moridin

,,Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората,,
Представата за нас самите се формира от родителите в първите няколко години от живота ни.Ако предположим,че си на двадесет и пет, то ти си с тази представа  повече от двадесет години. Тя изгражда ди поведението ти. Терапията, която си започнал е, удачен метод да се промениш и живееш спокойно.Но ще трябва време, една, две или дори повече години. В случая трябва търпение.
,,Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти.Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт.,
Ти едва си започнал работа с терапевта си и вече му нямаш доверие и обмисляш лекарствата .....не е добре за терапията.
 
,,Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли..,,
Ако, една - две години използваш този механизъм, той няма как да не проработи.Наистина е въпрос на упоритост и приемане на факта, че ще трябват няколко години работа и то работа , която ти , а  не терапевта ти ще върши. Представи си го като треньор, ти си спортиста, той може да е най-добрият в света, но, ако ти не следваш съветите му и не тренираш достатъчно....нещата няма да станат.

Здрасти, докато ти отговори специалист, ще ти споделя нещо от опита си. 
Няма нищо по постоянно от временните решения. Толкова за лекарствата от мен. А в нета при добро желание намери - на английски, чужди автори -Peter Breggin и др.
Усвояваш нови начини на реагиране. Но както забелязваш старите сработват по бързо. Може би ти е необходимо още време, докато мозъка ти приеме новите програми за равнозначни и в даден момент може би по добри и полезни. 
За това се отпусни и наслади на това пътешествие. 

Бяха ми зададени въпроси на лични, но смятам да отговоря тук, без да цитирам от кой е въпросът. Може да се стори полезно за някой.
 
1 Как мина терапията?
Беше много интересен процес в който постепенно се промених. На първо място е нужно да попаднеш на точния психотерапевт. Такъв, който би открил причината за проблема ти дори без да му го обясняваш, а в непринуден разговор дори.
После се доверяваш и почвате заедно работа. Раздаваш се на 100 процента и си изпълняваш поставените задачи.
Има възходи има и падения, но постепенно възходите взимат превес. Конкретни примери няма да прилагам, понеже ще са изкарани от контекста и нищо не биха говорили на никой. Пак казвам, когато психотерапевта е добър той те води и успехът е гарантиран.
Има едно съжаление в мен относно терапията. И то е, че не се реших по-рано на такава...Сега виждам колко много време можех да спестя от живота си, както и страдание, ако бях почнал по-рано...Времето е голям враг за човек. Но и това се приема J
2 Въпрос за техниките.
Както писах и в предния пост - в форума има много техники. Също и в книгата „Обсебен мозък” на др. Джефри Шуорц. Както и на много други места. Въпросът е в друго.
Нужно е професионален психотерапевт да назначи конкретни техники за конкретния случай и индивид. Тогава те проявяват благотворния си ефект в пълна степен.
Има и нещо друго свързано с техниките. Ако човек с окр разчита на тях като на панацея (така бях аз), то с времето ще се разочарова. Някак си окр като истински вирус се закача за техниката и видоизменя използването и в своя полза. Тогава макар да е действала в началото, идва момент когато дори пречи.
Освен това в ситуация на силен стрес мозъкът трябва да избира между две програми на реагиране. Програма окр и програмата на новата чудотворна техника (призвана да замести негодната програма - окр). Става така, че мозъкът автоматично включва добре изпитаната и прилагана с години програма – тази на окр.
За това използването на техники е нож с две остриета. Не може да се разчита само на тях, има и още нещо...
Това не значи да се предаваме и да не ги ползваме, когато примерно нямаме възможност за психотерапия. Напротив, нужно е да сме мотивирани за промяната.
И все пак нека да оставим впросът с прилагането им на обучените доктори.
 
Имайте предвид, че форума помага но не замества психотерапията. Възползвайте се от специалистите, дайте си нужната промяна. Самата терапия не е чак толкова скъпа – всичко е индивидуално все пак. Аз имах възможност да си плащам и съм благодарен за това.
За тези които казват, че нямат такава, моля замислете се. Дали не може да намалите (а защо не и спрете) примерно цигарите, алкохола, кафето, както и други пободни харчове, които сме свикнали да правим просто „защото другите ги правят” и „сега ми се живее”. Идеята ми е, че българина не е свикнал да плати за нещо, което не вижда да получава на среща. Къде по добре е „око да види и ръка да пипне”. Примерно взимаш кредит , ама получаваш на среща нещо солидно – нов лаптоп, кола, хлебопекарна и тн. и тн.
Не искам да обидя никой, или да му прикачам горното като оценка. Просто давам някакви насоки и идеи за размисъл.
Промяната е възможна, но сега...

