иван т. иванов

"Молитва новото верую /дадена от Учителя Беинса Дуно/ Вярвам в Единния, Вечен, Истинен Бог, Който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условия за моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света. Амин." Да, вярвам и в това, че спасението от паразитите в човешка форма трябва да дойде по волята Божия, след поискването му от нас, след осъзнаването, че този е пътят на Ученика. При този метод ще пострадат само парзитите. Ако този процес на изчистване, обаче, не дойде с Божиите методи за енергийна разправа с тези паразити, ще се стигне до методи на човешка саморазправа, защото знаем, че понякога Бог допуска войните и природните бедствия за бързо постигане на енергийно равновесие. Но и така да е, въпреки, че ще има жертви и от двете страни – на хората-войни и на паразитите, това ще е допуснато от Бога. Има, обаче, и трети вариант, когато битовата и морална безпътица и гневът, породен от нея, спонтанно предизвикват безредици и безконтролна саморазправа. Опасността тук се крие в това, че човек в такова състояние не винаги взема верни решения и изпаднал в неконтролируем гняв, може да го насочи към невинни хора. Това вече е встрани от Бога и представлява въвличане на народа в нова национална карма, която не се знае кога и как ще изплатим.... Затова ви призовах да отправим към Отца тази Единна молитва, а предложеният псалм е само като Библейска гаранция и обосновка за това, че този път е по Бога. Псалмът не е даден като задължителен, но единното му звучене в етера ще даде голяма сила на посланието. И все пак, нека всеки, който реши, че това е верен път, сам избере формата и начина на отправяне на молитвата си към Единния Космически Разум, който съблюдава за опазването на Святото Равновесие.

Направеното непоискано добро е зло. Доброто трябва да се поиска, иначе може да нарушиш плана Божи. Щом Бог наказва, значи има защо. Страданията от наказанията трябва да се понесат от наказания и само ако той помоли за помощ, тогава може да му се помага. Само тогава няма последствия за помагащия, иначе всеки, който се меси в плана Bожи своеволно, бива наказан. Затова се шири популярният афоризъм „няма ненаказано добро”, който цели да откаже човека от правене на всякакво добро, но това е една неправилно, и умишлено прокарана от силите на мрака, интерпретация на верния текст: „няма ненаказано непоискано добро” Бог за сторено добро не наказва, наказва за сторено зло, каквото е именно непоисканото добро. Ако се отзовеш на зов за помощ и помогнеш, наказаният получава само отсрочка от Отец за изплащането на дълга си, а притечеш ли се на помощ без да е поискана, се включваш доброволно в изплащането на дълга и после се чудиш от къде те е сполетяла някаква загуба, някакво нещастие. Това е техника за посветени, които знаят какво следва, като поемат чужда карма. ......Това искане, обаче не се изразява само с думи, а и с дела, с поглед, с мисли, с чувства ....... Когато мислим за нуждата от помощ, когато сме изстрадали тази нужда до сетните си възможности и сили, и вече гледаме инстинктивно към небесата, или дълбоко навътре в себе си, вършейки почти безнадеждно нещо за благото на ближните, народа си и цялата земя, тогава една молитва, отправена към Единния Отец на всинца ни, ще добави последната енергийна капка, която ще предизвика намесата на единната космическа сила, въздаваща Любов и Светлина на страдащите и справедливо възмездие за слугите на мрака. Отзовавайки се на този дълбоко осъзнат и изстрадан зов за помощ, едновременно с изблика на Божията Светлина и с реализирането на исканата помощ, Единният ни Отец ще затвори всички известни и неизвестни врати на злите сили, влизащи и безчинстващи в, и между Душите на лутащите се в мрака, и създаващи обстановка на безизходица от дадената ситуация. Но за да се случи това тайнство, липсата на помощта трябва да се изстрада и искрено да се измоли. За България и за нас, българите става дума. В случая ние сме тези, които вече сме изстрадали нуждата от помощ, вперили сме поглед към невидимите сили на светлината и доброто, всеки според собствените си вярвания и светоглед, и със сетни усилия успяваме да се усмихнем на децата си, за да им вдъхнем надежда в идния ден....... Остава да отправим молитвата, искрената мощна Единна молитва, към Единния ни Отец, в която да измолим от Него да се намеси и въздаде справедливо възмездие на всички родни слуги на „новия световен ред” и последователи на глобални човеконенавистнически програми, в които бедните стават по-бедни, богатите по-богати, и в които достъпът до възможност за добър живот се дава само на верни, по-верни и най-верни слуги на „елита”. Има един псалм в Библията, псалм 94 (по слав. 93.), който започва така: “1. Господи боже, комуто принадлежи отмъщението, възсияй. 