Jump to content
Порталът към съзнателен живот

никол

Участници
  • Общо Съдържание

    16
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от никол

  1. Здравейте!За мен света е такъв какъвто си го създам!Обичам да давам, а понякога и получавам!Не мога да си съглася че хората са егоисти-има разбира се-но в този свят, ако не мислиш за себе си ще те изядат-преносно казано!Не оправдавам себе си просто изказвам мнение!Аз съм такъв човек, че поставям другите и благото им пред своите лични нужди!Всички други да са ок -а аз ще се справя някак!Не че съм забравила себе си, но искам хората да се чустват добре Лошо ли е да се чустваш част от нещо дори непознато, но то те влече и искаш да бъдеш до него!?Според мен до една степен всички сме егоисти-взимаме и си купуваме нещо само за себе си!Това eгоистично ли е!?Това означава ли че пренебрегваме и лишаваме другите от обич и внимание!Аз не знам как да бъда егоист!За мен тази дума означава да се отделиш от света и хората!Консуматорско общество сме и преживяваме тежки времена, но това не е оправдание да пренебрегваме и забравяме че все пак сме Божи създания!Добротата в хората умира-днес е модерно да си лош!И какво печелиш като си добър!?Когато направиш добро поне аз така се чуствам-изпитвам прилив на енергия-желание да вървя напред и да раздавам от себе си!Добрината топли като прегръдка сърцето ми!Правя малки добрини за себе си като усещане и не се интересувам от егоизъм!Той -егоизма- ми е чужд и като мисъл и като усещане!И призовавам да правим повече добро, защото вярвам че то се отплаща след време!
  2. Тези думи тези изречения ме накараха хем да се смея, хем очите ми да се пълнят със сълзи!Все едно виждах себе си в огледало !Много ме докосна !Благодарна съм че съм майка и съм щастлива да отглеждам дъщеря си.Не знаеш какво е -но го исках цялото си сърце!Като всяка майка се страхувах-дали ще се справя, дали ще бъда добра майка и съпруга?Но се справих-събуждах се сутрин и я гледах как спи.И сега обичам да я гледам как спи като ангел!Вървя напред заедно с нея-уча я на нещата които мога и знам и се страхувам от момента, когато няма да мога да съм до нея!Благодаря на Бог че е част от мен и от живота ми и се радвам на всеки ден прекаран с нея!Обичта към детето и по- силна от всичко на този свят и не забравям думите на моята майка когато грешах към нея като бях дете"Ще ме разбереш когато ти самата станеш майка!"
  3. никол

