Диан Георгиев

В тази посока бях чел един пример на Буда: "Ако някой младеж ви каже че възнамерява да се ожени за най-красивото момиче в Индия, но не знае в коя част на Индия е, от каква каста е, висока или мисля е, не знае с какъв цвят на кожата е и т.н., ще приемете ли това сериозно?".

Според мен сигурна е само личностната промяна на всеки търсещ или очакващ нещо важно, макар да назовава обекта на своето търсене като "най-красивото момиче", "нов свят с нови хора" и т.н., все неща вън от него. Само че "Царството Божие вътре във вас е" и вътре в нас промените са важни, не местата и времената, макар да има взаимодействие между външно и вътрешно. Левски е изказал това с "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме".

"Малкото е красиво" и чрез него разбираме голямото. Не съм гледал филма, но мисля че не е проблема в парите, а в намиране на баланса между желанията и възможностите, това важи и в материален и духовен план, но в материален план е по-трудно да се намери поради ограничеността на ресурсите. Парите са само един възприет количествен измерител на обмена между две общности от хора в материалния свят, вътре в тези общности те може и да не се използват ако има други възприети критерии за обмен. Тези критерии трябва да съответстват на ценностите на общността от хора, ако тя е малка те са разбираеми и естествени и съотвестват на връзката между учасващиъе хора. Например традиционните общности са базирани на кръвна връзка, такива са семейството и рода, новите общности за които се говори в духовните учения са базирани на духовна връзка. И все пак хармонизирането на общността е най-важно, а тя може да се постигне по-лесно при малки размери, растежа трябва да стане естествено, т.е. постепенно и плавно, иначе ще се разпадне както се е случвало много пъти в историята. Най-голямата трудност идва от балансирането на натиска на външните общности, които имат други ценности и други постижения, затова например няма връзка между духовния и материален план на съществуване, в древността са използвали йога за връзка, тя означава буквално това.

Това е добър пример на въпрос който неявно предполага съществуване на заложени предпоставки, в случая че има някой, който се заблуждава. Само че какво означава да има някой? За да отговорим трябва да дефинираме съществуване и качества на съществуването. Тези качества съставни ли са, променят ли се, зависими ли са от съществуването и ако са такива, то как дефинираме тази изменчивост и съставност? Подобен диалог се е водил между Буда и неговите наставници когато той е постигнал просветление и е започнал да излага виждането си. В крайна сметка той е наблегнал на простия факт, че единственото сигурно е наличието на информация идваща от сетивни органи, които принадлежат към тяло, тази информация постъпва за анализ от съзнание (ум в будизма), който също е свързан с това тяло. Други понятия като аз, личност, дух, душа и т.н. са екстраполации, които могат да бъдат обяснени чрез функционирането на това тяло с този ум в тази среда и в този свят, който може да е потопен в други светове, които също могат да бъдат обяснени. Тази теза е много близка на съвременната психология, разликата е че се признава действието на кармата и наличието на други светове, които също въздействат на ума, за тази цел има се приема за сетиво доставящо информация от тези светове.

В сегашната епоха има доста добри илюстрации на виждането на Буда породени от средствата за виртуална реалност. Например някой играе електронна игра, има ли значение кой е, как се казва, от къде е, анонимен ли е и т.н.? От гледна точка на факта на играта няма значение, единствено важно е че има съзнание което има достъп до информация свързана с тази игра, има тяло което му позволява да играе и се ангажира да играе. Някои висши животни също могат да играят игри и да бъдат обучени за това. Реални или не, щом съзнанието им е ангажирано с игрите, то е зависимо от тях. Това е важния факт, ако съзнанието може да се освободи от тази зависимост тогава става възможно да разбере повече.

Това е добър пример на въпрос който неявно предполага съществуване на заложени предпоставки, в случая че има някой, който се заблуждава. Само че какво означава да има някой? За да отговорим трябва да дефинираме съществуване и качества на съществуването. Тези качества съставни ли са, променят ли се, зависими ли са от съществуването и ако са такива, то как дефинираме тази изменчивост и съставност? Подобен диалог се е водил между Буда и неговите наставници когато той е постигнал просветление и е започнал да излага виждането си. В крайна сметка той е наблегнал на простия факт, че единственото сигурно е наличието на информация идваща от сетивни органи, които принадлежат към тяло, тази информация постъпва за анализ от съзнание (ум в будизма), който също е свързан с това тяло. Други понятия като аз, личност, дух, душа и т.н. са екстраполации, които могат да бъдат обяснени чрез функционирането на това тяло с този ум в тази среда и в този свят, който може да е потопен в други светове, които също могат да бъдат обяснени. Тази теза е много близка на съвременната психология, разликата е че се признава действието на кармата и наличието на други светове, които също въздействат на ума, за тази цел има се приема за сетиво доставящо информация от тези светове.