2. Издигни се, ти съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада. 3. Господи, до кога нечестивите, до кога нечестивите ще тържествуват?...” Какво се оказва? – че в Библията, която е дадена на християните, с която е канонизирано Божието Слово и в която са определени задължителните текстове за обръщане към Отца, е имало такъв псалм, който, признавам, не съм чувал да се чете, и чието откриване ме изненада. Изпитах смесени чувства – първо: защо не е известен както много други псалми, въпреки, че текстът му е изключително актуален, умишлено ли е избягван, да не би някои от „посредниците между миряните и Отца” да са се бояли от въздаването на възмездие за делата им........и второ: ами, защото може би, не му е било дошло времето, трябвало е да изстрадаме неговото популяризиране и да сме осъзнали личната и националната ни потребност от неговото отправяне към Бог- Отец. Ето го целият псалм: Псалм 94 (по слав. 93.) 1. Господи боже, комуто принадлежи отмъщението, Боже, комуто принадлежи отмъщението, възсияй. 2. Издигни се, ти съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада. 3. Господи, до кога нечестивите, до кога нечестивите ще тържествуват? 4. Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят. 5. Те съкрушават людете ти, господи, и притесняват наследството ти; 6. Убиват вдовицата и чужденеца, и умъртвяват сирачетата. 7. И казват: господ няма да види, Нито ще обърне внимание якововият бог. 8. Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? - 9. Оня, който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли? 10. Оня, който вразумява народите, Който учи човека знание, не изобличава ли? 11. Господ знае, че човешките мисли са лъх. 12. Блажен оня човек, когото ти, господи, вразумяваш, И когото учиш от закона си, 13. За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия. 14. Защото господ не ще отхвърли людете си, Нито ще остави наследството си; 15. Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват. 16. Кой ще стане за мене против злодейците? Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие? 17. Ако не беше ми помогнал господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието. 18. Когато казвах: подхлъзва се ногата ми, Тогава, господи, твоята милост ме подпря. 19. Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми. 20. Ще има ли съобщение с тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон? 21. Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв. 22. Но господ е високата моя кула, И бог мой е канара, при която прибягвам. 23. Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият бог ще ги отсече. Сега, след като сме изстрадали и осъзнали искането на помощ от Великия ни Единен Бог, Бащата на всички Души, пазител на космическото енергийно равновесие, приканвам всички, които осъзнават потребността от отправянето на зов за възмездяване на надменните горделивци, на „нечестивите”, които "тържествуват", на "злодейците", "които вършат беззаконие”, да отправим към него нашата обща молитва за помощ, която като едно всеобщо поискано добро, вярвам, че ще бъде уважена и изпълнена с много Любов, Мъдрост и Божия справедливост. Нека всеки, който приеме предложението, а не е християнин и изповядва друга вяра, ако е последовател на някакво духовно учение, или си има своя собствена космогония за произхода и устройството на вселената и извън нея, избере най-подходящия за него начин на обръщение към Eдинния енергиен разум, независимо от името, с което го нарича, за да го призовем да извърши това поискано добро. Предлагам за обсъждане: 1. Датата: 04 октомври 2014 г., - денят за размисъл преди парламентарните избори. Може и през септември да се започне, поне веднъж да се направи, примерно: 22 септември, ден на независимостта на Bългария 2. Часовете за отправяне на искането за помощ към отца: 7:00; 12:00; 19:00