Диан Георгиев

Моите мнения са резултат на моето мислене и търсения. Това което би трябвало повече да ви вълнува е начина на вашето мислене и поведение към непознати. А щом като правилата ви са такива, така да бъде, аз и без това нямам интерес да посещавам сайта ви, най-вече защото няма какво да науча от него, а и защо да допринасям за трафика му?

На кое мнение съм отговорил по обиден начин? Изказах собственото си мнение за термините използвани от Блаватска, мнение което съм изградил след години четене и обсъждане на нейните книги с хора подробно запознати с материята. Защо споделянето на резултата от моя труд да е обидно, само защото се е получило така че този резултат е негативен? Негативния резултат не е по-малко ценен от позитивния, пък който не му вярва да го игнорира. Отделих време за да разбера какво иска да каже Блаватска защото книгите й са интересни и се надявах да има важна информация скрита в тях. Само че резултатите на моето търсене се оказаха различни. Тя се вживяла в ролята си на знаещ и не си е давала сметка колко всъщност е разбрала. Това е особено видно по отношение на будизма, преди 130 години когато подробна информация за него е липствала в Европа, Блаватска е предала вижданията си за будизма от епизодичните си срещи с някои лами и четене на отделни аръкописи. Тогава това се е считало за много. Обществото по будизъм възникнало като секция на Теософското общество. След ВСВ когато много автентична информация по будизъм е достъпна, обаче стана ясно че се е заблуждавала. Сега в новите издания на уводните книги по будизъм на Крисмъс Хъмфри премахват цитатите на Блаватска, това е обяснено в новите предговори, Когато ги четох за пръв път и аз се мислих че прекаляват, но с времето разбрах че имат право. "Платон ми с скъп, но истината ми е по-скъпа", това се налага да признаем след години, пък на който му върши работа тази информация да я използва.

Електронния преводач Вавилон на http://translation.babylon.com/english/to-turkish/Ring-pass-not/ превежда Ring-pass-not на турски като Halka-pass-hiç, демек халка-пас-хич. Звучи доста смешно на български този пример на многопластовите алабализми на Блаватска. Но по темата: Ако бях бог, щях ли да знам значението на думата "ако"? Или думата "бях"? Едва ли в смисъла в който ги знам сега или в смисъла който ги разбира друго същество в даден момент на съществуването си, защото всяко разбиране е резултат. Затова като стигне до думата "бог" вече е ясно че това същество не може да бог, защото всяко следване на мисловни конструкции и логически варианти е упражнение в мислене. То пък е една изява на съществуване, а всяко съществуване е условно, то е в дадена среда и има начало и край. По тази причина и Брама слушал Буда как може да се излезе от пръстена на съществуването, най-малкото защото Буда е казвал нещата директно и логично, без да се позовава на авторитети като мистериозните тибетски учители на Блаватска.

Романите са предназначени за четене по време на почивка, но в тази тема се препоръчват и книги свързани с работата затова и аз ще препоръчам една подобна. Тя е български превод на Флоренский "Анализ пространственности и времени в художественно-изобразительных произведениях", писана е преди 100 г. Издадена е наскоро от "Изток-Запад", казва се "Пространство, време, творчество" и струва към 10 лв. В нета я има на руски, но материята не е лесна и затова превода спестява усилията при разбирането. Показва връзките на концепсиите на пространството и времето като интуитивни и измерими понятия. Има малко математика, но не особено трудна, вързана около теоремата на Гаус. Не е много леко четиво, затова е добре да се прегледат началните страници, в издателството са дали такава възможност с първите 29 страници на http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Florenski.pdf