    Необходимо ли е семейството

    Здравейте!Нима вие не сте имали семейство-независимо какво от един или двама родители!Семейството не е само подпис и обещание то е начало!Начало на нещо ново-дали дете дали нови приятели и новото семейство!Независимо под каква форма то съществува и ние имаме нужда от него!Та нали когато се приберем от работа не споделяме с любимите си хора проблемите от деня!?Затова е нужно и важно семейството да се подкрепяме да се обичаме и уважаваме хората до себе си!Има ли значение дали имате подпис или не ако човека до вас не го интересуват важите проблеми и радости!?Ако няма с кого да се радвате и плачете семейството важно ли е!Винаги съм поставяла моето семейство на 1 място-те също са ми били опора!Необходими сме си като хора значи имаме нужда и от семейство!От всеки от нас зависи как ще се развива тази семейна единица!Трябва да полагаме усилия всеки ден!А ако все пак нещата не вървят по-добре да пуснем човека и да тръгнем всеки по-своя път !И един ден всеки ща намери щастието си-независимо дали с подпис или не!Всяка двойка намира най-добрият вариант за себе си!Но по един или друг начин те са семейство и градят нещата!Всеки има нужда от семейство!Пожелавам ви да обичате и да бъдете обичани независимо дали сте подписали в гражданското или не!
  4. Здравей!Нормално е в живота на човек да се случват нови неща!Някога на твоите години получих почти същите интереси спрямо философията !И познай никой не му се говореше за това -всички мислеха за момчета купони излизания!Единственото място където можех да обсъждам беше часа по философия-интересувах се живо!В очите на съучениците ми бях натегачка но не ми пукаше!Макар и за 45 минути си набавях и питах за всичко!Но не оставих останалите теми продължих да говоря с приятелки за гаджета купони и т.н.Тогава нямахме интернет и нямахме много информация!Сега има достатъчно интересни сайтове където може да намериш хора които мислят като теб и се вълнуват от различни за тяхната възраст неща!Съвета ми е да намериш сподвижници но и да не пренебрегваш приятелите си и излизанията и гаджетата!Надявам се да съм ти била полезна!Дерзай!
  5. Здравей!Това че майка ти шизофреничка не те прави директно и теб такъв!До сега си живял нормално -може би си получил някаква нервна криза и от там са се отключили някой неща!Не се хвърляй веднага в паника какво ще стане аз съм шизофреник няма да се справям с живота!Според мен трябва да продължиш лечението на психиатъра и ако имаш някакви притеснения спрямо лекарството да се обърнеш към него!Ако ще се чустваш по-спокоен можеш да си вземеш отпуск докато се почустваш по -добре!Важно е да споделиш с някого тревогите си -дали психиатъра или приятел ти си реши!Не изпадай в паника-послушай тялото и сърцето си от какво имаш нужда!Но моят съвет е в никакъв случай да не се затваряш в себе си-сподели какво те мъчи!!!Изречените проблемите стават решими!Понякога при силен стрес човек чуства неща който ги няма но всичко според мен при теб се получава от напрежението което си създаваш!Не че си фантазираш просто прекаленият стрес и мислите ти почват да "си играят " с теб и това те обърква още повече!Сподели и ще видиш че нищо от това което си мислиш не е така!Надявам се да съм права и да съм ти била полезна!Успокой се и ще видиш как нещата постпено ще станат пак нормални!Желая ти много усмивки и здраве!
  6. Здравейте !Наистина е трудно да се каже защо хората не четат книги но според мен това се възпитава!Аз лично обожавам да чета и винаги на нощно ми шкафче има поне 2 книги!Имам малка дъщеря която се опитвам да науча да обича и уважава книгите!Аз лично цял живот чета и си мисля че ако един човек започне да чете той никога няма да спре!За мене книгата е друг свят в който писателя ме води за ръка.Когато чета нищо друго няма и нищо друго не съществува-дори понякога не чувам!Потъвам в този свят от мечти блянове приключения и все едно живея с героите!Пренасям се там и докато не изживея всичко не спирам да чета !Случвало ми се е да взема една книга и в порядъка на 2 3 дни да я прочета!Когато историята е завладяваща просто не мога да спра да чета!В наши дни може би хората са прекалено заети за да отделят от времето си за книги!Но винаги е хубаво да се научи нещо ново!Зная че много книги са екранизирани но за мен няма по хубаво от оригинала!!!Филма не може да развие въображението като книгата не може да те отведе толкова реалистично като думите на автора!Да не говорим че филмите са комерсиални и въобще не са като книгата! Дори понякога нямат много общи неща-краят или нещо друго е различно от книгата!!!Апелирам да възпитаваме децата ни да обичат книгите да се отнасят с тях като с приятел!Няма да съжаляват цял живот!Жалко е когато някой ти каже че не е прочел нито една книга -той дори не знае какво богатство е загубил!Затова четете книги и се развивайте!!! Приятна вечер!
  7. Здравейте!Според мен човешкото същество е съставено от много лица-от нас зависи кое от тях ще покажем на света и колко!Във всеки от нас живее и добро и зло от нас зависи какви да бъдем!Настройката на човек е много важна -ако се настроиш позитивно животът ще ти отвърне така!Аз от доста години се опитвам да променя светоусещането си и да бъда позитивна .Признавам че не винаги ми се получава но се старая.Според мен също е важна средата в която растем и градим живота си -ако е негативна е хубаво да се стараем ние да сме позитивни.Зная че на думи е много лесно но при добро желание и малко усилие се получава!Аз вярвам във себе си вярвам че съм добър човек-опитвам се да възпитавам в този дух и дъщеря ми!За жалост в света все повече навлизат чуства като омраза и завист и все повече хора се поддават на тези чуства!И когато вършиш добро не винаги ти се отвръща със същото! Вярвам в добрината на хората всеки има частица от нея! Правете добрини дори да не ви отвръщат със същото -чуството на удоволетвореност е прекрасно!И като говорим за добро днес е деня на добротата-бъдете добри ВСЕКИ ДЕН Така светът ще бъде по красиво място за живеене!!! Една нощ сънувах сън посланието му беше"Усмихни се на живота да ти се усмихне и той"Усмихвайте се
  8. Здравейте!Според мен има щастливи семейства не идеални!Например моето семейство-като всички други хора ние сме две отделни личности живеещи заедно и се приемаме със своите плюсове и минуси!И ние спорим и се караме но според мен за хармонията в едно семейство е много важен компромиса.Но не компромиса със себе си и твоите принципи а компромиса за добруването ви заедно.Не винаги и на всяка цена!Да обичаш човека до себе си да му даваш обич но и достатъчно свобода.Аз лично винаги сам била благодарна на съпруга ми за свободата която ми е давал и за подкрепата му.Важно за щастието на едно семейство според мен е да гледате в една посока за основните неща -обич подкрепа разбирателство компромиси в името на семейството възпитание на деца и т.н.Щастието зависи от много неща но основно от двама души събиращи се заедно.Относно свободата в една връзка разбрах че тя е много важна-когато ти се дава ти трябва да се замислиш все пак да не я превърнеш в свободия!Говоря за свободата да бъдеш себе си да се реализираш в живата но все пак да не забравяш човека до себе се и да го зачиташ!Отговорности всички имаме но когато сме задно да бъдем позитивни и да обичаме и уважаваме човека до себе си!Вървейки своят път заедно да показваме и доброто и лошото -да имаме представа за човека до нас!!!И пак казвам има щастливи семейства не идеални!Обичайте човека до себе си!Двамата го заслужавате!
  9. никол

