никол

Трудно се живее с такава диагноза-но при добро и постянно лечение не можем да изключим тези хора от обществото си!Това е като клеймо-такъв си слагат те в една рамка и не можеш да бъдеш пълноценна личност-питам ЗАЩО?Нима болните хора с други заболявания не са пълноценни и не се справят с почти всички аспекти от живота си!!!Нима няма шизофреници със семейства и деца???Нима тези хора са невидими-говорим за болни които контролират болеста посещават психиатър и редовно си пият лекарствата!!!Трудно е да говорим за тези хора-крием ги в болници сякаш ги няма.А мислите ли че между познатите ви може да има шизофреници-дори от близките ви приятели-те не са ли хора като всички-и те имат желания стремежи мечти любови-като всички!Обичай ближния си -аз ще перефразирам-такъв какъвто е!!!Приятен ден на всички!

Здравейте!За мен света е такъв какъвто си го създам!Обичам да давам, а понякога и получавам!Не мога да си съглася че хората са егоисти-има разбира се-но в този свят, ако не мислиш за себе си ще те изядат-преносно казано!Не оправдавам себе си просто изказвам мнение!Аз съм такъв човек, че поставям другите и благото им пред  своите лични нужди!Всички други да са ок -а аз ще се справя някак!Не че съм забравила себе си, но искам хората да се чустват добре Лошо ли е да се чустваш част от нещо дори непознато, но то те влече и искаш да бъдеш до него!?Според мен до една степен всички сме егоисти-взимаме и си купуваме нещо само за себе си!Това  eгоистично ли е!?Това означава ли че пренебрегваме и лишаваме другите от обич и внимание!Аз не знам как да бъда егоист!За мен тази дума означава да се отделиш от света и хората!Консуматорско общество сме и преживяваме тежки времена, но това не е оправдание да пренебрегваме и забравяме че все пак сме Божи създания!Добротата в хората умира-днес е модерно да си лош!И какво печелиш като си добър!?Когато направиш добро поне аз така се чуствам-изпитвам  прилив на енергия-желание да вървя напред и да раздавам от себе си!Добрината топли като прегръдка сърцето ми!Правя малки добрини за себе си като усещане и не се интересувам от егоизъм!Той -егоизма- ми е чужд и като мисъл и като усещане!И призовавам да правим повече добро, защото вярвам че то се отплаща след време!  

Здравейте!Според мен има щастливи семейства не идеални!Например моето семейство-като всички други хора ние сме две отделни личности живеещи заедно и се приемаме със своите плюсове и минуси!И ние спорим и се караме но според мен за хармонията в едно семейство е много важен компромиса.Но не компромиса със себе си и твоите принципи а компромиса за добруването ви заедно.Не винаги и на всяка цена!Да обичаш човека до себе си да му даваш обич но и достатъчно свобода.Аз лично винаги сам била благодарна на съпруга ми за свободата която ми е давал и за подкрепата му.Важно за щастието на едно семейство според мен е да гледате в една посока за основните неща -обич подкрепа разбирателство компромиси в името на семейството възпитание на деца и т.н.Щастието зависи от много неща но основно от двама души събиращи се заедно.Относно свободата в една връзка разбрах че тя е много важна-когато ти се дава ти трябва да се  замислиш все пак да не я превърнеш в свободия!Говоря за свободата да бъдеш себе си да се реализираш в живата но все пак да не забравяш човека до себе се и да го зачиташ!Отговорности всички имаме но когато сме задно да бъдем позитивни и да обичаме и уважаваме човека до себе си!Вървейки своят път заедно да показваме и доброто и лошото -да имаме представа за човека до нас!!!И пак казвам има щастливи семейства не идеални!Обичайте човека до себе си!Двамата го заслужавате!     

Здравейте!Нима вие не сте имали семейство-независимо какво от един или двама родители!Семейството не е само подпис и обещание то е начало!Начало на нещо ново-дали дете дали нови приятели и новото семейство!Независимо под каква форма то съществува и ние имаме нужда от него!Та нали когато се приберем от работа не споделяме с любимите си хора проблемите от деня!?Затова е нужно и важно семейството да се подкрепяме да се обичаме и уважаваме хората до себе си!Има ли значение дали имате подпис или не ако човека до вас не го интересуват важите проблеми и радости!?Ако няма с кого да се радвате и плачете семейството важно ли е!Винаги съм поставяла моето семейство на 1 място-те също са ми били опора!Необходими сме си като хора значи имаме нужда и от семейство!От всеки от нас зависи как ще се развива тази семейна единица!Трябва да полагаме усилия всеки ден!А ако все пак нещата не вървят по-добре да пуснем човека и да тръгнем всеки  по-своя път !И един ден всеки ща намери щастието си-независимо дали с подпис или не!Всяка двойка намира най-добрият вариант за себе си!Но по един или друг начин те  са семейство и градят нещата!Всеки има нужда от семейство!Пожелавам ви да обичате и да бъдете обичани независимо дали сте подписали в гражданското или не!  