Според моя опит на дългогодишен читател за разбирането на сериозните книги трябва предварителна подготовка. Другите масови книги са насочени към средностатистическия читател от избрана социална група и малкото предварителни познания които изискват за разбиране на ситуацията са вмъкнати в началото на книгата, или директно като описание ило по-драматично ппд формата на диалози, житейски ситуации и т.н. Писателски техники за зарибяването на читателя има различни, както във всеки занаят техниката е важна за да се заинтересува клиента и да му се задоволи някоя нужда. Ако е умен клентът се усеща че някои от тези нужди са внушени от самия продавач и докато ги задоволява живота му изтича. При сериозните книги пред читателя се представя една картина на виждане на нещата в избрана област и читателя се чувства подтикнат сам да сътвори нещо в нея, вместо да чака да излезе следващата книга на този писател. Такива книги не могат да бъдат много за един конкретен читател защото не може да твори в много области. Освен това разбирането на термините във всяка конкретна област е много важно и отнема доста време и труд. Хубавото е че щом веднъж са научени няма нужда от станици обяснения и в малко текст се побира много знание. Жалкото е че това знаие вече трудно може да бъде споделено с човек от улицата и трябва да се търсят други специалисти. Накратко: при сериозните книги се очаква читателят да е подготвен творец, при масовите книги се очаква той да е потребител, консуматор на продукт с определени качества, като всеки друг продукт в магазините.

Ами стойте си неубедена или потърсете сама информация по въпроса, ако наистина ви интересува. Подареното знание обикновено не се цени, така че придобийте собствено. Мненията и фактите които пиша в този форум не дойдоха при мен чрез участие в интернет форуми, а чрез учене в три различни университети, по три различни специалности, в три различни страни, на три различни континента и чрез три различни езика. Направете го и вие, не е невъзможно.

"Житното зърно", 23 март 1914, т.е. след краха през Междусъозническата война http://triangle.bg/books/1914-03-16--1.1999/1914-03-23--1.html

Бръсначът на Окам се прилага при оценка на вариантите на отговор на зададен въпрос. Например "Защо не се опитват вече да изпращат лунни мисии?" 1. Защото е скъпо и неизгодно, освен ако на Луната има ресурси които да изплатят проекта, като Хелии 3 например. 2. Зашото има духовни и други принципи забраняващи на хората за напускат земната сфера.

Щайнер е един от малкото духовни авторитети, който е рискувал да сведе вижданията си до оценка на конкретни материални сфери, факти и въпроси. Тези опити са наистина интересни и си струват да бъдат изучавани, като например Валдорското образование, биодинамичното земеделие, други негови опити обаче не издържат. Трябва да се оценяват нещата по принципа "Всичко опитвайте, доброто дръжте". Щайнер има доста интересни виждания за движението на човешките души в подлунната сфера, мислех че сте запозната с тях. Както и да е. Материалния прогрес е тясно свързан с технологиите. Освен компютрите с които си пишем сега, има и тежко машиностроене, него отдавна в България го няма, но чрез него се пращат хора в космоса по материален начин. Инвестирането в него е сериозен ангажимент и грешките струват скъпо дори и за големите държави. Мисиите до Луната бяха възможни защото в САЩ построиха ракетите Сатурн 5, които други държави не можаха. После дойдоха икономиите и се мина на совалките и околоземните мисии. Сега и совалките отпаднаха, а големи ракети вече не могат да бъдат построени, няма ги поддържащите производства, нито пък има ентуасиазма отпреди 50 години да се хвърлят пари за това. Както и да е, това не са духовни теми.

Ако се интересувахме от конспиративни теории щяхме да знаем само какво твърдят техните създатели и многото им последователи, нищо повече за съжаление. А нивото на анализ на фактите в тях много често е "Пази Боже сляпо да прогледа", но има хора които това ниво ги задоволява, всеки влак си има пътници. Наполеон има една мисъл "Не се опитвайте да обясните с конспирация това което може да се обясни с некомпетентност". Тя обяснява много, включително и много обществени явления в България. Друг важен принцип е т.нар. "бръснач на Окам", според който от всички възможни варианти на обяснение на някое явление или факт, най-разумно е да се избере най-простия вариант. После от достигнатата гледна точка отново се прави списък на вариантите на обяснение и пак се избира най-простия. Този принцип се прилага в научните търсения, но работи и във всекидневния живот.

Това шега ли е? Значи всички занимаващи се с космонавтика не изнасят тази перфектно ясна на тях информация към другите хора понеже влизат в конспирация? Тогава изтеклата информация е от някой не-занимаващ се с космонавтика, но все пак достигнал до същата перфектна яснота по въпроса. Пази Боже от такава информация. Щайнер е един от духовните авторитети който се опитвал да сведе вижданията си до нивото на материалната наука, едно от неговите прозрения е че пръстените на Сатурн са само оптична илюзия и не съществуват реално. Същият описал степените в еволюцията на Земята, но нищо не споменава за отмрелите вече същества живели на нея, като динозаврите например. На друго място пък твърди че Луната не е материално същата сега и по времето на Цезар. Не ми стигна търпението да прочета още от неговите прозрения, сигурно има и други бисери на откривателството.

