Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безнадеждна

Участници
  • Общо Съдържание

    21
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Безнадеждна

  1. Здравейте, приятели! Отдавна не съм се разписвала тук, но сега имам нещо важно за казване, което много държа да споделя с вас. Открих от какво се причинява въпросната перманентна замаяност. Отговорът на въпроса не се различава много от това, което г-н Баев е обяснил, но аз намерих научна статия по въпроса и сега ще се опитам да преведа за вас главните моменти в нея. Болестта се нарича "chronic subjective dizziness" или преведено буквално - хроничнo субективнo замайване. Малцина в България са чували за това. Началото на статията започва с обяснения относно типа на заболяването, статистически данни и т.н. Оказва се, че съотношението на страдащите жени:мъже е 3:1. Следват обяснения, че пациентите са минали през хиляди специалисти, които не са открили никакви увреди и нищо специфично, което да ги насочи към конкретен функционален проблем. Всъщност органична патология изобщо липсва. Минавам по същество: Симптоми: 1. Перманентно (>3 месеца) усещане за замайване, което може да включва едно или повече от следващите описания: а. Замаяност б. Тежък световъртеж в. Усещане за дисбаланс г. Усещане, че "вътрешната част на главата" се върти, без да има външно възприятие за движение д. Усещане, че подът под краката се движи 2. Хронична свръхчувствителност към собствените движения или към движението на обектите от обкръжаващия свят 3. Изостряне на симптомите в среда със смесени визуални стимули, като например магазини или молове, а дори и извършвайки определени визуални задачи (например при работа с компютър) Патогенеза: Повечето от пациентите с хронично перманентно замайване (93%) имат психиатрично разстройство, което допринася значително за техните симптоми. Според съвременните класификации на четвъртото издание на Diagnostic and Statical Manual of Mental Disorders, тревожните разстройства са най-честo идентифицираната психиатрична патология, включително генерализираното тревожно разстройство, паническите разстройства и фобии, както и незначителното безпокойство. При по-малката част от пациентите са били открити допълнително депресия, пост-травматично разстройство, хипохондрия и психосоматично разстройство. N.B. За хората, които прочитайки това, ще се филмират, че са "психично болни", "луди за връзване" и тем подобни, държа дебело да подчертая, че в психиатрията, най-общо болестите се делят на неврози и психози. Гореизброените са неврози. Демек, винаги, когато са ви казвали, че проблемите ви са на "нервна почва", че сте "невротик", че имате "проблеми с нервите", че трябва "да се успокоите" и т.н., са имали предвид точно това. Ключовото изречение в научната статия, което ми направи много силно впечатление, е че замаяността може да отключи тревожност, както и тревожността може да отключи замаяност. Ако все още следите мисълта ми, то вече сте осъзнали защо се получава този порочен кръг на перманентност. В статията се дават примери за пациенти, които по някаква причина, някога, в миналото, са изпитвали световъртеж (например при сътресения на мозъка, мигрена, възпаление на вътрешното ухо, продължително пътуване със завои), които отшумяват сравнително бързо, но тъй като световъртежът е едно от най-гадните преживявания, които човек може да изпита, в него се загнездва страх това да не се повтори. Този страх се превръща в страхова невроза, а тя от своя страна отключва тази перманентна замаяност. За по-любопитните, които се чудят как аджеба нервите довеждат до това отвратително състояние, какво точно се случва, ще се опитам да го обясня метафорично. Представете си, че мозъкът ви е едно кълбо от много тънки жички, които провеждат електричен ток. Това са милиардите неврони. Жичките са свързани с определени платки - това са зоните в мозъка, които отговарят на нещо - център на дишане, кръвообращение, равновесие, зрителен, обонятелен, център на речта и т.н. Жичките, свързани към определените платки, могат да споделят и общ път понякога, а могат и пътищата им да се преплитат. Сега си представете при един нервен човек, който нон стоп е тревожен, мисли за нещо, постоянно пресмята, не може да спи, притеснява се, трепери за всяко малко нещо, не си дава миг спокойствие, как изглежда мозъкът му? Ми той изглежда като едно домакинство по Коледа, когато в жилището са включени всякакви възможни уреди -бойлери, печки, климатици, духалки, лампи, коледни лампички, телевизори, абе де-що има контакт е включено нещо! По някое време обаче някой от бушоните не издържа и гръмва (или пада шалтера)/дава на късо. Същото се случва и във вашето вътрешно домакинство, онова горе, което краси раменете ви. Невъзможността да "изключите уредите си" поне за малко, ви кара да "прегорите". В съвременния свят, в който живеем, има много "прегорели" хора, да не кажа изпепелени... Та част от нервите ви споделят общ път с равновесния нерв и в равновесната зона на мозъка ви се получава конфликт на информация. Смесените сигнали, които мозъкът получава, го объркват ужасно много. Равновесният нерв му казва "Движим се", обаче зрителният нерв, който вижда, че сте статични, му казва "Глупости, не се движим, статични сме!". При по-лабилните хора, мозъкът е толкова объркан, че включва копчето за опасност и подава сигнал към тялото: "Бий се или бягай!", изливат се кофи с адреналин от надбъбречните жлези, повишава се кръвното, свиват се кръвоносните съдове и кръвният поток се насочва към критичните точки - мозък, сърце, бели дробове, бъбреци. Хората пребледняват, треперят, усещат чувство за опасност, сякаш нещо лошо предстои да се случи, но не знаят какво става точно. И ето това дами и господа, е наречено със страховитото име "паническа атака". При не толкова лабилните, конфликтът между спорещите неврони си остава и се получава това субективно чувство за замайване, когато всъщност зрението ви вижда, че вие не се движите, както и предметите около вас не се движат, но остава вътрешно неприятно чувство, че това все пак се случва. Мисля, че бях прекалено обстоятелствена, затова нека продължим към начините за лечение. 