Ще започна отдалеч.Имах 2 дълги и неуспешни връзки в годините.Макар че съм едва на 30 години бях решил да си живея живота и да не предприемам нищо сериозно.И така допреди 9 месеца.Започнах да излизам с жена,която познавам от 9 години.Уж нашега,но тя ми завъртя главата-мила,добра,колежка,имаме еднакви хобита.5 месеца всяка вечер бяхме заедно,ходехме по почивки и екскурзии,накрая решихме да заживеемзаедно.В тези 5 месеца имаше някои неща-4-5 сериозни караници,предизвикани от нея(аз избягвам скандалите),разбрах,че е правила аборт,че има вагинален херпес,че не е вярваща(а аз съм силно вярващ),че е спала с доста мъже,включително с неин семеен приятел.Но имаше толкова хубави мигове,толкова дребни жестове от нейна страна,че си обещах да преглътна всичко.Заживяхме заедно и около месец всичко бе наред.Тогава баща ми(с родителите ме живеем близо един до друг,работя при тях и имаме много силна връзка) изпадна в нещо като депресия от това,че вече не съм вкъщи(до този момент съмживял с родителите си).С половинката ми се разбрахме да му помогнем.Аз ходех да го виждам,2-3 пъти в седмицата вечеряхме с родителите ми.Но така 2 седмици.После тя обяви,че се чувства на втори план,отначало беше тъжна и затворена,после започна да прави скандали,индиректно да ми забранява да ходя до родителите ми дори за 15 мин,обяви,че не ги иска да идват при нас(а жилището е тяхно),започна с нежелание да ходи при тях.Започнаха зверски скандали за всичко,започна да псува,да обижда мен и семейството ми,да ми налита на бой.Аз търпях доколкото е възможно само мир да има.Родителите ми усетиха какво става и опитаха да говорят с нея,пред тях тя миличко заявяваше,че няма проблем,а мен ме тровеше перманентно.Преди 2 седмици разбра,че е бременна,бяхме щастливи,но ден само.Заяви,че ще я отровиме,предизвика 2-3 скандала,събра си багажа иси тръгна.На мен ми олекна,но нещо ме глождеше,ходих да говоря с нея,но тя постави условие,че ще сме заедно ако не вижда родителите ми.Аз заявих,че не го приемам.В единмомент и нейните родители разбраха всичко,майка й започна да звъни на мен,на майка ми,да твърди,че не вярва,че дъщеря й прави тези неща,че ще се оправят нещата.В нов разговор,след като официално разбрахме,че е бременна(след преглед при гинеколог),тя започна да ме убеждава,че ще се поправи,ще се промени,само и само да сме заедно,че много ме обичала и т.н.Аз обаче й казах истината-че не искам да съм с нея,че не се радвам на това дете(а семейство и дете винаги са били най-голямата ми мечта),че не чувствам,че искам да съм с нея.Това стана преди седмица.Оттогава обаче се побърках.От една страна е мисълта,че не искам да съмс нея,от друга дали да не опитам заради детето.Говорих с приятели,колеги,психолози,родители(те казаха,че не искат да я виждат,дори с внуче,а и тяхната мечта винаги е била това),всеки ме съветва да забравя и за нея,и за детето и да продължа напред.Уж и аз така мисля,но има едно " но"...детето,моралът,дълга....Моля ви дайте ми съвет,защото само това мисля,не ям,не спя,не чувствам,нямам радости,спрях и да работя,а съм известен зъболекар,изгубих себе си.Усещам,че се побърквам,а не знам кое е правилното и къде и изходът.