В сегашната епоха има доста добри илюстрации на виждането на Буда породени от средствата за виртуална реалност. Например някой играе електронна игра, има ли значение кой е, как се казва, от къде е, анонимен ли е и т.н.? От гледна точка на факта на играта няма значение, единствено важно е че има съзнание което има достъп до информация свързана с тази игра, има тяло което му позволява да играе и се ангажира да играе. Някои висши животни също могат да играят игри и да бъдат обучени за това. Реални или не, щом съзнанието им е ангажирано с игрите, то е зависимо от тях. Това е важния факт, ако съзнанието може да се освободи от тази зависимост тогава става възможно да разбере повече.

И трите източника са свързани със системи на духовно познание които имат различни цели. Те не трябва да се степенуват като по-нисши и по-висши, те са просто различни, както например в едно училище химията, физиката и биологията са различни предмети въпреки че всички те са природни науки. Всеки учащ избира за себе си кой предмет отговаря по-пълно на желанието му да познава природата, на тази основа той може да ги степенува за себе си като любими и не любими, познати му повече или по-малко и т.н.

Буда говори за освобождението от всичко сътворено въобще, т.е. на всеки план на съществуване: физически, астрален, ментален и т.н. Хиндуизма цели единение с Твореца на съответния план на съществуване, а християнството цели хармоничен живот в даден план на творението в унисон с Твореца. Помненето на предишни животи има смисъл доколкото спомага за тези цели, то не е цел само по себе си, защото не дава нищо ново нито пък издига съзнанието на ново ниво, по-скоро е обратното: издигането на съзнанието разкрива предишни животи и трябва да го предшества. Затова всяка духовна система се стреми да опише това целево състояние на съзнанието и пътя по който може да се постигне. Познанието на предишните животи се описва само като страничен продукт на това ново ниво на съзнанието, не като цел сама за себе си. Тези описания се различават защото и постигнатите състояния на съзнанието се различават. В каква степен, по какво и т.н. се различават са големи теми които не биха ни помогнали да ги постигнем и трите състояние, само ще ни натоварят с информация.

И трите източника са свързани със системи на духовно познание които имат различни цели. Те не трябва да се степенуват като по-нисши и по-висши, те са просто различни, както например в едно училище химията, физиката и биологията са различни предмети въпреки че всички те са природни науки. Всеки учащ избира за себе си кой предмет отговаря по-пълно на желанието му да познава природата, на тази основа той може да ги степенува за себе си като любими и не любими, познати му повече или по-малко и т.н.

Буда говори за освобождението от всичко сътворено въобще, т.е. на всеки план на съществуване: физически, астрален, ментален и т.н. Хиндуизма цели единение с Твореца на съответния план на съществуване, а християнството цели хармоничен живот в даден план на творението в унисон с Твореца. Помненето на предишни животи има смисъл доколкото спомага за тези цели, то не е цел само по себе си, защото не дава нищо ново нито пък издига съзнанието на ново ниво, по-скоро е обратното: издигането на съзнанието разкрива предишни животи и трябва да го предшества. Затова всяка духовна система се стреми да опише това целево състояние на съзнанието и пътя по който може да се постигне. Познанието на предишните животи се описва само като страничен продукт на това ново ниво на съзнанието, не като цел сама за себе си. Тези описания се различават защото и постигнатите състояния на съзнанието се различават. В каква степен, по какво и т.н. се различават са големи теми които не биха ни помогнали да ги постигнем и трите състояние, само ще ни натоварят с информация.

Крайния вариант е ницшеанското "ако не може да полети, бутни го да падне", няма смисъл да се занимаваме с него.