Най-добре е да питаш хижарите от хижите през които минаваш, както и овчарите от районите които пресичаш. В селата не всички имат скорошен опит, а ситуацията бързо се променя. Дърварите нямат особени проблеми, защото се в групи и се движат с тежка техника, планинарите които се движат в групи също нямат особени проблеми. Ако обикаляш сам за да фотографираш е по-опасно. Например миналото лято говорих с хижаря на Ловна и той ми каза че поради масовото използване на лифта за Езерата, диви свине са се развъдили в клека по пътеките за Езерата. Дивите свине нападат ако имат малки и видят сам човек. А на Зекирица където бях на бивак блозките овчари често бяха посещавани от вълци, каракачанките им лаеха по цяла нощ. По същото време вълци изяли цяло стадо овце в Родопите, чух по новините. Аз нямах никакви проблеми циркулирайки сам между Зекирица и Езерата, но винаги трябва да се има едно на ум.

Ако бяхте се самонаблюдавали преди да се случи влюбването в това момиче щяхте да забележите че преди това сте имали продължителен период на недоволство, самота и желание за промяна. Именно този период е определящ, не самото влюбване, влюбването е само следствие. Човек не може да живее сам, без да споделя мислите и чувствата си, нужно е взаимодействие на материално и психично ниво. Ако освен възможност за интимно споделяне е липствала и добра възможност за социално общуване с близки хора, то постепенно се натрупва значителен заряд от очакване и желание за коренна промяна на ситуацията. Когато подходящ обект се появи този заряд се освобождава внезапно и съзнанието изпада в еуфория, желания обект се идеализира, понякога дори идолизира. Всъщност определяща е натрупаната вътрешна нужда от такъв обект, не самия обект на влюбването. Някои хора, мъже и жени, които са наясно със ситуацията могат да се възползват от нея, но общо взето повечето хора си дават сметка че не са това което влюбеният си мисли за тях. Физиологията на тялото също влие върху психичните нужди, затова през пролетта нещата се сумират. Ако човек са самонаблюдава, той може да предскаже че му предстои да се влюби, вярно че романтиката намалява но това е цената на познанието.

Не е споменато едно място в Евангелието на Йоан, 18 глава, където задават същия въпрос на Христос: Това е единственият въпрос към Христос записан в евангелията, на който не е даден отговор. Защо Христос не е отговорил не е ясно, има най-различни обяснения за това от теоретици през последвалите епохи до сега, те поне никога не са липствали. Най-просто е да се приеме че истината може да бъде посочена или доказана в различни обстоятелства, но сама по себе си, без никаква манифестация в нещо, тя не може да бъде обяснена, следователно познанието какво е тя трябва да е предварително включена в ума който я използва, т.нар. "чист ум" на Кант.

Това е вечният проблем при съвместяването на информация от учените и духовните, той често води до размяна на крайни твърдения и в крайна сметка до загуба на време. И в Интернет има всякакви материали, а и в книгоиздаването има автори които десетилетия подред издават книги с т.нар. "братски фолклор" пълен с претенции, недомислици и направо безсмислици. Затова всеки да вярва, яде и пие каквото смята за подходящо и да не гледа на другите в канчето, освен ако не намира нещо по-интересно за да запълни с него времето си. Който търси нещо ново в което да вярва, яде или пие, той трябва да може да премине тези препятствия просто като наблюдава себе как живее приемайки дадена информация, храна или питие.

Зен коаните съвсем не висят във въздуха, а са основават на учението на Буда. В това учение умът (или съзнанието) се приема за шесто сетиво в добавка на петте сетива на физическото тяло. Като всяко друго сетиво и той има ниво на развитие, възприемчивост, подлежи на обучение и т.н. Трудният момент идва от факта че умът трябва да може да оцени собствената си способност на сетиво в един ментален свят който е в добавка на физическия свят, и същевременно да обработи получената информация от тези сетива. За да стане това е нужно да се излезе от обичайната нагласа на ума, това не може да стане с мислене, а с медитиране. "Зен" буквално значи медитация, в Япония всъщност се използва термина "зазен", което значи сядам да медитирам. Това обаче са големи теми с хилядолетна практика, техния калибър не е за интернет форуми.

