Какво е истинско приятелство ли? Ами, онова такова, което не се нуждае от думи - то си Е. Не че съм против думите, но същественото е откъде извират. За мен истинското, голямото приятелство е рядкост. Защото не идва наготово. И не се моделира, а се изпитва. Съмнявам се, че има (що-годе осъзнато) човешко същество, което да не се нуждае от приятелство. Няма човек без шанс. Ето, не си послужих с нито един отрицателен пример. П.П. Приятелството изключва удобството и симбиозата на взаимните услуги - били те и коректни.