moridin
-
Общо Съдържание
46 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от moridin
-
-
Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук.
Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем.
Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква.
Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт.
-
Човек
Не си предизвикал достатъчно силно тези усещания. Ако продължават 1 час това е добре....или ден, или година ...супер.... И давай все по далеч от дома докато разбереш, че това не е истинския ти дом.
-
В 3.04.2019 г. at 23:32, АлександърТ.А. каза:
Тук споменаваш нещо конкретно . Предполагам са ти го казвали , но трябва твърдост и упоритост . Щом те тормози картина или думи как нараняваш . Значи подреждаш думи , създаваш картина(както можеш) , като описваш обратното . Например някаква благородна постъпка .Варианти може да измисляш много . Като дойде натрапливоста започваш да си повтаряш обратната картина .Просто не оставяш място в ума си за друго , освен избраната благородна постъпка . Тя може да бъде всичко , дори само усмивка на обич и приятелски поздрав .
Упорито правейки това упражнение , за тези и за други натрапливи мисли . С времето свикваш да определяш сам на къде сочи вниманието ти . Кои мисли да задържаш и кои да изоставяш . Това е умение за цял живот .
Не мисля, че положителното мислене помага при окр. Префокусиране да.
-
Човек .... споделям това мнение тук във връзка с въпроса за лекарствата ...или медикаменти, както се изразяват някои хора:
https://breggin.com/antidepressant-drugs-resource-center/
-
Човек_88 бензодиазепините не са като бонбонките тик - так, че да ги вземеш ей така няколко дни, а после просто да ги спреш.
-
В 12.12.2018 г. at 23:37, Човек_88 каза:
Ценов, както кажеш.
Между другото, чудех се дали правиш разлика между понятията агорафобия /агорафобичен страх от получаване на нова ПА/ и ОКР /което включва обсесии и компулсии и затова се нарича обсесивно-компулсивно р-во/. Също така правиш ли разлика между търсенето на информация, както и изпробване на методи поради желание за изход от дадено състояние /както например се изпробват диети/ и между натрапливото изпробване на някакви си методи без причина? Анализирането и търсенето на начини за справяне е следствие, а не първопричина. Ако бях диабетик, щях да търся начини за справяне с диабета например.
Терапия ще започна, не се тревожи. И аз самият имам такова желание. В процес на издирване съм на нормален, адекватен и способен терапевт, който не се държи като туземец, не страда от нарцистично личностно разстройство, вдига си телефона, приема нови клиенти и желае да общува с тях и да им помогне.
Един ден ми казаха, че никой и нищо не ми дължи. Години по късно осъзнах смисъла на това. И с терапевта който търсиш е така. Тук ти дадоха бисери осъзнай го. Интелигентен си!
-
преди 4 часа, Човек_88 каза:
Защото се убедих, че без техники и без подходящото психично и емоционално състояние към симптома, той се усилва толкова, че става непоносим или прераства в ПА. Техниките го облекчават значително.
Пример - без техники световъртежът става толкова силен, че не мога да вървя сам, пеша. С техники спада наполовина и е неприятен, но все пак мога да вървя.
Може би техниките са станали патерица в твоя случай. Как ще ходиш отново без нея? Пробвай да живееш с ''непоносимия'' симптом, какво толкова? Предполагам той не се изразява в разпъване на кръст. А дори да е така имай вяра...