1. Психообучение - това, което малко по-горе ви обясних: да знаете какво се случва, да разберете, че няма нищо страшно или тревожно, вие не сте физически болни, вие просто сте по-нервни и чувствителни от останалите хора. 2. Лекарствена терапия - използват се антидепресанти (SSRI) в съчетание с бензодиазепини (обикновено клоназепам), като целта на бензодиазепина е поне за 3 седмици да ви успокои изопнатите нерви, да ви изключи ненужните уреди от електропреносната мрежа, казано по-метафорично. Тук държа да подчертая, че това е кратковременно решение, все едно сте си счупили крака и са го гипсирали - ще бъде в гипс 1-2 месеца (зависи от счупването), а не 20-30 години, не дай Боже цял живот. 3. Психотерапия - най-важното, най-необходимото лечение! Трябва ви терапевт, който да ви покаже как да живеете без тревоги, без притеснения, да се чувствате пълноценен човек, да осъществите мечтите си, да намерите вътрешната сила в себе си, да видите, че нещата, които обикновено ви тревожат, са незначителни и не си струва "да си хабите нервите" за тях. Както токът постоянно поскъпва и гледате все по-често да го пестите, така трябва да се научите и да си пестите излишните нерви. Малцина успяват сами да се вкарат в правия път. Много по-бързо и лесно става просто да намерите ментор, учител, човек, който да ви вкара не в правия път, а във вашия собствен път, защото всички ние извървяваме свой собствен, уникален път. Животът е прекалено кратък и пълен с изненади, подготвени специално за нас. Нека не оставяме неврозата да контролира животът ни. 4. Вестибуларна рехабилитация - малко неприятно в началото, но върши чудеса! Конкретно за мен и моето състояние: подобрих се значително, имам цели периоди от по няколко месеца, в които нямам абсолютно никакво замайване, както и такива от по няколко седмици, в които съм замаена. Тези "лоши" периоди се случват в моментите, в които съм с повишена тревожност. Хубавото е, че се научих да не се тревожа за нещата, които не зависят от мен. А за тези, които зависят от мен, се старая да ги направя така, че да нямам бъдещи проблеми с тях, за да спра да ги мисля (иначе казано старая се да решавам проблемите си на момента и да ми се махат от главата). Извинявам се за дългия си пост, но тъй като съм изпатила и повече от десетилетие съм търсила отговор на въпроса какво точно ми има, държах да обясня подробно всичко, като се надявам да внеса поне малко облекчение и яснота, както и план за действие в живота на хората, които са в моето (бивше) положение.
  2. Не знам нищо за теб и проблема ти, затова ще говоря като цяло. Промяната започва от силен стимул. Не просто мотив, не просто желание, желание за промяна имат 90% от хората, които си проспиват живота. Трябва ти много, много силен стимул за промяна. Той обикновено се появява при 2 условия - едното е прекрасно, другото - ужасно. Първото е влюбването. Онова всепоглъщащото, което може да те накара да преобърнеш света, което те кара да ставаш сутрин рано изпълнен с желание за живот и за превземане на света. Онова, което те променя изцяло, което показва едно твое друго "аз", онова, което те запознава с всички твои добродетели, които до момента не си срещал. Стимулът любов може да не е само по отношение на партньор в живота, може да се прояви за деца, животни, професията, с която си искал да се занимаваш цял живот и т.н. Второто, ужасното, е да удариш дъното. Ама наистина да го удариш. Да няма накъде повече да пропадаш, да си на абсолютната кота нула - по-зле няма как да стане. Тогава хората с лабилна психика започват да се саморазрушават с най-различни субстанции, опиати и др., докато се погубят, а хората, на които им е писнало, дошло им е до гуша от това да са затънали толкова надълбоко, се хващат здраво в ръце и започват да се катерят нагоре и да се борят с всички сили, с цялото си сърце, емоция и съзнание, за един по-добър живот. Бориш се със зъби и нокти, защото няма какво да губиш. В единия случай двигател ти е любовта, която те окрилява, в другия случай двигател ти е яда, адреналина, нещо като спортна злоба - здравословна, колкото да минеш успешно финала. Ако ти липсват тези два стимула и да кажем си си изградил една прилична зона на комфорт - родителите ти те подкрепят (духовно и материално), приятелите ти с неохота ти стават кошче за душевни отпадъци, гаджето ти поема част от вината за кофти живота ти (говоря изцяло теоретично), то тогава колкото и желание да имаш, то ще е моментно, докато свърши поредното мотивационно клипче, което си си пуснал от youtube (речите на Will Smith, части от филма Never back down, все тая). За това трябва да имаш един "треньор по мотивация", който да те юрка нон стоп, да ти крещи в ухото като майор, когато си в калта и да те кара да изпълняваш всичките си задачи за деня. Или иначе казано, трябва ти терапевт - дали ще е психолог, психотерапевт, Life Coach, както искаш го наречи, но просто човек, който да те юрка, да ти бие засилващи шутове, да те мотивира да продължаваш въпреки умората и препятствията. Забележи - не казвам да те издърпа от калта или да те бута отзад, а да те накара ти сам да го направиш.
