Дори

А дали може, човек със ниска самооценка да прецени дали въобще е многооооо добър в нещо?

Как да повишим самооценката си?Често и аз попадам в ситуации, в които знам, че нещо не е добро за мен(най-вече е свързано с мъж), но не мога да изляза с лека ръка и увереност, че заслужавам повече и струвам много.

Просто действам импулсивно и емоционално.Някак не мога да усетя привличане ако някой не ми се дърпа.Много незряло, но факт

Не, че е успокоение, но аз съм по абсолютно същия начин и то от доста години-когато мъжа проявява интерес, аз съм спокойна, в последствие, след известно време губя интерес и желание да го виждам, става ми тотално безинтересен, ако ще и всички звезди да ми свали все тая, НО ако мъжа почне да се отдръпва, да не се обажда, да се виждаме рядко, да проявява безразличие, ей тогава вече не спирам да мисля за него, искам го(независимо дали е подходящ за мен), чувствам че едва ли не съм готова на всичко за дадения човек, че го обичам(естествено това е илюзия) и само и единствено той ми е в главата, нищо друго няма значение.

Благодаря, но по скоро не ме притесняват тея мои опити,а това , че ен умея вече да общувам с никого и че буквално дума не мога да се включа в който и да е разговори,само стоя и мълча и се усмихвам.

Благодаря,това много ме притеснява колко скована съм не само с мъжете, но и с всеки абе никакъв разговор не мога да завържа,нищо не мога да кажа,слушам,слушам ако някой говори после аз насреща нищо-много е трудно толкова си говоря,вътрешно,че съм спокойна,че ми се получават лесно комуникациите в реална случка нищо.Каква е тая енергия не знам но буквално след като изляза някой-момче,момиче и край повече им се променя отношението не ме търсят не ми се радват както в началото.Толкова е болезнено Благодаря ви ,а бихте ли ми препоръчали някой от тоя сайт, който може да ми помогне в тая насока, за да го потърся

Може би не обясних по-добре, но откакто реших да правя тези неща,сякаш станах по-скучна за обкръжението си и за всички,не смея да се пошегувам и както казах вече и на ум не ми идва как...ето вчера пак извикаха ме на 1 място с приятни за мен хора,аз само мълча в нищо не мога да се включа,чак ме пита не какво ти има нищо не казваш

Здравейте имам 2 въпроса и в различна сфера... В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания имам нуждата да чувствам,че съм ценна за тях,че ме уважават а не само да ме търсят за излизане и като почнах да им правя изречения и да показвам,че не ми харесват много неща,с едната се скарах,другата повече не ме потърси,на третата показах супер демонстративна дистанция и от тогава не сме се търсили-хем съм обидена,хем търся грешката в мен.Защо се засягам толкова много от всяка дума и действие,защо уж са ми приятелки и съм им важна,а никоя не звънна да каже айде да поговорим....Другия ми проблем е,че се опитвам да се сприятеля с нови хора, в нови компании,но не ми се получава,т.е ходим на плаж на събирания,хората са много готини забавни,а аз стоя и мълча(нещо,което не е характерно за мен),абе просто не знам какво да кажа.Те се шегуват аз се смея,забавно е но някак си не знам и аз какво да кажа(а преди бях доста забавна винаги разказвах смешни случки).Разбирате ли ме просто не знам какво да си говоря с хората,буквално все едно главата ми е празна не се сегам за случа,история,шега,каквото и да е.В редките случеи в които тръгна да казвам нещо все едно ме няма,или ме прекъсват или не са ме чули...все едно ме няма.Проблема е че не съм била от тихите и мълчаливи води,това положение е от близо 2 години,някак тотална дистанция със всеки.Почвам да се страхувам, че няма да имам с кого да излизам и да си кажа дума дори,телефона ми не звъни,никой не ме търси не пише.Знам, ще кажете това е бях "кахър", но толкова искам да съм оная весела,забавна жена,която всеки и звъни и я кани тук там.Аз усещам как хората не ме харесват... Втория ми проблем е отново любовния живот,дълго време вече съм сама и мъжете които аз харесвам никога не са дотолкова увлечени по мен за да продължим нещо по сериозно.Всеки гледа колко добре изглеждам, колко съм атрактивна както повечето се изразяват и някак не ме приет сериозно а се почва със сексуалните намеци.Или пък където имам симпатии,от другата страна все мъжа скоро се е разделил ен му се обвързва,или не е забравил бившата и не може да се влюби или е по малък доста от мен.....абе все нещо не ми достига да завладея някой така истински,за да иска да е с мен...Стана много много време нямам човек до себе си,дори и за секс...просто с никой нищо не се получава...искам да разбера къде ми е проблема? Благодаря ви!