-
-
В 16.06.2018 г. at 1:21, sun.flower каза:
Здравейте, симптомите на ОКР състоянието се отключиха сериозно при мен през 2012 година. Беше през лятото, когато завършвах втори курс от университет в София и стреса, и притеснението от взимането на изпитите ми беше дошъл в повече. След свършването на изпитите, трябваше да се чувствам щастлива, а вместо това се чувствах прегряла и зле. Тогава нямах представа какво представлява състоянието и към какъв лекар да се обърна. След търсене на подходящи лекари и лутане, ме пратиха при невролог и накрая при психиатър. Изписа ми антидепресант и ривотрил за сън, и каза, че това е което може да направи за мен. Аз се позакрепих и успях да спя вечер, след това спрях ривотрила и останах само на антидепресант. Върнах се в София да довърша висшето образование и търсех подходящ психолог, когото да посещавам. Там има много голям избор от психолози, но предлагат основно разговор с пациента, което на мен не ми помагаше достатъчно и освен това е свързано с големи финансови разходи. Успях да завърша и посещавах психолог, но натрапливите мисли не успяха да се махнат. Започнах работа в София, пиех антидепресант , но не се чувствах много добре. Реших да спра работата, защото не ми харесваше и спрях, и хапчетата. След спирането се почувствах много зле и кризите се върнаха отново. Цялата започвах да треперя и не можех да стоя на едно място, чувствах се много зле психически и от всичко изпитвах страх. Не можех да пътувам и с кола. Родителите ми дойдоха да ме вземат с кола, за да се прибера в моя град и там да потърся помощ, като бях взела диазепам, за да мога да издържа пътуването. Когато се прибрах беше през зимата и търсех подходящ лекар, защото ми казаха, че трябва да се стабилизирам с лекарства и терапия. Намерих лекар, но тя не успя да ми нагласи правилните лекарства и три месеца ги пиех без полза, през което време се чувствах доста зле. След това реших да пробвам с друг психиатър, той ми нагласи правилните лекарства и започнах да се чувствам по-добре. Оставаше само да намеря добър психолог и тогава започнах да посещавам, но смених няколко, тъй като родителите ми не виждаха голямо подобрение в мен. Накрая спрях ходенето на психолог и сега пия само лекарства. Прочетох във форума за излекуваните хора и това ми дава надежда, че лечението е напълно възможно. Мечтая някой ден да не пия лекарства и да се чувствам много добре без тях. Масовата липса на специализирани в областта психолози за лечение на психически разстройства може би е причина доста хора да пият все още лекарства. Много ще се радвам да се свържа с излекували се хора, за да обменим опит.
Фокусът на осъзнавене на хората с окр е много стеснен. Те виждат в черно и бяло единствено проблемите си. И познават само това. Омагьосан кръг. Психотерапевтът пренарежда този кръг и показва на съзнанието нови полета за възприемане.
-
В 16.06.2018 г. at 1:25, д-р Тодор Първанов каза:
Едва ли някой от справилите се, ще се свърже с теб.Състоянието в което са били, понякога години, им навява доста неприятни спомени и рядко някой иска да си го припомня.
Др. Първанов напълно сте прав! И все пак. Ако човек имал окр избере да продължи..... ще осъзнае какъв безценен дар е ....окр.
Всъщност това е незаменима опитност. Обикновенните хора я нямат. Така, че хората с окр могат да се радват на късмета си ☺
-
преди 13 часа, hristova85 каза:
Здравейте отново,
Пиша отново тук, тъй като единствено от вашите мнения и препоръки успявам да добия представа за това, какво се случва с мен и макар и малко да се успокоя. Виждам, че от досегашната ми психотерапия полза няма никаква, а за съжаление с новата терапия при психиатърката ще мога да започна чак след Нова година.
Съжалявам , че продължавам да ви занимавам и да досаждам, но наистина няма към кого иначе да се обърна, а и наистина вашите съвети ми помагат. Наясно съм, че така, през форума няма как да се провежда терапия, но все пак и съветите ви и препоръките ви до момента ми помагат, а и аз знам, че трябва да се боря и, че и от мен зависи справянето със ситуацията.
Та така, тези дни наистина смея да кажа, че имах много спокойни моменти. Е, имах и натрапчиви мисли и представи, но някак успявах да ги преодолея по-леко. Повтарях си " че това не е истина, че е лъжа на ОКР-то" , стараех се да не анализирам ( това ми е най-трудно). Но снощи пак паднах в капана. Отново през главата ми мина някакъв ужас, абсурд, небивалица . Аз си казах отново " ти пак си моето ОКР, не си истина" . И в следващия момент в съзнанието ми изникна контра въпроса " Ами ако е истина? Ако наистина мисля, че е така?" И ужасът се върна. И пак страх, топли вълни, повдигане. В главата ми отново мисли " ето, това е, луда съм, щом изобщо мога да се усъмня, че мисля така, значи вече съм прекрачила границата на нормалното". И така стоях в ужас няколко минути, след това малко се успокоих, казах си " тези мисли пак са на ОКР-то". Но все пак отново ме е страх.