Аз съм съгласен, че темата е много щекотлива! Много е лесно да етикетираш човека, да му поставиш клеймо в здравната история, което да носи като дамга на челото си. Има шизофрения и шизофрения. Опасна може да бъде параноидната шизофрения (има и други видове). Но далеч не винаги. Познавам хора, които чуват гласове, имат известни налудности в мисленето, но успяват да се помирят с гласовете и да ги разграничават като своя илюзия. Както и бързо да се справят с налудностите. Преди време като студент в стаята в общежитието съжителствах с момче, което чуваше гласове. Те му нареждаха познатите обичайни команди - самоубий се, убий, вземи ножа и намушкай и т.н. Аз спях на съседното легло - бяхме обаче приятели, вярвах му и дори не си и помислих да се страхувам. А момчето ясно съзнаваше, че това са просто засилени мисли, игра на по-тревожното му подсъзнание. Бяха му досадни, но се помиряваше с тях спокойно. Както казваше той - "сякаш е пуснато едно радио и си свири... Просто се научавам да живея с него като фон". Вярно е обаче, че не всеки преживяващ подобни състояния умее така добре да се справя с тях, а някои под влияние на параноичността могат да бъдат опасни! Просто не може да се свръхобобщат нещата. Вероятно един добър развой на тази тема би бил в индивидуалният подход към всеки случай! Би било нечовешко да се отнеме изконното право и желание за създаване на живот при хора с лека форма на шизофрения, която успешно може да се овладее. Въобще, според мен страдащите от шизофрения са свръх прекалено стигматизирани. Много от тях са далеч от представата на масите за пълна неадекватност.

Здравейте!Според мен човешкото същество е съставено от много лица-от нас зависи кое от тях ще покажем на света и колко!Във всеки от нас живее и добро и зло от нас зависи какви да бъдем!Настройката на човек е много важна -ако се настроиш позитивно животът ще ти отвърне така!Аз от доста години се опитвам да променя светоусещането си и да бъда позитивна .Признавам че не винаги ми се получава но се старая.Според мен също е важна средата в която растем и градим живота си -ако е негативна е хубаво да се стараем ние  да сме позитивни.Зная че на думи е много лесно но при добро желание и малко усилие се получава!Аз вярвам във себе си вярвам че съм добър човек-опитвам се да възпитавам в този дух и дъщеря ми!За жалост в света все повече навлизат  чуства като омраза и завист и все повече хора се поддават на тези чуства!И когато вършиш добро не винаги ти се отвръща със същото! Вярвам в добрината на хората всеки има частица от нея! Правете добрини дори да не ви отвръщат със същото -чуството на удоволетвореност е прекрасно!И като говорим за добро днес е деня на добротата-бъдете добри ВСЕКИ ДЕН
Така светът ще бъде по красиво място за живеене!!!
Една нощ  сънувах сън посланието му беше"Усмихни се на живота да ти се усмихне и той"Усмихвайте се 

Здравейте!Според мен има щастливи семейства не идеални!Например моето семейство-като всички други хора ние сме две отделни личности живеещи заедно и се приемаме със своите плюсове и минуси!И ние спорим и се караме но според мен за хармонията в едно семейство е много важен компромиса.Но не компромиса със себе си и твоите принципи а компромиса за добруването ви заедно.Не винаги и на всяка цена!Да обичаш човека до себе си да му даваш обич но и достатъчно свобода.Аз лично винаги сам била благодарна на съпруга ми за свободата която ми е давал и за подкрепата му.Важно за щастието на едно семейство според мен е да гледате в една посока за основните неща -обич подкрепа разбирателство компромиси в името на семейството възпитание на деца и т.н.Щастието зависи от много неща но основно от двама души събиращи се заедно.Относно свободата в една връзка разбрах че тя е много важна-когато ти се дава ти трябва да се  замислиш все пак да не я превърнеш в свободия!Говоря за свободата да бъдеш себе си да се реализираш в живата но все пак да не забравяш човека до себе се и да го зачиташ!Отговорности всички имаме но когато сме задно да бъдем позитивни и да обичаме и уважаваме човека до себе си!Вървейки своят път заедно да показваме и доброто и лошото -да имаме представа за човека до нас!!!И пак казвам има щастливи семейства не идеални!Обичайте човека до себе си!Двамата го заслужавате!     