И как става съществуването в текст, щом като според теб думите и предизвиканите мисли са само обекти отразяващи други обекти? Ако няма други обекти, то какво отразяват думите и мислите? Ако пък приемаш че съществуването на обектите е само частично и доколкото са отразени чрез думи и мисли, то как обектите стигат до сетивата ни? Има същества около нас които не използват думи и мисли, те не възприемат ли външни обекти, нямат ли отражение на тези обекти? Освен това думите и мислите са обусловени от нагласата на ума към тях, някои от тези нагласи например идват от образованието. Затова в сферите на умствената работа се използват утвърдени системи от думи и обяснения към тях, така че да станат ясни идеите свързани с тях. Така хората могат ясно да се разберат какво имат впредвид и се получава колективна работа. Във философията например има подобни системи и те позволяват на хората да разбират взаимно мислите си, изказани по важни и трудни теми, като истината например. Това е една необходимост, иначе щом всеки дефинира текущите си прозрения използвайки думи и термини както в момента ги разбира, няма начин на другите да стане ясно какво иска да каже. Затова който е сериозен в такива търсения учи философия, също както който е сериозен в танците учи танцуване.

Underbeneath2, много подтиснат ник си избрал. Имал съм сходни проблеми лато твоите и моето мнение е че нямаш вярна представа не толкова за себе си, колкото за околните. Използвай аналитичните си способности за да ги наблюдаваш и постепенно да разбереш избраните им модели за поведение, особено външните им изяви като жестове, език на тялото, грижа за външния вид, речник, словоред. Така постепенно ще разбереш че социалния живот е един театър и под повърхността повечето хора са много, много посредствени, те го съзнават и затова отчаяно го прикриват с каквото им е попаднало от обстоятелствата. Движени са от стремежа си към щастие и използват възможностите и примерите за това около тях, доколкото са могли да ги осъзнаят и приложат. Когато добиеш поглед върху обкръжението си от хора, лесно ще разбереш как изглеждаш ти в техните очи и защо досега са те приемали по този начин. Какво трябва да предприемеш по нататък зависи от избраните от теб цели и има много варианти, но това е сравнително лесно да реши за всеки умен човек ако разполага с нужната информация. Затова търси и събирай такава информация, Интернет дава такава, както и съветите на другите, но най важния източник е твоя непосредствен живот. В него ще намериш примери за поведение които струват много повече от всякакви ментални модели и техните обяснения, идващи от психологията или религията. Тези модели все пак са полезни като база за размишление, при твоята нагласа (на Сатурн) най много ще ти помогат примери от жовота на хора които са преодолели неимоверни трудности уповавайки се на себе си. Примерите на Линкълн и Едисон които си намерил са добри, има много такива. Все пак наблюденията как живите хора около теб преодоляват трудностите са по ценни от от книжните образи, те ще ти дадат непосредствен пример. Всичко около нас е резултат на взаимодействие със заобикалящата среда, затова е нужно познание на тази среда и на себе си. Каква точно е картината на това взаимодействие никой не може да ти опише, дори и да познава законите на взаимодействието, тя е уникална и затова по важно е наблюдението без глобални оценки или осъждане, както се наблюдава картина на стената. Така ще ти стане ясно как да пробиеш средата, както посятото зърно пробива почвата чрез концентриране на усилията си, така и ника ти ще придобие смисъл. Това е духовен символ, а в българската народопсихология това се нарича преход от "на хората в краката" до "на хората в устата", кое е по чисто е трудно да се каже

Странно е че все още в българската менталност моженето и вършенето на работата се възприемат като принизяващи, и то след толкова години интензивен обмен с други народи. Все още теоретизирането, емоционалността и развихрянето на въображението минават въпреки печалната действителност и липсата на напредък и която и да е сфера.

Последните думи на Учителя са: Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал.