Обяснете ми моля ви д-р Първанов, г-н Баев, как и защо това нещо действа така. Просто все едно "изнасилва" мозъка ми. Тъкмо, когато си мисля, че донякъде го контролирам и изведнъж отново в капана. Как е възможно всички тези ужасни мисли, представи , които осъзнавам, че са просто плод на въображението ми, че не са реални, до такава степен да обсебят мозъка ми и да ме плашат, че чак да ме карат да се съмнявам в себе се, да се страхувам от себе си. Ако, например човек го е страх от високо, той не ходи на високи места и готово, няма страх, не го мисли. А мен ме е страх от тези мисли, а въпреки това не мога да ги избегна. А те са против на всичките ми убеждения, ценности и вярвяния. Разбирам и , че не трябва да се опитвам да ги отблъсна, но те са толкова абсурдни, че просто фактът, че мозъкът ми може да ги произведе ме плаши. Дори се чувствам виновна.Просто ме е страх изведнъж да не "прещракам" и да не знам какво правя. И знам, че този страх, че съм луда още повече подхранва тези мисли но........ трудно ми е да го преодолея.
Моля ви, д-р Първанов, г-н Баев, четох тук на доста места а и на мен също сте писали , че хората с ОКР не полудяват, че не преминава в шизофрения, но все пак ме е страх . Може ли да е това? А може ли да е следродилна психоза?(от раждането минаха вече почти 3 месеца, дали поне от това вече няма опастност) . Съжалявам и ме е срам, че пак ви питам и ви занимавам, но наистина ме е страх. И най-вече ме е страх за детето ми, да не съм опасна да него, защото наистина го обожавам и то е най-важно за мен.
Моля ви, ще се радвам да ми отговорите.
Съжалявам, че ви досаждам
Благодаря!
Програмата Окр сработва с превес при теб. За това след като те успокоят професионалистите на другия ден отново я слушаш.
Намери добър психотерапевт.
Междувременно прочети ''Ти не си твоят мозък'' Джефри Шуорц. Прекрасна нова програма специално за теб.
-
преди 17 часа, cvetovetena каза:
Моридин, не искам да прехвърлям отговорността на никого. Питам за съвет, защото има неща, които други хора, които са минали през тях,имат опит и можем да почерпим от техния опит. Това е много важен избор, който предопределя целият ти живот и ще го направи съответно по- хубав или по-лош. Няма лошо да попитам. Както казах четох различни статии и главно се казва,че влюбването и привличането са кратки и отминават, а остават само еднаквите ценности и възгледи и аз искам да попитам някой, който има опит в това да каже мнение, за да не се окаже,че търся влюбване и привличане,които са временни и да изгубя години в това, а да не се съсредоточа върху важното,което да търся!
Всъщност и аз не знам какъв е критерият да намерим подходящ партньор и кое да търсим все още???
Относно смисълът на живота много хора са в криза на смисъла и преобладаващия брой хора не знаят какъв е той и смятам,че на различните години той се променя. Някои го откриват в гледането на семейството, други в работата, но в крайна сметка никой не може да каже със сигурност какъв и смисълът на живота. Пък и попаднах на някои статии тук, където някои жени споделят,че са в криза на смисъла или пък страдат от тревожности и са объркани,но имат партньори,които ги подкрепят, така че може и в такава позиция човек да си намери подходящ за него.
