Jump to content
Порталът към съзнателен живот

dentaldr

Участници
  • Общо Съдържание

    19
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от dentaldr

  1. Чаках,но така и не ми идва да вдигна телефона.Напротив,бяга ми се все по-далеч от нея...
  2. За проблеми-семейство,половинка,бъдещо дете...

  3. Ще започна отдалеч.Имах 2 дълги и неуспешни връзки в годините.Макар че съм едва на 30 години бях решил да си живея живота и да не предприемам нищо сериозно.И така допреди 9 месеца.Започнах да излизам с жена,която познавам от 9 години.Уж нашега,но тя ми завъртя главата-мила,добра,колежка,имаме еднакви хобита.5 месеца всяка вечер бяхме заедно,ходехме по почивки и екскурзии,накрая решихме да заживеемзаедно.В тези 5 месеца имаше някои неща-4-5 сериозни караници,предизвикани от нея(аз избягвам скандалите),разбрах,че е правила аборт,че има вагинален херпес,че не е вярваща(а аз съм силно вярващ),че е спала с доста мъже,включително с неин семеен приятел.Но имаше толкова хубави мигове,толкова дребни жестове от нейна страна,че си обещах да преглътна всичко.Заживяхме заедно и около месец всичко бе наред.Тогава баща ми(с родителите ме живеем близо един до друг,работя при тях и имаме много силна връзка) изпадна в нещо като депресия от това,че вече не съм вкъщи(до този момент съмживял с родителите си).С половинката ми се разбрахме да му помогнем.Аз ходех да го виждам,2-3 пъти в седмицата вечеряхме с родителите ми.Но така 2 седмици.После тя обяви,че се чувства на втори план,отначало беше тъжна и затворена,после започна да прави скандали,индиректно да ми забранява да ходя до родителите ми дори за 15 мин,обяви,че не ги иска да идват при нас(а жилището е тяхно),започна с нежелание да ходи при тях.Започнаха зверски скандали за всичко,започна да псува,да обижда мен и семейството ми,да ми налита на бой.Аз търпях доколкото е възможно само мир да има.Родителите ми усетиха какво става и опитаха да говорят с нея,пред тях тя миличко заявяваше,че няма проблем,а мен ме тровеше перманентно.Преди 2 седмици разбра,че е бременна,бяхме щастливи,но ден само.Заяви,че ще я отровиме,предизвика 2-3 скандала,събра си багажа иси тръгна.На мен ми олекна,но нещо ме глождеше,ходих да говоря с нея,но тя постави условие,че ще сме заедно ако не вижда родителите ми.Аз заявих,че не го приемам.В единмомент и нейните родители разбраха всичко,майка й започна да звъни на мен,на майка ми,да твърди,че не вярва,че дъщеря й прави тези неща,че ще се оправят нещата.В нов разговор,след като официално разбрахме,че е бременна(след преглед при гинеколог),тя започна да ме убеждава,че ще се поправи,ще се промени,само и само да сме заедно,че много ме обичала и т.н.Аз обаче й казах истината-че не искам да съм с нея,че не се радвам на това дете(а семейство и дете винаги са били най-голямата ми мечта),че не чувствам,че искам да съм с нея.Това стана преди седмица.Оттогава обаче се побърках.От една страна е мисълта,че не искам да съмс нея,от друга дали да не опитам заради детето.Говорих с приятели,колеги,психолози,родители(те казаха,че не искат да я виждат,дори с внуче,а и тяхната мечта винаги е била това),всеки ме съветва да забравя и за нея,и за детето и да продължа напред.Уж и аз така мисля,но има едно " но"...детето,моралът,дълга....Моля ви дайте ми съвет,защото само това мисля,не ям,не спя,не чувствам,нямам радости,спрях и да работя,а съм известен зъболекар,изгубих себе си.Усещам,че се побърквам,а не знам кое е правилното и къде и изходът.
  4. Само искам да споделя,че нещата вървят все по-добре,според мен съм излязъл на 90% от дупката,в която бях попаднал.Идеята на това ми съобщение е да се борите и да не се отчайвате.Всичко е поправимо,стига да се полагат някакви усилияИ...вярвайте докрай на СПЕЦИАЛИСТИТЕ тук,които ни консултират.