И знаете ли кое ми прави впечатление,ако излизам и не употребявам алкохол никой не се запознава с мен,никой не флиртува с мен,но ако пия някак си привличам противоположния пол,не знам какво точно правя и говоря,но винаги има нещо интересно като събитие.

Благодаря,като цяло и аз така си го обеснявам страх от това да не съм достатъчно интересна,че ще ме отхвърли и т.н,но как се изгрява в собствена светлина,защото без алкохола аз съм доста безинтересна и как се изгражда тая самоувереност,защото аз винаги си мисля,че другите все са нещо повече от мен и ,че не би ми обърнал внимание точно на мен.Как да спра да се страхувам,как?При положение,че съм жена на над 30 и следва да съм по зряла и уравновесена,а аз се държа като незряла ученичка и се злепоставям

Здравейте,забелязвам всеки път една и съща реакция от мен в продължение на много години....Харесвам момче,той не гледа сериозно на мен,когато го видя някъде вечер изпитвам нуждата да си поръчам да пия(по принцип не пия,това е само в моментите ,когато го видя)пия бързо не се спирам с едно,уж да отпусна напрежението от емоцията,когато го видя,страх,срам,желание...какво става след това,напивам се прекалено бързо,не се държа естествено и после на следващия ден нищо не помня..приятелките ми разказват какво съм говорила(в повечето случай глупости,с които се злепоставям или пък за да го дразня се закачам с някой негов приятел).Не мога да разбера каква е тая нужда да пия,за да се чувствам забавна и интересна и защо нещата излизат извън контрол и вместо да има приятен ефект то става по-зле и на следващия ден се мъча и самообвинявам какво съм направила,заричам се,че няма да е така следващия път и баммм-пак същото.Не го търся с по месец,но пийна ли даже си позволявам да му пиша,при положение,че той не ме търси и после съжалявам,че съм го потърсила.Какво ми става не мога да се контролирам?Лошото е ,че това се случва всеки път когато аз имам несподелена емоция с някой.Искам да знам,защо го правя и може ли да спра Благодаря!

Да,благодаря за отговорите,като цяло поста е от мен,значи аз съм тая която има нужда и то доста голяма,затова и толкова неща питам и съм благодарна и се замислям над всеки един отговор,който ми се дава тук.Аз пък имам проблем със отстояването си,прекалено се съобразявам с хората и желанието ми да им се харесам,трудно отказвам и казвам не,затова очевидно имам доста проблеми.Като включим,че изглеждам много добре и всеки ми се чуди защо съм сама и аз почнах да вярвам ,че проблема е в мен,защото 2 години едно и също и е ясно,че ако не потърся помощ нещата и след 20 години ще са същите. Благодаря на всички за мнението!

Явно не се уважаваме,след като не сме успели да приключим веднага след първото объркване,надявали сме се,че ще е както в началото,то това ни е въпроса как да се научим да се уважаваме,за да почнат и нас да ни уважават и не само първите месеци.И доста е трудно да се спре да мисли за даден мъж,след като вече има чувства

Съгласна,явно самоуважението ми куца доста,ако можех някак да го подобря,опитах се с доста методи,литература,утвърждения,писане на качества,но щом пак ми се случва ,явно няма ефект.Само искам да кажа,че в началото той(както и останалите) изцяло отговаряше на типа поведение което аз желая от една връзка,там е проблема,не че попадам на лоши момчета(ако бяха такива отначало нямаше да им обърна никакво внимание), а аз някак си в последствие нещо им правя и те стават такива.Като казвам в началото говоря за месец,два,много внимателно отношение,уважение,нежност и изведнъж се отдръпват,все са объркани не знаят какво искат,хем ме искат хем не,излизат други жени,това е повече от 2 години.И естествено ,аз вече съм запознала да имам чувства и ми е доста трудно да махна с лека ръка и си се мъча с месеци наред.