  3. Защото не виждаш смисъл да го правиш. Защото си свикнал със състоянието, в което си изпаднал. Защото те мързи да го промениш. Защото в зависимост от обстоятелствата, доста често е по-лесно да си жертва, отколкото да се бориш активно. Защото ти е комфортно в положението, в което се намираш в момента. Нямаш стимул да промениш нещата. Влязъл си в коловоза на летаргичните, отчаяни от живота хора, които не виждат смисъл в нищо и живеят ден за ден. Защото ще си нарушиш зоната на комфорт... Мога да продължавам до безкрай с предложения, но реално само ти знаеш #zashto
  4. Здравейте! Днес станах неволен свидетел на ПТП, което се разви доста грозно на сантиметри от мен и което доста ме поизплаши. На път за вкъщи се замислих какво правеше майка ми, когато бях малка и се стрясках от някакви инциденти - водеше ме по разни баби да ми баят и да ми леят куршум. Сега обаче едва ли бих се доверила на нещо подобно, затова реших да се допитам до вас, да споделите някакви рационални методи за справяне с уплах и стресови ситуации. Има ли някакви изпитани във времето "ритуали", а може би ментална настройка?
  5. Изключително благодаря за изчерпателния отговор! Моето мнение се припокрива с вашето. Иска ми се да продължа с темата за детокса. Винаги, когато стане въпрос за детокс, това е свързано в известна степен с глад. Кому е нужно да стресира организма си по този начин? За мен например гладуването е убийствено, дори 1 ядене да пропусна, започва да ме боли главата, а какво остава да гладувам по 3-5 дни (5 дни е например джусинг детокса на Джейсън Вейл). Изобщо не вярвам в така наречените "лечебни кризи", за мен това е крещящ сигнал на тялото, че го изтезавам. Има ли начин да се "детоксикираме" без да гладуваме?
  6. Не съм специалист по храненето, но родителите чак такива специалисти по веган режимите ли са, за да са сигурни, че няма да навредят на детето?!?! Не напразно задавам този въпрос, защото се заговори за няколко потресаващи случая от Америка, където са станали свидетели точно на това, но родителите са твърдо убедени, че хранителният им режим е повече от перфектен...
  7. Приветствие за хубавата тема и възможността да зададем въпросите си към специалист! Ето ги и моите въпроси: 1) Напоследък доста нашумяха хранителните добавки, които пречистват организма от Кандида Албиканс. Според тях, основният виновник за непрекъснатото ни желание за сладко и тестено, е именно въпросната Кандида. За нейни заслуги сочат и метеоризма, недоброто усвояване на хранителните вещества и натрупването в червата на лепкава маса, която може да достигне до 2 кг. Според потребителите, използващи въпросните хранителни добавки за пречистване, желанието им за сладко и тестено силно е намаляло след употребата на продукта. До каква степен можем да се доверим на тези съждения? 2) Може ли дете, подложено на строг веган режим и суровоядство, да претърпи забавяне в развитието си (умствено и физическо)? 3) Какво е мнението ви за тридневните детоксикации по пълнолуние, в които се пие по 4 литра фреш на ден и не се консумира никаква храна? Този вид детоксикации по-скоро стресират организма или по-скоро наистина го пречистват?
  8. Няма как да не се съглася (а и не само аз) с коментара на Георги Балджиев. В момента психиатрите (в по-голямата си част, особено работещите в психиатрични заведения и не занимаващи се с психотерапия) са на мнение, че тревожните разстройства са резултат от ниски нива на серотонина и се лекуват успешно с антидепресанти. За мен това е пълен абсурд и няма никаква логика, причинно-следствена връзка или каквото и да е друго. "Изследванията", които са прочели, са поръчани от фармацевтичните компании от сорта на Pfizer, за които е абсолютно изгодно всеки малко по-тревожен или нервен човек (сиреч всеки втори) да пие антидепресанти. Чувала съм изказвания от рода на "Няма нищо срамно да пиете антидепресанти, както всеки хипертоник си пие редовно хапчетата за артериална хипертония, така и хората с тревожни разстройства трябва да си пият редовно антидепресантите". Да, ама хората с хипертония имат реална опасност за живота си (изключвам факта, че чрез поправяне на начина си на живот, те могат значително да подобрят състоянието си), а вие нямате. Приемно-консултативните кабинети в психиатриите са се превърнали в легални дилърски кабинети, в които се раздават рецепти на килограм за Ксанакс, Лексотан, Диазепам, Ривотрил (който сега ще заместят с друг клоназепам) и най-различни антидепресанти (зависи кои фармацевтични представители посещават по-често въпросните кабинети). Самите психиатри доста често не изслушват до края проблема - те класифицират от вратата още, подават рецептата и казват - след 2 месеца елате на контролен преглед. Вие съгласни ли сте да бъдете лекувани така? Още по-абсурдни са ми антидепресантите, "повишаващи серотонина". Защо хората са склонни да пият хапче, което да им повиши серотонина и което да е последвано от 50 "нежелани лекарствени реакции", които тотално да му прецакат организма, вместо да си го повишат по естествен начин? Как ли? Ми много просто - с физическа активност, спорт, секс, с прием на храни, съдържащи 5-хидрокситриптофан, който е прекурсор на серотонина, като например фурми, банани, ядки, със социални дейности и разбира се с положителни емоции. Някой някога чувал ли е човек да се излекува напълно, без рецидиви, от тревожно разстройство, само с прием на медикаменти? Аз лично - не съм! А повярвайте ми, интересувала съм се много. Някои коментари на "лекуващи се" са ми се запечатали в съзнанието и сега ще ги споделя с вас. "Ами аз пих 2 години АД, пробвах да го спра, обаче симптомите ми се върнаха и продължих да си го пия и така вече 4-та година. Да, напълнях с 20 килограма, ама поне симптомите ми ги няма..." "Аз от 6 