    Отношенията снаха-свекърва

    Здравейте!Виждам че темата е повдигната доста отдавна но според мен е винаги актуална!Аз съм снаха женена съм със съпруга ми и живея със свекърва-свекър ми беше добър човек но се спомина преди 1 година!Лека му пръст с него се разбирахме по -добре.Свекърва ми за тези 7 години от както сме под един покрив направи живота ми черен!В началото говореше само лошо за сина си -моят съпруг!Не можех да разбера защо го прави -много пъти съм му се обаждала със сълзи на очи но не съм му казвала защо съм разстроена-мълчах си и трупах в себе си! Годините си минаваха родих момиченце-прекрасно и лъчезарно дете!Тя сутрин влизаше в стаята ми без да чука да попита и все ми говореше да съм вдигнела щорите да имало светлина че иначе детето щяло да ослепее!!!Какъв човек трябва да си за да говориш на една майка на човек който се опитва да се справя с нещо ново!Тя не се съобразяваше с мен и на мен ми беше много обидно от това.Исках да ме приме държах се добре с нея но нищо не се промени.Напротив ставаше по -зле!Един ден просто чашата на търпението ми преля и се скарахме много лошо!Обадих се на съпруга ми и му споделих всичко и когато той се прибра се скара с нея -застана на моя страна!Излязохме на кафе да се успокоя и аз му споделих за всичкият психически тормоз от нейна страна.Не мога да твърдя че съм идеална и аз си имам кусури но когато си добър не винаги ти се отвръща със същото! С годините си мисля че успях да изградя някаква защитна система ако мога да го нарека така.За младите е най -добре да живеят сами -при възможност!Аз нямам избор дистанцирах се от нея споделям малко неща с нея основно за семейството ни като цяло нищо лично.Когато си направя изводите за всичкото това време разбирам че от рано е трябвало да защитавам позициите и да не и позволявам да се намесва във всичко!И тя е майка и аз но когато един човек се меси там където трябва да мълчи моят съвет е да го изслуша да предцениш и ти да си направиш сам изводите дали да послушаш съвета или да го направиш както ти си решил.Всеки има право на мнение но решението си е твое.Дори и днес има моменти когато и казвам нещо до нея съм и тя сякаш напук на мен се прави че не ме е чула и прави каквото тя си е решила!За мен това е пълно неуважение към мен като човек.Уважавам я като родител на моят съпруг но се ограничавам да споделям за много неща!Относно дъщеря ми винаги съм била много против дъщеря ми да се дистанцира като мен.Все пак и е баба-има право да и се радва.Помагала ми е в отглеждането на детето тук не мога да се кривя.Искам дъщеря ми да има пълноценна връзка с баба си-да я уважава и обича.Мисля че относно тяхната връзка се справям-като са заедно не се меся в решенията на свекърва ми отнасящи се до детето.И като последно съвета ми към всички млади снахи е да подходят с добро но да не дават много да им се месят и да защитават позициите си на майки и съпруги . Важно е въпреки всичко да запазите добрият тон и да ги уважавате-желая ви много любов и търпение за да можете да живеете в разбирателство!!!Приятен и усмихнат ден на всички!
  10. Мила Рони -самотата и изолацията не е приятел на никого-глупаво е според мен да те обвиняват че ти си виновна-ЗАЩОТО НЕ СИ!Живота в малкият град е такъв - всички се познават обичат или мразят:вички биват приемани или отхвърляни:това че при теб са се стекли лошият вариант на обстоятелствата-ти не си виновна за това че си затворена личност и нямаш приятели-това зависи от характера на човек!Моят съвет е -приеми се такава каквато си не си слагай спирачки заради другите занимавай се с нещо което на теб ти е приятно да правиш и приеми живота си като дар-единствен и неповторим !Не го пропилявай в униние и самота-намери си нови приятели -има много места за това-и ще видиш колко много души има като теб!Търси любовта във всичките и разновидности-от малкото красиво цвете до истинската любов!БЪДИ СИГУРНА -ТЯ НЯМА ДА ТЕ ПОДМИНЕ!Усмихни се на живота за да ти се усмихне и той-това го сънувах една нощ и преобърна представите ми за света около мен!И най-важното -ОБИЧАЙ СЕ !ДЕРЗАЙ и ти желая късмет
  11. никол

