Акация

Виждам, че в темата се коментират не само турските сериали, а сериалите като цяло. Затова ще си позволя да стигна малко по-далеч.
Първият телевизионен сигнал е излъчен по време на световната война с цел пропаганда и манипулация, т.е. заложени са зли намерения в него. Но в продължение на толкова години как се е развил "сигнала" и дали се е променило намерението, което го ръководи?
Не можем просто да си изключим телевизорите, компютрите и телефоните. Но бихме могли да си служим с тях за добри и мирни цели или обратното-зависи от нас.

Здравейте
Дълго обмислях какъв съвет да ти дам,но след коментара на did_ts - "Цената на спасителната сламка" каквото и да кажа ще бледнее
Но все пак ще опитам да помогна с пример от житейския си опит
Обикновено обмислям добре действията си, но когато трябва да взема важно решение и мисълта не ми достига за да реша, спирам да меря с везната и се опитвам да запазя спокойствие, тогава се доверявам на интуицията си и нещата се получават от самосебе си.Винаги най-верните ми решения са били спонтанните
Дали при теб би се получило така,ти самата трябва да знаеш ако имаш подобна опитност
Дано намериш щастието и любовта в живота

Здравей koala
Именно защото разбирам за какво говори се включих и следя темата.
Когато неочаквано започнаха да ме връхлитат т.н. трипове бях изключително заземен. Явено, че беше дошло времето да преживея опитности в светове каквито не съм подозирал, че съществуват. Натоварването беше изключително интензивно. На моменти имах усещането, че мозъка ми ще се изпържи. Емоциите, който изпитвах бяха с интензитет какъвто не съм очаквал, че могат да достигнат. Непрекъснати страхове - ПА. Бях полудял. Исках всичко да приключи заедно със смъртта ми, но разбирах кристално, че смъртта не е края - напротив ако не изживея този момент сега, след смъртта би било много по-трудно.
Разбира се, че живеем в илюзия, разбира се че всеки и всичко е проектирано с определено значение. Не е случайно че не можем да разберем какво е това значение - не сме достатъчно еволюционно развити. Там до където стига развитието на съзнанието ни започва висшия разум, който се грижи за нас. Така както човек се грижи за определено растение - растението не чува и не вижда човека, но усеща намесата му, така и ние хората усещаме намесата на висшия разум.
Започнах да пиша поста за да опровергая израза от горното мнение, "подходът без дрога е непълен". Според лични наблюдения е обратното - преживяванията предизвикани от дрога не са систематизирани и са хаотични. За да бъдат систематизирани и подредени е необходима добра хармония на тялото, емоцията и душата.
До преживените опитности достигнах без каквато и да е дрога, както установиха и лекарите. Това което ме върна обратно беше Любовта. Майчина и Бащина Любов, Любовта на семейството и близките, Любовта на стотици приятели и съпричастни, който ме търсеха дни наред докато скитах из един голям град без да знам кой съм и къде съм. Тази Любов беше с мен над болничното ми легло. Беше с мен и вкъщи докато се възстановявах. Тази Любов сега е с мен и за това живея

Първата по рода си статия за вътрешните аспекти на вегетарианството в България и вероятно най-добрата в световен мащаб. 
 
Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

В моето издание има напомняне за едно важно условие .,,Най-първо трябва да възстановите вътрешния мир......Само тогава можете да действате. "
При мен зелената краска никога не е внасяла смущение .При , проблеми съм оставал няколко дена на жълтата .

Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме.
"Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото"
Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво...
Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели...
Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.

Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме.
"Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото"
Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво...
Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели...
Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.

Здравей koala
Именно защото разбирам за какво говори се включих и следя темата.
Когато неочаквано започнаха да ме връхлитат т.н. трипове бях изключително заземен. Явено, че беше дошло времето да преживея опитности в светове каквито не съм подозирал, че съществуват. Натоварването беше изключително интензивно. На моменти имах усещането, че мозъка ми ще се изпържи. Емоциите, който изпитвах бяха с интензитет какъвто не съм очаквал, че могат да достигнат. Непрекъснати страхове - ПА. Бях полудял. Исках всичко да приключи заедно със смъртта ми, но разбирах кристално, че смъртта не е края - напротив ако не изживея този момент сега, след смъртта би било много по-трудно.
Разбира се, че живеем в илюзия, разбира се че всеки и всичко е проектирано с определено значение. Не е случайно че не можем да разберем какво е това значение - не сме достатъчно еволюционно развити. Там до където стига развитието на съзнанието ни започва висшия разум, който се грижи за нас. Така както човек се грижи за определено растение - растението не чува и не вижда човека, но усеща намесата му, така и ние хората усещаме намесата на висшия разум.
Започнах да пиша поста за да опровергая израза от горното мнение, "подходът без дрога е непълен". Според лични наблюдения е обратното - преживяванията предизвикани от дрога не са систематизирани и са хаотични. За да бъдат систематизирани и подредени е необходима добра хармония на тялото, емоцията и душата.
До преживените опитности достигнах без каквато и да е дрога, както установиха и лекарите. Това което ме върна обратно беше Любовта. Майчина и Бащина Любов, Любовта на семейството и близките, Любовта на стотици приятели и съпричастни, който ме търсеха дни наред докато скитах из един голям град без да знам кой съм и къде съм. Тази Любов беше с мен над болничното ми легло. Беше с мен и вкъщи докато се възстановявах. Тази Любов сега е с мен и за това живея

Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме.
"Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото"
Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво...
Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели...
Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.

Колкото повече се стремим да си обясняваме реалността, толкова повече я ограничаваме.
"Реално е туй, което внася светлина в ума. Реално е туй, което внася топлина в сърцето. Реално е туй, което внася сила в тялото"
Умът може да е замъглен или просветен - и едното и другото са реалност. Сърцето може да страда или да е щастливо - и едното и другото са реалност. Тялото може да е болно или здраво...
Ясно е, че когато умът е чист, сърцето е щастливо и тялото е здраво. Не случайно Учителя се стреми да акцентира само върху добродетели...
Мисля, че е добре реалността просто да я чувстваме и усещаме, докато пазим в себе си доброто и не допускаме злото.

Много силно впечатление ми направи тази мисъл от днешната беседа.... 
Свикнали сме сякаш да наричаме реалност точно обратното - това, което ни затъмнява ума и сърцето, това, което ни заробва и прави безсилни... Традиция може би - с въздишка си споделяме - е това е реалността, няма какво да се прави, ще се понася... 
Ако ли някой се осмели да каже обратното, към него поглеждат със смесица съжаление, ирония, поучително - носи розови очила, хвърчи, не желае да гледа истината в очите. 
А то е обратно... 
Можем ли да съберем примери за такива реални неща - които са внесли светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в тялото ни? 

Здравей koala
Именно защото разбирам за какво говори се включих и следя темата.
Когато неочаквано започнаха да ме връхлитат т.н. трипове бях изключително заземен. Явено, че беше дошло времето да преживея опитности в светове каквито не съм подозирал, че съществуват. Натоварването беше изключително интензивно. На моменти имах усещането, че мозъка ми ще се изпържи. Емоциите, който изпитвах бяха с интензитет какъвто не съм очаквал, че могат да достигнат. Непрекъснати страхове - ПА. Бях полудял. Исках всичко да приключи заедно със смъртта ми, но разбирах кристално, че смъртта не е края - напротив ако не изживея този момент сега, след смъртта би било много по-трудно.
Разбира се, че живеем в илюзия, разбира се че всеки и всичко е проектирано с определено значение. Не е случайно че не можем да разберем какво е това значение - не сме достатъчно еволюционно развити. Там до където стига развитието на съзнанието ни започва висшия разум, който се грижи за нас. Така както човек се грижи за определено растение - растението не чува и не вижда човека, но усеща намесата му, така и ние хората усещаме намесата на висшия разум.
Започнах да пиша поста за да опровергая израза от горното мнение, "подходът без дрога е непълен". Според лични наблюдения е обратното - преживяванията предизвикани от дрога не са систематизирани и са хаотични. За да бъдат систематизирани и подредени е необходима добра хармония на тялото, емоцията и душата.
До преживените опитности достигнах без каквато и да е дрога, както установиха и лекарите. Това което ме върна обратно беше Любовта. Майчина и Бащина Любов, Любовта на семейството и близките, Любовта на стотици приятели и съпричастни, който ме търсеха дни наред докато скитах из един голям град без да знам кой съм и къде съм. Тази Любов беше с мен над болничното ми легло. Беше с мен и вкъщи докато се възстановявах. Тази Любов сега е с мен и за това живея