години си пия АД и се чувствам добре. От време на време ми се връщат симптомите, ама то няма как..." "Аз от 12 години пия АД и не смея да го спра - с него зле, без него - още по-зле!" "Аз от 20 години пия АД и не мисля да го спирам..." Осъзнавате ли колко е абсурдна цялата ситуация? Всичките хора са проявили някои от "нежеланите лекарствени реакции" на антидепресантите, масово са напълнели с по 10-20 килограма и се предполага, че са щастливи заради повишения серотонин в мозъка, а реално не са? Как може да си дебел, с аноргазмия, еректилна дисфункция, липса на либидо, зависим от някакво мижаво хапче и да си щастлив?! Хапчета би следвало да се предписват единствено, ако ползите надвишават рисковете. Кажете ми това така ли е при антидепресантите? Вие реално, преди приема, сте били много по-добре, отколкото сте след него. А проблемът, заради който сте го започнали, си стои нерешен... В конкретното питане по темата - Новак, прегледах фармакотерапевтичния справочник и за трите лекарства, които си посочил и никъде не е споменат точно такъв "страничен ефект". Ако си напълно убеден, че причината е в тези лекарства, може би трябва да съобщиш за това на изпълнителната агенция по лекарствата, като попълниш онлайн формуляра, който съм посочила в линка. Но първо се убеди, че не е някоя инфекция. Не разбирам защо си пробвал преди това с Феварин, при положение, че показанията му са психози и реактивни състояния, протичащи с депресивна симптоматика? Ти психоза нямаш. А на така хваления от психиатрите есциталопрам, който се понасял много по-добре от циталопрама, много държа да му напиша "нежеланите реакции", за да прецените сами до колко би бил полезен при лечение на тревожни разстройства: ортостатична хипотензия (ей това, от което ви причернява при рязко ставане и изправяне), хипонатриемия (понижено количество натрий в кръвта, което повлиява натриево-калиевата помпа, която повлиява кажи-речи всички биохимични процеси в организма), неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, зрителни смущения, гадене, повръщане, сухота в устата, диария, анорексия, безсъние, замаяност, умора, сънливост, анафилактични реакции, абнормни тестове на чернодробните функции, артралгия (болка в ставите), миалгия (болка в мускулите), припадъци (това, от което най-много се страхувате при тревожни разстройства), тремор (треперене на крайниците), двигателни разстройства, серотонинов синдром, халюционации (то не стига, че си мислите, че полудявате, ами сега и това...), мания, обърканост, ажитация (силна емоционална възбуда, съпроводена с чувство на тревога и страх), тревожност, деперсонализация, панически пристъпи (ай сиктир), нервност, задръжка на урина, галакторея (отделяне на млекоподобен секрет от гърдите), сексуални дисфункции, включително импотентност, еякулационни нарушения, аноргазмия, обриви, екхимози (кръвоизливи в подкожието), пруритус (сърбеж), ангиоедема (отоци на кожата, лигавиците и подкожната тъкан) и потене. Това са нежеланите реакции, посочени във фармакотерапевтичния справочник на Ламбев и Крушков от 2010 година, сега може да са добавени и още... Още ли има хора, които да вярват, че тези реакции "отшумяват с времето". Демек организма ви свиква да бъде прецакан? И още ли има хора, които са убедени, че антидепресант може да помогне при тревожни разстройства, при положение, че чрез "нежеланите си реакции" ги предизвиква? Това е все едно лекарство, понижаващо кръвното налягане, да ви го вдигне, ей така, като "странична реакция", или пък лекарство, понижаващо температурата, да я вдигне още повече. Новак, ако тези три лекарства са ти изписани от един и същ психиатър, мисля, че е време да го смениш. Също така е добре да започнеш психотерапия или просто ДА ПОЖЕЛАЕШ да си разрешиш проблема, който те мъчи. Аз лекарствата не мога да ги нарека патерици, за мен те са бягство, замазване на ситуацията и още по-дълбоко вкореняване на проблема. Много хора отказват да посетят психолог/психотерапевт, защото "нямат време", "много е скъпо", "няма къде", "няма кога", "аз нямам нужда", а най-вече нямат желание. Разбирам ги напълно! Защо да си решиш проблема с 5-6 сеанса и приблизително 300 лева, като можеш да не го решиш с години и да даваш на месец по 20 лева за антидепресант? "Здравеопазване" на лизинг...
  9. Здравей, Ивета. Не съм специалист, но мисля, че да си пречистиш организма от медикаменти, взимайки медикаменти, не е най-удачният вариант. Детоксикация може да се направи по много и най-различни начини и нито един от тях не включва лекарства. Най-вероятно си чувала за джусинг; 3 дневно сокопиене по пълнолуние; подходящи диети като например житния режим (който между другото тази година започва от 6ти февруари) и най-различни други. В основата на детокса е да пиеш много течности, предимно вода, зелен чай (с изключително мощен антиоксидантен ефект) и да приемаш повече пресни плодове и зеленчуци. Също така спортът е много подходящ за този период, защото чрез потта се отделят натрупаните токсини от тялото. Може да отидеш и на сауна 1-2 пъти, ако здравословното ти състояние го позволява. Ако пък много държиш да пиеш нещо за детокс, то трябва да се фокусираш върху подобряване на състоянието на черния дроб, защото той е "портата", през която преминават всички вещества, които приемаме. На пазара има много и най-различни хранителни добавки от растителен произход (най-вече съдържащи силимарин - екстракт от плодовете на растението бял трън), които подобряват функцията на черния дроб и спомагат за изчистването от токсините. Също така добър вариант е един чай от марката Цяръ - Чай за пречистване на кръвта. Изключително приятен е на вкус а и тъй като се приема 30 мин. преди хранене, няма опасност да прекаляваш с храната, т.е. ефектът е 2 в 1 Успех с детокса!
