Диан Георгиев

Обсъжданият пример с бялото и черното куче ми напомня един израз на Дън Сяо Пин: "Бяла котка, черна котка, всъщност важна е тази котка която хваща мишки". Този израз не е в смисъла който се обсъжда тук, а за противопоставянето между социализма и комунизма, за това че всъщност най-важно е коя система е по-ефективна. Това изказване струвало скъпо на Дън Сяо Пин защото Мао Дзе Дун се възмутил и го свалил от командния ешелон на компартията в Китай до обикновен работник, склададжия. След смъртта на Мао обаче изразът на Дън стана популярен, Китай тръгна към търсене на съвместяване на социализма с капитализъм, Дън зае мястото на Мао в ръководството на Китай. Да правим оценка на резултата е сложно, но безспорно е че Китай вече е втората индустриална сила в света и измести Япония от това място. В този смисъл не трябва да забравяме че всяка гледна точка, виждане, учение, идеология и т.н. нямат смисъл сами по себе си колкото и да ни се струват интересни и важни. Най-важно е дали "хващат мишки", дали са ефективни в постигането на някакви поставени цели. Например ако търсим познание колко време ще отнеме да го постигнем чрез доброто и колко чрез злото? Злото спестява много време, това прочетох преди доста години някъде в беседите на Учителя, сега ги има в електронен вид и може да бъде намерено къде е споменато. Наистина така е в сегашната епоха.

И в двата случая обяснени в началото и края на поста става дума за едно и също нещо, само че при първото обяснение за храненето само на бялото куче червената лампичка светнала защото примера не бил харесан. При второто обяснение се предлага да не се бориш с лошите мисли и чувства а да ги заместиш с добри, т.е. да дадеш мисловна и емоционална храна на бялото куче без да пъдиш черното. Разликата е че примера с кучетата не е споменат и червената лампичка не светнала, в резултат Начина за духовна работа е открит. Това в крайна сметка е добре разбира се, има го в безброй варианти на намиране на правилния книга, метод, учител, школа и причие, за повече това спомага себепознанието.

Всеки парадокс е дефиниран чрез понятия които не са ясно определени, смисълът на парадокса е това да бъде показано използвайки взаимодействие между тях. В крайна сметка се търсят по-точни определения на понятията така че да се реши парадокса означава да се разбере къде използваните понятия излизат извън зоната си на валидност. Например в парадокса "Всички жители на Крит са лъжци" щом е казано от критянин. Той съдържа дефиниция на жителите на Крит която няма връзка с това че те живеят на този остров, а с това че те не казват истината. Щом някой каже истина той не може да бъде жител на Крит според дефиницията за това.

Ако са такива фактите действително няма какво да се обсъжда, аз не съм се занимал с генетика и щом липства надежден източник дискусиите нямат смисъл. А това че някой е написал нещо в Интернет не може да докаже нищо освен че има някой който мисли еди-как-си, източниците действително са много важни в тази епоха на всякаква информация. Аз се чудя относно друго: защо само при хората съществува химен (девствена ципа)? Защо я няма при животните? Според биолозите тя има предназначение да не допусне полов акт със слаби физически мъжки партньори. Това има смисъл според теорията за еволюцията, но тогава такава ципа трябва да имат и животинските видове. Излиза че т. нар. Ева живяла преди хиляди години в Африка от която произлиза цялото сегашно човечество е имала такава ципа и оттогава всички жени я имат. А социално тя има значение и само хората имат такова ниво на социален живот за разлика от другите видове. Преди години през соца бях чувал че в ГДР лекарите разкъсвали ципата още при раждането на момичетата за да избегнат социалните усложнения.

Тази тема бе първата в този форум по която записах мнение преди пет години, защото и двете области на науката и астрологията ме интересуват. Смятам че дискусиите не са подходящи за тях, те са обширни области и затова е важно да ги дефинираме, да сме наясно доколко ги познаваме изказвайки се за тях от първа ръка. На тези въпроси всеки който се интересува трябва да отговори първо на себе си и да не бърза да споделя това с околните, както и бърза да вярва на техните мнения, защото има всякакви учени и астролози. Естествено е всеки да хвали своята стока и да я поставя на първо място, важно за този който я купи да може да я използва по предназначение и в зададен срок. А иначе като всички абстрактни системи на човешкото познание науката и астрологията обитават човешките глави, те са ментални конструкции и могат да задоволяват и са задоволявали от древността човешките нужди за мислене, медитации, възхищение, фантазиране и т.н. Постепенно са развили системни критерии за обективизиране на методиките си, но най-важния критерий винаги е бил и си остава сравнението с това което приемаме за важно и реално: заобикалящия ни свят и нас самите в него.