Опита на другите колкото и мъдри да са си е за тях. Вече знам, че съм тук не за да слушам капацитетите, колкото и голяма сигурност да дава това. И ти търсиш сигурност. Но в живота няма сигурност. Ако Христос слезе и ти каже какво да сториш дали ще си щастлива? Един от възможните смисли не е ли да сътворим уникален живот и да се върнем при източника с обогатен личен опит? Никой не цени взаимствания опит - на готово. Поне така го чувствам сега. Тук сме за да грешим ако е нужно, но да са си наши собствени грешки. А един ден сигурно ще сме и съвършенни.
-
В 9.11.2017 г. at 17:10, cvetovetena каза:
Здравейте тук във форума! Искам да попитам за съвет какво да правя по един въпрос. Става въпрос,че не знам дали да вляза в една връзка. С едно момче се познаваме от година и той иска да имаме сериозна връзка и дори говори за по-сериозни неща, които иска да създаде с мене! Аз не знам дали да вляза в тази връзка, защото аз не изпитвам чувства към това момче и външно не ме привлича, но малко или много съм притисната от обстоятелствата, а те са, че вече отивам към 30 и освен това съм вярваща и до сега не съм правила секс, заради това,че искам да правя секс след брака. Поради това, което искам да спазя нямам много богат избор за влизане във връзка, защото невярващите мъже считат това за глупост и няма как да стане връзката без секс. Пробвах веднъж, но такава връзка не става, момчето ми изневеряваше с други жени. Влизала съм и в други връзки с вярващи, но се отказах и от връзка с тях, защото те бяха от различни организации, които наподобяват секта, а аз не искам приятелите ми, животът ми да е обвързан с такива секти. Момчето, което иска да имаме връзка е почти на 35 и иска сериозна връзка. Той е бил невярващ и си е имал сексуални контакти, но впоследствие е повярвал и го устройва това, което искам. Ние излизаме постоянно и той е по- интровертен тип и главно излизаме само двамата. Не мога да кажа дали не съвпадат характерите, но общуваме добре, но въпросът е,че аз не изпитвам любовни чувства към него и както казах по-горе не ме привлича външно. Той ми даде време да помисля и да му кажа дали ще влизам във връзка с него.Аз обаче не мога да реша. Гледах на Орлин Баев -За любовта и той казва,че влюбването е кратко. Аз също мисля, че е така, но смятам ,че няма да съм щастлива, ако бъда с някого,който не харесвам. Това,което е общо с това момче е вярата,той не е от някаква църква ,а е самостоятелен вярващ и двамата искаме семейство и дългосрочна връзка. Мисля си,че едва ли отново ще срещна човек с такава характеристика и да спазя това за секса. Какво да правя?
Като питаш какво да правиш, всъщност гледаш да прехвърлиш отговорността за решението върху другиго. И аз така правя понякога, за това лесно го виждам и у теб.
Отговор има и ти го знаеш.
Въпросът е в това разбираш ли, че без изчистване и изясняване на смисъла на живота за теб, винаги ще правиш едни и същи избори.
-
преди 7 часа, Misha64 каза:
Питаш да се смееш ли, да плачеш ли....Мила, първо поплачи. И аз ще поплача с теб - за теб, за мен ...и за ВСИЧКИ други като нас...ще дойде време и да се смеем...бъди сигурна! Но е още много далече този момент. Докато сме в болницата на живота ще плачем и работим....най-напред.
Аз ясно виждам къде си се препънала в момента. Тръгнала си да обясняваш на близките ти....как да се държат с теб и да ги молиш да са добри с теб...и да ги съветваш как да се отнасят. Зарежи тая работа. Дистанцирай се от тях. Не можеш да ги възпитаваш ти, тази енергия ти е нужда да внесеш промяна ТИ в себе си и своя живот, а не да се опиташ първо да възпиташ и да уговориш тях, пък чак след като това стане и те започнат да се отнасят с теб добре...евентуално ти да се промениш. Ти поддъраж зависимостта си от тях и докато не я пресечеш няма да помръднеш и на йота. Приеми, че са неадекватни ...без да ги съдиш..всеки с причинет си, приеми че от тях очевидно друго не можеш да очакваш и ОКОНЧАТЕЛНО обърни главата си напред..с тях - общувай формално...ако продължават да те тормозят не им се обаждай, ако живеете заедно...опитай се да се отделиш, сложи бариера. За да помръднеш ти е нужно да се откачиш от тях. Като начало. Игнорирай ги емоционално. Без да спориш, без кавги, без обяснения...дори...ги заплаши, че ако продължават да се бъркат в живота ти с коментари, въпроси или критики може и да не те видят повече. Оттам насетне почваш да работиш..преди това - нищо не правиш.