  5. От всичко прочетено тук научих,че имаш нужда от добър психотерапевт и в никакъв случай от лекарства.Успех!
  6. Хаха,пише ти зъболекар,така че чуй ме.Първо,на 33 само ще си дадеш парите за изправяне и нищо няма да постигнеш.Единственият вариант е коронки,с които ще си подредиш зъбите,ще им оправиш цвета и....какво?Ще загубиш идентичността си.Не прави глупости,не ги и мисли.Ако един мъж не те хареса заради зъбите,то той е тесногръд и не те заслужава.И основната цел на зъбите е да могат да изпълняват функцията си(говорна,дъвкателна),другото както Господ е рекъл.Успех!
  7. Трябва да се притесняваш дотолкова,че да не се отчаяш напълно и да се бориш.
  8. Не съм имал паник атака,но другото,което описваш го преживях почти 1:1.Дори не знам защо.Както и да е,2 месеца бях в ада.Имах настройка и позитивизъм,но максимум 1 час на ден.И все пак един уникален психолог ми каза,че това ми е помогнало сам да се справя.Тревожността отмина,мъчи ме 2-3 пъти по 2-3 мин. на ден.Но и това ще мине.Знам,че не е лесно,по-силно е от теб,но...бори се.И....не пуши,не пии,спортувай.Всичко ще се оправи,обещавам ти,имай предвид,че съм и медицинско лице.
  9. Да...тревожността свърши,факт.Е,появява се за 2-3мин.,2-3 пъти на ден,но дотам.Лошото е,че всичко,което казвате го знам много добре,съзнавам го,но....страхът,че няма да намеря жена и няма да имам сили да създам семейство е много по-силен от трезвата мисъл.
  10. Но истината е,че поне излязох от дупката с денонощната тревожност и страх.Само когато се събуждам я има за 2-3мин.Пак ми е вкусно,пак се радвам на природата,пак животът има смисъл.
  11. Така е,знам,но...просто ми писна само аз да правя компромиси,наистина само аз....Не преувеличавам.И сега се появи чувството,че нямам сили повече да го търпя или пак да го изживея.
  12. Знам това,осъзнал съм го.Но отговорността към всички е дълбоко заложена в мен.А и ще бъда честен,досега съм бил с дадена жена,не защото я харесвам напълно,а защато искам жена до себе си.И в много дълги периоди правя компромиси,трупа ми се,изоставяв жената и съм иззеден като лимон.Далеч съм от мисълта за перфектната,но така и не виждам поне малко човечност и ценности в съвременната жена....От друга страна не мога да живея сам,струва ми се глупаво,а и се губи смисъла на нещата.
  13. Да,аз имам предвид когато са свободни хората
  14. Каква друга информация трябва....ще я дам?
  15. Благодаря много!Аз съм на същото мнение,проблемът е по-дълбосо,знам го.Какво допълнително....Винаги съм бил с огромно самочувствие пред околните,но в същото време винаги съм искал да угодя на близките си-семейство,приятели....Това е и примината да изоставя втората жена,всички бризки смятаха,че не е за мен.Аз също,дори сега съм 10000% сигурен,но бях с нея като за отдушник на първата връзка.В същото време дълбоко в мен е заложено да уважавам родителите си и да правя нещата така,че да им се харесват.Те бяха доволни от втората раздяла,аз също,но се загнезди чувството на вина към нея и родителите и,защото аз твърдях,че ще се ожениме,а реално не го исках.Другото е,че винаги съм ценял семейството и искам нормално семейство,но всички жени,с които съм живял и с които съм имал общо са ме разочаровали.А аз искам просто жена с нормални ценности,отговаряща на моите разбирания и възпитание.Това е...+ това,че вчера бях с жена(за първи път от 2 месеца),която е мечта на 99% от мъжете,но пак ме обливаха вълни и паника,не ми беше приятно.Не спах цяла нощ,бях тревожен и с кофти мисли до обяд.След това съм в светъл период и досега....