Здравей koala
Именно защото разбирам за какво говори се включих и следя темата.
Когато неочаквано започнаха да ме връхлитат т.н. трипове бях изключително заземен. Явено, че беше дошло времето да преживея опитности в светове каквито не съм подозирал, че съществуват. Натоварването беше изключително интензивно. На моменти имах усещането, че мозъка ми ще се изпържи. Емоциите, който изпитвах бяха с интензитет какъвто не съм очаквал, че могат да достигнат. Непрекъснати страхове - ПА. Бях полудял. Исках всичко да приключи заедно със смъртта ми, но разбирах кристално, че смъртта не е края - напротив ако не изживея този момент сега, след смъртта би било много по-трудно.
Разбира се, че живеем в илюзия, разбира се че всеки и всичко е проектирано с определено значение. Не е случайно че не можем да разберем какво е това значение - не сме достатъчно еволюционно развити. Там до където стига развитието на съзнанието ни започва висшия разум, който се грижи за нас. Така както човек се грижи за определено растение - растението не чува и не вижда човека, но усеща намесата му, така и ние хората усещаме намесата на висшия разум.
Започнах да пиша поста за да опровергая израза от горното мнение, "подходът без дрога е непълен". Според лични наблюдения е обратното - преживяванията предизвикани от дрога не са систематизирани и са хаотични. За да бъдат систематизирани и подредени е необходима добра хармония на тялото, емоцията и душата.
До преживените опитности достигнах без каквато и да е дрога, както установиха и лекарите. Това което ме върна обратно беше Любовта. Майчина и Бащина Любов, Любовта на семейството и близките, Любовта на стотици приятели и съпричастни, който ме търсеха дни наред докато скитах из един голям град без да знам кой съм и къде съм. Тази Любов беше с мен над болничното ми легло. Беше с мен и вкъщи докато се възстановявах. Тази Любов сега е с мен и за това живея

Здравей Misha64
Връзките могат да бъдат както добри така и лоши. Когато се заговори за свобода в революционен смисъл, всъщност става дума за освобождаване именно от лошите връзки. За съжалени обикновено докато се освобождаваме от нежеланите връзки се освобождаваме и полезните. В крайна сметка важна е цената която ще платим, когато решим да правим "революция".
Раковата клетка преди да се развие във физическото тяло, тя с развива на емоционално и/или духовно ниво. Всъщност това е неразбиране на нещо, дисхармония. На емоционално ниво може да е чувство, което дълго сме потискали и сме се страхували да разберем. Ако това чувство/емоция не бъде "почувствано" то се трансформира "необратимо" и започва да ни вреди. Представи си колко е важно да го почувстваме, щом ако не успеем често се стига до край на житейския път. Тази емоция представлява нещо като онези картини който можем да видим само под точно определен ъгъл. За да изживеем тази емоция(далеч преди да се е трансформирала) трябва да разгледаме картината от различни страни докато образа придобие смисъл. Когато го направи, ще можем да изживеем това чувство и да му се насладим.
Това описание разбира се е в известен смисъл повърхностно и неточно, тъй като такива емоционални и духовни недоразумения са много по сложни и комплексни за разрешаване, но важното е да се знае че всички болести и несгоди започват развитието си НЕ във физическото тяло.

Здравейте
Какво е свободата ?
Не мисля, че сме създадени да бъдем свободни, а по-скоро да бъдем свързани, чрез определени връзки(материални, емоционални, духовни..)
Чрез връзките и силите, който имаме се движим. Ако се освободим от всички връзки, дори да имаме голяма сила, няма да можем да се движим, такова състояние е нещо като състоянието на безтегловност. Така според мен изглежда абсолютната свобода - като безтегловност.
Тъй като не търсиш помощ, а може би съвет, моя съвет е следния:
Твоята жажда за свобода те е отвела далеч от правия път. За да се върнеш към него, т.е. да откриеш призванието си, според мен трябва да направиш някой промени на материално и емоционално ниво(да се освободиш от някой неблагоприятни за теб връзки и да изградиш нови), тъй като заради неправилната структура, която си създал на материално и емоционално ниво, не можеш да се развиеш духовно. 
 
 

Диагнозата за теб наистина е без значение, през годините са ми поставяли диагнози като страхова тревожност, социална фобия, социална тревожност, страхова невроза, паническо разстройство, генерализирана тревожност и незнам си още какво, но това хич не ми помогна.
Душата има нужда от учение, а не от това медикаментозно лечение и диагностициране. Да, душата нещо я боли и ти знаеш какво е породило тази болка, но точно това знание е някъде дълбоко натикано. За теб в момента това знание е заключено през девет тъмници в десетата и оковано с тежки вериги. Именно затова казвам учение, а не лечение. Учение как да освободиш себе си от наложените догми, мисли които не са твойте мисли, чувства които не са твоите чувства. Медикаментите биха потиснали съзнанието ти да се отвори към промяна, пихотерапията би помогнала да се освободиш от тези окови.

Обикновено, когато се работи терапевтично не натоварваме състоянието с диагнози и определения, защото няма състояние, което да е точно такова каквото са го описали учебниците. Всъщност психотерапията се стреми да види състоянието над диагнозата. 
Депресия - е много сложен термин, той не се поставя просто така. Нямаш депресия, разбира се, имаш повишена тревожност. Тук въпросът е "Какво те притеснява толкова много, че тялото ти реагира така?" Ето това ще установите в психотерапевтичната работа. Котато това се случи и тялото ще се успокои, а може би и по - рано. 