Доста мрачна статистика е представена от Центъра за демографска политика на http://newsletter.dariknews.bg/latest_issue.php?dday=04&dmonth=02&dyear=2013 Под номер едно в класацията е записано: България е първа по неграмотност в Европейския съюз (ЕС), според Европейската комисия (ЕК) 41% от учениците ни не са напълно грамотни. За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга. Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните българки граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ) вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му. На второ място е: Интелигентността на нацията рязко намалява, по IQ ние вече сме след Монголия, Казахстан. В списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече. Номер три в класацията е: Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много въобще не са учили. Тези дни Регионалният инспекторат по образованието на МОНМ в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. По-добра, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България. Под номер четири от ЦДП отбелязват: У нас няма равен старт, равни права и равни възможности в образованието. Училището са отказа от възпитателните си функции, се казва в проучването, допълва БГНЕС. От пета до десета позиция в класацията са записани още: Висшето образоване е комерсиализирано в безумна степен, агенти на ДС са ректори и министри; В България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания; НАОА продължава да открива ненужни университети, произвеждаме ненужни "специалисти"; Съществува доказана корупция в държавното финансиране на научни изследвания; Създаване на задължение родителите да предоставят 4-годишни си деца в детски заведения; Най-бедната и най-неграмотната в ЕС страна постоянно и рязко увеличава студентските такси.

Достигането до дъното означава възможност да стъпиш на нещо твърдо, в което си сигурен че няма да ти измени, в което вярваш че е реално а не илюзия. Оттам може да се издигнеш нагоре. За да намериш кое е реалното трябва да преразгледаш избраните си разбирания и вярвания. Голямата трудност в сегашната епоха е че изобилието от информация води до релативизъм, като всичко представено в книжките и другите източници се отнася доста произволно към други понятия, така става много лесно да се объркаш. Затова е нужно да се концентрираш на една система от разбирания и в нея да търсиш реалното. Например някои наричат реалното Бог, други дух и т.н. Ако си избрал че аза е илюзия, значи клониш към будизма защото това там е централна теза. Реалното е будизма не е Бог, дух или душа, а умът, съзнанието което се изявява на различни нива и използва различни форми. Тези изяви са илюзия, те предизвикват страдание защото умът се привързва към тях, но умът не е илюзия. За да се достигне освобождение от илюзията и съответно от страданието е нужно умът да се насочи към себе си за да разбере собствената си природа. Това най-просто може да стане чрез самонаблюдение, тогава се забелязва как възниква привързването и липсата от желани обекти, както и отблъскването от нежеланите. Това е лесно да се разбере, но е трудно да се върши редовно. Това е моето мнение и опит.

Субективното дефиниране на термини води до безкрайни дискусия, това отдавна е разбрано във философията, а теоретически е обосновано от Витгенщайн преди 100 години. В случая съм обяснил какво разбирам под "практично": да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна или материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Не разбирам практичното само като преследване на материални цели. А вдъхновението и вярата в бъдещето не противоречат на практичното, защото и за работата трябва вдъхновение и чрез нея идва бъдещето, т.е. времето когато ще бъдем нещо повече от сега. Духовните термини за епохи и т.н. трябва да се използват внимателно, те измерват големи отрязъци от време. В по-близките до нас епохи с които работи науката виждаме друго, преди например 100 млн. години на Земята. Размерите на динозаврите и зъбите им трудно обрисуват райска картина на Земята, по-скоро е било по-голямо геройство да живееш на нея.

Според мен търсенето на героизма, оттам и изтъкването му, са отживелици, т.е. спомен от живота през минали епохи. Тогава мнозинството от хората са проектирали своите копнежи и нереализирани желания в митични герои, от самото начало на цивилизацията като Гилгамеш, Херкулес, Тезей, Персей и други, в гръцката митология са най-много. Ницше като силно повлиян ог гръцката философия се опита да обоснове на теория нуждата от нови герои в новото време, после много държавни режими през миналия век се опитаха на практика да използват героите, но не проработи. Не помогнаха нито призиви, нито паметници, нито факелни шествия, нито тържествени зари-проверки. Друго е сега времето, практично, иска се да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна, материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Това вършене често не е лесно, но то по начало не е лесно да си жив, следователно всички живи същества са герои в крайна сметка. Различията между тях са в етапите на разбирането, моженето и вършенето. Хайтов в "Мъжки времена" го дефинира като "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Искането е най-лесно, моженето вече изисква доста учене, правенето идва накрая и показва резултата.