Много е трудно да опиша как точно съм се справил с ОКР. Беше ми интересно да прочета темата и останах учуден колко малко хора са писали за успеха си. Мотивът, че е трудно да се върнеш назад към спомените си за адa ОКР ми се струва несъстоятелен.
Ако човек наистина го е преодолял, би следвало спокойно да сподели какво е преживял и как е постигнал успех. Изправянето пред спомена за ОКР трябва да носи единствено усещането за радост и доволство от победата. Всичко друго определено сочи, че пробемът не е напълно решен, както и че в момент на по-силен стрес ще се появи и евентуално задълбочи отново.
Готов съм да отговоря на въпросите на онези, които имат ОКР и да споделя моя опит.  
 
Това състояние – ОКР ме съпровождаше още от детството ми. Десетки години бях в негов плен. Причина за развитието му е в отношението на родителите ми към мен – т. е. възпитанието и характеровите им особености, рефлектирали съответно в крехката детска психика. Разбира се тук искам да подчертая, че ако започнете да обвинявате родителите си за допуснатите груби грешки, вие се отдалечавате от решението на проблема. Нужно е да се прости... и толкова.
Тук ще отворя една голяма скоба. Информацията по-долу има връзка с ОКР и затова я считам за съществена.
За мен е недопустимо ОКР да се „лекува” чрез лекарства. А това се оказа обичайна практика за психиатрите. За психотерапевтите не знам. Мога да кажа само, че моят психотерапевт беше също против лекарствата.
Дълги години ми беше предписано от различни лекари лекарството ривотрил. То се използва за специфични заболявания като например епилепсия. Не и за тревожност. Някои лекари казват, че може да се ползва при тревожност но максимум 2 или 3 седмици.
А какво да кажем за мнозинството лекари, които го предписват при тревожност и то с години?
Зависимостта към ривотрил е по-силна, отколкото към хероин. Има информация в западните сайтове за това. Отделно ми го каза и лекар психиатър, при когото ходих за помощ, когато вече бях в абстиненция след спирането на това лекарство. Понеже отидох там по препоръка на близък, лекарят говори откровено с мен и сподели, че ривотрилът е по-силен от хероин. Каза да не пия и антидепресанти, които по негови думи били гадна работа... Препоръча ми психотерапия.
Спирането на ривотрил след многогодишен прием е истински ад. Симптомите на абстиненция са катастрофални. Ако решите да го спирате правете го бавно и по схема дадена от доктор – иначе е опасно за живота.
Аз го спрях рязко и за това страдах много – предимно физически, а също и психически.
Ако някой иска информация по въпроса, ще споделя опита си от първа ръка. Знам много „хитринки” за по-лесно справяне. Това го научих след проба-грешка опита си, както и от чужди сайтове с информация по темата.
 И така, кое елиминира ОКР от живота ми? Психотерапията! Само добър в работата си психотерапевт може да ви освободи от ОКР. Считам, че самостоятелно е напълно невъзможно това да се случи. Е, ако Светият дух реши да направи чудо Господне, може и да излезете късметлии, но в противен случай - не!
Аз чаках много години това да ми се случи, отлагах, разчитах на различни психологически похвати и техники, както и на последните многообещаващи продукти на билкова основа, различни добавки и т.н. След като се запознах случайно с форума, в крайна сметка се реших на психотерапия.
Имах изключителния късмет с мен да работи д-р Първанов. Какво направи той?
Д-р Първанов препрограмира ума ми. ОКР е като вирус, който поразява софтуера на компютъра ви. Тогава страда и хардуера. Ако направим аналогия с човек, то софтуерът е съзнанието или ума, а хардуерът е мозъка ви.
Ако вирусът, поразил компютъра ви, е сериозен, какво прави добрият програмист? Преинсталация! Ето това трябва да се случи и с човек, страдащ от ОКР. Нужно е препрограмиране на основни убеждения, на самото описание на света!
Вие трябва да усвоите изцяло нова и различна от настоящата ви гледна точка за света. Следва да изградите нов образ за самия себе си, а също и за света! И преди да подминете със скептичен поглед това, имайте предвид, че не е продуктивно да отричате онова, което не съвпада с вашата програма, само защото това е единственото ви познато нещо.
Човек е способен на промяна - да усвои съответно нови „програми” и ново описание на света. Ако това не стане, вие до самата си смърт ще бъдете едни и същи. Това не е ли скучно?
Всичко това може да се случи под мъдрото напътствие на добър психотерапевт.
Държа да отбележа следното: голяма част от информацията, необходима за препрограмирането, за което говоря, ми бе достъпна. Обичам да чета за психология и знам някои неща. Това не ми помогна. Нека психотерапевтите обяснят защо, аз имам обяснение, но не съм си го изяснил дори сега напълно за самия себе си и за това не го споделям.
Колкото и книги за ОКР да изчетете (включително една от най-добрите „Обсебен мозък”), колкото и информация от най-нови научни трудове да съберете, самостоятелно не бихте могли да я интегрирате в нещо работещо. За мен това бе факт и ми се струва, че за 99% от хората с ОКР това нещо важи.
В форума има много описани техники за справяне с ОКР. Сигурен съм, че опитния психотерапевт дава различни техники за всеки отделен свой клиент, отчитайки неговите специфични и конкретни нужди. За това тук не пиша за определени техники, които са били дадени на мен. Не го намирам за нужно.
Много важно е да се преодолява инерцията на съзнанието. Тази инерция е резултат от шаблонните ни поведения, скрепени с многогодишни повторения на едни и същи негативни програми. Като казвам негативни, имам предвид такива, които не работят за това да се чувстваме добри и пълноценни хора. Всичко това изисква една постоянна будност и осъзнаване на това, което се случва в нас. Това следва да стане начин на живот. Не е достатъчно да се медитира половин или един час дневно, или само да приемаш с любов страха си. А следващите часове какво правим? Тези практики откриват свободата, но не са достатъчни. Човек се увлича и започва да си мисли, че ето това е практиката, това е печелившият метод. Така се привързва към техниките и това води в крайна сметка до зависимост.
Липсата на ОКР открива хоризонт за промяна в живота ми. Дори промяна в професионален план. Преди не бях готов за това. Всяка промяна ме плашеше и за това правех компромиси за моя сметка. Сега това е изместено на заден план и съм готов да гледам в неизвестното, не защото съм изпълнен толкова със смелост, колкото с благоговение към онази сила, която направлява живота ни.
Трябва също така да разберете, че няма никаква гаранция за сигурност в живота. Нужно е да се живее с това чувство за несигурност и да поставим живота си в ръцете на Бог. Тази символична жертва ви освобождава от несигурността и непрестанната тревога за бъдещето.
С написаното се надявам да помогна в избора на онези, които имат нужда от промяна. Просто направете избор за промяна. Хората с ОКР имат нужда от психотерапия. Колкото по-бързо го разберете (въпреки ОКР – то ще приложи всякакви умни аргументи против терапията, дори известно време може да спре да ви мъчи, за да си въобразите, че сте го победили), толкова по-бързо ще се промените. 
За хората, които много години са били под властта му, естествено това е по- трудно и изисква повечко време. Също трябва да спрете и лекарствата, ако евентуално взимате, но под лекарски контрол.
Това, което ми даде сили за промяна, бе осъзнаването, че не искам, когато един ден правя равносметка на живота си, да знам, че съм бил до толкова слаб, че да бъда цял живот наркоман – вързан за едно хапче, както и за лъжите на един вирус – ОКР.
Желая искрено успех на всички, които са в това положение в което бях аз.     
 

Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук.
Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем.
Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква.
Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт. 

Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук.
Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем.
Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква.
Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт. 

Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук.
Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем.
Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква.
Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт. 

Човек .... споделям това мнение тук във връзка с въпроса за лекарствата ...или медикаменти, както се изразяват някои хора:
https://breggin.com/antidepressant-drugs-resource-center/
 

Ама ти, още ли не разбра и прие,че ще си така, до края на живота си?
УЖАС!

Човек 88, искрения ми съвет е да не прибягваш до лекарства, освен в наистина краен случай.
Започна ли терапия? Питам, защото като те чета, оставам с усещането, че плана ти е да използваш хапчетата като заместител на терапия. При всички положения, дори и да решиш да приемаш медикаменти, нека това бъде избор, който ще вземете заедно с терапевта ти.
Против лекарствата съм, не защото имам склонност да изпадам в крайности, а именно поради личния ми опит с тях.
Познато ми е чувството да се давиш в собствените си кошмари и на всяка цена да трябва да избягаш от тях.
Познато ми е облекчението, което носят два хапа дневно.
Познато ми е състоянието на мекотело, до което успокоителните те довеждат.
Позната ми е плашещата сила, която лекарствата дават, премахвайки/потискайки задръжките и страховете ти.
Познато ми е почти манийното усещане, че всичко е възможно и целия свят е пълен с щастие.
Позната ми е неспособността да позная себе си и да се идентифицирам с образа си в огледалото.
Познато ми е спокойствието най-накрая да съм се научила да функционирам с помощта на медикамента и да имам достатъчно смелост да прекратя приема.
Познат ми е шока да установя, че след преустановяване на лекарството, тревожността се връща, независимо от терапията и постиженията.
Познато ми е усещането целия ми прогрес да се срине за броени дни и да се върна не на нулата, а много преди нея.
Познато ми е пораженческото чувство при равносметката - 18 излишни килограма, разбъркано храносмилане и микрофлора (доста сериозни стомашни проблеми), силна замаяност и раздразнителност при отнемането на медикамента... и това са само няколко...
Позната ми е тъгата по безвъзвратно загубеното време от живота ми.
Ще доразвия най-баналната метафора (но колкото е банална, толкова е и вярна) - лекарствата са просто една патерица.
Научих се да ходя с помощта на тази патерица, и то много добре. В момента, в който я захвърлих, обаче, установих, че все още не умея да ходя самостоятелно.
Нещо повече - някои от мускулите, на които патерицата беше помагала да почиват, бяха леко атрофирали.
Изобщо - нито ми беше станало по-лесно, нито бях по-близо до целта си.
Не знам колко е реално плацебото, но мога да те уверя, че симптомите на отнемане на лекарството са съвсем реални. При мен отнемането се изрази в безсъние, много силна раздразнителност и една досадна замаяност (никога преди това не съм я имала, но поне два-три месеца усещах, че не държа права линия, докато ходя).
Да речем, че планираш всичко много добре, подобриш се, изчакаш още малко време, за да си сигурен, но спирайки медикамента, при теб се появи замаяност. В този момент:
- Ще успееш ли да си дадеш сметка, че тази замаяност не е онази замаяност, и че се дължи на отнемането на медикамента?
- Или ще си помислиш, че състоянието ти се връща отново и без грам грация ще влезеш в добре познатия порочен кръг?
С годините стигнах до извода, че (ако кризата не е наистина силна, разбира се), приемането на лекарства може да служи само за една от следните цели:
- отлагане на неизбежното,
- заравяне на главата в пясъка.