  16. Да,така е,знам.Мисля,съзнавам това,което казваш,правилно е.Но чувството на притеснение,празнота,тъга,безпокойство са много по-силни и упорити.Надделяват изцяло.
  17. Извинявам се за правописните грешки,но бях доста развълнуван,когато пишех.Само искам да добавя,че винаги съм бил човек с огромно самочувствие за себе си,но и много добър човек за близките си,готов съм на всичко за тях.Пациентите и студентите ми(аз съм и преподавател) ме обожават,но сега ме е страх да ги срещам.Не усещам чувството любов,обич към когото и да е,дори към родителите си(а те са ми най-голяма упора сега).Силно вярващ съм,много искам семейство,жена и дете,а това е най-големият ми страх,че ще се идъня....Плюс всички други ужасни чувства на тъга,притеснения,празнота....
  18. Здравейте!Не знам откъде да започна,но се надявам на някакво мнение,на добра дума....търся надежда.Ще започна с това,че съм медицинско лице и според мен,като чувство имам сериозен проблем.Преди 2 месеца се разделих с половинката си.Бяхме заедно 7 месеца,но не изпитах истински чувства към нея.Уважавах я,беше ми хубаво,но тръпка нямаше,а и тя според моите представи не бе добър човек,не си пасвахме.Преди това имах 5 годишна връзка с жена,за която давах живота си,но тя не ме уважаваше и отново аз приключих нещата.И така преди 2 месеца се разделихме с втората жена в живота ми.Отначало усетих облекчение,виждах се с пршятели,те ме подкрепиха.Тя често ме търсеше,плачеше,искаше да сме заезно,но аз бях непреклонен.Беше ми мъчно,че съм я наранил,че не успях да развия тази връзка,но дотам.И преди месец започна моят ад.Започна една сряда с чувство на потиснатост и така 2 дни.В събота качих Черни връх(планинар съм)и на връщане стана страшно.Никаква радост,само думата смърт в главата ми.Виждам кисело мляко-смърт.Аптека-смърт.На другия ден пак отидох на планина,но беше същото-подтиснатост и думата смърт.Не самоубийство,а смърт.На следващия ден се разплаках пред родителите ми,те ми казаха да се стягам и без да правя нещо особено(по принцип само тичам сутрин) 2 седмици всичко беше уникално-работех с пациенти перфектно,виждах се с приятели,бах весел.Една сутрин преди точно 12 дни си пишех успешно дшсертацията и се случи най-страшното.Както си седях усетих огромен прилив на адреналин вътре в мен за секунди,после спрях да мисля,да пиша,бях превъзбуден.Правих коремни преси,играх карти,но ставах все по-уплашен и несъсредоточен,тъжен.На финала се разплаках,почнах да се удрям,после се уморих и заспах за 30мин.Събудих се и вече започнаха мислите-страх,нежелание за работа с пациенти(а като работя съм перфектен),нежелание да се виждам с приятели(но го правя и по време на виждането ми е приятно),страх,че ще създам семейство,но ще се проваля,че не мога да възпитам дете,притеснение,че съм се отнесъл непочтено с бившата ми приятелка,нежелание да се виждам с жени(а съм доста харесван мъж и непрекъснато ме търсят),мисъл дали ако умра няма да се спася(вярващ съм и не бих се самоубил),тъга...Като цяло живея на инстинкти,не се радвам на нищо,със свит корем съм,усещам перманентно някакви вэлни и много забравям неща,които знам,че знам.Имам и светли периоди,но кратки-оптимист съм,работя с удоволствие,нямам страх,даже последните 2 дни това преобладава.Но уикенда ходих с приятели на планина за 3 дни(за първи път откакто съм отчаян) и всички натрапчиви мисли превалираха.Умирах от някакво притеснение,тъга,исках да си тръгна.А като се прибрахме оцених колко хубаво е било,няма чувсво за лошото...Кажете ми какво става с мен,какво да правя.Боря се сам,спортувам,не се крия,работя,но със зор,без да ми идва отвътре.Имам ли нужда от психиятър,от специална помощ.Мога ли сам да се справя,ще бъда ли някога пак човекът който бях?Моля ви,кажете нещичко....
×
×
  • Добави...