Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. Значи има още "хляб да яде" "нашата" Земица. Архимедовите тела Платовите тела Но това тяло, за което ти говориш, приятелю е Душевното и тяло, принадлежащо на Душевния Свят, на Душевното измерение, а тя (Земята) има и Духовно такова, което пък принадлежи на Духовния Свят и на Духовното измерение. Тялото на Земята , което виждаме с физическите си очи е яйцевидно, но е прието разговорно да се нарича кръгло. Така, че Земята е кръгла (яйцевидна) или поне е кръглообразно тялото и, проявено на физическо поле.
  2. То и Земята не беше кръгла... Земята беше плоска и Слънцето се въртеше около нея! На Слънчевото затъмнение какво казвали? И Звездите падали от небето, ама не тези Звезди като нашите поп-фолк такива.
  3. Сладури! "Невежеството е най-големия враг на човечеството!" - П. Йогананда "Невежеството е благодат!" - Който и да е.
  4. Всичко в Света е Енергия и това е всичко, което вижда всеки накрая. Това е този огън (аурата)в къпината и в дървото и в човека и в животното... Всичко е едно и също нещо - Енергия - гори, но не изгаря и проявява се / изгражда различни форми. Всичко е красиво, така е. Поздрави и успешен ден!
  5. Чрез тялото можем да добием опитност извън тялото. Всъщност радко хорота имат опитност в тялото си, т.е. рядко гледат навътре в него. Целият живот е една опитност чрез тела, различаващи се по своята плътност, които се намират едно в друго, като зелка с листата си. Сваляш си палтото и осаваш по сако. После си сваляш сакото и оставаш по риза. След това си сваляш ризата и оставаш по фланелка и така с този прост пример може да добием представа за себе си за същността си. Та за опитност вън от кое тяло пишем? Всеки сън е опитност извън физическото тяло и това е най-добрия момент, в който то си почива, тъй като не е натоварвано от собствения си ум, с безкрайните си тревоги и грижи. Истинска релаксация има когато са отстранени грижите и тревогите ни, т.е когато е отстранен ума, индивидуалността. Животът в материялния свят, каквото представлява така нареченото от нас "ежедневие" е отново опитност извън тялото. Мисля, че заглавието ще е по-точно ако бъде: Опитност извън измерението на твърдата материя. Или: Опитност извън третото измерение. Всяко едно от телата предоставя и представлява възможност за опитност в измерението, на което принадлежи самото тяло. Човекът има седем тела, но хората все още не са добили връзка с другите измерения, с другите си тела. Когато някой от хората добие връзка и започне съзнателно да съществува във всичките седем измерения, се превръща в Човек.
  6. Според мен и чертата е Илюзия. Всъщност реално съществува само реалността, която е несъществуващото.
  7. Когато имаш някакъв минимален опит с Любовта разбираш доста неща. Например, че не може да я управляваш. Любовта не е като обичта, която е подвластна на ума. Любовта е неуправляема от ума и когато ума прави опити да я управлява се оформя насилие, което насилие може да се прояви на много нива, като контрапункт, например в областта на петия енергиен център, който има функция към пространството. Получава се притискане, стесняване на пространството и болки в гърлото и това всичкото от проявеното от ума насилия върху нещо, което не му е дадено да управлява/ръководи. Основния белег за помощ според мен, е когато Любовта "потече". Това е Божия знак. Всичко друго е поради егоизма, т.е. поради ума/лукавия, а той все за себе си иска, под една или под друга форма, облечен в хиляди премяни. Велик актьор и илюзионист. Лека нощ, приятели! п.п. Е, с горния ти пост изгляжда си стискаме ръцете.
  8. Защо помагате? От Любов или от егоизъм? От Любов или заради това, че познавате закона за причината и следствието? Като за начало може да се даде определение за думата "Любов" и (сега ще напиша нещо "изтъркано") има ли тя почва у нас? Като срещнето клошар на улицата какво изпитвате към него? Защо му помагате? Виждате ли го ясно, дали е истински нуждаещ се? Това са все едни много интересни въпроси.
  9. Запазвам си правото да не съм съгласен с теб. Не би могло да се говори за реална и права помощ, ако няма ясно виждане. Другото са догатки и предположения, които са доста криви пътеки. Затова първо на себе си трябва да помогне човек, за да добие онзи ясен поглед. Защо разбираш мнението ми като крайно? Никъде не пише че трябва да се отделяме от света или от обществото. никъде не пише край на взаимоотношения! Пише за Внимание в отношенията! Както писах по-горе, нужно е да се дава само на истинския нуждаещ се и то само ако той потърси помоща ти. Всред клошарите и просяците такива хора са рядкост. Даването на тези, които намат онази истинска нужда, си е чиста доза вреда. Цитата според мен е точно на мястото си.
  10. Не е ли същото като с помощта от Европа за България? Парите просто отиват в нечии и без това пълни джобове. Най добро чувство ми е оставило когато дадох веднъж на един просещ човек пресен геврек. И той се зарадва, и бях сигурен че не може да го обмени за наркотик. Или за алкохол! Пряк свидетел съм и то не веднъж. Бог ще си нареди работите за всеки. Ако не "чуя" дирекно от Бога разрешение за помощ - не помагам. Оставям нещата на Великия, както се полага! Вземи и се опитай да купиш на някой хляб и тогава ще видиш какво ще те направи същия този "нуждаещ се"! Но наистина не може да се съди за всички с еднаква мярка. Има и такива и онакива. Онакивата са малцинство.