По-интересно е второто изречение, но то съвсем не следва от първото. Ако под еволюция се разбира теорията на Дарвин, тя всъщност гласи че не най-силните, а най-приспособените видове оцеляват, налагат се и развитието на живите същества върви напред. Например най-силните същества на Земята са били динозаврите, но тях отдавна ги няма, останали са тези които са били по-дребни и по-слаби, но и по-приспособени към оскъдни условия. Те са се развили после до нови форми, които живеят и днес.

В този смисъл смятам че най-важно е какви ще са последствията на помощта ни. Ако смятаме че чрез нея силните ще допринесат повече за развитието отколкото слабите, тогава тя е оправдана. Но ако силните спират прогреса използвайки силата си, помагайки им ние също заставаме на пътя на развитието. Такава ситуация се получава винаги когато има добри условия за растеж, силните стават още по-силни, големите стават още по-големи, богатите още по-богати докато Земята се напълни с мастодонти, само че преди са били животински, а сега са корпоративни.

"Нищо ново под Слънцето" както резюмирал Соломон, той е казал и още "Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях." (Еклесиаст 9:11). Добре е да се замислим когато помагаме, например плевелите в една градинка са по-силни от цветята и зеленчуците, но ако не помогнем на тези които използват силата си да творят вместо да се налагат, каква реколта ни очаква?

Крайния вариант е ницшеанското "ако не може да полети, бутни го да падне", няма смисъл да се занимаваме с него.

По-интересно е второто изречение, но то съвсем не следва от първото. Ако под еволюция се разбира теорията на Дарвин, тя всъщност гласи че не най-силните, а най-приспособените видове оцеляват, налагат се и развитието на живите същества върви напред. Например най-силните същества на Земята са били динозаврите, но тях отдавна ги няма, останали са тези които са били по-дребни и по-слаби, но и по-приспособени към оскъдни условия. Те са се развили после до нови форми, които живеят и днес.

В този смисъл смятам че най-важно е какви ще са последствията на помощта ни. Ако смятаме че чрез нея силните ще допринесат повече за развитието отколкото слабите, тогава тя е оправдана. Но ако силните спират прогреса използвайки силата си, помагайки им ние също заставаме на пътя на развитието. Такава ситуация се получава винаги когато има добри условия за растеж, силните стават още по-силни, големите стават още по-големи, богатите още по-богати докато Земята се напълни с мастодонти, само че преди са били животински, а сега са корпоративни.

"Нищо ново под Слънцето" както резюмирал Соломон, той е казал и още "Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях." (Еклесиаст 9:11). Добре е да се замислим когато помагаме, например плевелите в една градинка са по-силни от цветята и зеленчуците, но ако не помогнем на тези които използват силата си да творят вместо да се налагат, каква реколта ни очаква?

Крайния вариант е ницшеанското "ако не може да полети, бутни го да падне", няма смисъл да се занимаваме с него.

По-интересно е второто изречение, но то съвсем не следва от първото. Ако под еволюция се разбира теорията на Дарвин, тя всъщност гласи че не най-силните, а най-приспособените видове оцеляват, налагат се и развитието на живите същества върви напред. Например най-силните същества на Земята са били динозаврите, но тях отдавна ги няма, останали са тези които са били по-дребни и по-слаби, но и по-приспособени към оскъдни условия. Те са се развили после до нови форми, които живеят и днес.

В този смисъл смятам че най-важно е какви ще са последствията на помощта ни. Ако смятаме че чрез нея силните ще допринесат повече за развитието отколкото слабите, тогава тя е оправдана. Но ако силните спират прогреса използвайки силата си, помагайки им ние също заставаме на пътя на развитието. Такава ситуация се получава винаги когато има добри условия за растеж, силните стават още по-силни, големите стават още по-големи, богатите още по-богати докато Земята се напълни с мастодонти, само че преди са били животински, а сега са корпоративни.

"Нищо ново под Слънцето" както резюмирал Соломон, той е казал и още "Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях." (Еклесиаст 9:11). Добре е да се замислим когато помагаме, например плевелите в една градинка са по-силни от цветята и зеленчуците, но ако не помогнем на тези които използват силата си да творят вместо да се налагат, каква реколта ни очаква?