Един ден ми казаха, че никой и нищо не ми дължи. Години по късно осъзнах смисъла на това. И с терапевта който търсиш е така. Тук ти дадоха бисери осъзнай го. Интелигентен си!

Един ден ми казаха, че никой и нищо не ми дължи. Години по късно осъзнах смисъла на това. И с терапевта който търсиш е така. Тук ти дадоха бисери осъзнай го. Интелигентен си!

Един ден ми казаха, че никой и нищо не ми дължи. Години по късно осъзнах смисъла на това. И с терапевта който търсиш е така. Тук ти дадоха бисери осъзнай го. Интелигентен си!

Защо не пробваш без техники/струва ми се, че много се фиксираш в тях/, докато намериш психотерапевт?

Кремена, като млад  работих като психиатър. Тогава забелязах,че всеки който се обърнеше към нас, младите,  му поставяхме диагноза. Същото бе и с младите хирурзи/ май приятел бе такъв/ , обърнеш ли се към тях, винаги ще намерят нещо което да  искат да ти отрежат.В нашата гилдия, младите, също не правят изключение, винаги ще ти намерят някаква причина, да  те изпратят на психотерапевт/ повярвай ми, и аз да отида при някой от тях и мен ще ме изпратят на психотерапия, още повече, след този ми пост/. 
Не вземай тези съвети много на сериозно. Живей си живота, забавлявай се, прави нови неща и следвай съвета на Боб Марли - Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва да страдаш." Боб Марли.

Много е трудно да опиша как точно съм се справил с ОКР. Беше ми интересно да прочета темата и останах учуден колко малко хора са писали за успеха си. Мотивът, че е трудно да се върнеш назад към спомените си за адa ОКР ми се струва несъстоятелен.
Ако човек наистина го е преодолял, би следвало спокойно да сподели какво е преживял и как е постигнал успех. Изправянето пред спомена за ОКР трябва да носи единствено усещането за радост и доволство от победата. Всичко друго определено сочи, че пробемът не е напълно решен, както и че в момент на по-силен стрес ще се появи и евентуално задълбочи отново.
Готов съм да отговоря на въпросите на онези, които имат ОКР и да споделя моя опит.  
 