Здравейте
Какво е свободата ?
Не мисля, че сме създадени да бъдем свободни, а по-скоро да бъдем свързани, чрез определени връзки(материални, емоционални, духовни..)
Чрез връзките и силите, който имаме се движим. Ако се освободим от всички връзки, дори да имаме голяма сила, няма да можем да се движим, такова състояние е нещо като състоянието на безтегловност. Така според мен изглежда абсолютната свобода - като безтегловност.
Тъй като не търсиш помощ, а може би съвет, моя съвет е следния:
Твоята жажда за свобода те е отвела далеч от правия път. За да се върнеш към него, т.е. да откриеш призванието си, според мен трябва да направиш някой промени на материално и емоционално ниво(да се освободиш от някой неблагоприятни за теб връзки и да изградиш нови), тъй като заради неправилната структура, която си създал на материално и емоционално ниво, не можеш да се развиеш духовно. 
 
 

Тоест, ползваш психоделици, уж за да намериш по-широк смисъл и пространства, а колкото повече употребяваш, явно си все по-лишен от смисъл и присъствие в което и да е пространство, далеч отвъд едната дереализация и деперсонализация. Интересно... Да, психоделиците нямат нищо общо като действие с опиоидите, така е, както и са търсени от хора с различна психична структура и цели. Това е факт. Както и факт от наблюденията ми над дългогодишно ползвали марихуана, гъби, аяхуаска, дмт, лсд и т.н. е, че ползащите постигат не друго, а ефекта, в който си ти самия - скапват се. Защото са чакали не на собственото си дмт ( и т.н.), отключени в молитва, медитация и съответен начин на живот, а на форсиран външен прием. То е като във фитнеса - ако вземаш анаболи, за да напомпаш, за малко е о'к, но с времето става зле. Разбира се, аналогията е груба и неточна, но все пак казва доста. 
Препоръки, дадени от сърце:
- преосмисли начините си за свързване с любовта, мъдроста и холистичната реалност. Ползвай естествените, тактически по-бавни, но стратегически сигурни и устойчиви пътеки на духовно учение, което резонира с теб. Вече без външните вещества, разбира се.
- виж, че част от връзката с по-висшите възприятия е много стабилното стъпване и заземяване в тази груба реалност с помощта на активния, мотивиран и стойностен социален и професионален живот. Не случайно сме в този свят - не за да бягаме от него сме в него, а за да свалим висшите и да въздигнем този. 
- оцени помощта на психотерапията като важна част от цялостната пътека на разширението на съзнанието. Защото когато има неосъзнати и неотработени програми, всякакви трипове, дори и естествените, случващи се с помощта на медитация, само капсулират неотработеното. 

Честит празник госпожи и госпожици ! Благодаря на всички вас , който носите женското начало .

Здравейте
Минаха 4 години от моите първи опитности извън тялото. Тези опитности ме промениха значително и ме накараха да си задавам безкрай много въпроси, на много от който намерих отговорите от този форум и наследството, което ни е оставил Учителя. Именно тези опитности ме доведоха тук.
Включвам се в темата, чак сега тъй като не отдавна разбрах, че преживяванията ми се дефинират като ОИТ.
Информацията тук описва достатъчно добре ОИТ.
Всеки преживял ОИТ на астрално или духовно ниво има трудност да разкаже преживяното. Трудността се изразява от това да се трансформира  информацията от астрално/духовно ниво през съзнанието, което от своя страна е ограничено от речта. С други думи ОИТ на астрално или духовно ниво, първо трябва да се осъзнае и след това да се потърсят думи за да се опише. Дори след като е осъзнато преживяването, разказа има смисъл предимно за хора, който вече са имали ОИТ.
След ОИТ всеки има нужда да сподели преживяното, но все пак е добре да споделя с някой който го разбира и на когото има доверие.
Колкото до всички, който все още не са имали ОИТ  - в подходящото време и място на всеки ще се случи.
 
 

Живота е движение.
Човека като жив индивид се движи. Обществото в което живее също се движи(живее). Целият свят и вселена се движат.
Когато решим да се движим срещу обществото, света, вселената - това е проява на своеволие(воля съчетана с ниска проява на разум)
Когато решим да се движим заедно с обществото, света, вселената - това е проява на свободна воля(воля съчетана с висока проява на разум)
За съжаление има моменти в които цялото общество прояви своеволие и тогава високия разум на индивида не е достатъчен, за да поеме правилната посока

Да, потресаващо е! Благодаря ти Дриада, прегръдки и от мен.
"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..." - Джон Дън
Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")

Ако посееш мисъл, ще пожънеш постъпка.
Ако посееш постъпка, ще пожънеш навик.
Ако посееш навик, що пожънеш характер.
Ако посееш характер, ще пожънеш съдба.(Такерей)

продължение