  10. Накрая май излезе, че г-н Баев е абсолютно прав и това е коренът на проблема в моя случай. Нека ви споделя как точно стигнах до този извод... Прибрах се в родния си град за кратка почивка от сесията и работата. Отидох на гости при баба ми. Тя има дворно куче - непородисто, обикновено, предназначено да лае, ако чужд човек влезе в двора на къщата. Всеки път, когато й отивах на гости преди, то се спукваше да ме лае, този път обаче само махаше с опашка и ме гледаше с интерес. Подминах го като малка гара и влязох в къщата. Никога не съм се радвала на животни, никога не съм си играла с кучета, никога не съм галила котки, като цяло не съм имала интеракция с домашни любимци. Ако се чудите защо - заради майка ми (следва лирическо отклонение )... Възпитана съм изключително строго, все едно съм расла в Северна Корея. Според майка ми, "ние" (сиреч аз и тя) не обичаме домашни животни, "ние" не обичаме лигавщини, "ние" обичаме ред и чистота, "ние" не изразяваме никаква емоция на публични места, "ние" сме сериозни хора, "ние" не обичаме панайрджийски дрехи, носим само бяло, бежово и сиво, възможно най-неутрално и развлечено и т.н... В годините на пубертета имахме доста конфронтации по всички теми, но все още не съм успяла да се отърся изцяло от влиянието й (връщам се отново в основната идея на това, което споделям). Отделих нужното време да се видя с баба си, след което, незнайно защо, изпитах нужда да изляза на двора и да отида при кучето. Навън беше зверски студ, а аз мразя да ми е студено, обаче ей ме на, зъзна и вървя към кучето. То милото, толкова се зарадва, че някой му обръща внимание, че така се заиграхме - забравих и студ, и предразсъдъци, проблеми, всичко. Сякаш времето беше спряло. Нямам представа колко време сме си играли. Бях цялата кална и щастлива. Направо усещах как съм отворила сърцето си и от него блика любов и щастие. Никога, ама никога през живота си не съм била толкова отпусната, с толкова отворена душа, толкова жизнерадостна, толкова открита към света и към себе си! Сякаш се запознах с едно ново Аз, което никога не бях срещала. На тръгване, сладурчето се разплака и ми стана жално, че го оставям, но баба ми е прекалено привъзрана към него и няма как да взема да й го гледам. Прибрах се в града, преоблякох се и отидох на разходка до мостика. Бях в края на мостика, около мен само море с леки вълнички. Обикновено от движението на вълните се създава илюзия за движение на самия мостик, все едно си на плавателен съд. Аз обаче се огледах и по едно време усетих, как за пръв път от 11 години, се чувствам абсолютно трезва, "заземена", бетонирана направо! Не мога да ви опиша радостта от самото чувство! Като моряк, който от дълго време не е стъпвал на земя, като пияница, на който му е минал най-тежкия махмурлук в живота, като ... Абе разбрахте ме! Беше уникално преживяване! Задържа се така, докато се прибрах в къщи. Е, ще кажете, та то е било за кратко. Да, но за мен беше най-хубавият момент от десетилетие насам... Върнах се в забързания град и сивото ежедневие с изключително приятно чувство, беше ми значително по-малко замаено отколкото по принцип. Моя приятелка, която роди преди 2 месеца, ме покани на гости (следва още едно лирическо отклонение ). Никога не съм се радвала на бебета и деца, никога не съм си играла с тях, не знам дори как да комуникирам с тях. Въпреки, че скоро ще навърша 26 години, нямам и майчинско чувство, не усещам биологичния ми часовник да "тиктака" за тези неща (край на отклонението). Седнах на дивана и моята приятелка ми сложи бебчето в скута, без дори да ме попита дали искам да го взема. Няма да мога да ви опиша колко комична ситуация се получи, може би ако го беше заснела, щях да изглеждам като мистър Бийн в женски вариант. Седях и го гледах като полезно изкопаемо, дръпната, все едно са ми връчили бомба и я умолявах да си го вземе. Как аз, видите ли, ще го хвана и ще си играя с него, пред нея? Та нали ще покажа чувства? Не мога да се разкрия така. Аз дори не знаех как точно трябва да го хвана, а и ме беше страх да не му направя нещо. След около половин час разбрах, че няма да си го вземе обратно, а то милото е като шило в торба, все шава, мъчи се да прави нещо, иска движение. Пратих я да ми направи чай и се заех със задачата да разбера как точно да го държа и с какво да го занимавам, за да не се криви. Докато се усетя, вече му правех "маймунджолъци", разсмивах го, показвах му "интересните неща" през прозореца (сиреч улица с коли), танцувахме, пеехме, че даже почнах и английската азбука ... Това беше вторият момент на сваляне на гарда ми. Отново се усещах с отворено сърце, бликащо с любов и положителни емоции . Аз се въртях с бебчето в ръце и правех пируети, без да ми се вие свят, без страх, без притеснения, без замайвания. Не бях танцувала от дете именно заради прилошаването при въртене... 2 часа го носих наляво-надясно, все едно това не съм аз. Отново се запознах с някакво друго Аз, което никога до сега не съм срещала! Задържах се в това "трезво" състояние, докато се прибрах вкъщи. Е, ще кажете, пак е било за кратко. Да, но за мен е напредък. Започнах с час, после преминах на 2 часа, дай Боже скоро 3 часа и така докато си остана в трезвото състнияние 24/7 Изключително съм благодарна, че попаднах на този сайт и този форум, благодарна съм на хората, които се включиха в темата, благодарна съм, че в крайна сметка намерих моето разковниче на проблема. Надявам се и другите хора, търсещи решение на проблемите си тук, да намерят своето. Доверете се на специалистите, четете внимателно това, което ви отговарят, вслушвайте се в съветите им, защото тяхната единствена безкористна цел, е да ви помогнат!
