Диан Георгиев

Доста мрачна статистика е представена от Центъра за демографска политика на http://newsletter.dariknews.bg/latest_issue.php?dday=04&dmonth=02&dyear=2013

Под номер едно в класацията е записано: България е първа по неграмотност в Европейския съюз (ЕС), според Европейската комисия (ЕК) 41% от учениците ни не са напълно грамотни.

За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга.

Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните българки граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%.

По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни.

Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ) вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му.

На второ място е: Интелигентността на нацията рязко намалява, по IQ ние вече сме след Монголия, Казахстан. В списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.

Номер три в класацията е: Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много въобще не са учили. Тези дни Регионалният инспекторат по образованието на МОНМ в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. По-добра, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България.

Под номер четири от ЦДП отбелязват: У нас няма равен старт, равни права и равни възможности в образованието. Училището са отказа от възпитателните си функции, се казва в проучването, допълва БГНЕС.

От пета до десета позиция в класацията са записани още: Висшето образоване е комерсиализирано в безумна степен, агенти на ДС са ректори и министри; В България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания; НАОА продължава да открива ненужни университети, произвеждаме ненужни "специалисти"; Съществува доказана корупция в държавното финансиране на научни изследвания; Създаване на задължение родителите да предоставят 4-годишни си деца в детски заведения; Най-бедната и най-неграмотната в ЕС страна постоянно и рязко увеличава студентските такси.

Доста мрачна статистика е представена от Центъра за демографска политика на http://newsletter.dariknews.bg/latest_issue.php?dday=04&dmonth=02&dyear=2013

Под номер едно в класацията е записано: България е първа по неграмотност в Европейския съюз (ЕС), според Европейската комисия (ЕК) 41% от учениците ни не са напълно грамотни.

За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга.

Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. Неграмотните българки граждани, по данни на ЦДП, вече са между 50-60%.

По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. Социалното министерство посочва, че близо 70% от хората без работа у нас са напълно неграмотни.

Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ) вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му.

На второ място е: Интелигентността на нацията рязко намалява, по IQ ние вече сме след Монголия, Казахстан. В списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.

Номер три в класацията е: Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, много въобще не са учили. Тези дни Регионалният инспекторат по образованието на МОНМ в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. По-добра, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България.

Под номер четири от ЦДП отбелязват: У нас няма равен старт, равни права и равни възможности в образованието. Училището са отказа от възпитателните си функции, се казва в проучването, допълва БГНЕС.

От пета до десета позиция в класацията са записани още: Висшето образоване е комерсиализирано в безумна степен, агенти на ДС са ректори и министри; В България работи индустрия за фалшиви дипломи, има пазар на научни степени и звания; НАОА продължава да открива ненужни университети, произвеждаме ненужни "специалисти"; Съществува доказана корупция в държавното финансиране на научни изследвания; Създаване на задължение родителите да предоставят 4-годишни си деца в детски заведения; Най-бедната и най-неграмотната в ЕС страна постоянно и рязко увеличава студентските такси.

Субективното дефиниране на термини води до безкрайни дискусия, това отдавна е разбрано във философията, а теоретически е обосновано от Витгенщайн преди 100 години. В случая съм обяснил какво разбирам под "практично": да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна или материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Не разбирам практичното само като преследване на материални цели. А вдъхновението и вярата в бъдещето не противоречат на практичното, защото и за работата трябва вдъхновение и чрез нея идва бъдещето, т.е. времето когато ще бъдем нещо повече от сега.

Духовните термини за епохи и т.н. трябва да се използват внимателно, те измерват големи отрязъци от време. В по-близките до нас епохи с които работи науката виждаме друго, преди например 100 млн. години на Земята. Размерите на динозаврите и зъбите им трудно обрисуват райска картина на Земята, по-скоро е било по-голямо геройство да живееш на нея.

Според мен търсенето на героизма, оттам и изтъкването му, са отживелици, т.е. спомен от живота през минали епохи. Тогава мнозинството от хората са проектирали своите копнежи и нереализирани желания в митични герои, от самото начало на цивилизацията като Гилгамеш, Херкулес, Тезей, Персей и други, в гръцката митология са най-много. Ницше като силно повлиян ог гръцката философия се опита да обоснове на теория нуждата от нови герои в новото време, после много държавни режими през миналия век се опитаха на практика да използват героите, но не проработи. Не помогнаха нито призиви, нито паметници, нито факелни шествия, нито тържествени зари-проверки.

