Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Аника_

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

411 посещения на профила

Аника_'s Achievements

  1. Благодаря ти, mvm Ще пробвам гимнастиката и ще пиша как ми е повлияла на мен.
  2. Много, много благодаря за отговора и за линковете, които ми пратихте! Ще се опитам да се справя със страха чрез вашите съвети и моята воля . Първото нещо, което мисля да направя е да изпусна нещата от контрол, да се отпусна максимално и да прегърна себе си с повече доверие от обичайното. Прекрасен ден !
  3. Здравейте, благодаря за отговора! явно страхът е този, който ме управлява по време на това състояние, защото понякога дори искам да побягна когато ми се случва, стягам се толкова много, че и мускулите ме болят после. Страх ме е да се отпусна и да видя какво ще се случи, все си мисля , че ще падна, винаги вървя близо до стени, рафтове и т.н. Истината е, че непрестанно мисля затова и то постоянно ми се случва. Никога не съм искала да бъда жертва и не смятам, че съм. Проблемът е там, че като че ли не мога да намеря сили да се справя сама и това е което ме плаши. Винаги съм била активна и социална , гледах да държа всичко около мен под контрол, водих доста динамичен начин на живот и явно всичко това е подпомогнало за сегашното ми състояние. Когато за първи път го почувствах бях уплашена до смърт, опитах се да го обясня на семейството си, но като че ли срещнах неразбиране и не ме приеха насериозно, това ме накара да се затворя в себе си и да се опитам да се " самоизлекувам " и така вече 3 години. Явно съм изгубила хармонията със себе си и си нямам достатъчно доверие, душата ми е постоянно неспокойна и съмняваща се. Не искам да се страхувам,но говоря за ужас, защото чувството за деперсонализация е това което най - много ме плаши, не искам да ми се случва, искам да мога да го избегна. Има дни, в които цял ден ме преследва, дори да съм спокойна пак не спира. Краката ми треперят, все имам чувството, че ми се вие свят, което ме паникъосва и ето ти омагъосания кръг. Като казах, че съм чела по темата, имах предвид по скоро симптоми и разкази на други хора за паник атаките. А колкото до спорта, обичам да спортувам и най-вече да танцувам ! сега не ми остава много време, защото гледам детето си самичка и се поизморявам. Дали има някакви техники за овладяване на деперсонализацията или поне нещо ,с което може да я контролирам? Знам, че трябва да прегърна страха си, че той ще ме научи на много неща, но искам да се науча как, защото до момента не ми се получава ...
  4. Здравейте, от 3 години получавам паник атаки, които постоянно са с различна честота и различни симптоми. Нека да ви опиша как точно изпаднах в това състояние, веднъж както си стоях и усетих много странно чувство , все едно пропадам надолу, стана ми лошо, паникъосах се, че ми става нещо, усетих все едно някой ме души и т.н. Всички други симптоми, които те паникъосват допълнително, в този момент изпитах неконтролируем ужас, че умирам, че никога повече няма да видя близките си, което още повече влоши нещата. След толкова много време все още има моменти, в които не мога да го контролирам, понякога се влошавам и не мога да спра да мисля за това, само докато ми мине през ума и вече се започва наново. Прочела съм доста материали по въпроса, осъзнавам всичко, което ми се случва, че не съм болна и т.н. но пак и пак има ужасни симптоми, които не ме оставят намира - чувство на деперсонализация, чувството че гледам света през лупа, неясно и с премежен поглед, досега не съм пила антидепресанти и не съм търсила специализирана помощ, но се чувствам вече уморена от цялото това състояние. На 27 години съм и имам бебенце на 5 месеца, искам пак да съм нормална, да не мисля постоянно кога пак ще ми стане така, дали този път наистина не се случва най-лошото, дали както вървя няма да падна, най-много ме ужасява чувството на деперсонализация и дереализация, все едно губя разсъдъка си и полудявам. Искам да се радвам на детето си, на семйството си и на живота си, да бъда пълноценен човек. С много усилия върша задълженията си понякога, справям се , но с цената на голям и непрестанен стрес. Можете ли да ме посъветвате нещо, което би могло да ми помогне ? Благодаря ви предварително !
×
×
  • Добави...