги също смятам, че би ми помогнало, имам на Капка Сидерова "Аз съм Дънов", дано да е подходяща... Смятам, че и това "прекрасно" време ми влияе много, чувствам се замаяна, даже ми се повдига в края на деня. Има ли смисъл да попия някакво време деанксит докато времето се установи, или това ще ми помогне временно и ще удължи състоянието ми?

Някой би ли ми казал какво е това състояние и как да процедирам.... седем месеца съм така.... Моля помогнете ми!

Здравейте, благодаря за отговора! Не знам дали е от стреса, но нормално ли е всеки месец по 2 3 седмици да се чувства зле и непълноценна, а една седмица да съм добре? Както бях написала в предишния пост, месец и половина имах температура, гърлобол и болка от дясно в гърдите. Ходих по лекари, направиха ми изследвание, всичко ми е ок, казаха да пия деанксит. Пих го десетина дни и нищо ми нямаше. Спрях го, няколко дни след това пак се чувствах добре, сега отново гърлото и гърдите се обаждат...... Това някакво самовнушение ли е?! Не може човек все да се чувства депресиран с ниско ниво на настроение, да се чуди болен ли е здрав ли е, да се притеснява за близките си.... Поне за мен това състояние е доста неприятно и мъчително. Както се казва искам да си живея живота и да си свиркам, но може би сама не мога да си отпусна душичката Относно техниките и методите на мислене, ще ги потъся из форума и ще ги приложа за да намеря подходящата!

Здравейте, на 26 години съм и мисля, че имам проблем. През Октомври месец 2013г. най-добрият ми приятел се самоуби. Две седмици след това както си карах колата изведнъж ми стана много лошо. В началото чувството беше като че ли ми е паднало кръвното, но започна да ме боли сърцето, да ми се потят дланите, имах чувството, че ще си замина. Отидох на психиатър, тя ми предписа деанксит, алора и милгама и каза че съм в депресивен епизод с леко паническо разстройство. Пих си лекарствата и се чувствах много добре. Лекарката каза да отида повторно след 20 дни, така и направих. Тя установи, че съм в добро състояние и каза да спра лекарствата като времето се установи (като стане постоянно студено). Тази зима обаче не е зима и реших преди коледните празници да спра лекарствата. Общо взето около месец и половина съм пила лекарствата, като първите 20 дни пиех по 2 деанксита, а после по един на ден. Около Коледа приятелят ми каза, че се чувства изнервен и аз пак започнах да се чувствам по онзи ужасен начин, даже започнах да забравям и се стреснах. Обадих се на лекарката ми и тя каза, че след този стрес е нормално и да пия витамини. Общо взето състоянието ми се оправи от само себе си. И така около месец и половина се чувствах добре, до миналата неделя. Пак започнах да си мисля за случилото се през Октомври. През седмицата се стегнах, но събота и неделя се чувствах зле, а именно започвам да си мисля, че мога да полудея, мисля как ще тежа на ръцете на близките си, как искам да създам семейство и няма да мога и такива все негативни неща, получавам сърцебиене като се замисля за тези неща, този път получих и главоболие, горчене в устата и заглъхване на ухото. Април месец започна да ме болят гърдите, в дясно...започнах да си мисля, че имам пневмония. Промени ми се мисленето за смъртта, преди не се плашех от нея, даже и не съм се замисляла. Но сега ме е страх за мен и близките ми. Една елементарна настинка ме подлуди направо. Прочетох, че на нервна почва можеш да имаш гърлобол, явно от това ме боля гърло и имах субфебрилна температура месец и кусур... Това психиката си е голяма работа! Моля кажете ми наистина такова състояние води ли до психически отклонения, какво точно ми има-депреся ли е, тревожност ли е.... и лекува ли се или не. Как да превъзмогна негативните си мисли за болести и смърт? Може и самото време да ми е повлияло, все пак не е нормално. Трябва ли да пия лекарства отново? Много съм притеснена и ще направя всичко възможно да се чувствам пълноценна, все пак съм млада и ме чакат надявам се само положителни емоции. Забравих да спомена, че преди смъртта на най-добрия ми приятел съм имала много проблеми в живота си и семейни, работа, приятели и т.н. и винаги съм била силна и съм реагирала адекватно, без да се депресирам или предавам!