Това състояние – ОКР ме съпровождаше още от детството ми. Десетки години бях в негов плен. Причина за развитието му е в отношението на родителите ми към мен – т. е. възпитанието и характеровите им особености, рефлектирали съответно в крехката детска психика. Разбира се тук искам да подчертая, че ако започнете да обвинявате родителите си за допуснатите груби грешки, вие се отдалечавате от решението на проблема. Нужно е да се прости... и толкова.
Тук ще отворя една голяма скоба. Информацията по-долу има връзка с ОКР и затова я считам за съществена.
За мен е недопустимо ОКР да се „лекува” чрез лекарства. А това се оказа обичайна практика за психиатрите. За психотерапевтите не знам. Мога да кажа само, че моят психотерапевт беше също против лекарствата.
Дълги години ми беше предписано от различни лекари лекарството ривотрил. То се използва за специфични заболявания като например епилепсия. Не и за тревожност. Някои лекари казват, че може да се ползва при тревожност но максимум 2 или 3 седмици.
А какво да кажем за мнозинството лекари, които го предписват при тревожност и то с години?
Зависимостта към ривотрил е по-силна, отколкото към хероин. Има информация в западните сайтове за това. Отделно ми го каза и лекар психиатър, при когото ходих за помощ, когато вече бях в абстиненция след спирането на това лекарство. Понеже отидох там по препоръка на близък, лекарят говори откровено с мен и сподели, че ривотрилът е по-силен от хероин. Каза да не пия и антидепресанти, които по негови думи били гадна работа... Препоръча ми психотерапия.
Спирането на ривотрил след многогодишен прием е истински ад. Симптомите на абстиненция са катастрофални. Ако решите да го спирате правете го бавно и по схема дадена от доктор – иначе е опасно за живота.
Аз го спрях рязко и за това страдах много – предимно физически, а също и психически.
Ако някой иска информация по въпроса, ще споделя опита си от първа ръка. Знам много „хитринки” за по-лесно справяне. Това го научих след проба-грешка опита си, както и от чужди сайтове с информация по темата.
 И така, кое елиминира ОКР от живота ми? Психотерапията! Само добър в работата си психотерапевт може да ви освободи от ОКР. Считам, че самостоятелно е напълно невъзможно това да се случи. Е, ако Светият дух реши да направи чудо Господне, може и да излезете късметлии, но в противен случай - не!
Аз чаках много години това да ми се случи, отлагах, разчитах на различни психологически похвати и техники, както и на последните многообещаващи продукти на билкова основа, различни добавки и т.н. След като се запознах случайно с форума, в крайна сметка се реших на психотерапия.
Имах изключителния късмет с мен да работи д-р Първанов. Какво направи той?
Д-р Първанов препрограмира ума ми. ОКР е като вирус, който поразява софтуера на компютъра ви. Тогава страда и хардуера. Ако направим аналогия с човек, то софтуерът е съзнанието или ума, а хардуерът е мозъка ви.
Ако вирусът, поразил компютъра ви, е сериозен, какво прави добрият програмист? Преинсталация! Ето това трябва да се случи и с човек, страдащ от ОКР. Нужно е препрограмиране на основни убеждения, на самото описание на света!
Вие трябва да усвоите изцяло нова и различна от настоящата ви гледна точка за света. Следва да изградите нов образ за самия себе си, а също и за света! И преди да подминете със скептичен поглед това, имайте предвид, че не е продуктивно да отричате онова, което не съвпада с вашата програма, само защото това е единственото ви познато нещо.
Човек е способен на промяна - да усвои съответно нови „програми” и ново описание на света. Ако това не стане, вие до самата си смърт ще бъдете едни и същи. Това не е ли скучно?
Всичко това може да се случи под мъдрото напътствие на добър психотерапевт.
Държа да отбележа следното: голяма част от информацията, необходима за препрограмирането, за което говоря, ми бе достъпна. Обичам да чета за психология и знам някои неща. Това не ми помогна. Нека психотерапевтите обяснят защо, аз имам обяснение, но не съм си го изяснил дори сега напълно за самия себе си и за това не го споделям.
Колкото и книги за ОКР да изчетете (включително една от най-добрите „Обсебен мозък”), колкото и информация от най-нови научни трудове да съберете, самостоятелно не бихте могли да я интегрирате в нещо работещо. За мен това бе факт и ми се струва, че за 99% от хората с ОКР това нещо важи.
В форума има много описани техники за справяне с ОКР. Сигурен съм, че опитния психотерапевт дава различни техники за всеки отделен свой клиент, отчитайки неговите специфични и конкретни нужди. За това тук не пиша за определени техники, които са били дадени на мен. Не го намирам за нужно.
Много важно е да се преодолява инерцията на съзнанието. Тази инерция е резултат от шаблонните ни поведения, скрепени с многогодишни повторения на едни и същи негативни програми. Като казвам негативни, имам предвид такива, които не работят за това да се чувстваме добри и пълноценни хора. Всичко това изисква една постоянна будност и осъзнаване на това, което се случва в нас. Това следва да стане начин на живот. Не е достатъчно да се медитира половин или един час дневно, или само да приемаш с любов страха си. А следващите часове какво правим? Тези практики откриват свободата, но не са достатъчни. Човек се увлича и започва да си мисли, че ето това е практиката, това е печелившият метод. Така се привързва към техниките и това води в крайна сметка до зависимост.
Липсата на ОКР открива хоризонт за промяна в живота ми. Дори промяна в професионален план. Преди не бях готов за това. Всяка промяна ме плашеше и за това правех компромиси за моя сметка. Сега това е изместено на заден план и съм готов да гледам в неизвестното, не защото съм изпълнен толкова със смелост, колкото с благоговение към онази сила, която направлява живота ни.
Трябва също така да разберете, че няма никаква гаранция за сигурност в живота. Нужно е да се живее с това чувство за несигурност и да поставим живота си в ръцете на Бог. Тази символична жертва ви освобождава от несигурността и непрестанната тревога за бъдещето.
С написаното се надявам да помогна в избора на онези, които имат нужда от промяна. Просто направете избор за промяна. Хората с ОКР имат нужда от психотерапия. Колкото по-бързо го разберете (въпреки ОКР – то ще приложи всякакви умни аргументи против терапията, дори известно време може да спре да ви мъчи, за да си въобразите, че сте го победили), толкова по-бързо ще се промените. 
За хората, които много години са били под властта му, естествено това е по- трудно и изисква повечко време. Също трябва да спрете и лекарствата, ако евентуално взимате, но под лекарски контрол.
Това, което ми даде сили за промяна, бе осъзнаването, че не искам, когато един ден правя равносметка на живота си, да знам, че съм бил до толкова слаб, че да бъда цял живот наркоман – вързан за едно хапче, както и за лъжите на един вирус – ОКР.
Желая искрено успех на всички, които са в това положение в което бях аз.     
 