Чак "духовни имитации" не бих ги нарекъл. Така разбират хората духовното - така го правят. Духовните дейности са част от живота въобще, а всяко живо същество живее както разбира и както му е възможно да живее. Защо го разбира така и защо са му такива възможностите, са големи въпроси които изискват доста познания за да бъдат отговорени. Значително по-лесно е да се разкритикуват различните от нашия начини на живот, на духовност и т.н. А критикуването също е елемент на светоусещането който може да се нарече "имитация на мъдрост" поради леснотата си.

Мнението ми е по темата както е обяснена в началото, не конкретно към вашето мнение което не съм чел. Форумната обмяна на мнения понякога подвежда, и аз съм се обърквал така.

Чак "духовни имитации" не бих ги нарекъл. Така разбират хората духовното - така го правят. Духовните дейности са част от живота въобще, а всяко живо същество живее както разбира и както му е възможно да живее. Защо го разбира така и защо са му такива възможностите, са големи въпроси които изискват доста познания за да бъдат отговорени. Значително по-лесно е да се разкритикуват различните от нашия начини на живот, на духовност и т.н. А критикуването също е елемент на светоусещането който може да се нарече "имитация на мъдрост" поради леснотата си.

Отговора който съм намерил аз е че гледната точка на Буда е най-точна: тя започва с това което Вие изтъквате: първопричина са силните желания. Те са двигател на движението напред, но могат да бъдат и причина за страдания, зависи как биват управлявани. Ако съзнанието (или умът в терминологията на будизма) може да ги насочи към постигане на спокойствие и анализ на себе си и околния свят, тогава огънят на желанията постепенно ще задвижва съзнанието към все по-голямо разбиране на своята природа и тази на околния свят. Това познание на свой ред освобождава съзнанието от силните желания, и собствени и повлияни отвън, които биха го ангажирали в занимания водещи до верижно удовлетворяване и генериране на нови желания. Тази способност за избор на желанията, на намиране на т.нар. правилни желания, е ключова, тя позволява на съзнанието да върви по пътя на освобождението от ситуацията в която се намира в момента към по-добра и носеща му по-трайно щастие.

Всичко това се извършва в непрекъснат обмен със заобикалящия свят, обмен на идеи, емоции, ресурси от всякакъв род и произход, затова се изисква будност към себе си и околните, към собствения и техен огън на желанията който движи света напред. Това е накратко и както го разбирам аз.

Отговора който съм намерил аз е че гледната точка на Буда е най-точна: тя започва с това което Вие изтъквате: първопричина са силните желания. Те са двигател на движението напред, но могат да бъдат и причина за страдания, зависи как биват управлявани. Ако съзнанието (или умът в терминологията на будизма) може да ги насочи към постигане на спокойствие и анализ на себе си и околния свят, тогава огънят на желанията постепенно ще задвижва съзнанието към все по-голямо разбиране на своята природа и тази на околния свят. Това познание на свой ред освобождава съзнанието от силните желания, и собствени и повлияни отвън, които биха го ангажирали в занимания водещи до верижно удовлетворяване и генериране на нови желания. Тази способност за избор на желанията, на намиране на т.нар. правилни желания, е ключова, тя позволява на съзнанието да върви по пътя на освобождението от ситуацията в която се намира в момента към по-добра и носеща му по-трайно щастие.

Всичко това се извършва в непрекъснат обмен със заобикалящия свят, обмен на идеи, емоции, ресурси от всякакъв род и произход, затова се изисква будност към себе си и околните, към собствения и техен огън на желанията който движи света напред. Това е накратко и както го разбирам аз.

Отговора който съм намерил аз е че гледната точка на Буда е най-точна: тя започва с това което Вие изтъквате: първопричина са силните желания. Те са двигател на движението напред, но могат да бъдат и причина за страдания, зависи как биват управлявани. Ако съзнанието (или умът в терминологията на будизма) може да ги насочи към постигане на спокойствие и анализ на себе си и околния свят, тогава огънят на желанията постепенно ще задвижва съзнанието към все по-голямо разбиране на своята природа и тази на околния свят. Това познание на свой ред освобождава съзнанието от силните желания, и собствени и повлияни отвън, които биха го ангажирали в занимания водещи до верижно удовлетворяване и генериране на нови желания. Тази способност за избор на желанията, на намиране на т.нар. правилни желания, е ключова, тя позволява на съзнанието да върви по пътя на освобождението от ситуацията в която се намира в момента към по-добра и носеща му по-трайно щастие.