Здравейте!Виждам че темата е повдигната доста отдавна но според мен е винаги актуална!Аз съм снаха женена съм със съпруга ми и живея със свекърва-свекър ми беше добър човек но се спомина преди 1 година!Лека му пръст с него се разбирахме по -добре.Свекърва ми за тези 7 години от както сме под един покрив направи живота ми черен!В началото говореше само лошо за сина си -моят съпруг!Не можех да разбера защо го прави -много пъти съм му се  обаждала със сълзи на очи но не съм му казвала защо съм разстроена-мълчах си и трупах в себе си!
Годините си минаваха  родих момиченце-прекрасно и лъчезарно дете!Тя сутрин влизаше в стаята ми без да чука да попита и все ми говореше да съм вдигнела щорите да имало светлина че иначе детето щяло да ослепее!!!Какъв човек трябва да си за да говориш на една майка на човек който се опитва да се справя с нещо ново!Тя не се съобразяваше с мен и на мен ми беше много обидно от това.Исках да ме приме държах се добре с нея но нищо не се промени.Напротив ставаше по -зле!Един ден просто чашата на търпението ми преля и се скарахме много лошо!Обадих се на съпруга ми и му споделих всичко и когато той се прибра се скара с нея -застана на моя страна!Излязохме на кафе да се успокоя и аз му споделих за всичкият психически тормоз от нейна страна.Не мога да твърдя че съм идеална и аз си имам кусури но когато си добър не винаги ти се отвръща със  същото!
С годините си мисля че успях да изградя някаква защитна система ако мога да го нарека така.За младите е най -добре да живеят сами -при възможност!Аз нямам избор дистанцирах се от нея споделям малко неща с нея основно за семейството ни като цяло нищо лично.Когато си направя изводите за всичкото това време разбирам че от рано е трябвало да защитавам позициите и да не и позволявам да се намесва във всичко!И тя е майка и аз но когато един човек се меси там където трябва да мълчи моят съвет е да го изслуша да предцениш и ти да си направиш сам изводите дали да послушаш съвета или да го направиш както ти си решил.Всеки има право на мнение но решението си е твое.Дори и днес има моменти когато и казвам нещо до нея съм и тя сякаш напук  на мен се прави че не ме е чула и прави каквото тя си е решила!За мен това е пълно неуважение към мен като човек.Уважавам я като родител на моят съпруг но се ограничавам да споделям за много неща!Относно дъщеря ми винаги съм била много против дъщеря ми да се дистанцира като мен.Все пак и е баба-има право да и се радва.Помагала ми е в отглеждането на детето тук не мога да се кривя.Искам дъщеря ми да има пълноценна връзка с баба си-да я уважава и обича.Мисля че относно тяхната връзка се справям-като са заедно не се меся в решенията на свекърва ми отнасящи се до детето.И като последно съвета ми към всички млади снахи е да подходят с добро но да не дават много да им се месят и да защитават позициите си на майки и съпруги . Важно е въпреки всичко да запазите добрият тон и да ги уважавате-желая ви много любов и търпение за да можете да живеете в разбирателство!!!Приятен и усмихнат ден на всички!

Здравейте!Пиша ви за първи път!Казвам се Нина на 32 години съм имам едно малко слънчице на 5 години!Обичам да общувам с нови хора и наскоро започнах работа.Просто усещам как не се вписвам там а иначе работата ми е приятна.Зная че не е задължително с всички да се разбираме но всичко е много различно от предишните ми работи!Нямам конфликт с никого от тях говорим си но усеща една невидима стена между нас когато общуваме!В началото полагах много усилия да ме харесат но се уморих и се отказах!Приемам нещата такива но се терзая !Не искат да ме опознаят може би затова са дистанцирани.Иначе аз съм усмихната личност смятам че съм зрял и здравомислещ човек но се питам защо тяхното мнение за мен е толкова важно?Това че работя с тях че заемат голямо време от деня ми не означава че трябва да заемат и място в душата ми!Много бих се радвала ако някой намери време да ми пише   

Добре дошла Никол! Радвам се, че се чувстваш спокойно и красиво между нас. Тук ще откриеш много хора като себе си, много приятели - разходи се из форумите ни и ако харесаш нещо или някого - пиши мненията си или лични съобщения. Всеки от нас се радва, когато усеща, че другите го приемат, интересуват се от него, разбират го и го подкрепят. В същото време всеки се чувства свободен да общува с другите както той самият намери за добре. Всеки от нас тук си има свой професионален и личен живот и отделя толкова време, колкото е в състояние. Разговорите и срещите ни, обаче, винаги са рядко сърдечни и искрени. На последната в Копривщица собствениците на хотела ни споделиха, че за пръв път имат толкова лъчезарна, точна, интелигентно весела и задружна група. Не можеха да повярват, че ни свързва "само" един форум в нета. Е, ние си знаем, че не е просто форумът... 