Грешките са нежелани, но и неизбежни щом не всичко ние е напълно известно. При това положение на нещата няма вариант да не грешим, дори и нищо да не правим защото бездействието също е грешка. А да избираме в какво да вярваме, чувстваме, мислим и правим е по-трудно, затова хората влизат в групи. Това е среда в която им е по-лесно, но резултатите от вярата, мислите, чувствата и действията си остават лични за всеки участник, лични са и откритията които правят. Тези резултати определят дали ще останат в група, дали ще продължат сами и в какво ще продължат да вярват, мислят и т.н. В крайна сметка всичко е много прагматично, хората имат нужда да пълнят сърцата си с емоции, умовете с мисли, успоредно на пълненето на стомасите си с храна и къщите си с вещи. В това те нямат избор, но задоволяването на тези нужди може да стане с различни неща. Щом се получи грешка тя ще си проличи по произведения ефект, по вкуса който е личен.

По тази причина не си струва да се занимаваш с търсенията и мненията на хората, включително и в интернет форуми. Донякъде взаимното информиране може да е от полза, но често и то е изгубено време.

Познанието е едно вечно търсене, от каквито и изходни тези да тръгнем и каквито и етикети да лепим на другите търсещи, истината е че всички хора са осъдени на това вечно търсене щом имат съ-знание което иска да се развива към по-вече съ-знание. В това търсене всички авторитети са временни, защото "Платон ми е скъп, но по-скъпа ми е истината"; на това тъсене не помагат витийните фрази и голите твърдения. На който му трябва той намира, това е важно.

Това е интересен цитат на Хегел, но като всеки цитат той има смисъл в контекста на нечие виждане за нещата. Например как дефинира Хегел "невинносттта"? В нея няма страдание според цитата, но какво друго е невинността? Според състава на думата това е липса на вина. Липса на вина за какво? Вината винаги се дефинира в контекста на система от закони или правила за поведение. Адам е нарушил зададени правила за поведение и е станал като "нас"? Кои са "нас", нали уж Бог е единствен и света който е сътворил и съществата в него са отделно от създателя? Това е много труден въпрос с който малцина се заемат. Това са или нарушителите на забраната или пък тези дето знаят какво е добро и зло без да са нарушили наложени забрани? Явно второто, защото го казва Бог, а той задава правилата. Щом като е така, значи змията не е излъгала въпреки всичко и тя също влиза в "нас", т.е. тези които знаят кое е добро и зло. Те невинни ли са имайки това познание? Явно са невинни защото не е казано че са нарушили зададени правила, а вината винаги се дефинира спрямо правила. Тази вина на Адам обаче не е самото познание на добро и зло, а защото че това знание е придобито по начин който не е позволен, затова че Адам се е поддал на желанието си да има това познание въпреки че това му е забранено. Следователно не познанието е проблема, е желанието на Адам което не е успял да контролира. В резултат идва страданието на Адам бидейки изгонен от Рая. Съшото учи и Буда в една от благородните истини: "Причината за страданията са желанията". Знанието само по себе си обаче нито в библейския текст, нито в будизма е зададено като зло или пък като причина за страдание. А Соломон освен с мъдростта си е известен със стотиците си жени и наложници, живот в лукс и т.н. Буда също е започнал с подобен живот, но не го е задоволил и се е отказал от него за да търси просветление.

Освен субективните има и обективни причини когато има трудности с намиране на приятели. Както в предходния постинг се посочва те са свързани със сезоните, образователни и културни цикли и т.н. Според мен най-важен е броя на хората с които потенциално можеш да бъдеш в контакт, от него зависи броя на хората с които има смисъл да поддържаш контакт, това са т. нар. познати и съответно броя на хората с които се нуждаеш да поддържаш контакт, като близки, приятели, ценни колеги и други. Определящ е началния брой на всички хора, тези с които потенциално можеш да бъдеш в контакт, особено ако имаш специални интереси спрямо интересите на мнозинството от околните. Затова е по-добре да живееш или да си наблизо да гъсто населени места. В България това не е възможно истински защото е малка страна с доста посредствени постижения в сферите на живота, което много влияе на начина на мислене, дори и София е малък град спрямо световните градове. Разбира се всеки избира в ситуацията в която се намира и в нея трябва да намери какво може да постигне. Интересно е че концентрацията на хората влияе силно върху разкриване на нови страни на личността, за мен Хонг Конг е пример за такъв град с невероятна динамика и среща на две могъщи култури. Според мен това е бъдещето на света, мегаполисите на една култура нямат подобно ефект, като Токио и Сидни например.