  11. Здравей, не съм специалист, но ще се включа в темата. Позволих си да прочета и предишната ти тема, защото в тази даваш много малко информация, а по този начин няма как да сме ти ползотворни. Това известно време, в което си загубила мотивация, е доста дълго време. След като усилията ти - медикаментозна и психотерапия не дават никакъв резултат, може би е време да промениш нещата. Оставам с впечатлението, че чакаш да ти дойде наготово всичко - антидепресантите да те направят щастлива, а терапевтът да ти даде нужната мотивация. Само че в живота нищо не идва даром, всичко трябва да се извоюва. Медикаментите и терапията са патерици, които в даден момент трябва да захвърлиш и "да се вземеш сама в ръце". Изгубила си мотивация за учене? Можеш ли да си отговориш поне на въпроса защо? Или виждаш специалността си като абсолютно безперспективна за твоето бъдеще, или си я записала не по твое желание и в момента бойкотираш решението на някой друг да завършиш. Висшето образование не е задължително. Записваме го по своя собствена воля, учим, защото знаем, че знанията, които ще придобием там, ще ни бъдат от полза за бъдещото ни развитие. Изгубвайки мотивация за учене, ти дефакто си изгубила мотивация и за бъдещото си развитие? И то на финалната права... В крайна сметка не искаш ли да завършиш по-скоро и да започнеш да се развиваш в желаната насока? Това би ти донесло увереност и самостоятелност - все положителни качества. Точно в момента, изобщо има ли нещо, с което би искала да се занимаваш? Не говорим само за учене. Каквото и да е? Изобщо как се виждаш след година-две примерно? Аз имам приятелка, която се отказа от висшето си образование точно в последната година, не завърши, защото искаше да се ожени и да бъде майка и домакиня. Направи го и сега е най-щастливият човек на земята. Имам и приятел, който пък завърши бакалавър и магистър по финанси и икономика, но в момента се занимава с оригами, защото това му носи удоволствие и радост. Запитай се какво би ти донесло удоволствие и радост? По отношение на депресията ти и огромните комплекси - защо продължаваш да плащаш данък обществено мнение? Колегите милели, че си тъпа, съучениците те обиждали и ти се подигравали. Защо позволяваш това? Никой не може да те убиди или засегне, ако ти не го позволиш. Ти съгласна ли си с тях? Възприемаш ли се като такава, каквато те описват? Ако беше в мир и хармония със себе си, хорските приказки нямаше да те засегнат по никакъв начин. Защото когато си в мир и хармония със себе си, ти знаеш, че ти си си ти, харесваш това, което си и считаш пътят, по който вървиш, за правилен. Как се постига мир и хармония със себе си? С много любов към себе си, с оценяване на борбата в живота ти, която водиш, с удовлетворение от действията и постъпките ти, с приемане на всяка частица от теб. Ако не харесваш физическото си състояние - промени го така, че да ти харесва, ако не харесваш менталната си настройка - промени я така, че да я харесваш. Подчертавам дебело - не се променяй за хората, промени се за себе си! Действай, момиче! Бъди активната страна, самомотивирай се, изгради живота, който искаш да живееш, сама! Усети разликата - изпий си дневната доза антидепресант и не прави нищо през деня, гарантирано, че серотонина няма да ти мръдне изобщо, но ако на следващия ден посетиш някое аеробно занимание (тае-бо/каланетика/зумба/аеробика) или дори просто потичаш в парка и след това изпиеш един бананов шейк с малко фурми (съдържащи 5-хидрокситриптофан, който пък е прекурсор на серотонина ), ще се почувстваш в изключително добро настроение и ще си вдигнеш поне малко самочувствието. От там пък ще ти дойде и мотивацията да правиш все повече и повече неща, които да те карат да се чувстваш добре, а от там ще ти дойде и амбицията за заветното завършване! Просто направи първата крачка
  12. Благодаря за включването в темата, г-н Баев! "Систематична десензитизация – контролирано изправяне срещу страховете с цел да се възстанови вярата в самия себе." Ако правилно разбирам, мога да посещавам курсове по дервиш йога, в които да приема любящо въртенето, да се отпусна изцяло и да се "потопя" в ритъма на танца? Все пак си мисля, че без предварителна подготовка, няма да се справя. Достатъчни са ми 2 оборота въртене, след което да падна на земята в безпомощно състояние. Към какъв специалист е необходимо да се обърна за справяне с проблема "контрол"? Психолог, психиатър, психотерапевт? Ако е към психотерапевт, има ли значение какъв вид психотерапевт точно? Може ли да ме насочите и към правилната литература? Някоя конкретна книга например, която е свързана точно със страх от загубата на контрол над живота?
