Диан Георгиев

Способностите на човека са в неговото сърце (емоционалност) и ум (мислене), така че поставяйки си цел да достигне нещо той/тя избира на коя способност да се облегне. Тук неминуемо идва и количеството, защото живеем в количествено ограничен свят: колко емоционалност и колко мислене ще вложи в стремежа си и как ще ги балансира. Емоционалността е много по-бърза и служи за двигател в началния етап на постигането на целта, мисленето е по-бавно и отчита ограничеността и нуждата от балансираност.

Така е и в стремежа към Бога. Предимно емоционалния стремеж ангажира в пътя на вярата, предимно интелектуалния стремеж ангажира в пътя на знанието, странични продукти на тези пътища са религията и науката. И двата пътя имат силни и слаби страни, те изпъкват на определени етапи на вървенето по тях. Историята на обществото дава много примери за такива етапи, но за всеки от нас е по-близка и по-важна историята на личните емоционални преживявания и интелектуални търсения. Книгите не са елементи на тази персонална история защото те съдържат описания на чужди преживявания и на резултати от чужди търсения, ако поне частично не резонират с нашите собствени опитности, ползата от тях е само да ни задържи на пътя, вървене напред обаче няма.

За да има напредък е нужна чистота на сърцето и яснота на ума, те идват чрез целенасочени усилия, например по отношение на ума такива са задаването на въпроси и търсенето на отговорите им. Тези усилия ангажират човека в емоционални и ментални светове (или аспекти на съществуването), които са големи и имат своята специфика. Например в емоционалния свят може да се изпадне във въображаемост, в менталния свят може да се изпадне в илюзорност. Въпроса за отделянето на съществата от Бога е пример за такава илюзорност, тя е дала храна на много теологични спорове без особен резултат. Причината е в частичността на подхода: разделението не може да обясни реалността на съществуването на единството, или както се казва двойката е трудно число. Това е станала ясно още на гръцките философи чрез парадоксите на Зенон. За да стигне стрелата до целта, трябва да мине половината път, но преди това трябва да мине половината на половината и т.н., следователно минавайки логически не може да стигне до целта, което обаче става реално. Ако се окаже че стигаме до неделим участък на пътя (т.е. до единицата), парадокса не съществува зашото този краен път ще бъде минат за крайно време, иначе (с двойката) съществува. По тази причина и теологията на отделянето е безплодна, тя има нужда от теологията на единството, която е от емоционален характер.

Буда е разбрал това директно, наблюдавайки световете с духовни сетива той е видял че и материалните и духовните светове са безкрайно делими, че те вибрират с невероятна честота (която е доста близо до сегашните наблюдения на събатомните частици), т.е. че те появяват се и изчезват всяка секунда, че те са преходни и илюзорни, (включително и съществата в тях, т.е. и Буда) те са празни от съдържанието което съзнанието (ума) им приписва, независимо дали става дума за материален или духовен свят. От нея обаче може да се излезе чрез осъзнаване на природата на ума, който е и творение и творец едновременно, това е единицата, тя има отношение към всичко (Любовта), всичко се дели на нея без загуба на реалност (точност). Преди нея е само нулата, т.е. непроявения Абсолют, спрямо който отношение не може да се изгради, или не може да делим на нула защото изпадаме в сингулярност, както се казва в науката.

Тази опастност в духовния Път е била игнорирана от Буда, и той и учениците са яли каквото им дадат, макар Буда да е имал стомашни проблеми които са довели и до смъртта му, последното му ядене се описва като "любимо на свинете" или направо свинско. Такова му било нивото на човека, нито е бил миров Учител, нито е имал нужда от мирови ученици. Така е и в традията Теравада, традицията Махаяна поддържа вегетарианството, отделните секти и манастири могат да избират, но не се приема като критерий за напредък. Вегетарианството има и други сфери на изява освен физическата, като ментална и емоционална, именно те имат нещо общо със състраданието и освобождението от самсара, първата стъпка в това съвсем не е е физическото вегетарианство а осъзнаването на илюзорността на аза.

Тази опастност в духовния Път е била игнорирана от Буда, и той и учениците са яли каквото им дадат, макар Буда да е имал стомашни проблеми които са довели и до смъртта му, последното му ядене се описва като "любимо на свинете" или направо свинско. Такова му било нивото на човека, нито е бил миров Учител, нито е имал нужда от мирови ученици. Така е и в традията Теравада, традицията Махаяна поддържа вегетарианството, отделните секти и манастири могат да избират, но не се приема като критерий за напредък. Вегетарианството има и други сфери на изява освен физическата, като ментална и емоционална, именно те имат нещо общо със състраданието и освобождението от самсара, първата стъпка в това съвсем не е е физическото вегетарианство а осъзнаването на илюзорността на аза.

Според мен тази тема, както много други в този форум, е резултат на смесване на понятия с различно значение и други понятия и цитати от Библията. Нещата обаче не са толкова прости колкото ни се иска да бъдат, или както казва Айнщайн: "Светът е прост, но не е най-простия възможен". С цитати от Библията например са били оправдавани много престъпления, дори са горили хиляди живи хора за да им спасяват безсмъртните души.

Приемането не означава автоматично и одобрение, неприемането не означава автоматично и осъждане. Приемането и неприемането са резултат от упражняване на избор, а одобрението и осъждането са резултат от изразяване на позиция. Това са относителни понятия зависещи от обстоятелствата, така че не може да се говори за абсолютно приемане/неприемане и одобрение/осъждане в реалния свят на баланс на желанията и възможностите.