В интернет форумите това често се случва, но има и други начини за познание, като школи, университети и т.н. Вярно е че са по-трудни, но и повече дават.

Не са ли желанията чувства, а контрола разума? Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области. Желанията ни привличат към външните обекти или отвращението ни отблъсква от тях, но и в двата случая се нарушава правото движение на мисълта, тя често се зацикля в резултат на това. Дуализмът на чувства и мисли е още едно наследство на юдеизма, преминал доста широко в християнството. В източните култури и духовни системи не е така, разглежда се ума като едно цяло и емоциите и рационалното мислене се разглеждат като негови функции. Затова и няма отделни думи за сърце и ум, има само една базисна дума и йероглиф за ум/сърце, който в съвремен контекст отговаря на съзнание. Това съответства на съвременната гледна точка за доминиращата функция на мозъчните полукълба по отношение на емоционалния и рационален аспект на мисленето.

Мисля че щеше да е много полезно все пак да се обяснят тия неща надълго, защото така е "ала-бала-портокала". Щом само ангелите мислят защо трябва да се учим, да се образоваме, да развиваме мисленето си чрез общуване и пътуване и в зависимост от това защо стигаме до различни изводи? Например човешките бебета отгледани от животни дори не се научават да ходят на два крака, ако и да имат само естествени, природни мисли и чувства. Ако обучението и общуването ни спомага да възприемаме мислите на различни ангели, например както един радиопарат може да приема различни станции, то тогава мислите на различните ангели доста се различават. Много често хора минали през едно и също обучение стигат да различни мисли и съответно действат по различен начин, особено в нестандартни ситуации, явно преключват на мислите на различни ангели. Тогава с какво ни помага знанието че имало ангели които мислели и към чиито мисли трябва да се стремим? Още една митологична теза от Средновековието. Така или иначе мислите в нас са резултат на нашия труд и то колективен труд, а от Просвещението досега този колективен мисловен труд допринесе изключително много за хората посредством науката и образованието. Проблемите които това развитие донесе нямат връзка нито с мисленето нито с чувстването, а са свързани с контрола на желанията. Забележително е че Буда го е разбрал преди хиляди години и го е поставил като основа на учението си.

Знанието не е нещо абсолютно, защото се основава на това което вече сме научили. По тази причина то винаги идва стъпка по стъпка. Всяка стъпка става възможно благодарение на предишната, т.е на знанието което сме придобили преди, както и на желанието ни да научим нещо ново плюс волята ни да извървим стъпка към ново познание. Тази комбинация от предишно познание която дава основа, емоция към ново познание която дава посока и воля която осигурява усилията на новата стъпка прави новото познание възможно. Волята е важен фактор, защото тя внася вече съществуващото познание в сферата на практиката и така насочва съзнанието (или ума в будизма) към нов поглед към нещата. Фазата на практиката е незаменима при наличие на физическо тяло, затова волята е критично важна, иначе се получава въртене в кръг от неусвоени теоретични концепсии задвижван хаотични импулси на емоциите. Едно е да знаеш пътя, друго е да искаш да стигнеш до желана дестинация, трето и четвърто да имаш волята да вървиш стъпка по стъпка. Умът е този който използва знанието, задвижва се от желанието и се организира от волята, така идва новото познание покрай друготе неща.

Щом нямате проблем, постът ми не е за вас. Той е за тези за които проблем има. Ако има само един човек който има проблем с т.нар. българска действителност, която включва и т.нар. българска духовност, т.нар. българска демокрация и прочие само така наречени неща които нямат нищо общо с действителните, той е лесен, той ще отиде да живее другаде. Друг подобен човек също, докато останат само тези които казват че нямат проблем с българската действителност. В резултат на това България загуби толкова население колкото не е губила във всички войни и национални катастрофи от Освобождението досега взети заедно. Тези които нямат проблеми с българската действителност пък са най-бедните в Европа и имат раждаемост между най-ниските в света. Без съмнение българите имат сериозен проблем с българската действителност и трябва да реагират, защото тя ги унищожава като народ, не просто този или онзи чувствителен индивид. Който реагира на този проблем и посочва това крещящо разминаване между думи и дела на духовници, политици, бизнесмени, артисти, продавачи в магазини, чиновници и прочие хора създаващи българската действителност, той прави нещо тя да се промени към по-добра, към по-справедлива. Това е работа която никой друг няма да свърши за българите и начина по който те реагират към тези които се опитват да я вършат определя бъдещето на България. А за разликата между физическото и духовно вегетарианство е казано доста от Учителя. Христос го е казал ясно че не това което в устата осквернява хората, а това което излиза от нея. Ако и псувните се смятат за нормални в духовен и артистичен обмен, то няма смисъл да говорим повече за духовност и изкуство, поне аз не желая да губя време за този форум.