Друго е сега времето, практично, иска се да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна, материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Това вършене често не е лесно, но то по начало не е лесно да си жив, следователно всички живи същества са герои в крайна сметка. Различията между тях са в етапите на разбирането, моженето и вършенето. Хайтов в "Мъжки времена" го дефинира като "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Искането е най-лесно, моженето вече изисква доста учене, правенето идва накрая и показва резултата.

Според мен търсенето на героизма, оттам и изтъкването му, са отживелици, т.е. спомен от живота през минали епохи. Тогава мнозинството от хората са проектирали своите копнежи и нереализирани желания в митични герои, от самото начало на цивилизацията като Гилгамеш, Херкулес, Тезей, Персей и други, в гръцката митология са най-много. Ницше като силно повлиян ог гръцката философия се опита да обоснове на теория нуждата от нови герои в новото време, после много държавни режими през миналия век се опитаха на практика да използват героите, но не проработи. Не помогнаха нито призиви, нито паметници, нито факелни шествия, нито тържествени зари-проверки.

Друго е сега времето, практично, иска се да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна, материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Това вършене често не е лесно, но то по начало не е лесно да си жив, следователно всички живи същества са герои в крайна сметка. Различията между тях са в етапите на разбирането, моженето и вършенето. Хайтов в "Мъжки времена" го дефинира като "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Искането е най-лесно, моженето вече изисква доста учене, правенето идва накрая и показва резултата.

Има различни видове духовност и удоволствия, някои ги подреждат йерархично, например Юлий Цезар се изказал че има заешки удоволствия, има и лъвски; не мисля че това е правилно.

Базисни са сетивните удоволствия, като се имат впредвид физическите сетива. С тях се започва животът, те траят докато физическите сетива работят и докато има атрактивни материални обекти които ги задействат. Те са резултат от наличието на физическо тяло, примери има много.

После са удоволствията на емоционалните и ментални сетива, чиито обекти са например музикалните произведения и книгите, образованието, те осигуряват атрактивна среда за задействане на тези сетива. Такива примери също има много.

Следват удоволствията на т.нар. духовни сетива, те се задействат понякога инцидентно, по време на сън, медитации, но общо взето това става много рядко и такива примери остават незабравими за който ги е изпитал. Достигането до тях по системен път става трудно и изисква много ресурси, които неминуемо налагат ограничаване на времето и възможностите за задоляване на другите видове удоволствия. В този смисъл те може да изглеждат по-висши от предишните, но не е така според мен, просто става дума за избор, същия избор който имаш стоейки пред витрина със стоки с ограничени пари в наличност. Всеки избира това което може да си позволи и от което е привлечен, което е опитал поне за малко и знае какво е. По тази причина начинаещите в духовността имат възможност в отделни случаи да изпитат духовните си сетива за малко. После всичко остава на техния избор.

Една интересна притча от статията "Българинът като стока" на http://literaturensviat.com/?p=72180

Попитали един мъдрец: "Учителю, колко ще чакаме за да ни се подобри животът?"
Мъдрецът отговорил: "Ако ще чакате, безкрайно ще е!"

"Що е това?" беседа от 23.12.1923http://triangle.bg/books/1923-12-23-10.1998/index-all.html

Има и народна поговорка в тоя смисъл: "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог".

Има различни видове духовност и удоволствия, някои ги подреждат йерархично, например Юлий Цезар се изказал че има заешки удоволствия, има и лъвски; не мисля че това е правилно.

Базисни са сетивните удоволствия, като се имат впредвид физическите сетива. С тях се започва животът, те траят докато физическите сетива работят и докато има атрактивни материални обекти които ги задействат. Те са резултат от наличието на физическо тяло, примери има много.

После са удоволствията на емоционалните и ментални сетива, чиито обекти са например музикалните произведения и книгите, образованието, те осигуряват атрактивна среда за задействане на тези сетива. Такива примери също има много.