  13. Здравейте! Бях обещала, че ще пиша за резултатите от опитите ми, а както видях и на лични съобщения са ме питали за тях, затова ще ви "ъпдейтна" направо тук. От 11 юли бях преминала изцяло на безглутенова храна, не направих прехода плавно. Нещо повече, стигнах до крайност - суровоядство и джусинг, веган режим. Спазвах го до края на октомври. Резултатът беше пречистване на организма, изчистване на кожата и чувство на свежест и лекота. За съжаление обаче, перманентната ми замаяност не се повлия по никакъв начин от това. Относно ставната гимнастика на Норбеков - отличен начин за започване на деня, развих повече гъвкавост и сковаността на гърба и врата ми изчезна - това е. В момента се храня на принципа "от всичко по малко", не се ограничавам от нищо, но развих култура на хранене да не преяждам всеки път (както преди), както и подбирам по-качествена храна. Гимнастиката ми стана навик, както сутрешното миене на зъбите. През тези месеци анализирах доста себе си и осъзнах, че просто съм по-чувствителен човек, да не кажа направо хиперсенсибилна. С риск да бъда сметната за луда, ще ви споделя, че усещам всяка земна вибрация. Винаги, когато в Европа става земетресение, аз го усещам като вибрации, колкото и слабо да е то. Сверявам "усещанията си" с националния сеизмологичен институт. Усещала съм земетресения с магнутут около 2, които са на повече от 20 км. дълбочина и на 800 км от града, в който живея. Звучи абсурдно, нали? И нищо от интериора вкъщи не ми подсказва за това - нищо не се клати, нищо дори не помръдва. Просто все едно минават вълни през мен. Освен това винаги, когато има слънчеви изригвания, се чувствам като парцал. Когато духа вятър, усещам все едно съм на кораб в открито море по време на буря. Просто все едно съм като някакъв радар за атмосферни влияния Приех, че съм по-чувствителна от нормалните хора и продължих да си живея живота. Сега, когато имам дни, в които ми е по-зле от обичайното, се усмихвам и си казвам "Явно пак става аномалия някъде", след което разбирам за нея от вечерните новини. Така живея значително по-леко и спрях да задълбавам толкова много в неприятните усещания.
  14. Ако трябва да си призная честно, и аз съм имала паруреза като малка. Дори вкъщи ходех до тоалетната, когато нямаше никой около нея и всички си бяха по стаите. А за ходене по голяма нужда пък да не говорим, тогава трябваше да няма никой в целия апартамент. Но знаете ли как се оправи всичко? Бях във втори клас и бяхме на летен концерт на открито. Нямаше къде да отида до тоалетната и бързах с майка да се прибера по-скоро. И както бързахме не издържах и се напишках... Такъв срам не бях брала никога... Целия парк пълен с хора и аз с напикани гащи, вървя и рева. От тогава се оправих и вече си уринирам навсякъде без никакъв проблем. Е, имам пак остатъчно притеснение, но си казвам, че е по-добре да ме чуят как уринирам в тоалетната (което е най-нормалното нещо на света), отколкото да ходя с напикани гащи. Освен това се успокоявам, че това са си най-обикновени физиологични нужди, всички уринират, всички дефекират и дори всички пърдят с извинение. Това е моят опит с парурезата, надявам се да ви е било полезно поне малко.
  15. Здравейте. Стана ми изключително интересна темата за парурезата. Можете ли точно да ми обясните от къде идва вашето притеснение? Притеснявате се от мръсните обществени тоалетни? Или може би се притеснявате, че някой ще ви чуе как уринирате? Замисляли ли сте се кое точно ви създава дискомфорт и притеснение? А ако да речем толкова много ви се ходи, че не можеше да се сдържите, какво правите?
  16. Здравей, TheDevilAngel! Лекарствата, които си изброила, са антиепилептични лекарства. В случая, изброените повишават активността на ГАМК (ГамаАминоМаслена Киселина), която пък е основен инхибиращ невротрансмитер в главния мозък. Така засилват мембранния пермеабилитет за хлорни йони, което намалява невроналната възбудимост. Депакина и Конвулекса са валпроати, използвани за огнищна епилепсия, поведенчески смущения, свързани с епилепсия и др. Ривотрила съдържа клоназепам, който е бензодиазепин. Използва се за всички клинични форми на епилепсия у деца и възрастни, частични гърчове и други. Валпроатите, които си приемала, са засилвали действието на антидепресантите. Техен страничен ефект е и алопецията, за която споменаваш (косата ти е изпопадала). Страничните ефекти на Ривотрила са седация (упояване), мускулна слабост, сънливост, мускулна некоординираност, намаляване на вниманието и др. С други думи, целта е да ти се създаде едно привидно лъжливо спокойствие и успокоение. Странното в случая е защо майка ти иска да постигне това с теб? На колко си години в момента? Самостоятелна ли си? Защо майка ти взима решения вместо теб какво да приемаш и какво не? Чувстваш ли се напрегната, депресирана, тревожна? Спиш ли добре? Има ли нещо в поведението ти, което да кара майка ти да си мисли, че имаш нужда от такива лекарства? А да не говорим, че е изключително некоректно от страна на личния ти лекар да изписва на зелена рецепта лекарства ПО ПРЕЦЕНКА НА МАЙКА ТИ, а не по преценка на самия лекар или на друг негов колега-специалист. Майка ти знае ли, че Ривотрил не се взима изведнъж в такива дози, а се увеличава дозата постепенно и знае ли каква е максималната допустима доза за твоето състояние (ако изобщо си в състояние, налагащо прием на Ривотрил)?
