Jump to content
Порталът към съзнателен живот

залез

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от залез

  1. Здравейте, От известно време.. чета тук и има неща които споделям, радвам се и уча. Имам въпроси на които дълго време не мога да намеря отговори и решения. Надявам се тук не само да мога да споделя, а и с Ваша помощ да разбера една чстица от мен Ужасно много сънувам. Всеки ден, всяка нощ и дори ако задрема в кола пак сънища .. Странното е, че доста мои сънища се повтарят, има такива които сънувам от години, такива които преди съм сънувала - сега не, но помня весе едно съм се събудила преди малко..., и имам сънища които сънувам от скоро .. но се ПОВТАРЯТ.. В началото мислехче е някаква форма на шизофрения ..с който и да съм споделяла не сънува така и толкова много .. Имам сънища и с "продължения" ... сънувам случка, будя се и след известно време сънувам 2 или 3 епизод ! Започнах да записвам, много от нещата са налудничеви, странни, нищо общо с реалността, но други са все едно живея друг живот - реални, изпълнени с малки елементи/детайли, чувства и дори шумове. Ще разкажа няколко за да можете да ме разберете .... и ще ми е много интересно ако някой сподели мнение или виждане по темата. Влак Пътувам във влак, целия метален , дори седалките в купетата са метални. Аз съм в началото на композицията и когато завива влака, през прозореза се опитвам да видя края, но не мога ... Отваря се вратата на купето, и влиза ужасно грозен човек.. космат с лице на приличащо на мечка, нокти черни и дълги - мирише ужасно .. Аз се стряскам и изкачам от купето, започвам да бягам .. Обръщам се и виждам, че той ме гони .. Започвам да блъскам вратите от вагон на вагон и чувствам как сърцето ми бие в гърлото ми.. Отново се обръщам, той .. бяга бързо , настига ме .. Спомням си колко безкрайно дълъг е влака, но не спирам .. Мисля си : "все някъде ще има край и ще скоча" Забелязвам в бягането и блъскането, че вече не са обикновенни метални купета а килии с решетки .. няма метални седалки , а само килии.. Бягам , прималяла от страх и ужас .. Почти ме е стигнал .. на една ръка е от мен .. Тук се будя /този сън сънувам от дете/ .... не много често , но мога да кажа поне 2 или 3 пъти в годината. Град Налага ми се да замина за град в който не съм ходила, но ще отседна там за дълго. Опаковам багажа си в кожен, кафяв куфар /никога не съм имала такъв, май и не съм виждала ../ не е много багажа, но куфара тежи ужасно много. Стигам до града и си взимам такси. Натоварваме куфара в багажника и аз сядам на задната седалка . Вадя някаква бележка от чантата си и диктувам адреса на който трябва да стигна. Шофьора, се усмихва и казва че е далеч, но знае къде е. Тръгваме .. Аз започвам да раглеждам града .. дори отварям прозореца . Прекрасен град. Чист. Всяка сграда е боядисана в различни цветове , стилни вази и саксии с цветя красят всяко прозорче и врата. Прекрасни градинки с пейки и фонтани. Заглеждам дори пътната маркировка .. все едно току що положена върху чисто нова настилка. Бели и жълти линии върху почти черен асфалт /няма дупки и кръпки/. Поглеждам и мантинелата, бордюрите и тротоарите.. всичко до последният детайл е перфектно. Няма хора по улиците, става ми странно .. един толкова прекрасен, пореден и чист град, а празен!?! Питам шофьора .. той не говори, само се усмихва. Стига ме до мястото, аз плащам в едри банкноти, той ми връща дори и жълтите стотинки. Слизам и отново с бележката тръгвам да търся точно адреса . Куфара е ужасно тежък, не мога да го нося, влача го, спирам, почивам .. и пак започвам да го влача. Налага се да влезна в малка тясна уличка която води до задната страна на прекрасна къща - синя с белии кантове и бели, дървени капаци за прозорците които са отворени а от всеки прозорец се подават прекрасни саксии с малки бели цветчета /приказка/ Минавам под някаква тясна арка и навлизам в задната уличка която няма прекрасен паваж .. КАЛ .. започвам да търкалям куфара в калта.. изглежда скоро е валяло, докато пътувах с таксито , не забелязах локви или мокро. Започва да ми изглежда странно всичко. Тук от вече къщите и сградите не са красиви, а грозни, порутени и мирищеши на мухъл.. калта е на всякъде. Тясни улички и Кал .. Искам да се върна, таксито най вероятно е заминало вече, но не мога да остана в този ужас. Куфара ми затъва.. не мога да го мръдна. Оставям го, като се надявам като стигна до адреса да намеря помощ и да си го прибера. Стигам до адреса - едвам различавам номерацията на олющената врата... Няма къде да звънна, чукам, никой не ми отваря, виждам бележка на земята - "Хотела се премести на другата улица" Тръгвам към другата улица, там се сблъсквам с още по