Следват удоволствията на т.нар. духовни сетива, те се задействат понякога инцидентно, по време на сън, медитации, но общо взето това става много рядко и такива примери остават незабравими за който ги е изпитал. Достигането до тях по системен път става трудно и изисква много ресурси, които неминуемо налагат ограничаване на времето и възможностите за задоляване на другите видове удоволствия. В този смисъл те може да изглеждат по-висши от предишните, но не е така според мен, просто става дума за избор, същия избор който имаш стоейки пред витрина със стоки с ограничени пари в наличност. Всеки избира това което може да си позволи и от което е привлечен, което е опитал поне за малко и знае какво е. По тази причина начинаещите в духовността имат възможност в отделни случаи да изпитат духовните си сетива за малко. После всичко остава на техния избор.

Една интересна притча от статията "Българинът като стока" на http://literaturensviat.com/?p=72180

Попитали един мъдрец: "Учителю, колко ще чакаме за да ни се подобри животът?"
Мъдрецът отговорил: "Ако ще чакате, безкрайно ще е!"

Една интересна притча от статията "Българинът като стока" на http://literaturensviat.com/?p=72180

Попитали един мъдрец: "Учителю, колко ще чакаме за да ни се подобри животът?"
Мъдрецът отговорил: "Ако ще чакате, безкрайно ще е!"

Централата в Белене щеше да бъде завършена още в началото на 90-те както беше по план, но се случи края на социализма и началото на демокрацията. Организираха се живи вериги, говори се много за сеизмичната нестабилност на района и т.н. В резултат готовия вече чешки реактор бе препродаден, на загуба разбира се и всичко спря. Това се считаше за победа на зелените, но най-вече защото социализма бе дискредитиран в очите на обществото и централата се смяташе за опасна, макар и почти завършена. После правителството на Костов вложи доста пари за проверяване сеизмичната стабилност и стана ясно че площадката е стабилна. Ситуацията порешаванеточвече не друга, затова се поиска и получи лиценз за строеж от ЕК. После 4 блока на АЕЦ Козлодуй бяха спрени от правителството на Кобурготски като изискване на ЕК и се продължи по строежа на Белене. ББ също убедително говори до преди година че трябва да се дострои Белене и също хвърли милиони за това. Доводите които той представи тогава са същите, особено убедителен бе факта че Турция строи две атаомни централи с руска технология близо до България, румънските са вече построени, а рисковете от авария за региона са общи, само че някой ще имат евтин ток, други не. Тогава ББ изложи и слабите страни на ВЕЦ, замърсяването от ТЕЦ, скъпия ток който сме длъжни да купуваме от ВЕЦ и американската ТЕЦ Марица. Беше много убедитетен. Преди година обаче ББ рязко промени позицията си, случи се след посещението на Хилари Клинтън. Това че България губи и то много, след получен лиценз и действащо строителство е ясно, но не й се разрешава. За съжаление национашно отговорни политици на власт у нас има само в опозиция, щом са на власт се огъват по външен натиск. Затова бе важно отговорността за решението да бъде взета от народа. Има обаче силни противодействащи фактори това да стане, те използваха тенденциозна информация, експерти отвън идващи в последните дни преди референдума да представят високи оценки за цената и прочие трикове правени на избори, известни в демократичните държави.

Другите противодействащи фактори са от психологията на българите, тя е на индивидуалисти и дребни душици дето все чакат някой друг да решава трудните въпроси, да ги "оправят", разни авторитети, царе, папи, патриарси, а те да си мрънкат и оплакват от всичко. Това че няма реакция на мрънкането се отминава, важно е че крастата е начесана. Както се казва, "българите са единни само в изразяване на недоволството си", както и "да им имам акъла, ама дето им идва после". Странно е че след толкова много горчиви и скъпи уроци на случване на точно обратното и достигане до най-голяма бедност в цяла Европа, дори след Албания, тази психология не се изменя осезаемо при хората които видяха целия преход от социализма. Сега тук обсъждаме дали у нас има почва за рефендум, сякаш сме държава от Африка. Вярно е че сме близо да Азия географски, не сме Швейцария, но всс пак трябва да гледаме нататък, не в обратна посока. А в Швейцария от 1840 година досега са правили 192 референдума със задължително участие, плюс 169 факултативни, от тях 180 по инициатива на граждани, вижте на http://www.swissvotes.ch/db/votes/statistic