Как да се боря с тея слабости,за да не прогонвам всеки мъж или момче,към когото почна да изпитвам нещо,защото през последните 2 години това е всеки път с всекиго,толкова ми писна от тея несподелени любови,че не виждам изход вече

Добре ,нека сменя въпроса,с кое ги отблъсквам толкова,хиляди пъти съм се чудила,мислила къде бъркам.Не мисля,че е с това,че се държа като мишка,защото аз нито звъня,нито провокирам срещи,нито му се моля.. Защо ми е тоя мъж ли?-защото изпитвам чувства към него,може да са илюзорни както по горе се каза,но това усещам към него

Да,разбирам,но все пак аз не го търся,нито му пиша.Когато се засечем по нощни заведения,единия път даже здравей не ми казва,а следващ път както преди 2 дни идва директно при мен все едно сме заедно,дори не го карам аз да идва да остава,той сам го прави,радва ми се супер много,проявява ревност дори ако някой има около мен и после минават часове например,отиваме някъде(не правим секс),прегръща ме целува,прави някакви планове да се видим и после все едно става друг,изчезва до следващия път,седмици,месец и т.н.Винаги той прави първата крачка,как би било редно да реагирам тогава,за да не предизвиквам отвращение както казахте,да му кажа махай се,изчезвай,тогава ли ще почне да ме уважава.

Здравейте,писала съм и друг път по повод любовния ми живот,опитвала съм да спазвам нещата,на моменти съм намирала някакъв временен покой,но ето сега отново всичко се разклати.Почнах да излизам с едно момче,той е по-малък от мен,аз съм 5 години по голяма от него,имам и дете.В началото всичко беше много хубаво,това е ясно и вече не знам какво правя ,за кой пореден път резултата се повтори,взе да се отдръпва и един ден ми каза,че не може да е с мен заради много фактори и от там нататък вечер сме се виждали,понякога даже здравей не ми казва,все едно иска да се скрие от мен,а понякога като ме види веднага идва при мен и се държи все едно сме заедно.Преди 2 дни същото бяхме заедно радва ми се много,говори колко съм му скъпа,колко съм му мила,как всеки път се зарича,че не иска да е с мен но като ме види нещо му става,че не трябва да се забърква с мен.Че знае,че постъпва гадно като после с месец например не ми пише или обажда,но не знаел защо го прави,всичко му било безразлично.Но хем му е безразлично но казва,че иска да съм само с него,била съм негова приятелка и т..н.Не разбирам защо това го прави,след като съм му безразлична,защо идва при мен,защо ревнува..Знам какво ще кажете дръж се достойно и се махни от там,така съзнателно и аз го разбирам това,обаче чувствата ми са толкова силни, че толкова се измъчвам,че дори и да знам,че повече няма да ми се обади аз пак съм готова да омекна и пак да съм с него.Как може да виждам,че няма бъдеще и да не мога да си тръгна и така да се мъча и да продължавам вече месеци наред само тоя човек да искам.Защо нямам силата да кажа ок безразлично ти е чао тогава,а аз само се чудя какво да направя ,за да бъде както в началото.Искам да разбера неговото поведение,искам да знам с какво все отблъсквам тея,с които искам да съм,какво да сторя за да не страдам толкова,как да бъда по-силна и да мога да продължа напред без нон-стоп само за него да мисля.Излизам само за да го видя,ако не го видя все едно ми е провалена вечерта,като обсебена съм,нищо друго не ме вълнува,това знам,че не е нормално.. Благодаря!

Благодаря,това искам да привличам и задържам интереса към човека,който аз искам.Но как да преработя психиката си както казвате и как да си повиша самооценката сама,пробвала съм с повтаряне сутрин и вечер на утвърждения,обаче явно няма ефект щом тая схема продължава-запознавам се с някой,пленен е от мен в началото и много бързо и да не кажа на следващия ден изчезва.И това наистина ли е логично обяснение,че мъжа не ме търси повече защото усеща моята вътрешна неувереност?Съответно хората които ми предлагат сериозни взаимоотношения са или доста по възрастни,или доста зле изглеждащи и доста зле финансово-т.е не се вписват по никакъв начин до мен.И все още не мога да се обесня последното момче с което излизах,и си личеше и 2-та че имаме интерес,излизахме месец,не сме избързвали и вечерта след която бяхме заедно не ме потърси повече,без дума,без нищо-това какво е??Преди това ми е споделял,че имало много фактори ,които пречели на сериозната ни връзка,той не го каза ,но аз знам ,че става дума за детето ми и това,че той е по малък от мен.Аз му казах да не мислим за напред и ако и на 2-та ни е ок заедно да не го мислим,а той отговори,ама аз почвам да свиквам да се привързвам и ще стане дебело и уж щяхме да приключваме,но продължихме и вечерта след като прекарахме цяла вечер и сутрин заедно,той повече не се сети за мен.От цялата история аз пак се вкопчвам само за него да мисля,какво направих,прекалено сериозна или прекалено несериозна ли бях и от тук нататък ако го видя как да се държа,много ми е болно и изпитвам вечна тревожност,че си е намерил друга,че ще го видя с друга,цял ден това ме яде.Как да се справя с това с конкретни стъпки