Сигурно е в финансова зависимост.
-
Мисля, че никнейма ти изразява ясно това в което вярваш. Можеш ли да повярваш в друго?
Все още търсиш отговори, ето ти най-добрият:
http://iztok-zapad.eu/books/book/1879/ти-не-си-твоят-мозък-джефри-шуорц
-
stepara Здравей! Ти прочете ли листовката на лекарството - то е бензодиазепин? Дава се за епилептични припадъци. Ако ги нямаш, защо да го пиеш?
От прочетеното не установих да имаш такива. Това са клас лекарства, които предизвикват много силна физическа преди всичко зависимост.
Грешка е да се спират рязко. Това става по схема и по съвет от лекар. Но тук 99 % хал хабер си нямат от това. Образовай се като прочетеш повече по темата в чуждестранни сайтове.
Хубавото е, че периодът на прием е доста кратък - само месец. Разбира се има значение дозировка както и физическите характеристики на конкретния човек. До колкото съм получил информация не е добре веднъж спрян бензодиазепина да се взима пак. Допитай се до професионалист лекар.
На твое място ще послушам Орлин с тази разлика, че ще пусна въпросните изследвания при друг компетентен лекар. А при посочения от теб бих отишъл и .....Абе дай воля на фантазията си....Това не са лекари, а нещо противоположно.
-
Тази сутрин се озовах в стресова ситуация. Причината е в ..... ще ми се да кажа определен човек. Вече знам, че е в мен - в смисъл аз давам значение на това или онова....
След преживения стрес усетих неприятни чувства и физически усещания. Реших да изгоря адреналина и вървях интензивно няколко км. В резултат сега преживявам приятни емоции и мисли.
Нужен е баланс в ежедневието, да знаеш до колко роботизирано е то, как ситуации и хора натискат определени бутони в нас и задвижват енергията ни, когато тя не е осъзната - а кога ли ще е ???
Този пост е за споделяне на опитност и идеята му е, че винаги има друга възможност.
-
преди 6 часа, Hendo каза:
Благодаря много за отговора.Знам че никой терапевт не може да ми е виновен,ядосвам се сам на себе си,знам че в такива ситуации е голям шанса да ме отхвърлят и няма нищо страшно,но го приемам твърде лично,което не би трябвало да е така според мен.Господин Баев беше писал,че с терапевта трябва да се провеждат поведенчески експерименти и груповата терапия би помогнала повече,но тъй като работя в чужбина и нямам възможност да ходя на терапевт,с моя си писахме онлайн и имахме 2 контакта на живо,може би ми трябва повече време ,и аз не знам.Така че като се върна за постоянно,след няколко месеца ще пробвам пак със специалист,защото си мисля че ми трябва помощ и сам ще ми е значително по-трудно,може би и невъзможно. А за самовнушението ,то ми е откакто се помня,още от началното училище,нямам обяснение защо е така и определено не искам да е така,но винаги си мисля,че не съм достатъчно добър и по някакъв начин всеки ме превъзхожда,което вероятно не е така...но май ще ми трябва доста упорита работа за да променя това.
Прочети ''Играта'' от Нийл Строс.
Никога не задавай подобни въпроси моля те! Можеше да и кажеш: ''Хей готина блузка имаш, видях отвън едно момиче със същата...''
Хем проявяваш интерес, хем и показваш, че не е най актуалната да речем. Това обърква и провокира интерес разбираш ли?
За останалото прочети книжката. Там има отговори и за правилна настройка на самочувствието.