Избора се основава на налични външни възможност за избор и вътрешни дадености. Например приемам определена храна, която може и да не ми е точно по вкуса защото при дадени обстоятелства това се налага, но преценявам че все пак ще ме нахрани и няма да навреди на тялото ми, при други обстоятелства обаче няма да я приема. Или приемам да понасям недостатъците на някого докогато мога заради необходимиостта да свършим някаква важна работа, не защото го одобрявам или осъждам. Така е с всеки който се ангажира с някакъв избор. И Христос прие горчивата чаша след като стана ясно че не може да го отмине, носи кръста колкото можа и после го хвърли.

Позиция се изразява много по-рядко от упражняването на избор, защото може да ни ангажира в обмен който не винаги е оправдан, дори и да ни се иска да изразим позицията си за да задоволим егото си. Например мога да изразя протеста си че ми се предлага храна която не ми е по-вкуса или да върша работа с човек който има дразнещи ме недостатъци.

Вината винаги се дефинира спрямо обективна инстанция, например "вина пред закона", "вина пред хората", "вина пред Бога", "вина пред съвестта си", пред която сме дефинирали някакъв ангажимент, което може да стане и след извършването на деянието.

Думите на Христос за сламката и гредата се отнасят за отношенията между братя, а с притчата за самарянина се обяснява кой ти е ближен. Христос обаче критикува остро фарисеите макар че знаеше че те ще го осъдят за това, обратно на правилото което изказа "Не съдете, за да не бъдете съдени". В името на по-голяма цел понякога се налага да се мине през изразяването на позиция и носенето на кръста й.

Кое понятие не е в ума на този, който го използва?

Според мен простащината най-общо се изразява в директно и умишлени принизяване на статуса, състоянието на околните хора, среда, общество и т.н. с цел повдигане на собствения статус, за лично удобство, от скука, от мързел, за излизане от депресия или неудобство и т.н., въобще най-различни съзнателни и несъзнателни лични състояния които съзнателно и директно се оправят за сметка на околната среда. Действително в България тя е доста повече от други страни и за много много познати това е най-трудния яспект на живота в България, причина да избягват българи в чужбина, лекарство срещу носталгията и т.н.. Одумването и бъркането в личните работи на другите също е много разпространено в България, покрай представата за намалени дистанции между хората в българската менталност, т.нар. манталитет. От окултна гледна точка се сравнява със земната стихия, където равновесието на всяка частица се постига само чрез противодействие на околните частици. Директността в изявата на простащината се дължи на неовладяна емоционалност, която не е минала през базисно обучение, т.нар. седем години, като такава тя представя миналото на човешката култура. Привлекателността на простащината идва от чувството за свобода което предизвиква и което разтоварва от негативни чувства, така че тя е самотерапия на едно болестно състояние, но директно за сметка на околните и околната среда. Буда е обърнал особено внимание на контрола на емоциите и неразумните желания и в страните със силна будистка нагласа разликата се усеща, в други страни се постига чрез т.нар. обща култура и образование, .т.нар. "първите седем години".

Кое понятие не е в ума на този, който го използва?

Според мен простащината най-общо се изразява в директно и умишлени принизяване на статуса, състоянието на околните хора, среда, общество и т.н. с цел повдигане на собствения статус, за лично удобство, от скука, от мързел, за излизане от депресия или неудобство и т.н., въобще най-различни съзнателни и несъзнателни лични състояния които съзнателно и директно се оправят за сметка на околната среда. Действително в България тя е доста повече от други страни и за много много познати това е най-трудния яспект на живота в България, причина да избягват българи в чужбина, лекарство срещу носталгията и т.н.. Одумването и бъркането в личните работи на другите също е много разпространено в България, покрай представата за намалени дистанции между хората в българската менталност, т.нар. манталитет. От окултна гледна точка се сравнява със земната стихия, където равновесието на всяка частица се постига само чрез противодействие на околните частици. Директността в изявата на простащината се дължи на неовладяна емоционалност, която не е минала през базисно обучение, т.нар. седем години, като такава тя представя миналото на човешката култура. Привлекателността на простащината идва от чувството за свобода което предизвиква и което разтоварва от негативни чувства, така че тя е самотерапия на едно болестно състояние, но директно за сметка на околните и околната среда. Буда е обърнал особено внимание на контрола на емоциите и неразумните желания и в страните със силна будистка нагласа разликата се усеща, в други страни се постига чрез т.нар. обща култура и образование, .т.нар. "първите седем години".

Кое понятие не е в ума на този, който го използва?

Според мен простащината най-общо се изразява в директно и умишлени принизяване на статуса, състоянието на околните хора, среда, общество и т.н. с цел повдигане на собствения статус, за лично удобство, от скука, от мързел, за излизане от депресия или неудобство и т.н., въобще най-различни съзнателни и несъзнателни лични състояния които съзнателно и директно се оправят за сметка на околната среда. Действително в България тя е доста повече от други страни и за много много познати това е най-трудния яспект на живота в България, причина да избягват българи в чужбина, лекарство срещу носталгията и т.н.. Одумването и бъркането в личните работи на другите също е много разпространено в България, покрай представата за намалени дистанции между хората в българската менталност, т.нар. манталитет. От окултна гледна точка се сравнява със земната стихия, където равновесието на всяка частица се постига само чрез противодействие на околните частици. Директността в изявата на простащината се дължи на неовладяна емоционалност, която не е минала през базисно обучение, т.нар. седем години, като такава тя представя миналото на човешката култура. Привлекателността на простащината идва от чувството за свобода което предизвиква и което разтоварва от негативни чувства, така че тя е самотерапия на едно болестно състояние, но директно за сметка на околните и околната среда. Буда е обърнал особено внимание на контрола на емоциите и неразумните желания и в страните със силна будистка нагласа разликата се усеща, в други страни се постига чрез т.нар. обща култура и образование, .т.нар. "първите седем години".