Здравейте, благодаря за отговора! явно страхът е този, който ме управлява по време на това състояние, защото понякога дори искам да побягна когато ми се случва, стягам се толкова много, че и мускулите ме болят после. Страх ме е да се отпусна и да видя какво ще се случи, все си мисля , че ще падна, винаги вървя близо до стени, рафтове и т.н. Истината е, че непрестанно мисля затова и то постоянно ми се случва. Никога не съм искала да бъда жертва и не смятам, че съм. Проблемът е там, че като че ли не мога да намеря сили да се справя сама и това е което ме плаши. Винаги съм била активна и социална , гледах да държа всичко около мен под контрол, водих доста динамичен начин на живот и явно всичко това е подпомогнало за сегашното ми състояние. Когато за първи път го почувствах бях уплашена до смърт, опитах се да го обясня на семейството си, но като че ли срещнах неразбиране и не ме приеха насериозно, това ме накара да се затворя в себе си и да се опитам да се " самоизлекувам " и така вече 3 години. Явно съм изгубила хармонията със себе си и си нямам достатъчно доверие, душата ми е постоянно неспокойна и съмняваща се. Не искам да се страхувам,но говоря за ужас, защото чувството за деперсонализация е това което най - много ме плаши, не искам да ми се случва, искам да мога да го избегна. Има дни, в които цял ден ме преследва, дори да съм спокойна пак не спира. Краката ми треперят, все имам чувството, че ми се вие свят, което ме паникъосва и ето ти омагъосания кръг. Като казах, че съм чела по темата, имах предвид по скоро симптоми и разкази на други хора за паник атаките. А колкото до спорта, обичам да спортувам и най-вече да танцувам ! сега не ми остава много време, защото гледам детето си самичка и се поизморявам.
Дали има някакви техники за овладяване на деперсонализацията или поне нещо ,с което може да я контролирам? Знам, че трябва да прегърна страха си, че той ще ме научи на много неща, но искам да се науча как, защото до момента не ми се получава ...