Централата в Белене щеше да бъде завършена още в началото на 90-те както беше по план, но се случи края на социализма и началото на демокрацията. Организираха се живи вериги, говори се много за сеизмичната нестабилност на района и т.н. В резултат готовия вече чешки реактор бе препродаден, на загуба разбира се и всичко спря. Това се считаше за победа на зелените, но най-вече защото социализма бе дискредитиран в очите на обществото и централата се смяташе за опасна, макар и почти завършена. После правителството на Костов вложи доста пари за проверяване сеизмичната стабилност и стана ясно че площадката е стабилна. Ситуацията порешаванеточвече не друга, затова се поиска и получи лиценз за строеж от ЕК. После 4 блока на АЕЦ Козлодуй бяха спрени от правителството на Кобурготски като изискване на ЕК и се продължи по строежа на Белене. ББ също убедително говори до преди година че трябва да се дострои Белене и също хвърли милиони за това. Доводите които той представи тогава са същите, особено убедителен бе факта че Турция строи две атаомни централи с руска технология близо до България, румънските са вече построени, а рисковете от авария за региона са общи, само че някой ще имат евтин ток, други не. Тогава ББ изложи и слабите страни на ВЕЦ, замърсяването от ТЕЦ, скъпия ток който сме длъжни да купуваме от ВЕЦ и американската ТЕЦ Марица. Беше много убедитетен. Преди година обаче ББ рязко промени позицията си, случи се след посещението на Хилари Клинтън. Това че България губи и то много, след получен лиценз и действащо строителство е ясно, но не й се разрешава. За съжаление национашно отговорни политици на власт у нас има само в опозиция, щом са на власт се огъват по външен натиск. Затова бе важно отговорността за решението да бъде взета от народа. Има обаче силни противодействащи фактори това да стане, те използваха тенденциозна информация, експерти отвън идващи в последните дни преди референдума да представят високи оценки за цената и прочие трикове правени на избори, известни в демократичните държави.

Другите противодействащи фактори са от психологията на българите, тя е на индивидуалисти и дребни душици дето все чакат някой друг да решава трудните въпроси, да ги "оправят", разни авторитети, царе, папи, патриарси, а те да си мрънкат и оплакват от всичко. Това че няма реакция на мрънкането се отминава, важно е че крастата е начесана. Както се казва, "българите са единни само в изразяване на недоволството си", както и "да им имам акъла, ама дето им идва после". Странно е че след толкова много горчиви и скъпи уроци на случване на точно обратното и достигане до най-голяма бедност в цяла Европа, дори след Албания, тази психология не се изменя осезаемо при хората които видяха целия преход от социализма. Сега тук обсъждаме дали у нас има почва за рефендум, сякаш сме държава от Африка. Вярно е че сме близо да Азия географски, не сме Швейцария, но всс пак трябва да гледаме нататък, не в обратна посока. А в Швейцария от 1840 година досега са правили 192 референдума със задължително участие, плюс 169 факултативни, от тях 180 по инициатива на граждани, вижте на http://www.swissvotes.ch/db/votes/statistic

Странно е че при толкова информация тези градски легенди за Айнщайн още минават. Вижте бележките от матурата му на http://en.wikipedia.org/wiki/File:Einstein-matura.jpg оценките са от 1 до 6. Има тройка по френски, шестици по физика, математика и други, петици и четворки по другите предмети.

Представяне на доводи и дискусии между партии и експерти имаше всеки ден и бяха показвани по телевизиите и радиото, вкл. и кръгла маса от Народното събрание. Който е искал да ги чуе или види можеше да го направи. Важното е че имаше възможност хората директно да изразят мнението си без да делегират посредници, а именно от подобни посредници дойдоха материалните и природни щети досега в България, които отдавна се измерват с милиарди. Ако се организират и рефендуми за опазване на горите и крайбрежната ивица, демокрацията ще започне да работи както в други страни. Нужно е обаче хората в България да искат да проработи както искат хората в тези страни. Това с откровения от Господа не става, става със собствени усилия, защото "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог".