  11. А знаеш ли как точно да помогнеш на другите, защото от опит знам, че често се случва в напън да помогнем да вземем, че да навредим? Познанието идва с просветление. Тогава вече знаеш на кого и как да помогнеш и дали има въобще нужда от това. Как помага този, който сам има нужда от помощ? Доста често намесата в чуждата съдба (карма) играе ролята на "мечешка услуга". Пътят към Бог е път осеян с егоизъм. Пътят на познанието минава през самопознанието. Всички Велики са минали през пътя на егоизма - Буда, Иисус, та дори и Учителя. Всеки първо е отделил време за себепознание, време за себе си. Практики, медитации, усамотение... При това условие не говорим ли отново за егоизъм? Защо спазваме Закона? Защо спазваме правилата? Ако правим добро на някого заради знанието върху възвръщателните свойства на отправеното от нас самите, не е ли отново егоизъм? Заради Любовта си към Бога ли търсите Бога или заради себе си, заради щастието си, заради свободата си, заради здравето си, заради благополучието си, заради Вечният Живот, който отново е за теб самия, заради края на страданиета за теб самия, заради...?
  12. Невъзможно е, ако си помагаме! Помагането е само в позитивна посока. Негативното се нарича вреда. Ще забравим за другите, ако помагането на себе си се преобърне във вреда на себе си. Будността държи тази опастност далеч. Ти защо търсиш Бога? За себе си или за другите?
  13. Бог (Съществуващото и Несъщоствуващото) е просто нещо, което хората безкрайно усложняват. Усложнението е функцияна ума. Ума прави нещата сложни, създава си задачи, за да има след това върху какво да работи, иначе ще вземе да остане без работа, което пък е най-големия му страх. Оснане ли без работа, ума спира да съществува. Той отлично знае това, но се "прави на ударен" - "ни лук ял, ни лук мерисал". Величието на Бога се състои в простотата му. Най-сложното нещо е най-простото. Просто поздрави за всички ви!
  14. Здравей, breeze! Когато помогнем първо на себе си, тогава ще знаем как да помогнем и на другите! Това поне "казват" всички религии. Поздрави!
  15. Сериала Heroes Heroes - I и II сезон: Heroes - Season 1 (Препратка към http://zamunda.net/, от където може да бъде изтеглен сериала. Изискват се само две уславия: 1. Регистрация, която е безпратна и лесна за правене. 2. Програмата BitTorrent или друга подобна на нея за сваляне от торрент сайтове.) II сезон в http://zamunda.net/ са предложени за сваляне само сериите от 1 до 4: Heroes S02E01 Heroes S02E02 Heroes S02E03 Heroes S02E04 Линк към IMDB Линк към TV.COM Линк към NBC.COM Линк към TVRage.COM Heroes - In Theater trailer Heroes - Hiro Nakamura (Един от героите във филма, който умее да се предвижва през времето и пространството и да го спира.) п.п. Дали случайно е направен този сериал?
  16. Задачите са трудни, точно защото са задачи! Именно тази нощ ми дойде мисъл за задачите и тяхното решение. Стигнах до извода, че една задача има множество решения и всичките са верни и на мястото си. Въпросът е в това, че има по-верни от верните и само едно най-вярно решение.
  17. Абе замислили сме ний една голяма работа, ама скоро ще да е. Още му е малко рано. От тук всеки да се чувсва част от тази бъдеща велика идея. Само ще направя намек, да да ви зпаля любопитството - България = Тибет /така както си му е реда, съдба и предназначение/ Още малко. Чакаме да се съберем, защото някои сте още по чужбина. Елате си! България ви чака, а от там и Света е в очакване. Бог с нас!
  18. Здравей, Орлине! Как да не си имал опитности? Имал си, не се били от този характер. Иначе всяко движение на Духа по вертикалата/спиралата от светове е вид излизане от тялото. При мен също не се е случвало да излизам в "реално" време и да си видя тялото отгоре, но пък за сметка на това мога когато си поискам да отида чак на върха, на Седмото Небе и да пребивавам там, също и на Шестото, а и отвъд Седмото. Това става само с насочване на енергията в тази посока. В Астрала съм бил само по време на сън, както всички хора, когато сънуват, но при мен не е осъзнато в такава степен. Случвали са се и осъзнати сънища, но осъзнаването е било кратко явление, след което мигновенно се събуждам. Близките Небета/Светове нещо ги пропускам. Сигурно е от желанието за познание на Върховното. На всеки му се дава това, от което има нужда! "На всеки му се дава явлението на Духа за полза" Истината е в редовното практикуване и в силата на желанието, в насочването на енергията. Всики би могъл да постигне това, стига да го поиска и да поработи върху него. Поздрави! п.п. Всяка една Единица от Цялото съществува едновременно във всички измерения. Осъзнатата Единица е точно поради това осъзната - поради осъзнатото си съществуване във всички нива.
  19. Хубаво е това, което си поствала, Мона! Имаме ли я съвестта за да не помним, когато сме виновни или това по-скоро се отнася до нямане на съвест? Мисля си, че акцента на горното не е в това дали да помниш или да не помниш, да забравиш или да не забравяш. Според мен дълбочината стои в това да знаеш, да знаеш, че ти и той сте едно и също нещо и ако убиеш някого убиваш Себе Си. Да знаеш! Познание е нужно.
×
×
  • Добави...