Здравейте,преди време бях писала по повод какво да правя след тежка за мен раздяла и как да срещна отново човек.Правих това което казахте доста време и сякаш се справих с болката.Но така и все не се получават нещата ми в личен план.Добре изглеждам,мъжете ме наричат атрактивна,разведена съм с дете,работя хубава работа и се смятам за културен и образова човек.Сама съм вече 2 години като мъжете се запознават с мен много,излизам по вечерни заведения,и може би това изглежда несериозно.Но след запознанство или бе ме търсят повече или подхождат много сексуално и директно кън мен,сякаш без уважение.Външно изглеждам намахана и със самочувствие,но вътрешно се мисля за безинтересна жена и незнам как да се държа,затова често прибягвам до алкохол за да се отпусна.Наскоро се запознах с едно момче,който много харесах,излизахме около месец,личеше си че много ме харесва,държахме се за ръце,беше мил и уважителен.И изведнъж от 2 седмици се отдръпна почна да ми казва ,че не може нищо сериозно да излезе,докато преди твърдеше друго аз казах ок,но той пак ме търсеше и една вечер след като бяхме в дискотека заедно прекарахме вечерта заедно и той до ден днешен повече не ме потърси,иска ми се да знам какво стана.Миналата седмица също едно момче,с което се познавам отдавна се видяхме говорихме цяла вечер,сам ми каза че му е супер приятно и не иска да ме пуска,пита ме кога ще се видим пак на вечеря и.... Не ми е звъннал или писал.Та искам да знам,какъв ми е проблема какво ми има,че всеки първоначално е супер привлечен от мен,а после изчезват.Къде бъркам,несериозна ли изглеждам,и защо това ме прави все по неуверена в себе си и винаги си мисля,че предпочитат други пред мен.Кое не ми достига да завладея човека,който ми допада Ще бъда благодарна,щото вече съм отчаяна

Някак всеки ме възприема несериозно и чувствам,че не ме уважава като човек,което ме кара да се държа още по дръпнато и не знам как да спра тоя кръговрат Благодаря,че отделяте време за проблемите ми

Да,вярно постоянно си задавам тоя въпрос-какво ми има и защо все предпочитат друга пред мен и с какво другите са по интересни?Как мога да оправя това,защото казвате,че е на подсъзнателно ниво.С нови мъже въобще не общувам,изолирала съм се от каквито и да е контакти и излизания,даже вече не знам за какво да говоря,чувствам се безинтересен събеседник и сама се дърпам и от мъжки и от женски пол.Осъзнавам,че аз имам вина,но не знам какво да направя и как да регулирам това вътрешно усещане което имам.Проблема по другата тема не знам дали е решен,но аз си знам решението любовница не искам да бъда и му го казах

Може би и аз съм незряла,за да си мисля,че ме е обича още..Объркана съм от отговорите признавам си,далеч съм от мисълта да имам надежда за женен мъж,но просто предложението му за брак което и направи ми се стори странно,дори и неговите приятели мъже ми казват-той се опитва да те забрави,защото още те обича,тъй като много се карахме..значи да забравя за илюзията,че той може би иска да е отново с мен?Любовница не искам и няма да бъда.Наистина ми е трудно да осмисля това което казвате,че един обичащ и влюбен мъж предложил на нова година брак само след 2 месеца е готов да изневери и толкова би рискувал уж любовта на живота си(тъй като той звъни на мои приятелки да разпитва за мен,както и на общи приятели споделя,че е объркан и не знаел какво да прави и,че не е забравил).Това ми звучи плашещо,аз много искам да вярвам във верността..

Отговора ви Д-р Първанов ми се стори много ироничен,обесних ви,че не съм дете на 15 а жена на 30,обесних ,че с тоя мъж съм имала връзка 3 години и много съм го обичала,а той само за 2 месеца след нашата раздяла и предложи.Не е нужно да казвам,че тежко го изживях и не е нужно да казвам,че съм го забравила щом пиша за него,по скоро исках да ми обясните неговото поведение за прибързания брак какво значи и ако е любов от негова страна защо търси бившата си с която е бил 3 години.И не мислите ли,че всъщност има може би още нещо към мен... и не не искам да съм любовница аз съм искала да бъда жена на тоя човек и да имам деца от него...искам да съм му жена но не знам защо така стана с нас и затова ви писах за сериозен съвет

Мъжа е на 30 години,за кое става въпрос за секс при мен и него или при нея и него,не ви разбрах..и ако е само секс защо предлага брак на нея,а не на мен?