Успех!
-
Бих сменил терапевт, който ме е довел до сътоянието в което си. Много добре се е справил, но пък ти си платила за друг резултат разбирам. Изглежда той е специалист профилиран в постигането на предимно описаните от теб постижения. Ако не ти харесат избери друг терапевт, постигащ противоположното. Толкова е лесно.
-
В 29.04.2017 г. at 17:05, Ivanov82 каза:
Преди 2 години преживях адски силна и животопроменяща паник атака докато се хранех. Прекарах 6 часа в болница и дишах в торбичка преди всичко да отмине. От тогава се храня хапка по хапка и чакам всяка хапка да стане вода в устата ми напълно. И чак след това я преглъщам на изжабуркване един вид. Не мога да ям с други хора стресират ме всякакви шумове по време на ядене като : викане, коли , клаксони, блъскане, отваряне на врати и пр. Дори като пия неща ми е като в повечето пъти. Не знам как да си възстановя несъзнателния хранителен рефлекс да премахна стреса и да мога да стана нормален човек като преди. Моля ви ако има начин да ми помогнете със съвети или като прецените за добре. Благодаря ви предварително.
А защо не потърсиш и работиш с психотерапевт? Техниките са просто едни патерици. Ти дори не знаеш как да ги ползваш и на какво тогава се надяваш?
Ако колата ти се повреди как ще я поправиш? С питане в нета за добър и още по добър начин за това - техника, или ще отидеш на майстор?
-
преди 14 часа, ioana_todorova каза:
Здравейте, от 1 месец имам следните симптоми: замаяност, усещане на топлина по главата, изтръпване на челюстта, лицето, треперене. Всичко започна след уплаха от вадене на мъдрец. Имах като кризи, при които чувствах, че ще припадна, топлина по тялото, причерняване, а също така и сърцебиене. Посещавах няколко пъти бърза помощ, заради тези симптопи и всеки път пулса ми беше висок от 110-130, а и единия път бях вдигнала високо кръвно 150/98. Преглеждал ме е кардиолог, ендокринолог, невролог и психиатър, като последният ми каза, че това са паник атаки и ми предписа ксанакс. Въпросът е, че не съм сигурна на 100%, че са паник атаки и не искам да пия това лекарство и особено след като прочетох за страничните ефекти. Бих била благодарна, ако някой ми даде отговор дали това може да са наистина паник атаки.
Поздравления за интелигентното и разумно отношение във връзка с посоченото по-горе лекарство.
-
преди 7 часа, Иза1 каза:
Какъв е проблема , че съм задала въпроса?
Проблем няма в това, че го задаваш. А в това дали разбираш защо го правиш.
-
преди 7 часа, Иза1 каза:
Но защо да.съм виновна при положение ,че аз не съм виновна , че близките и не са тук.А и аз не уча в този град и нямаше как да остана.
Защо задаваш тези въпроси? Запитай се моля те, а после сподели тук.
-
Здравей, пиша на посоки но замисляла ли си се тези мъже на каква възраст и позиция са спрямо теб?
От това което описа на този мъж му се живее - разбирай нищо повече от това, което сте имали.
А ти си на 33 - нито много, но не е и малко. И мъжете усещат, че скоро капана ще щракне....
Само спекулирам разбира се в горното, но опиши възраст и характерови модели на типажите с които излизаш.
В една връзка винаги е добре образно казано да си ловецът
Справяне със социалната фобия
в Психотерапeвтични насоки онлайн
Добавено
Здрасти, докато ти отговори специалист, ще ти споделя нещо от опита си.
Няма нищо по постоянно от временните решения. Толкова за лекарствата от мен. А в нета при добро желание намери - на английски, чужди автори -Peter Breggin и др.
Усвояваш нови начини на реагиране. Но както забелязваш старите сработват по бързо. Може би ти е необходимо още време, докато мозъка ти приеме новите програми за равнозначни и в даден момент може би по добри и полезни.
За това се отпусни и наслади на това пътешествие.