  17. Моето мнение е, че всеки вижда това, което знае и за което е учил. Специализирайки в една област, лекарите стават страхотни професионалисти в нея, но за сметка на това знанията им в другите области изостават. Това е нормално, не можем да ги съдим, че са станали професионалисти само в едно направление. Аз до сега съм ходила на невролози, отоневролози, психиатри и ендокринолози. Не съм ходила на гастроентеролог. Казвайки, че проблемът ми е замаяност и световъртеж, всеки започва да се фокусира в главата и вътрешното ухо. То не бяха "мениероподобни синдроми", "вестибулопатии", "сърдечни неврози", "невро-вегетативни дистонии", слабо оросяване на мозъка, други предположения, лечението на които не даде никакъв резултат. "На нервна почва е" ми е любимият отговор За съжаление в света не съществува д-р Хаус, който да разбира от всичко, да е едновременно диагностик и хирург, плюс образен диагностик, интернист, лаборант и какво ли още не Аз може изобщо да нямам глутенова непоносимост, но съм длъжна да пробвам с безглутенов режим поне за известно време (да кажем 6 месеца), за да видя как ще се почувствам. Когато човек като мен е в безисходица, се хваща за най-малкото като удавник за сламка, с надеждата да му донесе спасение. Днес пробвах и гимнастиката на Норбеков. Приятна е и съм решила да я правя всяка сутрин. Съветът ми към всички, които дълго време страдат от нещо (каквото и да е то), е да се вземат в ръце и сами да намерят решение на проблема си, колкото и абсурдно да е това решение. Пробвайте, експериментирайте, никога не знаете от какво ще се почувствате по-добре. Тези дни например, намерих в интернет хора с подобен на моя проблем, които са се оправили по най-различни начини. Единия правел много разходки и вървял нон стоп, другият се оправил от гимнастиката на Норбеков, третия се излекувал с билки, четвъртия прилагал ТЕС (техника за емоционална свобода), петия ходел на психотерапия и т.н. Аз за сега ще пробвам с безглутенов хранителен режим и гимнастика, пък "каквото сабя покаже" ...
  18. Много благодаря за подробно предоставената информация и насоки. Прекрасни сте!
  19. Здравейте! Благодаря ви за включването в темата, това означава много за мен! rona, това, което предлагаш е изключително интересно като вариант. Прочетох го внимателно и мисля да пробвам да се храня с безглутенови храни. Нищо не ми пречи да опитам, а и няма как да ми навреди, най-много да ми помогне, което в случая е търсения ефект mvm, не пия кафе и кофеинови напитки, защото ме разтреперват и се чувствам напрегната след това. Ако искам да се освежа и събудя, обикновено пия или чиста, студена вода или фреш портокал. За гимнастиката на Норбеков прочетох днес на няколко места и мисля от утре да започна да я прилагам. Това е за сега от мен. Чувствайте се свободни да се включите, ако имате други идеи, а аз ще пиша скоро как се повлиявам
  20. Здравейте! От 11 години страдам от перманентна замаяност. Все едно съм пияна или с много тежка форма на махмурлук. Ходила съм на какви ли не доктори и изследвания през годините. Никой не може да разбере от къде идва проблемът ми, защото нямам абсолютно никакви органични увреди. Според изследванията съм "здрава като бик". За протокола, правени са ми снимки на шийни прешлени, доплерова сонография, ЕЕГ, евокирани слухови и зрителни потенциали, нистагмография, ЕКГ, ПКК, изследване на всички видове хормони, ехография на щитовидна жлеза. Всички лекарства, които съм приемала - за оросяване на мозъка и вътрешното ухо, не дадоха никакви резултати. Спортът също не ми помага, но въпреки това продължавам да си спортувам. Освен това уча и ходя на работа. Не мога да определя животът си като стресов, не се чувствам депресирана, освен това и не си мисля, че съм болна от нещо неизлечимо. Просто искам да разбера от къде идва това перманентно замайване и как мога да го премахна. Омръзна ми да ходя по улиците като пияна и да залитам. Не пия алкохол и не пуша цигари. Храня се здравословно, нямам проблеми в семейството и с околните. До сега не съм срещала хора със същия проблем. В интернет хората се оплакват предимно от пристъпи на световъртеж, които продължават кратко, а при мен е просто постоянно замайване, сякаш не мога да изтрезнея. Приятелите се шегуват с мен, че това била мечтата на всеки алкохолик Но за мен е бреме, този проблем малко или много оказва влияние върху социалния ми живот, например ако се чувствам много замаена, предпочитам да си остана вкъщи, вместо да изляза на нощно заведение да речем. Освен това не съм толкова продуктивна в работата, колкото трябва да бъда, защото се "щадя". С ученето е същата работа - през 30-40 мин. четене, спирам за почивки, излизам на терасата, плискам си лицето с вода, правя гимнастики, с надеждата да ми мине, но уви, не ми минава. Ще съм много благодарна, ако ми дадете насоки какво трябва да направя, за да подобря състоянието си. Към какъв лекар трябва да се обърна? Освен това бих се радвала, ако в темата се включат хора, със същия проблем, за да споделят има ли някакви методи, с които това състояние може да се подобри значително. И като цяло - какво мислите, че може да ми има?
×
×
  • Добави...