Представяне на доводи и дискусии между партии и експерти имаше всеки ден и бяха показвани по телевизиите и радиото, вкл. и кръгла маса от Народното събрание. Който е искал да ги чуе или види можеше да го направи. Важното е че имаше възможност хората директно да изразят мнението си без да делегират посредници, а именно от подобни посредници дойдоха материалните и природни щети досега в България, които отдавна се измерват с милиарди. Ако се организират и рефендуми за опазване на горите и крайбрежната ивица, демокрацията ще започне да работи както в други страни. Нужно е обаче хората в България да искат да проработи както искат хората в тези страни. Това с откровения от Господа не става, става със собствени усилия, защото "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог".

Референдумът се случи според демократичните закони, не защото някой политик го пожела, а защото имаше събрани 600 хиляди подписа в подкрепа. При малкото население на България това е повече от значителен брой. Всеки е свободен да изрази мнение в подкрепа или не, но отричането и неучастието в рефендума е стъпка назад. Доводите по въпроса на референдума бяха ясно изложени и няма смисъл да ги дискутираме отново, който е гласувал той е изразил мнението си, а сега става "След дъжд качулка".

Несправедливостта е най-трудното за понасяне в България. Несправедливо е да се отрича правото на другите да имат различно мнение, несправедливо бе да се агитира против участие в първия рефендум в живота на повечето българи, несправедливо бе да се определи ден през зимата за който бе много вероятно да е лошо времето. За съжаление наистина се случи снежно време и особено в селата бе много трудно да се отиде да се гласува, за старите хора там бе невъзможно. Аз успях да прекося преспите с колата и с помощ на приятели, но бяхме малцина.

Странно е че при толкова информация тези градски легенди за Айнщайн още минават. Вижте бележките от матурата му на http://en.wikipedia.org/wiki/File:Einstein-matura.jpg оценките са от 1 до 6. Има тройка по френски, шестици по физика, математика и други, петици и четворки по другите предмети.

"Полицай задържа двама скитници.
- Къде живеете? - пита той.
- Никъде - отговаря първият.
- А вие?
- Съседи сме.."

Вярно ли е отговорил?

"Полицай задържа двама скитници.
- Къде живеете? - пита той.
- Никъде - отговаря първият.
- А вие?
- Съседи сме.."

Вярно ли е отговорил?

Проблемът не е в положителното мислене, надеждите и ентусиазма, въодушевлението. Проблемът е че положителното мислене всъщност дефинира нашите текущи желания, а желанията ни привързват и това създава основа за наивност, за бъркането на желаното и реалното. Юлий Цезар е формулирал това гениално ясно: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде вярно", тази човешка склонност и слабост едновремно трябва добре да се познава защото върху нея стоят всички религии и идеологии на управлението. Затова началото на учението на Буда е разбирането и управлението на желанията, на разделянето им на правилни, които водят до развитие и осовобождение, и неправилни коото водят до регрес, сетивни забави и страдание. Резултатите им винаги са конкретни. Положителното мислене не може да осигури подобна яснота. Когато се иска например социален успех трябва да се наблюдава и познава менталната нагласа на голяма част от хората, да се отчита липсата на достатъчно информация, в нуждата от упоритото й търсене и в трупането на практически опит, а оттам и в трудната промяна на системата, която наистина е крайно инертна и контролирана от едно малцинство в България. Всичко това отнема значително повече време и усилия и трябва да се върши поединично защото мнозинството е съставено от индивидуалисти и дребни душици, които трудно се организират за да защитят елементарните си права и жизнени интереси. Това е огромната разлика с развитите страни и е разбираемо защо много способни българи отиват да живеят там и там си прилагат положителното си мислене и усилия за да видят конкретни резултати докато имат още време и здраве за да им се порадват. Доколко хората са за държавите и държавите са за хората е важен въпрос, това зависи от хората и държавите и всеки е в правото си да го реши.