Хумор може да се изрази и с псувни, така е, но това е хумора на определен кръг хора, също както месото е храна за определен кръг хора. Изкуството, или даже поставянето на текст или картина на станата която да бъде гледана от околните е като да предлагаш своята храна за мисли и чувства на околните, те докато не се разбрали каква е тя ще я погледнат, освен ако не са в обществените тоалетни и знаят какви послания висят там. Това не е справедливо, както и не е справедливо някой месеядец да бута месо в устата на физически вегетарианец. Знам че в България да кажеш че нещо не е справедливо (It is not fair) не означава много, тук това се смята за нормално, затова в България човек трудно запазва себеуважение ако остане за по-дълго, околните не му позволяват с държанието си към него. Такава е средата, месоядна и човекоядна в духовен план и затова са смешни илюзиите на физическите вегетарианци в България. Не знам доколко познавате езика който сте използвали, силата на обидните изрази се разбира когато се живее в обществата които използват тези езици и те могат да бъдат възприети много по-обидно отколкото си мислите като чужденка. Това съм забелязал и по отношение на някои турски обидни изрази които се използват доста леко в България, не правете това и в Турция.

Включването на обидни думи и псувни, както е в горния пост, в изказ на мнение е най-малкото неуважение към читателите и участниците в този интернет форум. Това че са написани на чужд език и са включени в картина която сте взели отнякъде нищо не променя, вие сте я сложили тук за да бъде четена. Не знам какво въздействие очаквате от това, но подобни вулгарни изрази са предназначени за обида, не за убеждаване на околните.

Рудолф Щайнер, Изкуството и неговата световна мисия Не виждам нещата като Щайнер. Мисловната природа на всички светове е основна, но когато тя не е разбрана в дълбочина се набляга на различията, например дуализми като физически - духовен свят, материална - духовна култура, висше - нисше изкуство. Всъщност всичко е базирано на желанията и възможностите, и едните и другите варират, но едните са безгранични, а другите са гранични. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят ако нямаше иструменти с които да твори и техника да ги използва. Импулсите на творчеството влизат във взаимодействие с възможностите за изява в един както материален така и социален свят, защото произведенията на изкуството са предназначени за споделяне с околните и евентуално за помагане на околните да видят нещо което художника е избрал да покаже. Средствата за творчество и техниките за използването им зависят от текущото състояние на технологиите и обучението, от въглена на първобитните хора, през сфуматото на Леонардо до компютърните симулации. Водещи в това са не импулсите от духовния свят, а желанието за творчество и напредък, както в изкуството, така и в науката и в социалния живот и т.н. Тези желания за по-базисни от получените светове защото те ги създават, в хода на това създаване действително има взаимодействие между тези светове, но то се основава на общата им ментална същност, не на еднопосочно влияние на духовния свят към материалния свят, както Щайнер и класиците като Питагор са го видели.

Това е наистина добър отговор, признавам много наподобява Сократовското: "Аз знам че нищо не знам, но вие не знаете дори това."

Това е важно заключение, то важи и по време на ученето и после когато работиш, независимо какво и къде. Индивидуалното идва от младежката енергия и желание за знание и напредък, доколкото ги има при различните студенти и техните вътрешни под-среди в общата среда на катедрите. Не познавам конкретните български университети, но съм се убедил в това.

Това е интересно, но дали е така? Сънуването е дейност успоредна на реалния живот и всеки сън е различен. Гледал съм доста японски филми за сънища, духове и т.н. астрални връзки, но мисля че преиграват и губят връзка с реалния живот. При "Сънища" на Куросава не е така, за съжаление един от сънищата предствени във филма се сбъдна когато стана аварията на ядрената централа. И другия сън с мъртвите войници връщащи се у дома, това са истински неща. Има и много красиви сънища като този за екологичното селище с водениците, аз търсих селището където са го заснели защото бе приказно красиво.