Всичко това се извършва в непрекъснат обмен със заобикалящия свят, обмен на идеи, емоции, ресурси от всякакъв род и произход, затова се изисква будност към себе си и околните, към собствения и техен огън на желанията който движи света напред. Това е накратко и както го разбирам аз.

Всеки човек е такъв, какъвто му стига ума да бъде. От това се определя и духовността му, и материализма му, и агресията и мира му. От гледната точка на нашите умове може да правим съответни коментарии за всичко това и после да правим коментарии на коментариите, и "така до края на света". По-разумно е да видим каква е положението и да вървим напред както го разбираме.

А агресивността съвсем не е присъща само на хората, духовни или не, например едно куче може да ни нападне само за да покаже на стопаните си че си върши работата. Кое е добро и зло тогава? Толкова му стига ума, а и на стопаните му. Важното за нас в крайна сметка е да продължим пътя си.

Всеки човек е такъв, какъвто му стига ума да бъде. От това се определя и духовността му, и материализма му, и агресията и мира му. От гледната точка на нашите умове може да правим съответни коментарии за всичко това и после да правим коментарии на коментариите, и "така до края на света". По-разумно е да видим каква е положението и да вървим напред както го разбираме.

А агресивността съвсем не е присъща само на хората, духовни или не, например едно куче може да ни нападне само за да покаже на стопаните си че си върши работата. Кое е добро и зло тогава? Толкова му стига ума, а и на стопаните му. Важното за нас в крайна сметка е да продължим пътя си.

Пумата трябва да напълни стомаха, а мечето иска да се опази живо. Кой е лош и кой е добър в борбата за оцеляване? Пумата има нужда да напълни стомаха си защото има стомах, а без него не би съществувала, чисто и просто функциониране в системата на живота.

Надморската височина на случката предполага доста скъсена хранителна верига за живите същества. А иначе планината е добра за духовни занимания за тези които не са част от хранителната верига и могат да си го позволят, докогато могат.

Защо е необходима кармата? Въпросите които започват със "защо" са най-трудните, дори за да се формулират отнема много усилия. Отговорите им формулират следващия въпрос "защо" и така изтощават и най-силния, затова е по-важно да знаеш кога да спреш с тях.

Най-цялостният отговор, до който аз достигнах, е от учението на Буда: защото иначе сътворението не би имало край. За да има край сътворението, нужно е съществата да искат да излязат от него. За да поискат това те не само трябва да могат да осъзнаят ограничеността и обусловеността си, но трябва и да страдат в резултат на това, иначе биха останали завинаги в състоянието си.

Човекът има възможности и за страдание и за разбиране, така че може по-бързо да намери и върви по пътя към освобождение не само от страданието, но и от циклите на съществуване. По-горните от него същества имат повече разбиране, но по-малко страдание, по-долните от него повече страдание и по-малко разбиране. Това правило важи и при при различните категории хора, т.нар. "низши" и "висши" духом, това е споменато вече в друго учение, там също се говори за страданието и пътят към освобождение. Важното при всички учения е да се върви по този път.

Свободата и отговорността са едно и също понятие. Тийндежърите са в преходния период между детството, когато свободата и отговорността е малко, и младостта. Тогава и емоциите са силни и не е лесно да се прецени ситуацията. За съжаление често цената на опита е висока и не винаги има възможност за поправителни изпити. Това е причината за този инцидент, не способноста за плуване, шофиране, молитиви и т.н. при екстремални условия у тях или околните. Дано повече тийнеджъри си дадат сметка за това слушайки новините.

Свободата и отговорността са едно и също понятие. Тийндежърите са в преходния период между детството, когато свободата и отговорността е малко, и младостта. Тогава и емоциите са силни и не е лесно да се прецени ситуацията. За съжаление често цената на опита е висока и не винаги има възможност за поправителни изпити. Това е причината за този инцидент, не способноста за плуване, шофиране, молитиви и т.н. при екстремални условия у тях или околните. Дано повече тийнеджъри си дадат сметка за това слушайки новините.