Здравей и благодаря за включването!
Понеже, много хора не вярват, че могат да се справят трайно с натрапливостите, ще използвам включването ти, за да им покажа, че това е възможно.
Винаги пояснявам на хората с ОКР, че то е само  признак, че в момента те  са в стрес. Нищо повече. След работата ни, те  ще се променят много и започват да контролират стреса си  значително по-добре. В резултат, натрапливостите няма да ги има  – или са на ниво, колкото аз при мен/ защото всеки нормален човек понякога ги има/ . Обяснявам , че  ние сме хора и не можем да избегнем всички стресове в живота. В него има смърт, катастрофи, раздели и други събития, които биха разтърсили   всеки нормален човек. Тогава, им казвам аз, натрапливостите отново ще се върнат, но  техният интензитет и продължителност ще са много, много по-слаби. По спомнен, около година след края на терапията при теб се случи това - силно стресово събитие, което би разтърсило всеки. И натрапливостите се върнаха. Още помня тревожното ти обаждане, ти бе в паника. И тогава, аз те накарах да направиш най-простата , но силна техника за справяне с ОКР - да запишеш всичките си натрапливи мисли и след това писмено да ги обориш / за тези които ме четат -ТЕХНИКАТА НИКОГА НЕ СЕ ПРАВИ ,,НА УМ,, това ще усили ОКР-то/ . Даже, ти бях казал, когато се успокоиш, да ми изпратиш написаното, за да го видя. Минаха няколко часа и след като нямаше обаждане, аз ти звъннах - ти се бе успокоила и вече спеше. След няколко дена се видяхме,  ти вече бе спокойна.
От тогава минаха сигурно повече от пет години, ти повече не си ме търсила за помощ. Предполагам, че живота, може отново да ти е дал силна порция стрес и пак да си усетила ОКР-то , но промените, които вече си направила,  са ти помогнали да се справиш сама.
Ще завърша и с нещо, което ми каза, в края на терапията си, момиче, което винаги е имало натрапливи мисли и ритуали – тоест, за разлика от теб, до 26-27  си годишнина не е знаела, какво е да нямаш ОКР. На въпроса ми, каква е гаранцията, че натрапливостите няма отново да се върнат в живота и тя ми каза ,, Това няма как да стане, аз съм различна,, .Наистина, това е основният критерий и за мен, промяната е в основа на победата. За съжаление, лекарствата пречат на тази промяна. Те правят човека пасивен, карат го да се примирява и процеса хронифицира. Онзи ден, ме потърси майка, детето и е в 11 клас, било е отличник, но вече поради ОКР -то ,не излиза от дома си  и няма да завърши учебната година. От 7- 8 месеца е на лекарства, но нещата  се влошават. Попитах я, какво прави детето и по цял ден, след като не ходи на училище. Тя ми отговори ,,Ами спи, те лекарствата са го направили много сънлив,,.  Не можах да си представя, каква промяна ще търся да правя  с него, на фона на тази упоеност.  Реших, че щом не мога да си представя една терапия е  по добре да  я откажа, което и направих. Във всеки случай, вече трети ден го мисля това дете,  ..  всъщност зная какво трябва да се прави, но процеса  ще отнеме година, две или три, което не ме устройва.
Правилното в случая е било,  лекуващите психиатри да са им препоръчали, заедно с медикаментите, да се започне и психотерапия. Най-вероятно, за тези месеци, ОКР-то би се повлияло на 70-80 процента.
За помощта- не се притеснявайте от това, че някой може да прихване от вас нови теми. Това е нормално и често клиенти са ми споделяли, че се е случвало и с тях,   след поредната ни среща. Темата не бива да ни интересува, тя ще се мени, важното е човека да получи малко успокоение и вяра, че може да се справи със състоянието. От тази гледна точка всеки съвет изходящ от личният ви опит ще е полезен.

Др. Първанов напълно сте прав! И все пак. Ако човек имал окр избере да продължи..... ще осъзнае какъв безценен дар е ....окр.
Всъщност това е незаменима опитност. Обикновенните хора я нямат. Така, че хората с окр могат да се радват на късмета си ☺

Др. Първанов напълно сте прав! И все пак. Ако човек имал окр избере да продължи..... ще осъзнае какъв безценен дар е ....окр.
Всъщност това е незаменима опитност. Обикновенните хора я нямат. Така, че хората с окр могат да се радват на късмета си ☺

Първо, трябва да прочете ,,Обсебен мозък ,, от същият автор.
 

Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. След 70г. целувките може да минават за такава, но дотогава... Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Защото тя е нещо по-голямо - включва и хубавичкото моралничко, но и нелесните житейски уроци. Както писа Георги по-горе, има религия, има и духовност. Първото е човешко произведение - понякога резонира с духовността, но по-често не. Религията подтиква към идеалистична чистота. Духовността вижда, че от калта пониква лотосът!