    Моля за помощ

    Александър когато градиш бъдеще с някого много ясно че ще има и минало-всеки е така !Но страхът и да бъде до теб за да не скъса с миналота си според мен е неоснователен-щом се обичате и близките и ще те приемат и всичко ще се нареди!Може би я спира мнението или одобрението на близките и хора или тя самата не е наясно дали иска това бъдеще !Моят съвет е да и дадеш малко време-да реши тя какво и как да се справи с новото положение!Ако наистина те обича ще премисли нещата и ще види че страховете и са неоснователни!Всичко ще бъде в твоя полза и се надявам да бъдете щастливи!Любовта помага при всички болежки-преживяла съм го и знам че е така-гаранция 100%!!!Успех
  12. Трудно се живее с такава диагноза-но при добро и постянно лечение не можем да изключим тези хора от обществото си!Това е като клеймо-такъв си слагат те в една рамка и не можеш да бъдеш пълноценна личност-питам ЗАЩО?Нима болните хора с други заболявания не са пълноценни и не се справят с почти всички аспекти от живота си!!!Нима няма шизофреници със семейства и деца???Нима тези хора са невидими-говорим за болни които контролират болеста посещават психиатър и редовно си пият лекарствата!!!Трудно е да говорим за тези хора-крием ги в болници сякаш ги няма.А мислите ли че между познатите ви може да има шизофреници-дори от близките ви приятели-те не са ли хора като всички-и те имат желания стремежи мечти любови-като всички!Обичай ближния си -аз ще перефразирам-такъв какъвто е!!!Приятен ден на всички!
  13. Благодаря за топлото посрещане и приятен ден на всички Благодаря за добрите думи и за куража Александър!Знам че когато човек насочи енергията си - положително-това все някога му се отплаща!Но понякога човек губи вяра-трудно ми е да приема това!Вярвам в себе си и в доброто в мен-интуицията ми рядко ме е лъгала.Харесвам работата си и се старая-това за мен за сега е достатъчно!У дома ме чакат две любими същества-детето и съпругът ми-и съм напълно отдадена на тях!Тук намирам спокойствието от забързаното ни ежедневие нови неща за много аспекти от живота ни и надявам се и нови приятели
  14. Здравейте!Пиша ви за първи път!Казвам се Нина на 32 години съм имам едно малко слънчице на 5 години!Обичам да общувам с нови хора и наскоро започнах работа.Просто усещам как не се вписвам там а иначе работата ми е приятна.Зная че не е задължително с всички да се разбираме но всичко е много различно от предишните ми работи!Нямам конфликт с никого от тях говорим си но усеща една невидима стена между нас когато общуваме!В началото полагах много усилия да ме харесат но се уморих и се отказах!Приемам нещата такива но се терзая !Не искат да ме опознаят може би затова са дистанцирани.Иначе аз съм усмихната личност смятам че съм зрял и здравомислещ човек но се питам защо тяхното мнение за мен е толкова важно?Това че работя с тях че заемат голямо време от деня ми не означава че трябва да заемат и място в душата ми!Много бих се радвала ако някой намери време да ми пише
  15. Доста ми беше интересно да прочета всички мнения-новите неща за хората и начина по които се променят ме заинтригува.Аз лично се искам малко повече информация за параноидната шизофрения-когато не е придружена от агресивни периоди.При нормален начин на живот и промените в ежедневието шизофренията оказва ли влияние върху човека - какви практики духовни и медитиращ са препоръчителни ?Благодаря за отговорите предварително
×