Здравей Никол !
Може би това , че е нова работа , те амбицира да търсиш одобрение от колегите .Сигурен съм , че човек  може да е перфектен независимо от мнението на околните .Достатъчно е да поддържа стремежа си за добро справяне и одобрението ще дойде .   Нали знаеш , трудностите ни усъвършенстват .

Само да вметна, че много пъти когато съм имал финансови затруднения тя е била насреща и никога не е поискала да се връщат или нещо такова. Когато и се е налагало и на нея и аз съм помагал и така, нали за това са двама души в една връзка да се подкрепят и да си помагат. Всичко е толкова странно. Защо говори неща и до някъде ги върши. С ръка на сърцето го казвам, че прави крачки в защита на думите си. И изведнъж това. Какво да направя? Блъскам си главата и нищо.

Трудно се живее с такава диагноза-но при добро и постянно лечение не можем да изключим тези хора от обществото си!Това е като клеймо-такъв си слагат те в една рамка и не можеш да бъдеш пълноценна личност-питам ЗАЩО?Нима болните хора с други заболявания не са пълноценни и не се справят с почти всички аспекти от живота си!!!Нима няма шизофреници със семейства и деца???Нима тези хора са невидими-говорим за болни които контролират болеста посещават психиатър и редовно си пият лекарствата!!!Трудно е да говорим за тези хора-крием ги в болници сякаш ги няма.А мислите ли че между познатите ви може да има шизофреници-дори от близките ви приятели-те не са ли хора като всички-и те имат желания стремежи мечти любови-като всички!Обичай ближния си -аз ще перефразирам-такъв какъвто е!!!Приятен ден на всички!

Здравей Рони, попаднала си в капана на малкия град.
Там където обществото е свързано по между си и законите на групата са по- силни от всички морални закони. В малкото общество в което , ако те обявят за неудачник , можеш цял живот да ходиш облечен в този костюм.
Но, има едно голяма НО. Това не е твоят костюм, в него обаче се е скрил твоя живот. Как мислиш, кой друг освен теб, може да го свали!?
Нима ще оставиш целия си живот облечен в неудобен и не по негова мярка костюм!? Как мислиш, ако се криеш в него как ще видят и разберат другите, че погрешната оценка е в тях, а не в теб!?
Всеки живот има своя смисъл, и трябва да се живее така, че смисъла да бъде открит, пък бил той и само в това да събереш смелост да съблечеш неудобната , грешна одежда. А след това......... след това винаги може да се направи нещо повече.

http://www.youtube.com/watch?v=dA5IRovyoPY&feature=player_embedded

Беинса Дуно на санскрит означава Миров Учител.
Това не е духовното име на Учителя.
Използвал го е да подписва различни неща с този "псевдоним",
защото полицията го е тормозела, а подписвайки се като Беинса Дуно, полицаите не са знаели кого да търсят.

Здравейте, приятели + благодаря за темата и информацията за името Беинса Дуно. Темата за произхода + появата + популяризирането на името Беинса Дуно ме вълнува отдавна. Особено се активира след идването ми в Лондон. Казаха ми и за фишове за негово участие в радио София заедно с певицата Лиляна-Цветана Табакова, в които той е записан с имената "Беинса Дуно" и "Пиер Беинса Дуно". Действително за произхода на името няма еднозначна информация, но във всички случаи го е ползвал самият ни Учител да се разписва. Ползвал го е като псевдоним. Псевдонимът никак не е задължително да е и действителното най - дълбоко духовно име на Учителя Петър Дънов.Това е за търсачите на Истината.Нщкой може ли да провери кога и къде името 'Беинса Дуно" е цитирано за пръв път като духовно име на Учителя. Въпросът е принципен. И относително спешен. Когато произнасяш име - задвижваш енергии. Възможно лу е духовете от астрала да са подали грешен звънец? Въпрос на различаване.
Будни + Бодри + Смели + Благи ! Любов + Светлина + Мир + Радост!

Здравейте!Пиша ви за първи път!Казвам се Нина на 32 години съм имам едно малко слънчице на 5 години!Обичам да общувам с нови хора и наскоро започнах работа.Просто усещам как не се вписвам там а иначе работата ми е приятна.Зная че не е задължително с всички да се разбираме но всичко е много различно от предишните ми работи!Нямам конфликт с никого от тях говорим си но усеща една невидима стена между нас когато общуваме!В началото полагах много усилия да ме харесат но се уморих и се отказах!Приемам нещата такива но се терзая !Не искат да ме опознаят може би затова са дистанцирани.Иначе аз съм усмихната личност смятам че съм зрял и здравомислещ човек но се питам защо тяхното мнение за мен е толкова важно?Това че работя с тях че заемат голямо време от деня ми не означава че трябва да заемат и място в душата ми!Много бих се радвала ако някой намери време да ми пише