Martin_9

Главният проблем при мене е мисля , че не знам кога всъщност изпитвам истинска нужда от уриниране . Фобията до толкова ме е завладяла всъщност , че когато пътувам постоянно мисля кога ще ми се допикае. Дори и най-малкия повик за уриниране го правя на проблем. От тук и идва проблема. Не знам дали толкова се нуждая да се облекча , колкото всъщност си го мисля . Забелязал съм , че когато не мисля за този проблем и мислите ми са заети с друго - изобщо не се замислям дали ми се пикае или не . Смешното при мене е , че изпитам ли повик на по-голяма нужда, това за мене не е проблем . Мога да я свърша навсякъде , където се вика.

Аз също страдам от така наречената паруреза . Жалко , че в България няма много информация за това психично разстройство , даже почти никаква. Лошото при мене е , че страдам също и от обсесивно компулсивно разстройство . Комбинацията от двете изобщо не е добра , повярвайте ми . От край време съм станал асоциална личност , не съм затворен и се връзвам чудесно в компании . Проблема е , че аз лично страня от хората. Мога смело да заявя , че парурезата , наричана още синдром на плахия мехур контролира почти целия ми социален живот . Просто незнаете какво е чувстото да седнеш на заведене и постоянно да мислиш , кога ще ти се приходи до тоалетната . Особено трудна е ситуацията във влак или самолет- там уринирането е просто невъзможно при мен . От 5 години се боря с този проблем , но резултат няма.