голям ужас.. дори някой къщи нямат врати, някой от стените са порутени и отново много КАЛ. По краката ми има поне 10 кила кал, уморена съм, тежкия куфар, сега и полепналата кал.. потна съм, имам нужда от баня. Стигам със сетни сили до "хотела" и се оказва, че той е най отчайващ от вскички.. няма и прозорци, няма вода, няма мебели .. само постелки които заместват леглата ... Искам да се върна- ужасно е . Будя се . Страното в този сън е , че всеки път когато го сънувам имам усещането че за първи път съм там, но сградите са си на едно и също място, арката под която минавам , дори спираме на светофар с таксито и аз се заглеждам в една градинка с пейки и фонтани ... всичко е еднакво всеки път. /Сънувам го често/ Среща Сбрали сме се приятели в нас.. говорим си,смеем се и пием кафе.. Звъни ми телефона .. поглеждам кой е .. Приятел който познавам от години, но някак си не го приемам на сериозно.. Инак е сладур. Вдигам и чувам че е говори различно от друг път / става ми странно/ "Трябва да те видя, след малко, ще те чакам на спирката на трамвая в посока центъра, ела моля те!" Аз само казвам ОК и някак си вметва /ужасно маловажно прозвуча/, че трябва да взема документите които бил оставил в нас преди време. Отивам на спрката, той ме чака ... с бял прилепнал пуловер е и му се очертава релефа на тялото, за миг се замислям че изглежда страхотно... как не съм забелязала до сега?!?! Приближавам до него и виждам че ме гледа странно. Питам го какво има, какво се е случило. Той ми разказва , че има проблеми с полицията и трябва да ги разреши , ето за какво са му документите../ аз така и не знам какви са/ Казва че няма да се виждаме известно време .. и на мен ми става някак странно и тъжно, навеждам глава и мисля с какво мога да му помогна .. Той повдига брадичката ми с пръстите си и се вглежда в очите ми .. навежда да ме целува по устата .. Аз не отказвам, някак ми се струва естествено .. мило и хубаво .. Целувката е страхотна .. започва плахо и нежно и става страстна, разтреперваща.. оставяща и двама ни без дъх. Аз се повдигам на пръсти, той обгръща с раце кръста ми леко ме повдига..., чувството, че толкова силен мъж може да е толкова нежен и чувствен .. ме кара да вложа и аз цялата си страс .. искам го ... Идва трамвая /нали сме на спирката/ той ме пуска и казва че трябва да се качи .. ще ми звъннел по телефона. Гледам го как се качва , затварят се вратите .. и аз осъзнавам че документите са още в мен ... той ме гледа през прозореца ... аз вадя папката и размахвам за да види .. Телефона пак ми звъни, той е .. казва да го чакам на спирката , че ще слезне на следващата и ще се върне.. Аз затварям и започвам да чакам, и да мисля ... Ужасно съм възбудена и всичко това ми дойде като гръм от ясно небе ... Осъзнавам че съм влюбена в него от много време .. , а до сега не съм му обръщала никакво внимание .. а целуката ... беше зашеметяваща.. Някак изведнъж.. станах загрижена за него, за проблемите му, за ежадневието му , за това с какво мога да помогна..за това че искам да знам повече за него .. /този сън сънувам от около 6 месеца ... случвало ми се вече около 8 или 9 пъти .. през около 2/3 седмици .. и много ми харесва , будя се развълнувана от откритието че съм влюбена и от прекрасната първа целувка/ Пренасяне Отвам на село... /аз нямам и никога не съм имала такова/, влизам в двора на познатата стара къща. Дървена пейка и маса седят скромно под една лоза. Присядам и отдъхвам .. наслаждавам се на гледката. Красиви лалета потрепват от лекия ветрец....Обагрени в прекрасни цветове - жълти, червени ... има дори шарени. Вдигам глава, а там на асмата висят огромни бели и червени гроздове.. присягам да си взема .. сладко е! Искам да се измия и поглеждам чешмата на двора която все така си стои там и като че ли наблюдава - кой идва и кой си отива .. Тревата е по зелена от всякога, лозата пази сянака на любимия двор от парещото слънце .. Будя се .. /този сън съм го нарекла така, защото сякаш е пренасяне на място с любими неща и места .. които сами по себе си взаимно не могат да съществуват : Лалетата са пролетни, а гроздето е готово през есента. Когато го сънувам се събуждам усмихната и спокойна, сунувам го рядко/ Имам много сънища, някой хубави, други тъжни, кошмари, еротични, забавни, скучни.., фантастични .. всякакви ... Въпросите ми са ... Защо според Вас , толкова много сънувам? Защо някои сънища се повтарят? Защо са толкова реални.. изпълнени с малки детайли, настроения и чувства .. ? Вие сънувате ли така? Споделете ваши сънища .. Как ги тълкувате? Трябва ли и аз да ги тълкувам като са толкова много и са топлкова колоритни? На какво се дължи повтарянето на даден сън?
×
×
  • Добави...