Свободата и отговорността са едно и също понятие. Тийндежърите са в преходния период между детството, когато свободата и отговорността е малко, и младостта. Тогава и емоциите са силни и не е лесно да се прецени ситуацията. За съжаление често цената на опита е висока и не винаги има възможност за поправителни изпити. Това е причината за този инцидент, не способноста за плуване, шофиране, молитиви и т.н. при екстремални условия у тях или околните. Дано повече тийнеджъри си дадат сметка за това слушайки новините.

За мен е извън всякакво съмнение че българите страдат най-вече поради лошите отношения помежду си. Причините за тях са по-дълбоки и от значителни периоди от време, например един още древен историк описва как българите убивали този между тях който е по-издигнат, защото смятали че мъртъв щял да служи на боговете, което му подхождало на способностите, това се използва и във филма за хан Аспарух. Обясненията за подобни лоши отношения варират според идеологията на епохата, има сума примери от по-близки епохи, но фактите си остават и са неоспорими. Причините за тях не мисля че си струва да се търсят, защото фактите си остават и знанието няма да ги промени.

Страданието единствено може да накара съзнанието да търси грешката и да полага усилия за да тръгне по друг път, с това и Буда започва учението си. Той казва и че най-важни условия за успех е наличие на анализиращ ум и добро приятелство. Българите обичат да търсят факти и да ги обсъждат, но това малко ги ползва защото трудно контролират емоциите си и лесно попадат под тяхна влияние, затова са по-скоро "женски" народ, свикнал на много приказки и пожелания, медиите използват това. Лошите отношения помежду им не позволяват не позволяват и доброто приятелство, т.е. съединяване на сходно мислещите и възприемане на положителния пример на въздигане и преодоляване на трудностите.

Промяната идва от осъзнаване на неадекватното отношение към околните, към т.нар. Вуте дето трябвало да му е зле, към другите българи. Защо то се налага никога не можах да го разбера, макар че доста време живях в България. Защо? Ясно че падението на другите не те въздига и тяхното въздигане не те понижава. Дори и да принизиш някого за да се почувстваш по-добре, мигар можеш да принизиш целия свят за да се почувстваш много добре? Човешките отношения са най-ценното нещо на Земята и осъзнаването на благата които носят е нужно на българите, това е тяхна работа която трябва да свършат или път който трябва да извървят, това никой не може да направи заради тях.

Изводът е че това което познаваме в някаква степен и чрез което познаваме е нашият ум и всякакви обобщения за "света, Вселената и всичко останало" минават през него. Страданието което изпитва ума го кара да търси освобождение, спасение от ситуацията в която се намира, без значение дали тя е реална или не. Това страданието не се променя от подобни общи фрази и констатации, следователно и освобождението не може да дойде по тази път. Нужна е целенасочено самовъзпитаване на ума, което е много лесно да се разбере, но е много трудно да се изпълнява редовно и с целенасочени усилия.

Вместо това за ума не е трудно да си създаде система от понятия, особено ако има храна за това от книжни източници. Дали тези понятия не се отнасят за други светове с други закони той не може да провери, но не може и да ги игнорира. Колкото е по-силен, толкова повече усложнява тази система и сам се оплита в нея, в резултат по-трудно му е да се освободи и когато силата му се изчерпи става роб на собствените си творения. Не струва почти нищо да знаеш пътя, ако не го вървиш, само дето менталните "ветрове те веят на бял кон".

Изводът е че това което познаваме в някаква степен и чрез което познаваме е нашият ум и всякакви обобщения за "света, Вселената и всичко останало" минават през него. Страданието което изпитва ума го кара да търси освобождение, спасение от ситуацията в която се намира, без значение дали тя е реална или не. Това страданието не се променя от подобни общи фрази и констатации, следователно и освобождението не може да дойде по тази път. Нужна е целенасочено самовъзпитаване на ума, което е много лесно да се разбере, но е много трудно да се изпълнява редовно и с целенасочени усилия.

Вместо това за ума не е трудно да си създаде система от понятия, особено ако има храна за това от книжни източници. Дали тези понятия не се отнасят за други светове с други закони той не може да провери, но не може и да ги игнорира. Колкото е по-силен, толкова повече усложнява тази система и сам се оплита в нея, в резултат по-трудно му е да се освободи и когато силата му се изчерпи става роб на собствените си творения. Не струва почти нищо да знаеш пътя, ако не го вървиш, само дето менталните "ветрове те веят на бял кон".