Питаш да се смееш ли, да плачеш ли....Мила, първо поплачи. И аз ще поплача с теб - за теб, за мен ...и за ВСИЧКИ други като нас...ще дойде време и да се смеем...бъди сигурна! Но е още много далече този момент. Докато сме в болницата на живота ще плачем и работим....най-напред.
Аз ясно виждам къде си се препънала в момента. Тръгнала си да обясняваш на близките ти....как да се държат с теб и да ги молиш да са добри с теб...и да ги съветваш как да се отнасят. Зарежи тая работа. Дистанцирай се от тях. Не можеш да ги възпитаваш ти, тази енергия ти е нужда да внесеш промяна ТИ в себе си и своя живот, а не да се опиташ първо да възпиташ и да уговориш тях, пък чак след като това стане и те започнат да се отнасят с теб добре...евентуално ти да се промениш. Ти поддъраж зависимостта си от тях и докато не я пресечеш няма да помръднеш и на йота. Приеми, че са неадекватни ...без да ги съдиш..всеки с причинет си, приеми че от тях очевидно друго не можеш да очакваш и ОКОНЧАТЕЛНО обърни главата си напред..с тях - общувай формално...ако продължават да те тормозят не им се обаждай, ако живеете заедно...опитай се да се отделиш, сложи бариера. За да помръднеш ти е нужно да се откачиш от тях. Като начало. Игнорирай ги емоционално. Без да спориш, без кавги, без обяснения...дори...ги заплаши, че ако продължават да се бъркат в живота ти с коментари, въпроси или критики може и да не те видят повече. Оттам насетне почваш да работиш..преди това - нищо не правиш.
 

Много е трудно да опиша как точно съм се справил с ОКР. Беше ми интересно да прочета темата и останах учуден колко малко хора са писали за успеха си. Мотивът, че е трудно да се върнеш назад към спомените си за адa ОКР ми се струва несъстоятелен.
Ако човек наистина го е преодолял, би следвало спокойно да сподели какво е преживял и как е постигнал успех. Изправянето пред спомена за ОКР трябва да носи единствено усещането за радост и доволство от победата. Всичко друго определено сочи, че пробемът не е напълно решен, както и че в момент на по-силен стрес ще се появи и евентуално задълбочи отново.
Готов съм да отговоря на въпросите на онези, които имат ОКР и да споделя моя опит.  
 