Проблемът не е в положителното мислене, надеждите и ентусиазма, въодушевлението. Проблемът е че положителното мислене всъщност дефинира нашите текущи желания, а желанията ни привързват и това създава основа за наивност, за бъркането на желаното и реалното. Юлий Цезар е формулирал това гениално ясно: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде вярно", тази човешка склонност и слабост едновремно трябва добре да се познава защото върху нея стоят всички религии и идеологии на управлението. Затова началото на учението на Буда е разбирането и управлението на желанията, на разделянето им на правилни, които водят до развитие и осовобождение, и неправилни коото водят до регрес, сетивни забави и страдание. Резултатите им винаги са конкретни. Положителното мислене не може да осигури подобна яснота. Когато се иска например социален успех трябва да се наблюдава и познава менталната нагласа на голяма част от хората, да се отчита липсата на достатъчно информация, в нуждата от упоритото й търсене и в трупането на практически опит, а оттам и в трудната промяна на системата, която наистина е крайно инертна и контролирана от едно малцинство в България. Всичко това отнема значително повече време и усилия и трябва да се върши поединично защото мнозинството е съставено от индивидуалисти и дребни душици, които трудно се организират за да защитят елементарните си права и жизнени интереси. Това е огромната разлика с развитите страни и е разбираемо защо много способни българи отиват да живеят там и там си прилагат положителното си мислене и усилия за да видят конкретни резултати докато имат още време и здраве за да им се порадват. Доколко хората са за държавите и държавите са за хората е важен въпрос, това зависи от хората и държавите и всеки е в правото си да го реши.

Тогава правилното решение е да познаем Ума, за да различаме кое ни се струва и кое е най-правилно. Това е пътя на себепознанието чрез самонаблюдение и медитации в тази насока. Той се използва в будизма. Например според един чан (т.е. зен в Япония) майстор Сююн: "Нечистотиите на ума са погрешни мисли и зависимости...Мъдростта и ценноста на будите и сетивните същества не са различни една от друга. За да изпитате тази мъдрост и ценност, излезте, излезте извън дуалността, различаването, погрешното мислене и зависимостите. Това е буда-природата. Ако не можете да направите това оставате едно обикновено сетивно същество."

Нямам нищо против превода на Иваил. Донка и Иваил, прочетете добре какъв е проблемът, който засягам в горните си постове. Аз не съм против това да се правят преводи на апокрифни евангелия. Всеки може да си превежда каквото иска. Но да се прави реклама на една стока, показвайки колко е лоша друга - това е забранено дори в обикновената търговия. А в духовната област мисля, че съвсем не е редно. И за да съм ясна, ще повторя още веднъж с какво от първия пост в тази тема не съм съгласна:

Аз не искам да видя оригинала, а да разбера неговата история и то тази между написването му, преписа и даването му на католически свещеник около 1870 г. Ако ще правим сравнение въз основа на вяра, то тогава защо трябва да става дума за липсата на автентични оригинали от четирите евангелия в Новия завет? Тук също може да се приложи законът да се приема не по буква, а по дух. Обаче Иваил е написал в подписа си неподправеното евангелие! Физически неподправено! Така го разбирам.
 
Това с богомилите според мен е отклонение от същността на въпроса.
 

Според информацията в Интернет това е чанелинг от края на 19 век, ръкопис и лама от Тибет няма, да не говорим за есеи. Не е ясно защо е трябвало да бъде крито и то чак в Тибет, но като се има предвид че по същото време Блаватска си е публикувала книгите използвайки подобни твърдения, това е било модно за времето си. Има доста включени неща които са по късни от първи век, ето малко инфо от Интернет:


"Trinity" is mentioned, a theological term from the late 2nd century,
The Spirit is said to be "Sevenfold", an idea from Isaiah 11:2, but the expression is much later.
The Spirit is called "lifegiver" which reveals that the writer is familiar with the Nicene creed (325 AD).
The spirit is said to proceed "from the holy two", revealing that the author is affected by the so-called "filioque", a Western addition to the Nicene creed which can not be traced further back than the 6th century AD.
The fauna of Palestine in the book differs from reality. Jesus saves a cat, some rabbits and an ape. None of these animals are mentioned in the Bible. If they existed in Palestine it would be very interesting to know what they were called in the Aramaic; they are not mentioned in any Aramaic manuscript so we don't even know what the words would have been.
A man in the text breeds hunting dogs -- clearly a 19th century Englishman, not a 1st century Jew or Roman.
The later part of the text has examples of liturgical uses that are much later. The wedding ceremony is Eastern Orthodox, the sound of churchbells is heard (a medieval invention), and so on.


Поне не претендира среща и разговори с митични същества като Дон Хуан и Анастасия, това е по късна мода.