mkbl

Благодаря Ви д-р Първанов. Хубавото е, че ще има шанс да се справим с този проблем. Мога ли да Ви помоля да ми препоръчате някой психотерапевт в София.

Благодаря Ви, д-р Първанов! Прочетох форума, към който сте пуснал препратка, но случаите са много различни. Приятелката ми е твърдо решена да спре с лекарствата, нито проява тези симптоми, които е имала в миналото. Кризите, които получава се описват с това, че на моменти е по-изнервена и сменя настроенията си. Не става дума за някакви фрапантни случаи и чести прояви, дори по мое мнение не е нещо по различно отколкото при уж здрави хора. А и всички тези състояния не се случват от самосебеси, а винаги са повлияни от външни фактори. Не става дума за човек, който се е затворил в себе си, все да е депресиран и да не намира смисъл в живота, напротив не е с нещо по-различна. Излизаме често с други хора, жизнерадостна е, весела е, забавна е, има отговорна работа, правим си планове за бъдещето, по никакъв начин не и личи, и останалите хора дори и не подозират, че приема лекарства. Аз, никога не съм приемал каквито и даелекарства, а съм по-нервен и си имам дни, в които всичко ми е черно. Проблема е когато пропусне да ги пие, тогава споделя, че усеща изтръпване в левия крак, топли и студени вълни по тялото и цялостно напрежение и нервност. Но най-вече страха, че ако ги спре ще се повтори кошмара, който е изживяла преди 8 години и, че ще трябва да ги почне отново. А някои от лекарствата са и действали много зле, действали са и приспивно, не е могла да се съсредоточи, мисълта и е била много забавена и т.н. Относно до родителите и, след последните разговори и те си по промениха мнението и не са против да опита и нещо друго, но те не са и кой знае какъв фактор, живеят на другия край на България и се виждаме 4-5 пъти годишно, нито пък се месят в живота ни. И техния страх е, че може пак да се повторят старите неща, поне това ми споделят.Ако съм Ви разбрал правилно, смятате, че би се справила с помощта на психотерапевт? Иначе не открихме добри в нашия град. Но и имаме време да потърсим, по-рано от септември-октомври няма да имаме възможност за често пътуване да София. До колкото видях от форумите и Вие водите консултации в София, ще съм Ви много благодарен, ако ми дадете Ваши координати. Благодаря,Ви!

Здравей те! Ще съм ви много благодарен, ако ми дадете някаква насока за справяне с нашия проблем. Приятелката ми, с която сме заедно от почти 3 години страда от „Смесено тревожно-депресивно разтройство„. След възникване на проблема е ходила при психиатър, който и е изписал антидепресанти. Лошото в случа е, че ги пие вече 8 години и е сменила куп лекарства / на някои имената им звучат като биологични оръжия/ , в момента пие пароксат по полувин хапче на ден. Другото, което ме озадачава е, че цялото лечение е само медикаментозно, като веднъж годишно посещава психиатъра за да смени или промени дозата на лекарствата. Не е насочена към психотерапия, както и не са предприемани каквито и да са други мерки. В момента, поне на мен, тя не ми се вижда по-различна от другите хора. Това, което тя, самата, вижда като проблем е рязката смяна на настроенията и нервност на моменти. Също споделя, че ако пропусне да пие хапчетата усеща изтръпване по тялото, топли и студени вълни, както и болки в левия крак, симптом, които е имала и в началото. Правили сме всички възможни изследвания и не са открити никакви физиологични проблеми. Желае да спре вече с лекарствата /признавам, че е имало и натиск от моя страна/, но се опасява, че могат да се повторят кризите от миналото, които са били доста страшни, минавали са и мисли за самоубийство и т.н. Родителите и, които са лекари, също са против спирането на лекарствата, въпреки, че са специалисти в съвсем друга област, а и тя е вече жена на 28 години. Лошото е, че тези лекарства общо взето спират каквото и да е развитие за нас. Искаме да имаме дете, но не смеем заради страничните ефекти от лекарствата. Аз също с притеснявам, че може да стане по-зле и да се чудя какво да правя, може да звучи нечестно, но ми се ще да създам семейство със човек на който мога да разчитам и да не ми се върти живота около някакви блистери с лекарства. Мисълта ми е, би ли се повлияла от психотерапия, лечимо ли е това заболяване и може ли да имаме дете, ако се окаже, че трябва да ги пие цял живот. Четох различни статии за антидепресантите и бременността, но всичко опира да някакви проценти за риск при бременност. И ако може да ми препоръчате някой психотерапевт в София, ние сме от Благоевград, но не намерих добри в нашия град, а и не смея да рискувам. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!