Това състояние – ОКР ме съпровождаше още от детството ми. Десетки години бях в негов плен. Причина за развитието му е в отношението на родителите ми към мен – т. е. възпитанието и характеровите им особености, рефлектирали съответно в крехката детска психика. Разбира се тук искам да подчертая, че ако започнете да обвинявате родителите си за допуснатите груби грешки, вие се отдалечавате от решението на проблема. Нужно е да се прости... и толкова.
Тук ще отворя една голяма скоба. Информацията по-долу има връзка с ОКР и затова я считам за съществена.
За мен е недопустимо ОКР да се „лекува” чрез лекарства. А това се оказа обичайна практика за психиатрите. За психотерапевтите не знам. Мога да кажа само, че моят психотерапевт беше също против лекарствата.
Дълги години ми беше предписано от различни лекари лекарството ривотрил. То се използва за специфични заболявания като например епилепсия. Не и за тревожност. Някои лекари казват, че може да се ползва при тревожност но максимум 2 или 3 седмици.
А какво да кажем за мнозинството лекари, които го предписват при тревожност и то с години?
Зависимостта към ривотрил е по-силна, отколкото към хероин. Има информация в западните сайтове за това. Отделно ми го каза и лекар психиатър, при когото ходих за помощ, когато вече бях в абстиненция след спирането на това лекарство. Понеже отидох там по препоръка на близък, лекарят говори откровено с мен и сподели, че ривотрилът е по-силен от хероин. Каза да не пия и антидепресанти, които по негови думи били гадна работа... Препоръча ми психотерапия.
Спирането на ривотрил след многогодишен прием е истински ад. Симптомите на абстиненция са катастрофални. Ако решите да го спирате правете го бавно и по схема дадена от доктор – иначе е опасно за живота.
Аз го спрях рязко и за това страдах много – предимно физически, а също и психически.
Ако някой иска информация по въпроса, ще споделя опита си от първа ръка. Знам много „хитринки” за по-лесно справяне. Това го научих след проба-грешка опита си, както и от чужди сайтове с информация по темата.
 И така, кое елиминира ОКР от живота ми? Психотерапията! Само добър в работата си психотерапевт може да ви освободи от ОКР. Считам, че самостоятелно е напълно невъзможно това да се случи. Е, ако Светият дух реши да направи чудо Господне, може и да излезете късметлии, но в противен случай - не!
Аз чаках много години това да ми се случи, отлагах, разчитах на различни психологически похвати и техники, както и на последните многообещаващи продукти на билкова основа, различни добавки и т.н. След като се запознах случайно с форума, в крайна сметка се реших на психотерапия.
Имах изключителния късмет с мен да работи д-р Първанов. Какво направи той?
Д-р Първанов препрограмира ума ми. ОКР е като вирус, който поразява софтуера на компютъра ви. Тогава страда и хардуера. Ако направим аналогия с човек, то софтуерът е съзнанието или ума, а хардуерът е мозъка ви.
Ако вирусът, поразил компютъра ви, е сериозен, какво прави добрият програмист? Преинсталация! Ето това трябва да се случи и с човек, страдащ от ОКР. Нужно е препрограмиране на основни убеждения, на самото описание на света!
Вие трябва да усвоите изцяло нова и различна от настоящата ви гледна точка за света. Следва да изградите нов образ за самия себе си, а също и за света! И преди да подминете със скептичен поглед това, имайте предвид, че не е продуктивно да отричате онова, което не съвпада с вашата програма, само защото това е единственото ви познато нещо.
Човек е способен на промяна - да усвои съответно нови „програми” и ново описание на света. Ако това не стане, вие до самата си смърт ще бъдете едни и същи. Това не е ли скучно?
Всичко това може да се случи под мъдрото напътствие на добър психотерапевт.
Държа да отбележа следното: голяма част от информацията, необходима за препрограмирането, за което говоря, ми бе достъпна. Обичам да чета за психология и знам някои неща. Това не ми помогна. Нека психотерапевтите обяснят защо, аз имам обяснение, но не съм си го изяснил дори сега напълно за самия себе си и за това не го споделям.
Колкото и книги за ОКР да изчетете (включително една от най-добрите „Обсебен мозък”), колкото и информация от най-нови научни трудове да съберете, самостоятелно не бихте могли да я интегрирате в нещо работещо. За мен това бе факт и ми се струва, че за 99% от хората с ОКР това нещо важи.
В форума има много описани техники за справяне с ОКР. Сигурен съм, че опитния психотерапевт дава различни техники за всеки отделен свой клиент, отчитайки неговите специфични и конкретни нужди. За това тук не пиша за определени техники, които са били дадени на мен. Не го намирам за нужно.
Много важно е да се преодолява инерцията на съзнанието. Тази инерция е резултат от шаблонните ни поведения, скрепени с многогодишни повторения на едни и същи негативни програми. Като казвам негативни, имам предвид такива, които не работят за това да се чувстваме добри и пълноценни хора. Всичко това изисква една постоянна будност и осъзнаване на това, което се случва в нас. Това следва да стане начин на живот. Не е достатъчно да се медитира половин или един час дневно, или само да приемаш с любов страха си. А следващите часове какво правим? Тези практики откриват свободата, но не са достатъчни. Човек се увлича и започва да си мисли, че ето това е практиката, това е печелившият метод. Така се привързва към техниките и това води в крайна сметка до зависимост.
Липсата на ОКР открива хоризонт за промяна в живота ми. Дори промяна в професионален план. Преди не бях готов за това. Всяка промяна ме плашеше и за това правех компромиси за моя сметка. Сега това е изместено на заден план и съм готов да гледам в неизвестното, не защото съм изпълнен толкова със смелост, колкото с благоговение към онази сила, която направлява живота ни.
Трябва също така да разберете, че няма никаква гаранция за сигурност в живота. Нужно е да се живее с това чувство за несигурност и да поставим живота си в ръцете на Бог. Тази символична жертва ви освобождава от несигурността и непрестанната тревога за бъдещето.
С написаното се надявам да помогна в избора на онези, които имат нужда от промяна. Просто направете избор за промяна. Хората с ОКР имат нужда от психотерапия. Колкото по-бързо го разберете (въпреки ОКР – то ще приложи всякакви умни аргументи против терапията, дори известно време може да спре да ви мъчи, за да си въобразите, че сте го победили), толкова по-бързо ще се промените. 
За хората, които много години са били под властта му, естествено това е по- трудно и изисква повечко време. Също трябва да спрете и лекарствата, ако евентуално взимате, но под лекарски контрол.
Това, което ми даде сили за промяна, бе осъзнаването, че не искам, когато един ден правя равносметка на живота си, да знам, че съм бил до толкова слаб, че да бъда цял живот наркоман – вързан за едно хапче, както и за лъжите на един вирус – ОКР.
Желая искрено успех на всички, които са в това положение в което бях аз.     
 

,,Реших че трябва да се предизвиквам ежедневно, най-вече към нещата, от които изпитвам панически страх. ,,
Това е изключително правилно решение. Това е пътя, който аз бих препоръчал, на мой пациент.Но....бих го предупредил, че първоначално трябва да очаква увеличаване на стреса и неприятните усещания-в случая при теб дереализацията и бих настоявал, без да се паши толкова от нея, да продължи с борбата / десенсибилизацията/ .След определен период идва привикването и страхът изчезва, но в началото ...неприятните усещания, наистина се увеличават.

Мисля, че никнейма ти изразява ясно това в което вярваш. Можеш ли да повярваш в друго?
Все още търсиш отговори, ето ти най-добрият:
http://iztok-zapad.eu/books/book/1879/ти-не-си-твоят-мозък-джефри-шуорц