Това да не би да е "Сънища" на Куросава? Нямам достъп до този линк. Ако е "Сънища", това е втория най-известен филм на Куросава след "Седемте самураи". Големият режисьор остава ненадминат дори и 50 години по-късно при всичките екстри на сегашните продукции. Блясъкът и ефектите не могат да заменят специалното настроение и чувството за реалност което Куросава е постигнал с черно бяла лента през 1955 в "Седемте самураи". Вярно че и актьорите са точно на мястото си, но режисьора е решаващ. Интересно е че преди около 40 години в България прожектираха "Великолепната седморка", което е холивудски римейк на "Седемте самураи", с почти същата история но вече като уестърн. Беше много хубав филм, любимия ми уестърн тогава. След доста години гледах филма на Куросава и видях нещо наистина майсторско и уникално, без грим и ефекти. Куросава безспорно показва точно японския дух, но не само него, защото един от филмите му е по руски роман за ловец в тайгата, с руски актьори и пак е направил отличен филм.

Из "Малките мъчнотии". Критикуването базисно е изказване на мнение, като всяко мнение то си има качества, например то може да бъде обосновано или не, може да преследва различни цели, да има различен подтекст и внушения, въобще може да е всичко което човек е способен да изрази и иска да изрази. При такава общност на възможните цели и евентуални резултати на критиката тя трябва винаги да се свързва с нейните качества, т.е. критиката винаги трябва да се оценява доколко е полезна или вредна. Така че критиката винаги е относителна и тази относителност трябва да бъде изяснена. По тази причина който критикува често се старае да покаже способността си за това, като се аргументира, сочи познанията си на областта и т.н., за да сервира на слушателя едновременно и критиката и положително отношение към нея. Накратко, еднакво важна е изказаната критика и обосновката към нея. Понякога обаче критиката се зарежда емоционално и така лесно прескача необходимостта от обосновка, защото предизвиканите емоции сами по себе си правят възприетата критика важна от слушателя, емоциите не могат да оперират с относителни понятия. При познаване на слушателя и неговата емоционална обремененост не е трудно да се предизвикат подобни емоции и така критиката лесно придобива статут който не заслужава и който не би получила чрез прилагане на рационални доводи. Нужно е такива техники за лансиране на изказана критика да бъдат разпознавани и парирани. За съжаление в България те са в голяма употреба защото средно статистически българите имат трудности да управляват емоционалността. За да се избегнат емоционални реакции при изказване на критика, правилото е: "Критикува се творението, не твореца". Творецът може и трябва да сътвори много неща, творението му е нещо текущо, временно, относително, то е факт по силата на определени причини, които могат да бъдат сложни и трудни за разбиране от този който оценява. Затова се оценява само и единствено това което е сътворил и което използваме за нещо. Това правило се наложи и в Интернет по отношение на софтуерни продукти, а в науката се използва по принцип и всякакви персонални атаки не се допускат по начало. Духовните аспекти на това правило са разбираеми, не трябва да се забравя и цената която се плаща като енергиен обмен, защото крикуването е скъпо занимание от гледна точка на умствения херметизъм.

Хайде, хайде, "Която мома не иска да я щипят - да не се хваща на хорото". Много сте силни да намирате цитати от Учителя, да повтаряте формули "Ученикът трябва да има...", а после този не ви погледнал любовно, другата се изказала остро. Това е положението, такива са хората, такава е задачата, трябва да се работи с наличните хора. Премахването на ДДС на храните е неизбежно, най-малко пък на хляба, ако правителството е умно ще го направи само, особено като водяха какво стана в Ръмъния. Идеални хора няма да дойдат да управляват или да работят на ниско ниво и няма смисъл да бъдат чакани, силата ще дойде отвътре, не отвън, от "царе, папи, патриарси". Новото ще дойде когато добрите хора станат и силни, не когато превали 2012 година.

Това което може да се направи веднага е да се поиска от правителството при сегашната криза и мизерия да премахне или поне намали ДДС на хранителните продукти, насъщния хляб включително. Много европейски държави отдавна са го направили, а в най-бедната от тях ДДС на храните е все още 20%. Добре е да се премахне ДДС върху всички храни, но за хляба това е най-важно, това означава че за същите пари всеки ще може да изяде 20% повече хляб, ако това са последните му пари тази 1/5 повече хляб може да се окаже жизнено важна. В Румъния ДДС на храните е бил 24%, но сега е 5%. За сравнение: във Великобритания, Ирландия и Португалия ДДС-то на храните е 0%, в Полша и Люксембург е 3%, в Румъния и Кипър е 5%, във Франция е 5.5%, в Белгия и Холандия е 6%, в Испания и Германия е 7%, в Чехия е 9%, в Австрия е 10%, а Гърция е 13%. Повече информация за това колко бедни са българите може да се види в това телевизионно предаване Причините за тази бедност не мога да коментирам, живях в България 33 години, но не можах да разбера българите. Изглежда и други не са могли, дори и класиците като Христо Ботев.