Не знам от къде да започна.....
От 15 януари живея с момче,което е 13г.по голям от мен,за него майка му е най близка и приятелка в живота му. В началото докато се опознаем всичко вървеше по вода,докато не прогледнах,в дадени моменти ние взехме да оставаме само двете,тя започна да ми говори неща от сорта (колко съм била стахлива,как бившите приятелки на любимият ми били по добри,какво правели за него....)стана ми странно че синът и толкова много я обичаше и правеше всичко за нея,но не виждаше другата и страна. Дочувах разговорите и понтелефона с нейни близки как обясняваше ако дадена близка бе нейно дете как хубаво щеше да я гледа колко неща би направила за да имя такова дете,в същото време си предписваше моя току що свършена работа за нейна обяснявайки как я върши. Мъчно ми е да гледам как любимиятми е заслепен от това че тя му е майка и не приема никаква критика по нейн адрес.
Мислех че си въобразявам,но и споделих какви са ми плановете за в бъдеще"сякаш това ми беше най голямата грешка в живота" ....за бъдещите ми планове и така наречените мечти които исках да постигна ,явно не ги разбираше започна зат гърба на сина си да ми обяснява че няма как да се занимавам с това нямам бъдеще защо не си ида при моите родители и там да си осъществявам плановете,и това ми се натякваше постоянно щом останем насаме и с думите "каквото си говорим остава между нас"след толкова обедителното и напътствие да се пребирам от където съм дошла,аз все ощене съм казала нищо на синът и но не мога да живея постоянно с толкова негативизъм,свекърва ми е свикнала да прави всичко през пръсти,едва ли се замисля колко много означават думите и.
Ако нещо не стане както тя е поръчала започва сърдитни дори се случи два дни да ни прави фасони а следтова сякаш нищо не се е случилоусмихната и доволна.
Явно не съм желана в този дом и то вече ясно си личи,не стига че ме ползва като прислуга когато синът и го няма ми не вижда че моят любим си садира задника от работа,а тя само изисква товаи онова и нарежда кое щеепо добре за моят живот...
Та след тези объркани мисли ,наранени желания,и психически тормоз,как да постъпя така че хем да не се скараме с нея ,хем да си живеем с любимият на спокоиствие,но и без да метормозят психически.
Искам един прекрасен живот с него не искам дразги и спорове,затова ви моля за съвет на него само съм намеквала но не съм обяснявала изцяло ,той няма да възприеме мойте думи ,единствено омраза мога да си създам от негова страна.