Диан Георгиев

При около 15г. намерих отговор в едно изречение в лекциите на Учителя, че смисъла на съществуването на каквото и да е просто игра и забавление за Абсолюта. Обмислях това и намерих че наистина това обяснява въпроса, единствено от нас се изисква да излезем от всекидневните разбирания за "игра" и "забавление". Ако приемем, че Абсолюта има каквато и да е полза от всичко сътворено, включително и за учене, то следователно Той/Тя се променя в резултат на забавата, следователно Той/Тя не е Абсолют и е зависим от творението си и вместо Единица става Двойка. Единствено ако това е една забава, както когато ние например гледаме филми и после ги забравяме напълно, без да сме се променили от това, тогава ние сме напълно независими от забавата си. Все пак не забравяйте че това е само един пример, забавата на Абсолюта не е просто гледане на филм, Той/Тя е вътре във "филма" без да бъде част от него, макар "всичкото" във филма да е било част от Него/Нея преди началото на "филма". Казано абстрактно за математиците, Единицата не може да стане никое от следващите я числа, макар всяко от числата да е изградено от единици (с малка буква). Преди Единицата е само Нулата, това е Непроявения Абсолют, за който не може да се каже нищо, тоест Нулата е преди каквато и да е мисъл и слово. Когато дойде мисълта и словото, идва началото и "всичко чрез Него стана и каквото е станало нищо без Него не стана". Тъй като освен Абсолюта няма нищо друго, то "всичкото" е също част от него, но съзнателно отделено. Следователно ние, като част от "всичкото", сме всъщност тази част от Абсолюта, която е орисана да бъде на сцената от време и пространство и да играе себе си (с малка буква). Ние сме най-малките които могат да го разберат, по-малките от нас играят "себе си" без да го разбират (минерали, растения, животни). Това е на периоди и играта не е само динамична, има и почивки, има и смяна на ролите, има и частично и временно наблюдаване от "публиката" на временно почиващите, т.нар. "умрели" за играта в пространство-времето, други пък играят на други сцени на други декори, не пространство-времеви и т.е. Прочее, трябва да намерим сами смисъла от ролята си, това всъщност е част от нея, щом се замисляме по въпроса. Колкото повече я разберем, толкова повече разбираме и конкретната си сцена и другите участници и това в крайна сметка прави играта ни различна, което иначе в букварите се нарича "духовно извисяване". Други пък се забавляват в рамките на сцената като учат как да играят по-добре материалната си роля и се наричат "егоисти". Няма лошо, всичко е част от Абсолюта. Прочее, трябва пак да се включвам и играта бе замислено да бъде усмивката на Буда. Обаче май това е по-добре.

Отговарът на въпроса "Какъв смисъла на всичко?" е толкова прост, че изисква вечност за да бъде разбран. Когато това, малко или много стане, "всичкото", малко или много, ще изчезне. Казвам това от личен опит, не с четене в книги и подбор от цитати. Понякога ако си късметлия може да намериш добър отговор в обозримо време и ще разбереш това първо по простата на отговора, и второ по изчезването на част от "всичкото" около теб и в теб. Някои щури хора обаче, после се оплакват от загубеното и изчезналото пак се връща при тях, а отговора пък си отива. После те пак се забавляват с "всичкото" докато не дойде време да се зачудят отново за смисъла от него. Аз лично гледам да не правя щуротии, за вас не знам, но признавам че понякога отговорите могат да дойдат и на шега.

Тази тема ми се струва най-ясна от всички други във форума, защото предлага най-малка възможност за игра на въображението и субективизъм. Както и да се опитваме с цитати от духовните буквари, не прилягат за отговор. Според мен трябва да се върнем на алхимическата рецепта: "..Ти раздели тънкото от грубото с голямо умение и вещина.." Наистина, човека на любовта е силен и най-лошото куче не би го накарало да се страхува. Но колко хора имат подобна степен на навлизане в любовта, за да приемем че кучетата могат да живеят по улиците? Явно навлизаме в сферата на въображението, а всъщност сме на Земята и тук се учат други уроци, така че не сме в час. От друга страна във формата на кучето е затворена една душа и тя има нужда да се упражнява. За целта е нужно обаче някой да плати обучението й. Вярно е че всички се учим от "Великото училище на живота", но мигар това е безплатно, на нас и на поддържащите ни? В една от лекциите Учителят бе споменал че за всеки ученик има точно отпусната енергия и причината учениците да са малко била че при сегашните условия енергията не стига за повече. Така че едно е във вечността всеки да има възможност и да напредва, друго е колко ще имат възможност днес и колко ще се възползват от нея разумно. Следователно при учението от живота има и любов, но има и борба, според мен двете са в динамично равновесие и ангажират душите според условията с които разполагат в момента + индивидуалната им задача в конкретната форма на съществуване. Например в случая на кучетата те са доста добри ученици на господарите си, а те са всякакви хора. Тези които нямат господари се учат от глутницата и от болката на празния си стомах. Какво ще научат не е трудно да се отгатне. Все пак има напредък, от вълка с който са започнали, чак до сегашните любимци, т.е. вредилите се с условия да учат любовта, а не борбата за живот както вълка например. А бездомните кучета са по средата между вълка и любимеца и както споменах по-горе: според условията с които разполагат в момента + индивидуалната им задача в конкретната форма на съществуване. Прочее, стана много дълго за алхимическа рецепта.

Статията дали астрологията е наука е добре написана, но мисля че отговора не е толкова лесен. Доста зависи от дефиницията за наука. Ако както се цитира по-горе "всяка система от знания е наука", да и астрологията и въобще всяка система от знания която си дефинираме става наука. И действително на български "наука" идва от "научавам", така че щом нещо може да се учи значи е наука. Така че при подобна обща дефиниция е лесно да приемем, че и астрологията е наука, а преди време разбрах че дори и секретарките имат собствена наука по която се дипломират, на английски е "secretary science". Ако се ограничи дефиницията за наука до българското "точна наука", на английски само "science", става по-различно. Например икономиката не е точна наука, нито философията, лесно може да посетите някой университетски сайт и да видите кои са в science, кои в art, Engineering, Education, Business и прочие. Така че да се използват научни методи не прави предмета непременно наука в този смисъл на думата, без това да го принизява по някакъв начин. Например Нютон се занимал доста с астрология, ни нищо не е публикувал по нея. Неговия приятел Едмънд Халей му се присмивал често за това, докато накрая Нютон му казал: "Сър, аз съм проучвал този предмет, вие не!". Боя се че и сега сме в същото положение на проучватели, но все още не можем да публикуваме нещо точно в смисъла на науката на Нютон. Нека не забравяме че той бе първия който направи философския термин "материя" количествен като въведе "маса", още и "сила" в чисто количествен смисъл. Сега това не звучи много, но опитайте да въведете ясни и повтаряеми количествени връзки на астрологичните термини. Много са се опитвали, но не се получава точност и повтаряемост. А иначе качествени паралели и подобия има много, и тези като описаните в статията и много други. Прехода от качествените понятия на духовния свят към количествените на материалния свят не е лесен дори и за гениите. Учителят казва че ключът за астрологията е загубен още в древността. Аз лично мисля че трябва да се учи серизно и точната наука освен астрологията, едва ли с ровене в древността ще намерим ключа. Но може и да греша, всеки има своя силна страна и с нея търси.